Р Е Ш Е Н И
Е № 182
гр.Силистра, 27.02.2024 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година,в
състав:съдия Павлина Георгиева-Железова,при секретаря Румяна Пенева като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №158 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.И.М. ***,подадена чрез представител по
пълномощие адв. В.П. ***, срещу Заповед №342з-818/27.07.2023г. за отмяна на
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП),обективирана в ЗаповедППАМ № 23-1099-000209 по
вид „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № СС5973АХ за срок от 6 месеца
,считано от 22.04.2023 г. до 22.10.2023 г.“
Оспорената отменителна заповед е постановена на
основание чл.99 т.2 АПК,т.е. в производство по глава VII на АПК „Възобновяване на производства по издаване на
административни актове“.
С жалбата, се настоява за
отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна, главно защото не било
налице базовото изискване на закона - отмененият акт да е влязъл в сила, за да
бъде годен предмет на особеното възобновително производство. Напротив, твърди
се (както е посочено и в процесната заповед),че Заповед № 23-1099-000209/24.04.23г.,
с която е наложена ПАМ, е обжалвана пред АС-Силистра; образувано е адм.дело № 99/23г.,което
е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и следователно,не
било изпълнено изискването от чл.99 АПК- да е налице влязъл в сила индивидуален
или общ административен акт. Твърди се още, че заповедта била издадена от
некомпетентен орган - от издателя на отменения акт,а не от горестоящ
административен орган, каквато е регламентацията в същия чл.99 от АПК.
Поддържа се наличие на
правен интерес от настоящото оспорване поради това, че отменителната
заповед,вкл. служебното възстановяване на регистрацията на МПС (предмет на
отменената заповед е прекратяване на регистрацията на ППС), има действие
занапред,а отменената ЗППАМ е произвела своя неблагоприятен ефект в пълен обем,
като от 24.04.2023г. до 27.07.2023г., оспорващият е бил лишен от правото да
управлява това МПС. Твърди се,че в хода на възобновителния административен
процес изцяло са били игнорирани нормативните предпоставки за неговото
започване изобщо,съгласно регулацията от глава VII от АПК,което особено съществено опорочавало оспорения
акт. В съдебно заседание адв. П. поддържа нищожност на акта, а при условията на
евентуалност , моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на съдебни
разноски, вкл. възнаграждение за един адвокат в хипотезата на чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Ответникът по жалбата - Началник група
„Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в
Сектор„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Силистра се
представлява в открито съдебно заседание от юр.А. и поддържа становище за
неоснователност на оспорването.Извеждат се изводи, че липсва правен интерес у
жалбоподателя поради това, че същият се бил възползвал от процесната
отменителна заповед, получавайки си лично върнатото му от органа СРМПС №
********* на датата на нейното издаване-27.07.2023 г. Не сочи на кое правно
основание и по кой процесуален ред, е била отменена оспорена пред съда заповед,
но поддържа,че процесната била законосъобразна.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата
доводи и прецени доказателствата по делото,вкл. след дадени указания на
страните, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК,прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу административен
акт,подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен интерес; в законоустановения
срок, а разгледана по същество е и основателна.
От административната преписка се установява, че със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1099-000209/24.04.2023г.,
издадена от ответния по делото орган - началник група „МПСВАДН“ в сектор „ПП“ при
ОД МВР Силистра, на основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на ППС с рег. № СС5973АХ на И.И.М. за срок от 6 месеца,считано от
22.04.2023 г. до 22.10.2023 г.Същата, в посочения срок, е била обжалвана пред
АС-Силистра, във връзка с което е образувано административно дело №99/2023г.,
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. След извършена служебна
справка в деловодната програма на АС-Силистра, се установява, че по адм.дело №99/2023г.
съставът е приел, че отменителната заповед е незаконосъобразна и я е отменил.
От правна страна-Не са били налице предпоставките по
чл.91 ал.1 АПК и евентуалното преразглеждане на акта от неговия издател
(т.нар.“право на отзив“) е било недопустимо,като извършено извън преклузивния 7-дневен
срок.Систематичното място на чл.91 в нормения състав на АПК, е в глава шеста
„Оспорване на административните актове по административен ред“, а не при висящо
съдебно производство, с оглед забраната от чл.130 ал.2 АПК. След пренасяне на
спора в съда, никой друг орган няма право да се произнася по
законосъобразността на оспорения акт,в т.ч. и органът,който го е
издал.Последният,единствено при условията на чл.156 АПК,може да оттегли
процесния пред съда административен акт.
Не е приложен и извънредния ред по глава седма АПК
„Възобновяване на производства по издаване на административен акт“, тъй като процесната
по адм.д.№99/23г. на АС-Силистра заповед, отменена от ответника, не е била „влязъл
в сила индивидуален административен акт […]“, за да е
допустимо изобщо възобновително производство.
Отменената ЗППАМ №23-1099-000209/24.04.2023г., поради
придаденото ѝ по силата на закона предварително изпълнение (арг.чл.172
ал.6 ЗДвП),е породила правни последици и поддържала разпореденото с нея
състояние до прекратяване на действието ѝ на 27.07.2023г.,докогато е
засягала пряко и непосредствено правната сфера на оспорващия, поради което за
същия е налице правен интерес от съдебното произнасяне по законосъобразността
на отменителната заповед,какъвто (правен интерес) е имал и по отношение на
оспорения акт по адм.дело №99/2023г., независимо от постановения съдебен
резултат.
Въпросът дали са били налице фактическите и правните
основания за издаване на двете реципрочни заповеди (за налагане и на ПАМ и за
отмяна на ПАМ от един и същи орган при висящ съдебен процес) в рамките на 3
месеца, е въпрос по съществото на повдигнатия пред съда спор.
Отделно от горното,съгласно чл.100 АПК, инициатива за
възобновяване,предвид посоченото в оспорения акт правно основание (чл.99 т.2 АПК), е предоставена на страна в производството.По делото не само липсва „искане
на страна в производството“ по издаване на отменената заповед, но и каквито и
да е белези на проведено възобновително такова по АПК.Или, в случая, не просто
е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила (чл.99
и сл. АПК), а изцяло е игнорирана нормативната регламентация.
При горните фактически
установявания, от правна страна, съдът намира следното: Оспорената заповед е
нищожна, като издадена на основание чл.99 т.2 АПК,при пълно отсъствие на
предпоставките за провеждане на производство по глава VII на АПК.Същата е издадена от некомпетентен орган, който,при
висящ пред съда спор относно законосъобразността на ЗППАМ №23-1099-000209/24.04.2023г.
към 27.07. 2023г., сам я е отменил с процесната по настоящото дело Заповед
№342з-818/27.07. 2023г. Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по
чл.168 АПК,се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като
нищожна, следва да бъде елеминирана от правния мир.При този изход на процеса, на
жалбоподателя се дължат съдебни разноски,при условията на чл.143 ал.1 АПК.Такива
следва да му бъдат присъдени в размер на 10 лева - платена държавна такса.Относно
заявеното в условията на чл.38 ЗАдв искане за определяне от съда и заплащане от
ответния орган на адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ и
процесуално представителство от адвокат В.П.,приложение следва да намери
правилото от чл.38 ал.2 ЗА,като не е необходимо установяване на условията от
чл.38 ал.1 т.1-т. 3 ЗАдв.Трайната съдебна практика приема, че посочването в
Договора за правна защита и съдействие на условията: безплатна правна помощ на
страната и възнаграждение при условията на чл.38 ЗАдв,са необходимите и
достатъчни предпоставки за уважаване на искането.Ето защо,настоящият състав
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредба
по чл.36 ЗАдв,която е Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Обн.ДВ, бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/22г.) Съгласно чл.8 ал.3
с.н. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, каквото е настоящото,доколкото не попада
в обхвата на посочените материални закони по чл.8 ал.2 с.н. ЗДвП не е сред
тях) възнаграждението е 1000 лева,в какъвто размер следва да бъде присъдено на
адв.В. П..Основателно поисканите разноски, в определения по-горе размер, следва
да бъдат възложени в тежест на юридическото лице,в чиято структура е издателят
на акта - Областна дирекция на МВР гр.Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и
чл.37 ал.2 ЗМВР,воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.1 АПК, Административният
съд Силистра
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВЯ
за НИЩОЖНА по жалба на И.И.М. ***, Заповед
за отмяна на приложена принудителна административна мярка №342з-818/ 27.07.2023г.,
издадена от Началник група „Моторни превозни средства,водачи и административно-наказателна
дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Силистра, с която на
основание чл.99 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс, е отменена Заповед
за прилагане на ПАМ №23-1099-000209/24.04.2023г. по чл.171 т. 2а.“б“ от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР гр.Силистра,с административен адрес: гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да
заплати на И.И.М. ***, с ЕГН:**********, сумата от 10.00 (десет) лева - съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР гр.Силистра,с административен адрес: гр.Силистра, бул. “Македония“ №144, да
заплати на адвокат В.П.П. ***, с ЕГН:********** и служебен адрес: ***, , сумата
от 1 000.00 (хиляда) лева, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е окончателно по аргумент от чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: