РЕШЕНИЕ
Номер 276 18.05 Година
2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение,
ХІХ състав
На осемнадесети
май 2018 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
при секретаря Илияна Куцева – Гичева, като разгледа
докладваното от Съдия Стойчев търговско дело
номер 137 по описа за 2018 година намери за установено следното:
Производство
по реда на чл.694 от ТЗ.
Предявен е иск от Национална
агенция за приходите против „Керамик Вижън Груп“ ЕООД и Д.Н.М., в качеството му
на синдик на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, в който се желае да се установи на
основание чл.694 от ТЗ съществуването на неприети в производство по
несъстоятелност на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД публични вземания за данък върху
превозните средства, дължими към Община Пловдив, в общ размер на 56.46 лв.,
изчислени към 17.08.2017 г., от които 54,45 лв. – главница и
2,01 лв. – лихва, установени с подадени от длъжника по реда на чл. 54 от ЗМДТ
Декларация вх. № **********/07.11.2013 г. и Декларация вх. № 73414/20.12.2013
г.
Също така, желае да се установи
поредност на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични
вземания в общ размер на 151 845.96 лв., от които 101 439.46 лв. – главници и
50 406.50 лв. – лихви, включени в одобрения от съда на несъстоятелност списък
на служебно приети вземания на кредиторите, като обезпечени със запор, наложен
с Постановление на налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-39/13.01.2016
г. на ТД на НАП – Пловдив, вписан в Централния регистър на особените залози.
Ответникът и синдикът не взимат
становище.
Пловдивски
окръжен съд, Търговско отделение, ХІХ състав, като разгледа приложените от
страните доказателства във връзка с твърденията им намери за установено
следното:
Исковете
са допустими. Претенцията изхожда от легитимирано лице на основание чл.694 от ТЗ. Действително, вземането на ищеца за данък върху превозните средства,
дължими към Община Пловдив, в общ размер на 56.46 лв., изчислени към 17.08.2017
г., от които 54,45 лв. – главница и 2,01 лв. – лихва, установени с подадени от
длъжника по реда на чл. 54 от ЗМДТ Декларация вх. № **********/07.11.2013 г. и
Декларация вх. № 73414/20.12.2013 г. не е включено в списъка с неприети вземания,
но доколкото кредиторът твърди, че изобщо липсва произнасяне по това вземане от
страна на синдика, то и единственият път за защита на кредитора е предявяването
на възражение по чл. 690 ТЗ. Впоследствие, с определението по 692 от ТЗ списъка
е бил одобрен, като възражението на ищеца е било оставено без уважение от съда
по несъстоятелността в определение от 05.02.2018г. постановено по ч.т.д.№ 713/2017г.
по описа на ОС Пловдив. Определението е обявено в ТР при АВ на 09.02.2018г.,
като поради това очевидно и исковата молба е постъпила в канцеларията на съда в
предвидения за това срок - датата на клеймото върху плика изпратен по пощата до
съда е от 23.02.2018г.
Съдът
намира за допустим и втория иск – за установяване на поредност на
удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1,
т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 151 845.96 лв., от които 101
439.46 лв. – главници и 50 406.50 лв. – лихви, включени в одобрения от съда на
несъстоятелност списък на служебно приети вземания на кредиторите, като
обезпечени със запор, наложен с Постановление на налагане на обезпечителни
мерки изх. № РД-11-39/13.01.2016 г. на ТД на НАП – Пловдив, вписан в Централния
регистър на особените залози. В тази
връзка, в Решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199 / 2013 г. на I т.о. на
ВКС е прието, че самостоятелен предмет на предявения по реда на чл. 694 ТЗ
специален установителен иск може да бъде съществуването на обезпечение на
прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по
чл. 692, ал. 4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от
съда по несъстоятелността като необезпечено, като кредиторът не може да
осъществи защитата си чрез установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Това, което
може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и
предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Възможността да се оспори по
съдебен ред само обезпечението / привилегията на вземането на кредитор е
посочена изрично в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Доколкото
предявение искове са допустими, същите следва да бъдат разгледани по същество.
За
установяване съществуването на претендираното от ищеца публично вземане за данък
върху превозните средства, дължими към Община Пловдив, в общ размер на 56.46
лв., изчислени към 17.08.2017 г., от които 54,45 лв. – главница и 2,01 лв. –
лихва, установени с подадени от длъжника по реда на чл. 54 от ЗМДТ Декларация
вх. № **********/07.11.2013 г. и Декларация вх. № 73414/20.12.2013 г. по делото
са представени цитираните декларации. Доколкото същите представляват изходящ от
ответника документ, установяващ неизгодни за издателя му обстоятелства, съдът
намира, че същите са достатъчно доказателство за съществуването на посоченото
задължение. От друга страна, става въпрос за парично задължение, изпълнението
на което е изцяло в доказателствената тежест на длъжника, за което не бяха
представени доказателства. Проявената процесуална пасивност на ответника по
делото и липсата на опровергаващи твърдението на ищеца доказателства, потвърждават
извода, че посоченото вземане на ищеца съществува, следователно искът е
основателен.
