Определение по дело №1738/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано иск за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на противоправно бездействие на затворническата администрация, който съдът намира за допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от твърденията му в исковата молба. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Проектът за доклад по делото:

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищец в производството е Д. И. С., а ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). Ищецът твърди, че за периода от 11.11.2019г. до 28.03.2020г. бил задържан по мярка за неотклонение – в ареста в [населено място] от 11.11.2019г. до 27.02.2020г., и в ареста в [населено място] – от 27.02.2020г. до 27.03.2020г. Твърди, че и в двата ареста бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в следното :

І/Относно ареста в [населено място] :

1/Недостатъчна жилищна площ – килията била с размери 1.70м/2.80м с двама обитатели;

2/Оскъдно обзавеждане – две поставени едно върху друго легла и една табуретка;

3/Уринирали в две туби, поради липса на санитарен възел;

4/Липса на естествена светлина – килията имала само един прозорец с размери 40/80м., но към коридора, който можело да се отваря наполовина. Килията се осветявала от една електрическа крушка.

5/Липсвала възможност за проветряване на килията – в килията ставало непоносимо горещо, тъй като нямало и вентилационна система.

6/Къпането, бръсненето и подстригването били разрешени само веднъж седмично.

7/Лишените от свобода не се извеждали на открито.

8/Спалното бельо – чаршафи и калъфки, не се подменяли и изпирали.

ІІ. Относно ареста в [населено място] :

1/Оскъдно и недостатъчно обзавеждане – две легла и масичка.

2/Прозорците не се отваряли – не можело да се проветрява и да влиза и слънчева светлина, тъй като били покрити със щори. Липсвала работеща вентилация.

3/Тоалетната била обособена чрез две преградни стени с височина 1.50м в единия от ъглите на килията, но без врата. Тоалетната представлявала клекало без водоснабдяване, затова се налагало изливане на кофа с кошчето за смет.

4/Лишените от свобода се извеждали на покрива на сграда с площ 4м/10-12м.

Твърди се, че изброените действия/бездействия били такива по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с които ищецът бил подложен на унизително отношение, принизено било човешкото му достойнство, у него били предизвикани чувства на незащитеност и незачитане на законните му права.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 15000.00 лева, представляващи обезщетение от претърпените от него неимуществени вреди заедно със законната лихва за периода 11.11.2019г. – 28.03.2020г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба, в която предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Противопоставят се следните доводи и възражения :

Оспорва се да са били осъществени описаните противоправни действия/бездействия.

За ареста в [населено място] : килията била с площ 5.50кв.м. и разполагали с две легла едно над друго, маса и стол; при поискване, на задържаните се осигурявал незабавен достъп до санитарен възел и до течаща топла; периодичността на къпането отговаряла на изискванията на закона; спалното бельо се сменяло всяка седмица, като е имало възможност близките на задържаните да носят лично спално бельо.

За ареста в [населено място] : Арестът се помещавал на втори последен етаж на самостоятелна сграда на [улица]; обитаваното от ищеца помещение било с площ 13кв.м. с приток на естествена светлина; в помещението бил изграден санитарен възел; обзавеждането било съобразено с изискванията на закона

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира иска по чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.52 от ЗЗД.

Съдът отделя като ненуждаещ се от доказване факта, че за периода от 11.11.2019г. до 27.02.2020г. е бил задържан по мярка за неотклонение задържане под стража в ареста в [населено място], и в ареста в [населено място] – от 27.02.2020г. до 27.03.2020г.

Съдът указва на ищеца, че следва да установи фактите и обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици.

Съдът указва на ответника, че следва да докаже доводите и възраженията срещу предявения иск.

Съдът указва на страните, че по силата на чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съдът указва на страните, че презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ няма да бъде приложена, ако ответникът проведе пълно обратно доказване за оборване на презюмирания факт.

Съдът указва на страните, че съдът има задължение и служебно да събира доказателства по реда на чл.284, ал.4 от ЗИНЗС.

По доказателствата :

Съдът следва да допусне по искане на ищеца като свидетели посочените в исковата молба две лица.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 24.02.2025 г. от 16:00 часа, за която дата и час да се призоват страните – ищецът Д. И. С., чрез Началника на ЗО Дебелт, и ответникът ГДИН.

ПРЕПИС от отговора заедно с приложените към него писмени доказателства, подаден от ответника, да се изпрати на ищеца.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС и ОП Бургас, на която да се изпратят преписи от материалите по делото.

ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.

ДОПУСКА да се разпитат като свидетели К. А. С. и М. Ж. Ж., които да се призоват чрез Началника на ЗО „Дебелт“.

ДА СЕ ИЗГОТВИ от НБДН пълна справка за ищеца, вкл. и история.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца, ответника и на ОП Бургас.