№ 1821
гр. София, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3, във връзка с чл.258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на С.К. и П. Т. П. чрез
пълномощник адвокат К. М. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно, приложено на л.580, том ІІ от първоинстанционното дело срещу
протоколно определение от 04.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14470/2018
г. по описа на СГС, І-29 състав, в частта, с която е осъдил жалбоподателите-
ответници да заплатят на ищеца „ЕСТИЕМ БИЛД“ ЕООД разноски за
прекратеното производство по предявения от тях насрещен иск за сумата над
1 851,46 лв. до пълния присъден размер от 2500 лв.
Поддържа се неправилност на определението в обжалваната му част.
Твърди се, че защитата на ищеца по предявения от ответниците П.и насрещен
иск се изчерпва само с изготвянето и депозирането на писмен отговор и
становище, което практически допълва писмения отговор. Предявеният иск
бил прекратен още в първото по делото съдебно заседание. Предвид горното
счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
¾ от 2 486,61 лв., т.е. 1 851,46 лв.
Моли съда да отмени определението в обжалваната част.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-„ЕСТИЕМ
1
БИЛД“ ЕООД е подала отговор, с който оспорва жалбата като изцяло
неоснователна. Счита постановеното определение за правилно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с
трайно установената съдебна практика.
Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди
определението в обжалваната му част.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията на страните, както и
с доказателствата, намиращи се в гр.дело № 14470/2018 г. по описа на СГС, І-
29 състав, намира следното:
От фактическа страна:
Гражданско дело № 14470/2018 г. по описа на СГС, І-29 състав е било
образувано по искова молба на „ЕСТИЕМ БИЛД“ ЕООД срещу П. Т. П. и С.
К. К., с която срещу ответниците са предявени ревандикационни искове с
правно основание чл.108 от ЗС.
В срока за отговор, на 11.03.2019 г. ответниците са предявили срещу
ищеца насрещен иск за осъждането на „ЕСТИЕМ БИЛД“ ЕООД да заплати на
ответниците стойността на направените от тях подобрения за имота. Заявено е
и възражение за право на задържане. Насрещната искова молба е била
нередовна.
С разпореждане от 13.03.2019 г. съдът е приел за разглеждане
евентуалният насрещен иск на ответниците, като им е дал възможност да
посочат конкретна цена на иска и да внесат държавна такса по сметка на СГС
в размер на 4% върху тази цена. Разпоредил е и връчване на препис от
насрещния иск на ищеца.
С уточнителна молба вх.№ 70550/30.05.2019 г. ищците по насрещния
иск са посочили цена 64 620,43 лв. Заявили са искане за освобождаване от
държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
С Определение № 13237/31.05.2019 г. съдът е оставил без уважение
искането по чл.83, ал.2 от ГПК, както е оставил и без движение предявената
насрещна искова молба до отстраняване на констатираните от съда
нередовности по нея.
Определението в частта, в която искането на ищците по насрещния иск
за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение, е обжалвано от
2
тях. С определение № 3553/29.10.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 5098/2019
г. на САС, 11 състав, определението на първоинстанционния съд е
потвърдено. Определението на САС е обжалвано с частна касационна жалба и
не е допуснато до касационен контрол с Определение № 89/20.02.2020 г.,
ч.гр.д.№ 519/2020 г. на ВКС, Трето отделение на Гражданска колегия.
По така предявения насрещен иск и на 14.06.2019 г. „ЕСТИЕМ БИЛД“
ЕООД е подало отговор, както и становище вх.№ 112765/16.09.2019 г.
С Определение № 11593/20.07.2020 г. и на основание чл.129, ал.3 от
ГПК първоинстанционният съд е прекратил производството по подадения
насрещен иск, което определение и по жалба на П.П. и С. П.а е отменено от
САС с определение № 294/01.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 51/2021 г.
С протоколно определение от 09.03.2022 г. първоинстанционният съд е
прекратил производството по предявения насрещен иск на основание чл.129,
ал.3 и чл.130 ГПК. В същото съдебно заседание, процесуалният представител
на „ЕСТИЕМ БИЛД“ ЕООД е заявил искане за присъждане на разноските,
направени във връзка с предявения насрещен иск.
При така твърдените факти и обстоятелства, с обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че искането е основателно и е допълнил
протоколно определение от 09.03.2022 г., като на основание чл.78, ал.4 от
ГПК е осъдил ищците по насрещния иск да заплатят на ответника
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500
лв.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт подлежащ на
обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е допустим, а по
същество правилен.
Съобразно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.
В случая прекратителното определение е съобщено на страните в
проведеното на 09.03.2022 г. открито съдебно заседание, от който момент е
3
започнал да тече срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Още в същото съдебно
заседание процесуалният представител на „ЕСТИЕМ БИЛД“ ЕООД е заявил
искане за присъждане на разноските, поради което молбата му е процесуално
допустима.
Страните не спорят, че при прекратеното производство по насрещния
иск и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищците дължат на ответника
направените от него разноски. Спорът е само досежно размера.
Съдът намира, че в конкретния случай дължимото адвокатско
възнаграждение не следва да се определя по реда на чл.9, ал.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът има
право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част и при прекратяване на делото. За да бъде ангажирана
отговорността на ищеца по реда на чл.78 ал.4 от ГПК следва да са налице
няколко предпоставки: производството по делото да бъде прекратено, да са
налице направени по делото разноските, чието заплащане е своевременно
поискано от страната и посоченото адвокатско възнаграждение да бъде не
само уговорено, но и действително заплатено. В случая всички тези
предпоставки са налице.
Жалбоподателите в качеството си на ищци по насрещния иск са
инициирали правен спор, по който ответникът е следвало да ангажира
адвокатска защита и заплати адвокатско възнаграждение. Не е вярно
твърдението на жалбоподателите, че защитата на ищеца по предявения от
ответниците П.и насрещен иск се изчерпва само с изготвянето и депозирането
на писмен отговор и становище, което практически допълва писмения
отговор. Във връзка с така предявения насрещен иск, жалбоподателите са
инициирани две частни въззивни производства пред САС и едно частно
касационно производство пред ВКС, в рамките на които ответникът по
насрещния иск се е защитавал, като е подавал отговори.
Присъждат се всички разноски, направени от ответника, независимо от
това в кой момент се прекратява производството – още в първото съдебно
заседание, както е в настоящия случай, или на по-късен етап. Изцяло в този
смисъл и Определение № 587/28.11.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 408/2011
г., ВКС, Първо гражданско отделение, на което се позовава и ответната по
4
жалбата страна.
В хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността на ищеца за разноски
може да бъде ограничена само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Тя не се
ограничава само до разноските за извършените от адвоката действия до
момента на прекратяването на производството, респ. - съдът не може да
присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия-
Определение № 60094 от 13.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1652/2021 г., II г.
о., ГК.
Предвид горното частната въззивна жалба се явява неоснователна, а
определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие със съдебната практика.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 14470/2018 г. по описа на СГС, І-29 състав, в частта,
с която ищците по насрещния иск П. Т. П. и С. К. К. са осъдени на основание
чл.78, ал.4 от ГПК да заплатят на ответника по насрещния иск „ЕСТИЕМ
БИЛД“ ЕООД разноски за прекратеното производство по предявения от тях
насрещен иск за сумата над 1 851,46 лв. до пълния присъден размер от 2500
лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5