№ 141
гр. Шумен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500355 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А.,
Париж, Франция, чрез „ БНП Париба Пъръсънъл Файненс „ С.А., клон България,
представляван от Д.Т.Д. чрез юрисконсулт П.П.П. срещу решение № 260284/21.06.2021 г. по
гр.д. № 104/2021 г. по описа на ШРС, с което е отхвърлен предявеният срещу П. Д. АЛ.
установителен иск.
Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, подборно изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени и
постанови друго, с което да уважи предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск
срещу П. Д. АЛ. и му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, назначеният на въззиваемата П. Д. АЛ. особен
представител адв. Е.Г. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва
като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 104/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя
1
срещу въззиваемата, имаща за предмет искане за признаване за установено съществуването
на вземания в полза на ищеца срещу ответницата в размер на 903.22 лева – главница по
договор за револвиращ потребителски кредит ...., сключен на 28.07.20.... г., 267.82 лева –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода 01.09.20.... г. – 13.11.2017 г.,
259.46 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 13.11.2017 г. –
23.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането, и осъждане на ответницата да заплати на ищеца направените в
заповедното и исковото производство разноски. В условията на евентуалност, в случай, че
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ищецът е предявил искане за осъждане на ответницата да му заплати
посочените по-горе суми, дължими на основание цитирания договор за кредит, както и
извършените по делото разноски, като връчването на препис от исковата молба се счита за
уведомление до ответницата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Назначеният по делото особен представител на ответницата е депозирал отговор на
исковата молба, в който е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни и
недоказани, по съображения, че липсват доказателства между страните да е било постигнало
съгласие за издаване на кредитна карта, по която да бъде отпуснат револвиращ кредит, че
подобна карта е била предоставена на ответницата и тя е усвоила сумата по нея. В този
смисъл следва да се има предвид също, че приложението към договора, третиращо
параметрите на револвиращия кредит и издаването на кредитна карта не е подписано от
ответницата, поради което е негодно да удостовери наличието на съглашение в подобен
смисъл. Наред с това, липсват доказателства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.422, ал.1,
вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.287 и чл.288, вр. чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени при условията на
евентуалност с искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил изцяло всички искове, поради
неоснователност.
Решението се обжалва от ищеца.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е
валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното: Въз основа на заявление вх. №
263025/27.10.2020 г., по ч.гр.д. № 2380/2020 г. по описа на ШРС на жалбоподателя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
260267/13.11.2020 г., за осъждане на въззиваемата да му заплати сумите от 903.22 лева –
2
главница, 267.82 лева – възнаградителна лихва за периода 01.09.20.... г. – 13.11.2017 г. и
259.46 лева – мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 903.22 лева от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането,
представляващи задължения по договор за револвиращ потребителски кредит ...., сключен
на 28.07.20.... г., както и направените по делото разноски в размер на 78.61 лева, от които
28.61 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с
оглед на което, с разпореждане от 11.12.2020 г. съдът е указал на заявителя, че има право да
предяви иск за установяване на вземанията си. Съобщението за разпореждането на съда е
било получено от представител на дружеството на 21.12.2020 , а исковата молба за
установяване дължимост на вземанията, която е предмет на разглеждане в настоящото
производство е била заведена на 14.01.2020 г., т.е. в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от
ГПК.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към исковата си молба
ищецът е приложил договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .... от 22.01.20.... г.,
сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД, гр. София / чиито правоприемник
е жалбоподателя / и въззиваемата П. Д. АЛ., съгласно който е уговорено кредиторът да
отпусне на кредитополучателя сумата от 408.24 лева, от които 398.00 лева за закупуване на 2
бр. смартфони марка „ ALKATEL „, модел рор 3, подлежаща на възстановяване на 9
погасителни вноски, в размер на 50.26 лева, с падежна дата на първата вноска 05.03.20.... г.
и падежна дата на последната вноска 05.11.20.... г., или обща стойност на плащанията 472.33
лева, с включена първоначална вноска в размер на 20.00 лева, при ГПР 25.76% и такса
ангажимент 44.09 лева. В т.12 от договора е било посочено, че кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000.00 лева, като издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от 18 месеца от
първата погасителна вноска по кредита. Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта,
раздел „ Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта „ от договора не произвежда действие между страните. В т.13 – 21 е било уговорено,
че кредитният лимит на картата, едностранно определен от кредитора, ще бъде съобщен на
кредитополучателя и няма да надвишава посочения максимален кредитен лимит.
Кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен от
кредитора на кредитополучателя за ползване посредством кредитна карта. Всяка трансакция
с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ
потребителски кредит. Потвърждение за извършването на трансакциите ще се прави от
кредитополучателя чрез въвеждането на ПИН. Интернет трансакции ще се извършват с
въвеждане на информация и по процедура посочени в съответния сайт. Договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен. Срокът на валидността на кредитната карта
се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски
кредит. За ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва
3
върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването му, както и предвидените
такси за ползването на кредитната карта. Всички такси, дължими на кредитора и/или трети
лица по повод и/или във връзка с извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат
удържани от разполагаемия кредитен лимит. Лихвата и таксите ще бъдат посочени в
приложението по т.21 от договора. Кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение,
отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ
месеца на извършените трансакции, но не по-малко от веднъж годишно.
Кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до заплащането на
начислените задължения, като вноската ще покрива задължението в последователност
разноски, лихви, главница. Минималната месечна погасителна вноска ще бъде посочена в
приложението по т.21 от договора. Кредиторът може да преразглежда размера на лихвата и
таксите всеки месец, като влизането в сила на новите размери става след обявяването им от
кредитодателя на интернет страницата му и съобщаването им на кредитополучателя. В
случай, че кредитополучателят не е съгласен с промените, той трябва да блокира картата си
и да изплати задълженията си, по посочените в последното издадено извлечение размери на
лихва и такси. Всяка трансакция с кредитната карта след влизането в сила на новите лихва и
такси ще означава приемането им. Кредиторът ще блокира кредитната карта по искане на
кредитополучателя при изтичането на валидността и/или при неплащане на една или повече
месечни погасителни вноски. Отблокирането на картата се извършва след заплащането на
всички дължими суми. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на 2 месеца от
последното плащане, ще се приложат разпоредбите на т.3 от договора. С кредитната карта
ще бъде доставен документ на кредитополучателя – приложение, неразделна част от
договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за
активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще
възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и
приложенията към него. В т.3 от договора е било уговорено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането, по преценка на кредитора. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички
определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост. Законната лихва за забава е равна на
ОЛП обявен от БНБ, в сила от 01.01., съответно от 01.07. на текущата година + 10% .
Лихвените проценти в сила от 01.01. са приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 01.07. – за второто полугодие. Законната лихва за
забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Ведно с договора е представено и Приложение към него, уреждащо условията по
револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитна карта, което обаче не е
4
подписано от ответницата.
На л. 24 от първоинстанционното дело е приложена покана от ищеца до ответницата за
заплащане на задълженията й по посочения договор за кредит, възлизащи към .....11.2017 г.
в размер на 1 172.55 лева, от които 903.22 лева – главница, 267.82 лева – договорна лихва и
1.51 лева – обезщетение за забава, като по делото липсват доказателства тя да е била
изпратена, респ. получена от адресата.
При така установените факти, настоящата инстанция достига до извод, че предявените
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими.
По основателността им, съобрази следното:
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
за успешно провеждане на защитата му по иск с правно основание чл.415, респ. чл.422 от
ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, т.е. обстоятелствата,
свързани със съществуването на валидно облигационно правоотношение между кредитора и
длъжника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на длъжника и изпълнение
задълженията на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи
факта на заплащане на дължимите суми по договора.
В случая, ищецът основава вземанията си срещу ответницата на, сключен помежду им
на 28.07.20.... г. / с първата трансакция по кредитната карта / договор за револвиращ
потребителски кредит ...., обективиран в договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .... от
22.01.20.... г. и приложение към него, което обаче не е подписано от кредитополучателя и в
този смисъл не доказва надлежно изявление на последния за даване на съгласие за
сключване на сделката и нейните съществени елементи и условия. Същевременно, по
делото не са представени доказателства на ответницата да е била издадена кредитна карта и
тя да е осъществявала трансакции с нея, респ. за вида и размера на същите, което препятства
възможността да се приеме за установено сбъдването на бъдещото несигурно условие, при
настъпване на което договорът поражда действие между страните, а именно усвояване на
суми по кредита от кредитополучателя. Наред с това, от страна на ищеца не са ангажирани
каквито и да било доказателства за възникване, основанието, изискуемостта и ликвидността
на претендираните въз основа на договора за револвиращ кредит конкретни вземания.
Предвид горното и, че, поради процесуално бездействие от страна на жалбоподателя, по
делото не е била назначена и изслушана ССЕ, която да установи евентуално наличието на
извършени във връзка с договора банкови операции и задължения на кредитополучателя към
кредитодателя във връзка с тях, настоящата инстанция достига до извод, че ищецът не е
провел пълно главно доказване на твърдените от него релевантни за спора факти, в резултат
на което остава недоказано съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните, на надлежно изпълнение задълженията на кредитора по него и на насрещни
5
непогасени задължения на длъжника. Ето защо и, споделяйки изцяло мотивите, изложени от
първоинстанционния съд, приема, че предявените главен и акцесорни положителни
установителни искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Отхвърлянето на установителните искове предпоставя разглеждане на предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове, които съдът намира за допустими, но изцяло
неоснователни, по изложените вече съображения.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, заключава, че обжалваното
решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260284/21.06.2021 г. по гр.д. № 104/2021 г. по
описа на Районен съд – Шумен..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6