С
втория предявен иск, ищецът възразява срещу предвидената поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.6 от ТЗ за публични държавни вземания в общ
размер на 151 845,96 лв.,от които главници в размер на 101 439,46 лв. и
лихви в размер на 50 406,50 лв., установени с Ревизионен акт №
16001615001528-091-001/02.10.2015 г., поправен с Ревизионен акт за поправка №
16001615174883-003-001/09.10.2015 г., издадени от ТД на НАП Пловдив, обезпечени
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-39/13.01.2016
г.,издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, включени в списъка на
служебно приетите от синдика вземания. Счита, че следва да бъде предвидена
поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, тъй като за обезпечаване
на посочените вземания са наложени запори върху три броя моторни превозни
средства, подробно описани в постановлението, като всички тези запори са били
вписани в Цетралния регистър на особените залози. За установяване на посочените
твърдения ищецът е представил по делото следните доказателства, неоспорени от
ответниците: Справка за размера на обезпечени публични вземания срещу „КЕРАМИК
ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД, Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № РД – 11 – 39/ 13.01.2016 г., издадено
във връзка с Ревизионен акт № 16001615001528-091-001/02.10.2015г. и
Удостоверение № 1118187/23.08.2017 г. на ЦРОЗ за вписани запори по името на
длъжника.
Съгласно
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, при
извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в
следния ред:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при
реализацията на обезпечението;
С оглед
доказателствата по делото, се установява, че вземанията на НАП по горецитирания
РА, са били обезпечени чрез налагане на запор (на 13.01.2016 г.) преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност срещу длъжника „КЕРАМИК ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД (08.08.2017 г.). Само по себе си,
вписването на наложения запор в ЦРОЗ не би могло да има действие, различно от
предвиденото по закон. А според чл.30, ал.1 и 2 от ЗОЗ, озаглавен „Дeйствие на
вписването“, вписаното обстоятелство се
счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
Действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено
първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То
може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е
изтекъл.
В
унисон със законодателното разрешение следва извода, че в случая заложният
кредитор не би могъл да противопостави наличието на особен залог на третите
добросъвестни лица, а именно останалите кредитори на несъстоятелния длъжник,
след като вписването е осъществено след откриване на производството по
несъстоятелност. Съдът съобразява, при това свое виждане и разпоредбите на чл.
637 и сл. от ТЗ, които са насочени към обезпечаване масата на несъстоятелността
след откриване на производството по несъстоятелност.
Действително,
вписването на запор върху вземанията на кредитора в ЦРОЗ не е част от
фактическия състав относно налагането или действието на обезпечението, но само
по отношение на вътрешните отношения между длъжник и заложен кредитор. Вписването
на наложения запор в ЦРОЗ не съставлява действие по изпълнение, а има
единствено оповестително действие относно вписаното обстоятелство за трети
добросъвестни лица и от момента на вписването заложният кредитор би могъл да
противостави правата си срещу останалите кредитори на длъжника. Следователно,
за да е приложима привилагията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, запорът следва да е бил
вписан в ЦРОЗ преди датата на откриване производството по несъстоятелност.
На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената част
от исковете, в размер на 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно правилата на
осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
При
този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 694, ал.4, според която
държавна такса за водене на настоящите искове не се заплаща предварително, държавната
такса за уважения иск, възлизаща на сумата от 50 лв. следва да се възложи в
тежест на ответника.
Що се
отнася до иска за промяна в реда на удовлетворяване вземанията на ищеца, който
съдът счита за неоснователен, дължимата държавна такса не следва да се възлага
върху ищеца, доколкото съобразно чл. 84 ГПК същият е освободен от държавни
такси.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 694, ал.1 от ТЗ съществуването на вземане на НАП
против „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК ********* неприето в производството по
несъстоятелност публично вземане в общ размер на 56.46 лв., изчислени към
17.08.2017 г. за данък върху превозните средства, дължими към Община Пловдив, ,
от които 54,45 лв. – главница и 2,01 лв. – лихва, установени с подадени от
длъжника по реда на чл. 54 от ЗМДТ Декларация вх. № **********/07.11.2013 г. и
Декларация вх. № 73414/20.12.2013 г.
OТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 694, ал.1 от ТЗ, предявен от Национална
агенция за приходите против „Керамик
Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК ********* за установяване по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелност на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК *********, че
публичните вземания в общ размер на 151 845.96 лв., от които 101 439.46 лв. –
главници и 50 406.50 лв. – лихви, предявени от Национална агенция за приходите в
производството по несъстоятелност на същото дружество, установени с издадени от
ТД на НАП - гр.Пловдив ревизионни актове с Ревизионен акт №
16001615001528-091-001/02.10.2015 г., поправен с Ревизионен акт за поправка №
16001615174883-003-001/09.10.2015 г. и обезпечени със запор, наложен с
Постановление на налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-39/13.01.2016 г.
на ТД на НАП – Пловдив, вписан в Централния регистър на особените залози,
включени в одобрения от съда на несъстоятелност списък на служебно приети
вземания на кредиторите на основание чл. 687, ал.2 от ТЗ, подлежат на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Националната агенция по
приходите на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК разноски по делото в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Пловдив държавна такса, дължима за
разглеждане на исковете в размер на 50
лв.
Решението
е постановено с участието на синдика на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК
********* Д.Н.М..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: