Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 179 от 11.08.2020 г.,
гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 150 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил, срещу Решение №138/31.03.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело № 54/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница,
с което е отменен Електронен фиш серия Г №0009271, издаден от ОД на МВР –
Кюстендил. С посочения електронен фиш на „Р.” ЕООД, с ЕИК *****, на основание
чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. В жалбата
е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на електронния фиш.
ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото.
Процесуалният представител
по пълномощие на „Р.” ЕООД – адвокат В.А.,
в представения писмен отговор и в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
направените разноски по делото.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е Електронен фиш серия Г № 0009271,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната
отговорност на „Р.” ЕООД е ангажирана за това, че на 04.09.2019 г. в 09:27 часа в община Дупница, на
автомагистрала А-3, км 56+570, тунел 1 юг, в посока към Кулата, с АТСС СПУКС ARH
CAM S1 е установено нарушение на КЗ с лек автомобил с рег. № *****, собственост на дружеството. Районният съд е приел, че в административнонаказателното
производство е допуснато
съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в електронния фиш не е описано нарушението, и е
отменил същия.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на районния съд за допуснато в
административнонаказателното производство съществено
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Съгласно
разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр. 1 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата
(ЗДвП). Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда, че
електронния фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Следователно наказващият
орган в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТСС нарушение на
КЗ е длъжен да посочи в същия конкретните
обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва
нарушената материалноправна норма. В обжалвания електронен фиш липсва описание
на конкретното нарушение от обективна страна – липсва конкретизация на
изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението. Посочването в електронния фиш на нормите на чл. 638, ал. 4 и чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ не може да санира
липсата на фактическо описание на нарушението. Наказаното лице е лишено от възможността да разбере какво нарушение се твърди,
че е извършило и да организира защитата си в пълен обем,
поради което правилно районният съд е приел, че при издаването на електронния фиш е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид
изложеното процесният електронен фиш е незаконосъобразен и правилно е отменен от районния съд.
Независимо
от изхода на спора на „Р.” ЕООД не следва да се присъждат претендираните от
него разноски по производството на делото за адвокатско възнагражение,
доколкото липсват доказателства такива реално
да са направени до приключване на производството пред настоящата
инстанция.
Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, ако плащането на адвокатско възнаграждение е в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото, като той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Представеното по делото химизирано копие
на договор за правна защита и съдействие от 21.07.2020 г. не е подписано от
клиента, поради което не доказва наличието на сключен валиден договор за правна
помощ. Липсата на валиден договор е пречка представеният документ
да бъде приет за годно доказателство за направените
разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138/31.03.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 54/2020 г. по описа на Районен
съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.