№ 88
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20221100501539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20140917/17.06.2021 г., постановено по гр. д.
№34352/2020 г., по описа на СРС, 25 състав, частично е уважен предявеният
от Г. Б. срещу „Ч.Н.Г. Г.У.“ ООД, осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 197,90 лв., представляваща платена цена за обучение в
детска градина на Д.С. за периода 13.03.2020 г. – 26.05.2020 г., заплатени въз
основа на договор за целодневно възпитание и обучение в частна детска
градина „У.“, сключен на 20.03.2019 г., подлежащи на възстановяване поради
неосъществяване на основание за плащането, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба на 29.07.2020 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 197,90 лв. до пълния предявен размер от 2030 лв., като недоказан в
една част, а в частта по отношение на сума в размер на 358,24 лв. – като
погасен чрез прихващане със сумата от 358,24 лв., представляваща законна
лихва за забава върху годишната такса за обучение от 4200 евро, дължима за
периода 01.04.2019 г. – 04.09.2019 г.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 37,16 лв., представляваща разноски по
делото съразмерно на уважената част от иска, а ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 333,93 лв.,
представляващи разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадената въззивна жалба от
ищеца, в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над уважения размер
1
от 197,90 лв. до размера от 1671,76 лв., представляващ разликата между
първоначално предявения размер от 2030 лв. и сумата от 358,24 лв., за която
ищецът признава възражението за прихващане. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и
материална незаконосъобразност. Посочва се, че със Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г. на МЗ е забранено на ответното дружество да провежда
присъствени занятия и да предоставя дневни грижи, което е предмет на
договора между него и ищеца. Твърди се, че ответникът е бил в обективна
невъзможност да престира по сключения договор това, което е било
уговорено. Не се спори, че дружеството е положило усилие да предостави
онлайн обучение. Сочи се, че спорът е по въпроса дали ищцата е била длъжна
да приеме престация, различна от уговорената в договора й с ответника.
Твърди се, че никой не може да бъде задължен да приема изпълнение,
различно от уговореното. С оглед на изложените в жалбата доводи се иска
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
исковата претенция. Претендират се разноски.
Въззиваемият ответник – „Частна детска градина „У.“ ООД, чрез
пълномощника си – адв. К., с надлежно учредена представителна власт по
делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с
която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи. Моли съда да
остави без уважение жалбата, като претендира разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица –
страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което
са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба на Г. Б. за основателна, като по конкретно наведени доводи във
въззивната жалба и отговора, съдът намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по
делото препис от договор се установява, че на 20.03.2019 г. е сключен
Договор за обучение и възпитание на дете в Ч.Н.Г. градина „У.“ между Г. Б. и
„Ч.Н.Г. Г.У.“ ООД, за възмездно осъществяване на възпитание и обучение на
детето на Б. – Д.С., през учебната 2019/2020 г., започваща на 01.09.2019 г. и
завършваща на 30.06.2020 г. Възнаграждението, дължимо от Б., е в размер на
4200 евро.
Пред настоящата инстанция не се спори относно фактът на плащането
по процесния договор.
От ответника е представено удостоверение за задължително
предучилищно образование Рег. № 86-09/29.05.2020 г., издадено на Д.С. от
Ч.Н.Г. градина „У.“, в което е посочено, че Д.С. е завършил подготвителна
2
група през учебната 2019/2020 г.
От показанията на свидетеля А.Т., служител на ответника –
преподавател по немски език в детската градина, се установява, че в периода
от 13.03.2020 г. до 26.03.2020 г. от детската градина изпращали за децата
имейли с клипчета, а след това до 27.04.2020 г. изпращали звукозаписи,
изготвени от учителите. От 28.04.2020 г. до 22.05.2020 г. провеждали
обучение чрез платформата „Google meet“. Свидетелката водела занятия във
вторник и петък. Посочва, че Д.С. е участвал в занятията 7 пъти. Изразява
становище, че дистанционното обучение е било полезно за децата в детската
градина.
Свидетелят И.И., учител - служител при ответника, също излага, че след
13.03.2020 г. от детската градина започнали да изпращат имейли с материали,
а от 24.04.2020 г. или 27.04.2020 г. започнали да провеждат занятия чрез
платформата „Google meet“, чрез която имало и видео връзка. Д.С. присъствал
на 3 от занятията, проведени от И., но от С. не били изпращани материали и
домашни, той не бил активен в заниманията. Изразява становище, че живият
контакт е най-важен при работа в детската градина и че началото на
ограмотяването е процес, който изисква повече работа в реална среда.
Твърди, че е имало ефект от дистанционното обучение.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира следното:
С договора от 20.03.2019 г. между страните по настоящия спор е
уговорено провеждането на обучение и възпитание на Д.С. в детска градина
„У.“ през периода 01.09.2019 г. – 30.06.2020 г. срещу сумата от 4200 евро,
която е била платена.
Макар и да не е изрично посочено в договора от неговите клаузи може
да се извлече, че е уговорено провеждане на присъствено обучение и
възпитание. Този извод се основава на факта, че съгласно договора детската
градина се задължава да осигури необходимата материална база за
оптималното протичане на процеса на обучение и възпитание на детето,
съобразно санитрно-хигиенните изисквания, детската градина се задължава
да създаде организация и условия за опазване живота и здравето на детето в
детската градина, детската градина не допуска посещение на детето при
грипни и простудни състояния, обрив, повръщане, разстройство и
температура.
С оглед на законоустановеното задължение на родителите да не оставят
без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава
опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие (чл. 8, ал. 8
ЗЗДет), може да се направи извод, че съществен елемент на договора за
обучение и възпитание на дете в детска градина по правило е възлагането на
надзора върху детето от родителя на детската градина. Това предполага по
необходимост обучението да се провежда присъствено.
Със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ се преустановяват
посещенията на децата в детските ясли и детските градини.
След издаването на посочената заповед ответното дружество е
реорганизирало дейността си и в периода 13.03.2020 г. – 26.05.2020 г. е
предоставяло онлайн обучение. Трансформацията от присъствено в
3
дистанционно обучение е станала по инициатива на дружеството. Не може да
има спор, че с оглед специфичния характер на предоставяната услуга –
отглеждане и възпитание на дете, двете форми на обучение представляват по
съществото си качествено различни услуги. С оглед на разликата между тях
кредиторът не може да бъде принуден да приеме едната вместо другата (арг.
от чл. 65, ал. 1 ЗЗД).
От практиката на ВКС може да се извлече, че за да се приеме за
заместваща престация, даденото вместо уговореното следва да е в такъв
размер, който да съответства на вида и на обема на първоначално дължимото
(арг. от Решение № 161 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2007 г., I г.
о.). В практиката на ВКС се приема още, че „уредения в чл. 65 ЗЗД
изпълнителен способ – „даване вместо изпълнение“/datio in solutum/ - е
правна сделка, с погасително действие за предходно съществуващо
задължение, възникнало на различно от същата основание. За постигнато от
страните по правоотношението, задължение по което се погасява чрез
„даването вместо изпълнение“, съгласие с този предмет е необходимо
изрично позоваване“.
В конкретния случай, от една страна, е налице съществена качествена
разлика между уговорено и предоставено, а от друга страна не се установява
по безспорен начин, че предложеното от ответното дружество вместо
първоначално уговореното е прието от ищцовата страна. Напротив,
установява се, че Д.С. се е включил инцидентно в провежданите онлайн
занятия, което не е достатъчно, за да се приеме наличието на съгласие.
Следователно при настъпила обективна невъзможност и неприета
заместваща престация ищецът има право да иска и да получи пълния размер
на платената сума за услугата през процесния период. Ето защо решението
следва да бъде отменено в обжалваната част и в полза на ищеца да се присъди
сумата от още 1671,76 лв., представляваща разлика между размера на платена
на неосъществено основание цена за услугата през процесния период и
сумата, за която ответното дружество е направило възражение за прихващане,
признато от въззивника.
Тъй като настоящата инстанция достига до различни правни изводи,
решението следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 197,90 лв. до размера от 1671,76 лв., а на
ищеца се присъди сумата от още 1473,86 лв., както да се отмени и в частта, с
която в полза на ответното дружество е присъдена сумата над 65,31 лв. до
333,93 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.
При този изход на правния спор, предмет на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия – ищец трябва да
се присъди сумата от още 276,76 лв., представляващи разноски
производството пред СРС и сумата от 33,44 лв., представляващи разноски за
ДТ в производството пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № 20140917/17.06.2021 г., постановено по гр. д.
№34352/2020 г., по описа на СРС, 25 състав, в частта, в която е отхвърлен
искът на Г. П. Б. да се осъди „Ч.Н.Г. Г.У.“ ООД да заплати на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 89 ЗЗД за разликата над 197,90 лв. до 1671,76 лв.,
представляваща такса за целодневно възпитание и обучение на Д.С. в частна
детска градина „У.“ за периода 13.03.2020 г. – 26.05.2020 г., платена по
договор от 20.03.2019 г., както и в частта, с която в полза на „Ч.Н.Г. Г.У.“
ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разсноски за
производството пред СРС за размера над 65,31 лв. до 333,93лв., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ч.Н.Г. Г.У.“ ООД, ЕИК *******, със съдалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******“ № 69, да заплати на Г. П. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. София, бул. „******* *******, на основание чл.55, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 89 ЗЗД разликата над 197,90 лв. до 1671,76 лв., представляваща
такса за целодневно възпитание и обучение на Д.С. в частна детска градина
„У.“ за периода 13.03.2020 г. – 26.05.2020 г., платена по договор от 20.03.2019
г.
ОСЪЖДА „Ч.Н.Г. Г.У.“ ООД, ЕИК *******, със съдалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, да заплати на Г. П. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. София, бул. „******* *******, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК сумата от още 276,76 лв., представляващи разноски
производството пред СРС и сумата от 33,44 лв., представляващи разноски в
производството пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5