Решение по дело №55/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във връзка с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от КСО /Кодекс за социално осигуряване/ и във вр. чл. 117 ал. т. 3 от КСО.

Образувано е по ЖАЛБА на Е. “Евекс - Евгения Димитрова“ - [населено място], представляван от Е. Г. Д., чрез пълномощник – адв. А. П. от САК, срещу Решение № 1040-21-739/11.12.2023г. на Директора на ТП /Териториално поделение/ на НОИ /Национален осигурителен институт/ – София-град, с което е оставена без уважение жалба срещу Задължителни предписания № ЗД-1-21-01448726 / 09.11.2023г., издадени от Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, ТП София-град. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски.

В жалбата се твърди, че оспореното решение и задължителните предписания са неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Сочи се, че необосновани са доводите, че „в настоящия случай остава недоказано, че Б. Р. Д. и М. В. Т. са били осигурени лица от Е. “Евекс - Евгения Димитрова“, тъй като от събраните доказателства не се установява по категоричен и безспорен начин, че са извършвали реално трудово дейност по сключените трудови договори с Е.“. Напротив – от доказателствата се установява по безспорен начин качеството им на осигурени лица и че същите имат валидни трудови договори, че им е изплащана работна заплата и са им внесени задължителните осигурителни вноски. Твърди се, че необосновано и извън правомощията на контролния орган е приетото, че двете лица не са упражнявали трудова дейност и тезата на адм. орган, че същите нямат качеството на осигурено лице, тъй като не са извършвали трудово дейност, не се подкрепя от събраните при проверката доказателства. Сочи се, че в противоречие с трайната съдебна практика, ответникът по жалбата, мотивира решението си с довод, че в Констативния протокол от 09.11.2023г. не се съдържат доводи обосноваващи недействител-ност на посочените трудови договори. Следвало е преди да издаде пред-писанията, адм. орган да изпълни задължението си по чл.74 ал.3 от КТ, като сезира незабавно съда, за да се произнесе същия по действителността на трудовите договори. Съгласно чл.74 ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчена на страните. Само съдът е компетентен и може да се произнесе по въпроса за действителността или недействителността на трудовите договори.

В допълнително Становище пред АдмС Враца от пълномощника на жалбоподателя, се поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Допълнително се твърди и липса на мотиви в актовете. Сочи се конкретна практика на ВАС Представя се и списък на направените разноски. Пред съда в открито съдебно заседание не се явява представител.

Ответникът Директора на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител – ст.юрисконсулт К. П., изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна и необоснована, за което се излагат съображения. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски. Прави се алтернативно възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Пред съда в открито съдебно заседание не се явява представител.

По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства, като нови не са представени.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата към жалбата и към административната преписка, и след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С писмо изх. № 1029-21-143473#2/01.09.2023г. на Директора на ТД на НОИ София-град /на л.25 от делото/ до Директора на ТД на НОИ-Враца е наредена проверка на осигурител Е. “Евекс - Евгения Димитрова“ и относно лицата Б. Р. Д. и М. В. Т. действително ли са полагали труд при осигурителя. Проверката е във връзка с подадено заявление от Трендафилов за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/.

С писмо с изх. № 1029-21-4045/13.09.2023г. /л.26/ от Д-ра на ТП на НОИ Враца до Д-ра на ТП на НОИ София-град, е отговорено, че Е. “Евекс - Евгения Димитрова“ е със адрес на седалище и управление в [населено място], но адреса на управителя и собственик на Е., Е. Г. Д. е в [населено място], постоянен и настоящ, съгласно справка от НБД“Население“ на ГД“ГРАО“ и при проведен телефонен разговор същата е заявила, че всички трудово-правни и счетоводни документи на фирмата се намират в [населено място].

Със Заповед № ЗР-5-21-01443323/30.10.2023г. /л.27/ на ЗА Ръководител на ТП на НОИ София-град, на осн. чл.107 от КСО и чл.29 ал.1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена проверка по разходите на ДОО на Е. “Евекс - Евгения Димитрова“, определено е длъжностното лице затова – инспектор по осигуряването, в ТП на НОИ София-град, както и срок за проверката.

Проверката е извършена за един ден, за което е съставен К. П. № КП-5-06-01449197/09.11.2023г./л.28-29/ от определения инспектор по осигуряването. Посочено е в КП подробно какво е установено и въз основа на какви документи и справки, както за осигурителя, така и за двете лица Б. Р. Д. и М. В. Т.. Извода е, че по време на проверката не са представени достатъчно доказателства, които да доказват по безспорен начин, че за периода на трудовия договор от 01.03.2023г. до 01.05.2023г. за лицето Б. Д. и от 11.08.2023г. до19.08.2023г. за лицето М. Т., са извършвали трудова дейност. За лицата не са представени документи, доказващи реално полагания труд, поради което не отговарят на изискванията за осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1 т.3 от ДП на КСО. Посочено е в КП, че на осигурителя се издават задължителни преписания. КП бил връчен на представляващия Е..

Към КП от 09.11.2023г. са приложени – Декларации от лицата, справки за уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, заповеди за прекратяване на трудовия договор, трудовите договори, длъжностни характеристики,молба за ползване на платен отпуск, автобиографии, справки от „Регистър на осигурените лица“ и от информационната система на НОИ за предходна месторабота, фактури и Декларация от представляващия осигурителя /л.31-100/

С. З. предписания № ЗД-1-21-01448726 / 09.11.2023г. /л.30/ издадени от Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, ТП София-град, на осн. чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, са дадени задължителни предписания на жалбоподателя Е. “Евекс - Евгения Димитрова“, да заличи данните по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на лицата: Б. Р. Д., за периода 01.03.2023г. до 30.05. 2023г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1 и М. В. Т., за периода от 11.08.2023г. до 18.08.2023г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1. Посочени са мотиви: некоректно подадени данни. Задължителните предписания са връчени на представляващия Е. в същия ден на 09.11.2023г.

Жалбоподателят е обжалвал Задължителните предписания с жалба с вх. номер от 13.11.2023г./л.19-20/ чрез адв. А. П. от САК, пред Директора на ТП на НОИ София-град, с доводи за незаконосъобразност на пред-писанията и издадени при съществени нарушения на административно-производствените правила и материалните законови разпоредби.

С Решение № 1040-21-739/11.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ – София-град /л.12-16/ е оставена без уважение жалбата срещу Задължителните предписания, в производство по реда на чл.117 ал.1 т.3 от КСО.Обсъдени са възраженията в жалбата и са приети за неоснователни. Приетата фактически обстановка е установената с КП от 09.11.2023г. Изложени са съображения, че не са представени достатъчно доказателства, които да доказват по безспорен начин, че за периода на трудовия договор от 01.03.2023г. до 30.04.2023г. за лицето Б. Д. и от 11.08.2023г. до18.08.2023г. за лицето М. Т., са извършвали трудова дейност. За лицата не са представени документи, доказващи реално полагания труд, поради което не отговарят на изискванията за осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1 т.3 от ДП на КСО. Сочи се, че в КП от 09.11.2023г. не се съдържат доводи обосноваващи недействителност на посочените трудови договори и в тази връзка е неоснователна претенцията на жалбоподателя, че преди да издаде пред-писанията за заличаване на данни по чл.5 ал.4 от КСО е следвало да се изпълни задължението по чл.74 ал.3 от КТ и да сезира районния съд с искане за произнасяне относно недействителността на трудовите договори. В Компетентността на контролния орган е да извърши преценка по отношение осигурителното право, което следва да бъде доказано с реално упражняване на трудова дейност. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява реална трудова дейност, и именно извършването на трудова дейност с кумулативно изискуемата материално-правна предпоставка за възникване на осигурително правоотношение, но само при реална предоставена работна сила, което в настоящия случай не е доказано от страна на жалбоподателя. Сочи се и съдебна практика на ВАС в тази насока.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен преклузивен срок – оспоре-ното решение е получено на 29.12.2023г., видно от известието за доставяне /на л.11 от дело АССГ/, а жалбата е заведена на 10.01.2024г. /л.5 от дело АССГ/. По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО, като разгледано по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по всички основания за незаконосъобразност на оспорения адм. акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Съдът приема, че издаденото от ответника решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в законовия срок.

Оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ София-град – материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО вр. чл.108 ал.5 от КСО. Не е спорно е обстоятелството, че ТП на НОИ София-град е териториално компетентния орган. В настоящия случай ТП на НОИ София-град е компетентен орган, тъй като компетентността се определя съгласно Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. В § 1 т.1 от ДР на тази наредба е посочено, че по смисъла на тази инструкция „съответното ТП на НОИ“, е за Е. – ТП на НОИ по постоянния адрес на ФЛ. По настоящето дело има данни, че представляващия Е. е с постоянен адрес в [населено място]. Няма съмнение, че Д-ра на ТП на НОИ София-град е компетентния орган в производството по чл.117 от КСО, а и по чл.118 от КСО. Решението е издадено в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден администра-тивен акт. В случая съдът приема, че няма нарушаване на разпоредбите на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.

При издаване на оспорения акт няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК. Спазен е реда за проверки по КСО и съответно Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. За КП и разпореждането е уведомен представляващия Е., Е. Г. Д., същия е обжалвал разпореждането, като в решението е обсъдено възражението.

Оспореното Решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, същото е в предвидената от закона форма, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е постановено в противоречие на приложимите материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Нарушения по чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая контролните органи ТП на НОИ – София-град не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпо-редбата на чл. 74, ал. 3 от КТ, която е приложима по настоящия казус. Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Същото задължение контролният орган има и при преценката си за нищожност на трудовия договор.

В настоящия случай, не са ангажирани доказателства, че органите на ТП на НОИ – София-град са инициирали и провели подобно съдебно производство. Вместо това, контролният орган при НОИ преждевременно и без наличието на съдебен акт, по същество фактически е приел недействителността на трудовите договори между Б. Р. Д. и М. В. Т.-филов и осигурителя Е. “Евекс - Евгения Димитрова“. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На същото основание страните ще могат да се позовават на недействителност на трудовия договор само след обявяването й от съда. Едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен орган - съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт би било налице основание за издаване на оспореното пред-писание за заличаване на данни от регистъра на НОИ. Трудовите право-отношения са особен вид договорни отношения и тяхната правна уредба почива на разпоредбите, разписани в Кодекса на труда. Само за неуредените случаи, и то когато е налице препращаща разпоредба, се прилага общото законо-дателство. В настоящия случай са налице трудови договор в писмена форма, съдържащи подписите на страните и уредба на елементите на трудово право-отношение. Налице са и декларации от страна на осигурените и от страна на осигурителя, че е бил налице действащ трудов договор, който се е изпълнявал, т.е. между страните по договора няма спор, че е налице валиден действащ трудов договор. Л. Б. Д. е син на представляващия Е., Е. Д., а с лицето М. Т. трудовия договор е действал фактически само осем дни и декларираното за прекратяването му е логично и затова няма спор между страните по трудовия договор.. Налага се извод, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да обяви недействителност на сключения трудов договор, решението на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно. При така цитираната императивна нормативна уредба на КТ, съдържаща закрила на работещите по трудово правоотношение, осигурителят е следвало и няма спор, че е подал данни за лицата, като за служители осигурени по чл. 4 от КСО. Жалбата в тази част се явява напълно основателна. В горния смисъл е и преобладаващата част от съдебната практика на административните съдилища и ВАС.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същото е издадено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което и жалбата следва да се уважи, като основателна. Следва се отменят, както оспореното решение, така и разпореждането.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Е. “Евекс - Евгения Димитрова“ - [населено място], представляван от Е. Г. Д., за разноски - заплащане на д.т. за образуване на делото в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 600 лв., или общо сумата от 650 лв./шестстотин и петдесет лева/, за което следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ София-град, към която принадлежи административния орган, издал оспорения и приет за незаконосъобразен от съда административен акт.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за преко-мерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възна-граждения, за дела по КСО, каквото е настоящето дело, минималното възнаграж-дение е сумата от 500 лв. Съдът намира, че в конкретния случай, размера от 600 лв. за адвокатско възнаграждение е към минималния размер и е напълно справедлив, и адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд - Враца,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-739/11.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ - София-град и потвърдените с него З. П. № ЗД-1-21-01448726/09.11.2023г., издадени от Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - ТП София-град.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ София-град Д. З. на Е. “Евекс - Евгения Димитрова“ - [населено място], представляван от Е. Г. Д., направени по делото разноски, в размер на общо 650 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен съд-Враца, пред В. А. С. - СОФИЯ в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На осн. чл. 138, ал.1 от АПК препис да се изпрати на страните.