Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.08.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д.
гражданско дело № 7289 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищците К.Г.К., ЕГН ********** и Е.А.К., ЕГН **********,
представлявани от адв. П.Р. - пълномощник са предявили искове против З. „Л.И.“
АД, *** с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
вследствие смъртта на техния син Г.К.К., настъпила при ПТП на 26.06.2015 г. в размер
на сумата от по 140 000 лв. за всеки един от тях, както и лихва за забава
върху главните искове от по 13 832.97 лв. за времето считано от дата на
ПТП - 26.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законна лихва върху сумите от датата на исковата молба до окончателното им
изплащане.
В исковата молба ищците излагат, че на 26.06.2015 г.,
около 07.50 ч., в посока от гр. Чепеларе към гр. Пловдив, на 66.200 км. от
главен път II - 86, при 62+300 км, в района на отклонението за „Асфалтова база“
- с. Хвойна е настъпило ПТП, при което е починал синът им Г.К.К., който е
пътувал в л.а. „Субару Легаци” с peг. № *******, управляван от водача С.Д.Д..
Твърят, че водачът на л.а. „Субару Легаци” шофирал крайно неразумно и
вследствие на допуснатите от него груби нарушения на правилата за движение по
пътищата и неспазване на ограниченията за скорост предизвикал процесното ПТП. Вината
на водача С.Д.била установена с влязла в сила Присъда № 5/23.02.2016 г. по нохд
№ 20165400200003/2016 на Окръжен съд – Смолян, по силата на която същият бил
признат за виновен, като в хода на съдебното производство същият направил
самопризнания по изложените в обвинителния акт факти. Ищците твърдят, че вследствие
от смъртта на сина си са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силни
болки и страдания от неговата загуба, за което претендират обезщетение в
посочените размери. На следващо място излагат, че за л.а. „Субару Легаци“, рег.
№ ******* е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника З. „Л.И.“
АД към датата на ПТП.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове
и претендират присъждане на разноски по делото.
ответникът З.
„Л.И.“ АД, *** оспорва предявените искове по основание и размер, поради което
счита същите за неоснователни и прекомерни. Оспорва твърдението, че синът на
ищците по делото Г..К. е бил самостоятелен и работещ човек, който е оказвал
помощ на родителите си и на когото те са можели да разчитат при напредване на
възрастта им. В тази връЗ.а се излага, че същият е страдал от спинална мускулна
дистрофия, представляваща заболяване на мускулно-нервната система, като налачието
на това заболяване предполага, че той се е нуждаел от грижите на своите
родители и че не е бил в състояние да полага грижи за тях. Оспорва и
претенцията за лихви, както и началната дата, от която се дължат и претендира
разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените доказателства – Протокол за оглед на ПТП
от 26.06.2015 г., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 373р-6743,
Скица и Албум, както и от представената влязла в сила Присъда № 5/23.02.2016 г.
по нохд № 20165400200003/2016 по описа на Окръжен съд – Смолян се установява,
че на 26.06.2015 г., около 07.50 ч., в посока от гр. Чепеларе към гр. Пловдив,
на 66.200 км. от главен път II - 86, при 62+300 км, в района на отклонението за
„Асфалтова база“ - с. Хвойна е настъпило ПТП, при което е починал Г.К.К.,
пътувал заедно с друг пътник Емилиян Филипов в л.а. „Субару Легаци” с peг. № *******,
управляван от водача С.Д.Д..
По делото няма спор между страните относно описания в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП /в отговора на исковата молба
ответникът е признал, че не оспорва механизма на ПТП – л. 59/, а именно, че процесното
ПТП е настъпило на 26.06.2015 г., около 07,50 ч. на 66.200 км. от главен път II
- 86, при 62+300 км, в района на отклонението за „Асфалтова база“ - с. Хвойна.
Непосредствено преди настъпването му, водачът на л.а. „Субару Легаци” – С.Д.се е
движил с висока и несъобразена скорост /над 100 км/ч./ на прав пътен участък като
изпреварил няколко автомобила, при което навлязъл с несъобразена скорост в ляв
завой до отклонението за „Асфалтова база” - с. Хвойна, като скоростта му при
навлизането в завоя била над критичната. Водачът изгубил контрол над
управлението, което довело до промяна на траекторията на движение и загуба на
сцепление с пътната настилка. Задната част на автомобила поднесла странично,
при което последвало престъргване на задната дясна част с пътната мантинела и при
съприкосновението с нея се получило леко отхвърляне на автомобилното купе, а
след изминаване на около 5 м. задната дясна част отново престъргала еластичната
ограда. Водачът С.Д.ряЗ.о завъртял волана наляво, което предизвикало странично
плъзване на автомобила перпендикулярно на пътното платно, в посока надясно.
Вследствие на високата скорост автомобилът навлезнал в лентата за насрещно
движение и се ударил в насрещно движещия се л.а. „Форд Маверик” с peг. № *******,
управляван от Н.Р.. При реализиралия се челно-страничен удар, л.а. „Субару
Легаци” понесъл страничен удар в дясната си страна, а л.а. „Форд Маверик” челен
удар в предната част. Поради високата скорост на движение на л. а. „Субару
Легаци” ударът бил много силен и предизвикал тежки механични деформации по
купетата на автомобилите, в резулт на което пътуващият на предна дясна седалка Г..К.
претърпял тежки травматични увреждания и починал.
Посоченият механизъм изцяло се потвърждава и от останалите
доказателства по делото. От представената влязла в сила Присъда № 5 от
23.02.2016 г. по НОХД № 20165400200003/2016 по описа на Окръжен съд –
Смолян се установи, че водачът С.Д.Д. е признат за виновен в това, че на
26.06.2015г., около 07.50 часа, на 66.200 км. от главен път II - 86, при 62+300
км. при управление на МПС л.а. „Субару Легаци”, с peг. № *******, в посока от
гр. Чепеларе към гр. Пловдив е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20,
ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, предвиждащ, че водачите
на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост е допуснал причиняването на смъртта на Г.К.К. и средни телесни
повреди на Е.И.Ф., пътуващи в управлявания от него автомобил – престъпление по
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. с ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 НК, поради което му е наложено наказание лишаване от свобда за срок
от 2 години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването му със
срок от 5 години. Видно от отбелязването присъдата е влязла в законна сила на 10.03.2016
г.
Видно от препис-извлечение от Акт за смърт, издаден от
Община Чепеларе и Удостоверение за наследници изх. № 251/01.07.2015 г. – Г..К.
е починал на 26.06.2015 г. и е оставил наследници по закон К.Г.К./баща/ и Е.А.К.
/майка/.
По делото между страните е прието за безспорно
обстоятелството, а същото се установява и от представената застрахователна
полица № 22115000988586, че за л. а. „Субару Легаци“, с рег. № ******* е била налице застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
З. „Л.И.“ АД, със срок на покритие от 08.04.2015 г. до 07.04.2016 г., т.е.
валидна към датата на процесното ПТП.
По делото е приета съдебно медицИ.ка експертиза по
писмени данни, чието заключение съдът приема като обективно и професионално. От
същото се установява, че причината за смъртта на Г.К.К. е тежката множествена
травма на мозъка, белите дробове, черният дроб, бъреците и множеството
счупвания на костите формиращи гръдната клетка. Експертното заключение е, че
посочените травматични увреждания кагеторично отговарят да са получени
вследствие на настъпилото ПТП. Механизмът на получените травматични увреждания
е от удари с/или върху изпъкнали и деформариани части в купето на автомобила
при претърпения челен удар. Експертът е посочил, че вероятната последователност на травмите е на
първо място черепно-мозъчната травма, след това от последвалия удар на тялото в
седалката е настъпило счупването на ребрата и гръбначния стълб, с прекъсване на
гръбначния мозък. Последвало е равитие на оток на мозъка, за който е необходимо
време от порядъка на минути, като в същото време е настъпил и кръвоилив в
коремната кухина от раЗ.ъсването на черния дроб. Биологичната смърт е настъпила
за 10-15 мин. като експертното мнение е категорично, че не е съществувала
възможност починалото лице да оцелее при получените наранявания, тъй като всяка
една от получените травми са несъвместиви с живота.
По делото от ответната страна е приложено Писмо от НОИ с
изх. № 1030-20-160А1/13.03.2017 г., видно от което съгласно Експертно решение
на ТЕЛК № 1012/07.08.1997 г. на Обща ТЕЛК гр. Смолян при оценка на
работоспособността на Г.К.К. е била определена: Инвалид – първа група с чужда помощ
пожизнено с диагноза– „Болести на предните рога на гръбначния мозък /спинална
мускулна атрофия/“.
В съдебно заседание вещото лице е уточнила, че
представената справка от НОИ с Решение на ТЕЛК, с което е призната първа група
инвалидност на починалия Г..К. не променят заключението на изготвената
съдебно-медицИ.ка експертиза, тъй като заболяването, за което е определен ТЕЛК
няма отношение към смъртния изход. Експертното мнение е, че посочената диагноза
касае и четирите крайника, но не може да се твърди 100 % невъзможност на лицето
да се придвижва сам.
За установяване на претърпените неимуществени вреди са
разпитани свидетелите Г..А.И.и К. О.Х..
Свидетелят Г..И.заявява, че със сина на ищците са израснали
от деца и познава родителите му, тъй като е ходел често на гости в тяхното
семейство. Твърди, че семейните им отношения са били много добри, Г..е живеел в
една къща с родителите си и е имало приятелска атмосфера между тях. Загубата му
се е отразила много тежко върху родителите му. Те са станали тъжни и свити хора
и доколкото знае са спрели да ходят на работа и постоянно са скърбяли.
Свидетелят посочва, че приживе Г..се е занимавал с търговия с авточасти, имал е
собствен бизнес, който е развил успешно и е работел. Не може да каже конкретно
дали финансово е помагал на родителите си, но със сигурност им е помагал. През
годините е виждал, че той е купувал много неща – храна, техника, но като финансова
помощ не може да каже със сигурност, тъй като не го е виждал да им дава пари. Твърди,
че приживе Г..се е придвижвал с инвалидна количка и с автомобил, както и че той
е можел да движи всичките си крайници, но е нямал достатъчно сила в краката си,
за да може да ходи, поради което е бил в инвалидна количка, също така е можел
да държи предмети в ръцете си и да шофира.
Свидетелят К. Х.твърди, че с Г..са се познавали от първи
клас. Той е живеел заедно с родителите си, като отношенията между тях са били
доста блиЗ.и и приятелски. Твърди, че загубата на Г..се е отразила тежко на
родителите му, а той има преки впечатления върху тях, тъй като се виждат поне
веднъж месечно, приятел е със сестра му. Свидетелят посочва, че недъгът, който
е имал Г..не го е спирал да бъде самостоятелен. Той е бил доста инициативен,
организирал си е бизнес и е бил напълно самостоятелен, доколкото физическото му
състояние е позволявало това. Придвижвал се е с инвалидна количка, но е имал
нужда от чужда помощ, за да се прехвърли от нея. Когато е работел в магазина са
му помагали родителите и приятелите му. ИЗ.арал е шофьорски курс и си е управлявал
автомобила, но за да се качи в него му е била нужна помощ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съгласно
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното. За да се приеме, че е налице
непозволено увреждане е необходимо да са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях.
На следващо място, за да бъде уважен предявеният иск по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установи и наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на
застраховател и прекия причинител на увреждането.
В настоящия случай се установи, че са налице всички
кумулативни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на
26.06.2015 г., около 07,50 ч. на 66.200 км. от главен път II - 86, при 62+300
км, в района на отклонението за „Асфалтова база“ - с. Хвойна, при управление на
л.а. „Субару Легаци”, с рег. № *******, водачът С.Д.се е движел с несъобразена
с конректната пътна обстановка скорост, при което навлязъл със скорост над
критичната в ляв завой, вследствие на което загубил контрол над управлението на
автомобила, което довело до промяна на траекторията му на движение и след
последвали съприкосновения с пътната мантинела и поради високата скорост на
движение навлязъл в насрещната лента и се ударил в движещия се в нея л.а. „Форд
Маверик” с peг. № *******. Настъпването на процесното ПТП и негавият механизъм
не бяха оспорени и от ответната страна в процеса.
Безспорно се установи също така, че вината на водача е
установена с влязла в сила Присъда № 5 от 23.02.2016 г. по НОХД № 20165400200003 по описа на Окръжен съд – Смолян, с която водачът
С.Д.Д. е признат за виновен в това, че на 26.06.2015г., около 07.50 часа, на
66.200 км. от главен път II - 86, при 62+300 км. при управление на МПС л.а.
„Субару Легаци”, с peг. № *******, в посока от гр. Чепеларе към гр. Пловдив е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 2 ЗДвП и е допуснал ПТП, при което по непредпазливост е допуснал причиняването на
смъртта на Г.К.К. и средни телесни повреди на Е.И.Ф., пътуващи в управлявания
от него автомобил – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр.
с ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което му били наложен
съответни наказания. Съдът приема тези факти за доказани, тъй като влязлата в
сила присъда има обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд относно
дееца, деянието, противоправността на деянието и вината на дееца.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат –
смъртта на Г..К. е настъпила като пряко следствие от процесното ПТП от 26.06.2015
г. В този смисъл съгласно заключението на съдебно-медицИ.ка експертиза
причината за смъртта му е тежката множествена травма на мозъка, белите дробове,
черния дроб, бъреците и множеството счупвания на костите, формиращи гръдната
клетка, които кагеторично отговарят да са получени от процесното ПТП.
По делото няма спор, че за л.а. „Субару Легаци“, с рег. №
*******, управляван от водача С.Д.е била налице застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, валидна към датата на ПТП,
поради което съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря
по исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и следва да заплати
обезщетение за вредите в пълен обем на отговорността на водача.
Съдът намира, че пред вид доказания по делото факт, че
ищците са баща и майка на починалия Г.К.К., същите безспорно са сред кръга на
лицата, които имат право да претендират и получат обезщетение за неимуществени
вреди от настъпилата от деликта смърт съгласно Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Техните размери следва да бъдат определени съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищците, проявлението им във времето, както
и съдебната практика, която приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай и намира следното:
Съдът приема за установено посредством събраните гласни
доказателства по делото, че ищците са претърпели изключително тежко смъртта на
сина си, както и че тази травма продължава да ги съпътства и до настоящия
момент. В този смисъл намира, че загубата на дете е най - тежката загуба за
един родител, която е несравнима с каквито и да е други вреди или щети, както
от имуществен, така и от неимуществен характер. Смъртта на близък човек винаги
носи страдание и болки за неговите роднини и приятели, но болката за родителите
да загубят детето си, при това тъкмо достигнало зряла възраст /35 години/ е
безспорно най-голямото нещастие за тях. Посредством свидетелските показания на
двамата разпитани свидетели, които съдът изцяло кредитира, тъй като са дадени
въз основа на преки впечатления и са непротиворечиви се установи, че ищците са
живеели в едно домакИ.тво със сина си и са били сплотено семейство. Отношенията
със сина им са били много добри, основани на взаимна привързаност и подкрепа, като
между тях е имало близки и приятелски отношения. От показанията им се установи,
че загубата на сина им се е отразила много тежко върху тях, те са станали тъжни
и свити хора и постоянно са скърбяли за сина си и не могат да преодолеят
загубата му. Съдът намира, че трагичната смърт на сина им не само е прекъснала
силната емоционална връзка родител – дете, но е и лишила ищците от възможността
да разчитат на неговата морлана подкрепа занапред. В тази връзка следва да се отчете
обстоятелството, че по делото се установи, че починалият Г..К. е имал пожизнено
призната с експертно решение на ТЕЛК № 1012/07.08.1997 г. първа група
инвалидност с чужда помощ, в резултат на заболяването, от което е страдал –
спинална мускулна атрофия. Съдът намира за доказано посоченото обстоятелство, че
същият е имал пожизнено призната неработоспособност и то в най- големия размер
– първа група инвалидност с чужда помощ. Въпреки изложеното, обаче следва да се
има пред вид, че от свидетелските показания и на двамата свидетели се установи,
че приживе синът на ищците е бил много деен и инициативен, занимавал се е с
търговия с авточасти, имал е собствен бизнес, който е развил успешно и е
работел през цялото време. От показанията на свидетеля Х.се установи, че
недъгът, който е имал Г..не го е спирал да бъде самостоятелен, той си е
организирал собствен бизнес, по цял ден е стоял в магазина за авточасти и е
обслужвал клиентите, а родителите му са помагали, когато е имал нужда. Той дори
е изкарал шофьорски курсове и е шофирал колата си. И двамата свидетели
заявяват, че Г..е помагал на родителите си и макар, че свидетелят И.не може да
каже категорично дали им е помагал фанансово, твърди, че със сигурност той им е
помагал, виждал го е да купува храна и техника. В тази връзка следва да се
отбележи, че макар, че трудно би могло да се приеме, че ищците са могли да
разчитат на финансова или физическа подкрепа, от която всеки родител се нуждае
на старини от страна на сина си, приживе същият им е помагал и с неговата
загуба, те са загубили моралната подкрепа, от която се нуждае всеки един
родител. Наред с това посредством експертното заключение се установи, че
заболяването, от което е страдал, както и състоянието му по никакъв начин не са
допринесли и нямат отношение за настъпване на смъртния изход.
