№ 121
гр. Ихтиман, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200113 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „.......“ ЕООД, ЕИК ....., представлявано от
хкпб, със седалище и адрес на управление: гр. дб, ул. „т“ № ..... против
Наказателно постановление № 42-0003185/13.12.2021 г., издадено от чак –
директор на Регионална дирекция „аа“ – София, с което на жалбоподателя
основание чл. 97, ал. 1, пр. последно от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева за
нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
В депозираната жалба е отправено искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от упълномощения си процесуален представител, който
поддържа жалбата и развива подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
С известие с изх. № 80-00-56-458/15.11.2021 г. от дружеството
1
жалбоподател е изискано на 24.11.2021 г. да представи в сградата на РДАА –
гр. София за проверка множество документи и извлечения от електронни
системи, сред които дигитална информация от дигиталните тахографи и от
картите на водачите /формат DDD/ за периода 01.12.2020 г. до 31.08.2021 г.
Пълномощникът на дружеството – свид. ип, на 24.11.2021 г. представил
част от исканите документи и извлечения, но не представил дигитална
информация от дигиталните тахографи и от картите на водачите /формат
DDD/ за периода 01.12.2020 г. до 31.08.2021 г. За резултатите от проверката
бил съставен констативен протокол от свидетелите Г.Д. и Б.Д. –инспектор и
главен инспектор в РДАА – гр. София.
На 24.11.2021 г. свидетелят Б.Д. - началник отдел „Контрол“ в РДАА –
гр. София, в присъствието на свид. Г.Д. – очевидец, съставил срещу
дружеството жалбоподател Aкт серия А-2012 № 298676/24.11.2021 г., за
установяване на административно нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за
това, че на 24.11.2021 г. около 11:50 ч. в сградата на РДАА – гр. София,
находяща се на ул. „в“ № 1 при извършена комплексна проверка на
транспортната дейност на жалбоподателя „.......“ ЕООД, притежаващ лиценз
№ 11850, валиден до 27.03.2029 г. за товарни превози в общността,
обективирана в констативен протокол от 24.11.021г., превозвачът не
представя за проверка информацията от паметта на дигиталните тахографи на
стопанисваните от фирмата автомобили и от картите на водачите поискани с
известие с рег. № 80-00-56-4558/15.11.2021г. т. 1.7, връчени на 15.11.2021 г. –
нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
След неговото съставяне на 24.11.2021 г. е връчен препис на
упълномощен представител на дружеството-въззивник свид. ип.
На следващия ден - 25.11.2021 г., свид. ип представил в електронен
вариант извлечения от електронната система на дружеството, но не в искания
формат от ИААА – гр. София и без нужната информация от тахографите, а
именно без данни за период на управление, период на почивка, период на
работа, период на разположение, извън обхват, грешки, събития,
ферибот/влак, превишаване на скоростта, проверки, блокирания от
предприятия, държави.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 42-0003185/13.12.2021 г. от чак – директор на РД АА –
София, с което при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта на жалбоподателя за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП на основание чл. 97, ал. 1, пр. последно ЗАвП е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 5 000.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д., Д., п, писмо с изх. № 80-00-56-458/15.11.2021 г., констативен
протокол за извършена комплексна проверка, пълномощно за свид. ип,
разпечатки от електронната система на ИААА, писмо от гл. инспектор Б. Д.
до директора на РДАА – София, заявление от „.......“ ЕООД и представените
разпечатки от електронна система на дружеството, Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Заповед № 589/31.01.2020 г. на ИД на ИААА
2
Изброените доказателства са логични, взаимно допълващи се и
разкриват в пълнота всички обстоятелства във връзка с изисканите документи
за комплексна проверка, представените документи, електронни файлове и
резултатите от нея.
Поради липсата на каквито и да е противоречия в доказателствения
материал е безпредметно същият да бъде по-детайлно анализиран.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените
заповеди. Твърдението, че НП е издадено от лице извън кръга на неговите
правомощия не държи сметка за Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
издадена на основание чл. 92, ал. 2 ЗАвПр, с която директорът на РДАА-гр.
София е оправомощен да издава наказателни постановления.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
3
Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е посочена дата на
извършване на нарушението. От съдържанието на АУАН и НП е пределно
ясно, че дата на извършване на нарушението е 24.11.2021 г. – датата на
комплексната проверка по документи в сградата на РДАА-гр. София.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление. Нарушението е описано с всички съставомерни
признаци от обективна страна.
Не се споделят доводите, че в обстоятелствената част на НП и АУАН са
описани две нарушения. Описано е само едно нарушение с всички негови
съставомерни признаци. Съставът на съда приема, че то се субсумира под
разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, за което ще стане дума по-долу в
изложението и се наказва на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП.
Необосновано е възражението, че в АУАН и НП липса описание на
нарушението за кой период и кои МПС е извършено. И в двата процесуални
документа е посочено, че не са представени поисканите с известие с рег. №
80-00-56-4558/15.11.2021 г. информация от дигиталните тахографи на
стопанисваните от дружеството автомобили и от картите на водачите. Видно
пък от самото известие с него е изискана информация от дигиталните
тахографи и картите на водачите във формат “DDD” за всички водачи на
дружеството в периода от 01.12.2020 г. до 31.08.2021 г. Следователно не може
да се твърди, че изпълнителното деяние не е достатъчно ясно описано от
фактическа страна във връзка с посочените съставомерни елементи.
Съдът намира, че материалния закон е приложен неправилно, поради
което не споделя правните изводи на АНО.
По делото се доказва безспорно от обективна страна, че на 24.11.2021 г.
около 11:50 ч. в сградата на РД АА – София, находяща се на ул. „в“ № 1 при
извършена комплексна проверка на транспортната дейност на жалбоподателя
„.......“ ЕООД, притежаващ лиценз № 11850, валиден до 27.03.2029 г. за
товарни превози в общността, превозвачът не е представил за проверка
информацията от паметта на дигиталните тахографи на стопанисваните от
фирмата автомобили и от картите на водачите поискани с известие с рег. №
80-00-56-4558/15.11.2021 г. т. 1.7
Настоящият състав приема, че поведението на дружеството
жалбоподател представлява неизпълнение на задължението по чл. 91в, т. 2 от
ЗАвП, поради което следва да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 7
от ЗАвП. Непредоставянето на тази информация представлява отказ за
изпълнение на законово вменено задължение, съответно отказът да се
предостави изискваната информация и непредоставенето й не съставляват две
различни деяния, които да могат да бъдат квалифицирани като различни
нарушения, каквито аргументи изтъква въззивникът (вж. този смисъл
Решение № 3869 от 10.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1425/2022 г.,
Решение № 121 от 7.06.2022 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 114/2022
г., Решение № 840 от 11.05.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
4
250/2022 г.), а само едно деяние. Допуснатото неправилно приложение на
материалния закон може да бъде отстранено във въззивната инстанция по
реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като наказателното постановление бъде
изменено и се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и деянието се
преквалифицира от нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП, което се наказва на
основание чл. 97, ал. 1, пр. последно ЗАвП в нарушение на чл. 91в, т. 2 ЗАвП,
което се наказва на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП. Не е налице съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, а единствено даване на
точната правна квалификация посредством закон за по-леко наказуемо
нарушение, при което положението на обжалващия не се влошава, поради
което преквалификацията е допустима (вж. в този смисъл още и ТР № 8 от
16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС). Не се допуска е нарушение на
правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, тъй като
жалбоподателят разполага с още една инстанция, пред която да бъде
проверена правилността на дадената правна квалификация (вж. аргументи за
това по делото п срещу България, жалба № 20494/04)
Въззивната инстанция приема, че неправилно АНО е възприел, че е
осъществено нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, тъй като нормата на
чл. 91в, т. 2 ЗАвП единствено урежда задължение на превозвачите да
представят на контролните органи информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача. Тази информация представлява
извлечение от електронна система, може да бъде представена на електронен
носител и няма характер на документ, включително електронен. Както е
известно от правната теория документът е конкретно изрично писмено
изявление, направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение или
информация относно факти с правно значение (вж. с, Ал., Наказателно право,
Особена част, Престъпления против собствеността, л. 138), а електронният
документ представлява конкретно и изрично изявление, направено от
физическо лице и представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информация, приравнена
от закона на писмената форма, което изявление е записано върху магнитен,
оптичен или друг носител и закрепва трайно информация за факти с правно
значение (пак там л. 140). Процесната информация няма характер на
документ или електронен документ, тъй като не представлява волеизявление
или изявление на физическо лице, а има характер на веществено
доказателство, обективирано на хартиен или електронен носител. След като
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача няма характер на документ, то не е налице нарушение чл. 91б, т. 1
ЗАвП, а на чл. 91в, т. 2 от същия закон.
Доколкото нарушението е осъществено от юридическо лице въпросът за
вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на
жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата
/арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Неоснователни са доводите, развити в жалбата и от процесуалния
представител на нарушителя, че процесната информация е представена. Това
е недоказано, като може да се направи извод, че е налице е пълно
неизпълнение, т.е. отказ от представяне на исканата информация в дадения с
известието срок до 24.11.2021 г. Информацията не представена и на
5
следващия ден, макар да се твърди обратното, тъй като представената в
електронен вариант от свид. ип на 25.11.2021 г. информация, разпечатки от
която са приложени по делото, не е в съвместим формат “DDD”| и е без
нужните данни от тахографите и картите на водачите за период на
управление, период на почивка, период на работа, период на разположение,
извън обхват, грешки, събития, ферибот/влак, превишаване на скоростта,
проверки, блокирания от предприятия, държави.
Доводите, развити в жалбата, за ангажирана АНО на жалбоподателя за
допустителство, могат да бъдат определени като абсурдни. В
наказателноправната теория е изяснено, че допустителството представлява
особено посегателство, при което деецът не се противопоставя на
извършването на престъпление/административно нарушение, когато е правно
задължен да стори това. От обективна страна допустителят улеснява чрез
своето бездействие извършването на престъпление или административно
нарушение от друго лице. От субективна страна отсъства общ умисъл между
допустителя и извършителя (вж. с, Ал., Наказателно право, Обща част, л.
320). В случая деецът няма право задължение да се противопостави на
извършването на административно нарушение, а да представи при проверка
информацията от паметта на дигиталните тахографи на стопанисваните от
фирмата автомобили и от картите на водачите поискани с известие с рег. №
80-00-56-4558/15.11.2021 г. Следователно не се касае за допустителство или
каквато и да е форма на задружна дейност по извършване на административно
нарушение, а за извършителство.
Не е налице маловажен случай. Налице е типично нарушение от
съответния вид, като конкретната обществена опасност на деянието е
съизмерима с най-леките от този вид. Чрез непредставяне на нужната
информация е осуетена проверка в цялост на транспортата дейност на
жалбоподателя, следователно не може да бъде еднозначно отговорено дали не
са допуснати и други нарушения на транспортното законодателство. Ето защо
институтът маловажен или явно маловажен случай е неприложим.
По вида и размера на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7 ЗАвП предвижда наказание
имуществена санкция в абсолютно определен размер на 2 000 лв. Ето защо
НП в частта относно размера наложеното наказание следва да бъде изменено
от 5000 лв. на 2000 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН Наказателно постановление № 42-0003185/13.12.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „аа“ – София, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
което се наказва на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно ЗАвП в
нарушение на чл. 91в, т. 2 ЗАвП и на основание чл. 104, ал. 7 от ЗДвП наказва
6
„.......“ ЕООД, ЕИК ....., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
имуществена санкция от 5000 лв. на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7