Съдът съобразява и обстоятелството, че след смъртта на
сина им, трагедията в семейството на ищците е огромна и тя ще ги съпътства през
целия им живот, тъй като няма по-голяма загуба в живота на човек от загубата на
дете и подобна загуба е непреодолима. Като взе всички тези факти пред вид,
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, както и обществено
икономическите условия на живот, съдът намира, че следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на сумите от по 110 000 лв. за всеки един от ищците
по делото. В тази връзка съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са основателни и доказани за сумите от по 110 000
лв. за всеки от тях и следва да се уважат до тези размери и да се отхвърлят за
пълния им предявен размер от по 140 000 лв. като неоснователни и недоказани.
По иска по чл. 86, ал. от ЗЗД:
Пред вид основателността на исковите претенции основателна
е и претенцията за лихва върху присъдените обезщетения, поради което върху така
определените суми следва да се присъди и законна лихва, която е дължима от
датата на деликта – 26.06.2015 г. до окончателното им изплащане и без покана,
тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, който отговаря на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД от
датата на деликта. В тази връзка следва да се отбележи, че макар при вредите от
деликт да не е необходимо лихвата да се сочи като размер за периода до датата
на исковата молба, тъй като същата се присъжда от датата на деликта до
окончателното изплащане на задължението за главница, в случая лихвата следва да
се присъди в определен размер за периода от датата на вредата до датата на
исковата молба, тъй като такава е заявената претенция на ищците, а
диспозитивното начало в процеса е водещо.
За периода от датата на деликта – 26.06.2015 г. до 13.06.2016
г. вкл., лихвата върху определените главници /от по 110 000 лв./ е в размер на сумите от по 10 833,26
лв. върху всяка една от главниците /който размер е определен с помощта на
електронния калкулатор на НАП/. За разликата над този размер до предявените размери
от по 13 832,97 лв. върху всяка една от претендираните главници /от по
140 000 лв./, претенциите за присъждане на
лихви за забава следва да се отхвърлят като неоснователни.
На следващо място върху определените главници от по
110 000 лв. за всеки един от ищците следва да се присъди и законна лихва
считано от датата на исковата молба – 14.06.2016 г. до окончателното им
изплащане.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищците разноски по делото. Съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение, тъй като видно от
представения договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноски
по чл. 80 ГПК /л. 2 и л. 75/ същото се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
във вр. Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
на процесуалния представител на ищците по делото адвокатско възнаграждение в
размер на 8310 лв. /по 4155 лв. за всеки от предявените от ищците искове/.
На следващо място, тъй като ищците са освободени от
внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 9666,66 лв. /по 4833,33
за всеки един от уважените искове/ - държавна такса, както и сумата от 117,82 –
депозит за експертиза.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал.8 вр.чл.37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати поотделно на К.Г.К., ЕГН ********** и Е.А.К., ЕГН **********,
представлявани от пълномощника им адв. П.Р., със съдебен адрес:*** на основание
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД сумите от по 110 000 лв. /сто и
десет хиляди/ лева - за всеки от тях представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на техния син – Г.К.К.,
настъпила при ПТП на 26.06.2015 г., както и на основание чл.86 ЗЗД да им
заплати поотделно лихва от по 10 833.26 лв. върху всяка една от определените
главници за периода от 26.06.2015 г. до
13.06.2016 г. вкл., ведно със законна лихва върху всяка една от уважените
главници /от по 110 000 лв./, считано от датата на исковата молба–
14.06.2016 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ главните искове за разликата над уважените размери от по
110 000 лв. до пълните им предявени такива от по 140 000 лв., както и
акцесорните претенции за присъждане на лихви за забава над уважените размери до
претендираните такива от по 13 832.97 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, *** да заплати на
адв. П.Р. на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38 ЗА – адвокатско възнаграждение
в размер на 8310 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, *** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 9666,66 лв. - държавна такса, както и сумата от 117,82 – разноски.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** и Е.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 6 да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, *** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: