РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Благоевград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102520 по
описа за 2024 година
Производство по настоящото гр.д.№2520/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№21036/18.09.2024г., подадена от Р. И. Й., ЕГН ***********,
чрез адв.Г. Ч., срещу Община Благоевград, адрес: гр.Благоевград, пл.„Г. Измирлиев“ №1,
ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Благоевград – М. П. Б., с която е
предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, за признаване за установено спрямо Община Благоевград, че Р. И. Й. е собственик на
основание изтекла придобивна давност на ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68792.501.3 по КККР на с.Логодаж, общ.Благоевград, одобрени със заповед №РД-18-
185/24.10.2022г. на ИД на АК, с площ на имота 1602 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 68792.501.9514, 68792.501.9512, 68792.501.2, 68792.501.4.
В исковата молба се твърди, ищцата е наследник на С. Н. А., б.ж. на с.Логодаж,
общ.Благоевград /неин дядо/, който приживе е владеел гореописания недвижим имот.
Твърди се, че имотът е с трайно материализирани граници, ограден е с колове и метална
мрежа в продължение на повече от 45 години, като имотът е бил владян от дядото на ищцата
за период от повече от 20 години - от края на 70- те години на 20 век до смъртта си през
1999г., а след това от неговите наследници – от Р. Д. А. /негова съпруга и баба на ищцата/ до
момента на смъртта й през 2005г., от Л. С. Б. – негов син, до смъртта му през 2021г., и от С.
С. Д. – негова дъщеря /майка на ищцата/ до смъртта й през 2020г. Твърди се, че към днешна
дата процесният имот се владее от ищцата и останалите наследници на дядо й, при квоти по
¼ ид.ч. за всеки от тях.
Твърди се, че към настоящия момент в имота има жилищна сграда, която ищцата обитава,
а имотът се използва за зеленчукова градина, като през цялото това време е бил владян,
стопанисван и обработван от праводателите на ищцата, като повече от 45 години владението
им е било постоянно, непрекъснато, спокойно и явно и през целия този период,
първоначално нейните праводатели /дядо й и майка й/, а след тяхната смърт и ищцата, са
демонстрирали пред трети лица владението си и намерението си за своене.
Твърди се, че през 2024г. ищцата предприела действия за снабдяването с документ за
собственост по обстоятелствена проверка и след извършена справка в Oбщина Благоевград
установила, че за имота има съставен АОС №13790/28.08.2024г.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
Община Благоевград, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност на
¼ ид.ч. на подробно описания в исковата молба имот, както и на основание чл.537 от ГПК се
иска да бъде отменен АОС №13790/28.08.2024г.
1
Претендират се сторените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск като
неоснователен и необоснован.
Оспорва се твърдението, че ищцата е собственик на процесния поземлен имот.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на чл.2, ал.1,
т.7 от Закона за общинската собственост вр. с §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
Твърди се, че за имот с идентификатор №68792.501.3 по КККР на с.Логодаж,
обш.Благоевград е съставен Акт за частна общинска собственост №13790/28.08.2024г., с
който имотът е актуван на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от ЗОбС във вр. с §42 от ПЗР
на ЗИДЗОС.
Твърди се, че със Заповед №1110/23.03.1964г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е
одобрен регулационен и застроителен план на с.Станке Лисичково /сега с.Логодаж/, в който
процесният имот е отреден като УПИ VII, кв.14, с предназначение за жилищно строителство.
В застроителния, регулационен и кадастрален план на с.Логодаж /с.Станке Лисичково/,
одобрен със Заповед №110/05.05.1987г. на Общински народен съвет - Благоевград, УПИ
XXIII и XXIV, кв.9 са отредени за процесния имот с планоснимачен №3 и са с
предназначение за жилищно строителство. В УПИ XXIII - пл.№3, кв.9 има отразена
двуетажна жилищна сграда. В кадастралния план на с.Логодаж, одобрен със Заповед № РД-
02-14-1462/27.07.2000г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството,
процесният имот е отразен като УПИ V и УПИ VI, с план. №3, като в УПИ V - пл. номер 3 е
отразена и двуетажна жилищна сграда. В регистъра на имотите към този план за процесния
имот е записано следното: Имот №0003, с площ 1529.58 кв.м., населено място: с. Логодаж,
общ. Благоевград, начин на трайно ползване: двор, идентификатор: 687925010003, като
собственик е записан С. Н. Б. - за сграда, като е посочен документ за собственост -
Нотариален акт №185, т. I, дело №190/01.06.1977г. за ОПС. С Нотариален акт №185, т. I, дело
№190/01.06.1977г. по описа на Благоевградски районен съд, АПК „Димитър Благоев“
Благоевград, чрез своя пълномощник А. В. Б., въз основа на Решение №IX-12 по Протокол
№1/21.02.1976г. на Общото събрание на АПК, отстъпва на С. Н. Б. правото на строеж върху
парцел VII /седми/, кв.14 /четиринадесети/ по плана на с.Станке Лисичково, състоящ се от
862 кв. м., при съседи: улица от две страни и АПК от две страни. През 1978г. на С. Н. Б. е
одобрен архитектурен проект за жилищна сграда в парцел VII, кв.14, с.Станке Лисичково.
Издадено е Разрешение за строеж №62/20.04.1978г., с което на С. Н. Б. от с. Станке
Лисичково е разрешено да построи масивна жилищна сграда на два етажа в парцел VII,
кв.14, с.Станке Лисичково, при съседи: от две страни улица, а от другите две АПК.
Твърди се, че в приложената към исковата молба молба-декларация ищцата е посочила, че
сграда с идентификатор 68792.501.3.1 по КККР на с.Логодаж, с предназначение „Жилищна
сграда-многофамилна“, със застроена площ от 71 кв.м., разположена в процесния поземлен
имот с идентификатор 68792.501.3 по КККР на с.Логодаж, е изградена по одобрен
архитектурен проект от 1978г. и Разрешение за строеж №62 от 20.04.1978г. Посочените
строителни книжа са приложени от ищцата към Заявление вх.№ОС-0205-609/30.07.2024г. на
Община Благоевград. Предвид това, според ответната страна следва да се приеме, че лицето
С. Н. Б., посочен в разрешението за строеж и проекта, респ. в нотариалния акт, и лицето С.
Н. А., посочен в исковата молба са едно и също лице, а именно дядото на ищцата.
Предвид изложеното ответната страна навежда, че процесният имот, представляващ
парцел VII /седми/, кв.14 /четиринадесети/ по плана към 1977г. на с. Станке Лисичково,
както и съседните му имоти, са били собственост на АПК „Димитър Благоев“ Благоевград,
респ. държавна собственост. Поради предназначението на имота за жилищно застрояване,
според предвижданията на РП от 1964г. на с.Станке Лисичково, с който е извършена
първичната регулация, имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на
основание Разпореждане №404/28.10.1968г., изм. с ПМС №1/07.01.1981г., по силата на което
всички земи на АПК и другите селскостопански организации, попадащи в строителните
граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и
необходимите за производствените им нужди, се предава безвъзмездно на ОбНС.
Посочва се, че за територията, в която попада процесният имот, действащ към момента на
влизане в сила на §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС е планът от 1987г., поради което с оглед
предназначението на имота - за жилищно строителство, са изпълнени изискванията на
цитираната норма и е настъпила предвидената в закона трансформация на собствеността от
2
държавна в общинска.
Твърди се, че на 01.06.1977г. дядото на ищцата е получил фактическата власт върху
процесния парцел в с.Логодаж, след постигнато съгласие със собственика – АПК „Димитър
Благоев‘“ Благоевград, въз основа на учредено в негова полза право на строеж за жилищна
сграда върху държавна земя – суперфиция. Твърди се, че в резултат на отстъпеното право на
строеж, наследодателят на ищцата е построил жилищната сграда в имота. Настоява се, че
въз основа на учреденото право на строеж е придобито единствено правото сградата да се
държи върху чужд имот, но не и правото на собственост върху земята. Твърди се, че ищцата
и нейните праводатели да установили фактическа власт единствено върху сградата,
реализирана вследствие на отстъпеното право на строеж, и не могат да придобият по
давност земята, върху която правото на строеж е учредено. Ищцата разполагала единствено
с възможността да придобие земята при преференциални условия, съгласно чл.35, ал.3 от
ЗОС и чл.59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, действаща на територията на Община Благоевград.
Навежда се, че за придобиване на имота по давност в процесния период е действала
законова забрана.
По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание ищцата Р. И. Й. се явява лично и с адв.Г. Ч., който поддържа иска и
моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград оспорва иска и пледира за
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С. Н. А. /Б./, бивш жител на с.Логодаж, е починал на 28.03.1999г. и е оставил за свои
наследници: Р. Д. А. – съпруга, Л. С. Б. – син, С. С. Д. – дъщеря. Л. С. Б. е починал на
24.09.2021г. и е оставил за свои наследници – С. Т. Б. – съпруга; С. Л. Б. – син, С. Л. Б. – син.
С. С. Д. е починала на 09.09.2020г. и е оставила за свои наследници – Р. И. Й. – дъщеря и С.
И. Д. – дъщеря.
През 2024г. С. И. Д. е подала в Община Благоевград Заявление, с искане да й бъде
заверена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
следните имоти: - 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68792.501.3, ведно със сграда
с идентификатор 68792.501.3.2. Издадено й е Удостоверение №329/03.07.2023г., че
посочените имоти не са общинска собственост и за същите не са издадени АОС.
На 30.07.2024г. Р. И. Й. е подала в Община Благоевград Заявление вх.№ОС-0205-
609/30.07.2024г., с искане да й бъде заверена молба-декларация за снабдяване с нотариален
акт по обстоятелствена проверка за следните имоти: - ¼ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68792.501.3, ведно с ½ ид.ч. от първия жилищен етаж на построената в
същия имот многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68792.501.3.1. Към
заявлението Р. И. Й. е приложила Копие от одобрен архитектурен проект от 1978г.,
Удостоверение за наследници на С. Н. А. и Разрешение за строеж №62 от 20.04.1978г.
От приложените доказателства се установява, че с Нотариален акт №185, т.I, дело
№190/01.06.1977г. по описа на Благоевградски районен съд, АПК „Димитър Благоев“
Благоевград, чрез своя пълномощник А. В. Б., въз основа на Решение №IX-12 по Протокол
№1/21.02.1976г. на Общото събрание на АПК, отстъпва на С. Н. Б. правото на строеж върху
парцел VII /седми/, кв.14 /четиринадесети/ по плана на с.Станке Лисичково, състоящ се от
862 кв. м., при съседи: улица от две страни и АПК от две страни. През 1978г. на С. Н. Б. е
одобрен архитектурен проект за жилищна сграда в парцел VII, кв.14, с.Станке Лисичково.
Издадено е Разрешение за строеж №62/20.04.1978г., с което на С. Н. Б. от с.Станке
Лисичково е разрешено да построи масивна жилищна сграда масивна жилищна сграда 9.30
м. на 6.60 м. на два етажа, върху 111 кв.м, кв.14, парцел VII, при съседи – от две страни
улица, а от другите две – АПК.
От заключението на вещото лице инж.Р. С. по изготвената съдебно-техническа експертиза
се установява следното:
Със Заповед №1110/23.03.1964г. на Председателя на ОНС-Благоевград е одобрен Общия
регулационен план, типовите напречни профили, задължителните строителни петна и
застроителните линии по червените, сините, лилавите и зелени черти, надписи и цифри на
3
с.Ст.Лисичково, Благоевградско“ /л.42/. Извадка от този план в обхват парцел VII, кв.14 е
показана на Приложение №1 към СТЕ. В разписния лист към проекта за дворищна регулация
няма записи, касаещи парцелите в кв.14.
Със Заповед №110 от 05.05.1987г. на Председателя на ОНС-Благоевград на основание
ППЗТСУ е одобрен Застроителния, регулационен и кадастрален план на с.Ст.Лисичкото –
селищна система Благоевград /л.44/. На Приложение №2 е показана извадка от този план,
като на мястото на парцели VII и VI в кв.14 по предходния регулационен план от 1964г. е
заснет и нанесен имот с пл.№3, с означени и трайно материализирани граници. По
регулационен план от имот пл. №3 са образувани парцели за индивидуално строителство с
№№XXIII и XXIV в кв.9. В границите на парцел XXIII е нанесена и заснета сграда,
означена със сигнатура „2МЖ“ /двуетажна, масивна, жилищна/. В разписния лист към
проекта за дворищна регулация има следния запис за имот пл.№3 – вид на имота – дворно,
собственик – Н. Б. и С. Н. Б., имота попада в кв.9, от имота е образуван парцел №№XXIII и
XXIV.
Със Заповед №РД-02-14-1462 от 27.07.2000г. на Министъра на МРРБ е одобрен
Кадастралния план в М 1:1000 на с.Логодаж, общ.Благоевград. На Приложение №4 е
показана извадка от този план в обхвата на района на СТЕ. В кадастралния план процесният
имот е нанесен и означен с пл.№3, с граници, съответстващи на границите на имот пл.№3 по
предходния кадастрален план от 1987г. Към кадастралния план е изработен Регистър на
имотите съгласно Закона за единния кадастър с данни за имот №0003, както следва: вид
територия – населени места, населено място – с.Логодаж, начин на трайно ползване – двор,
площ по КП – 1592.58 кв.м., идентификатор 68792501003, собственост – С. Н. Б., документ
за собственост – няма вписани данни; заб. – на дата 07.03.2022г. са вписани следните данни
– „сграда“, н.а. №185, т.1, дело №190/01.06.1977г. за ОПС, по заявление КРЗ-0144-
34/04.03.2022г.
Със Заповед №РД-18-143/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК са одобрени
КККР за землището на с.Логодаж за неурбанизираната територия, като процесният имот е с
идентификатор 68792.501.3, включен със Заповед №РД-18-185/24.10.2022г. – Приложение
№6 към СТЕ. В кадастралния регистър на недвижимите имоти са записани следните
характеристики на имота – местонахождение – с.Логодаж, НТП – индивидуално
застрояване, нов НТП – ниско застрояване, вид територия – населени места, трайно
предназначение – урбанизирана територия, вид на собствеността – частна, площ – 1603 кв.м.
На Приложение №7 към СТЕ е показана Комбинирана скица между Кадастралната карта,
одобрена със Заповед №РД-18-185/24.10.2022г. и Общия регулационен план от 1964г., в
обхвата района на процесния имот. От същата е видно, че има частична идентичност между
границите на парцел VII, кв.14 и ПИ с идентификатор 68792.501.3 /границите им от изток и
юг съвпадат/, като парцел VII с площ от 844 кв.м. попада изцяло в ПИ с идентификатор
68792.501.3.
На Приложение №8 към СТЕ е показана Комбинирана скица между Кадастралната карта,
одобрена със Заповед №РД-18-185/24.10.2022г. и Регулационния и кадастрален план от
1987г., в обхвата района на процесния имот. От същата е видно, че има пълна идентичност
между имот пл.№3 по КП от 1987г. и ПИ с идентификатор 68792.501.3. Уличната и
дворищната регулация по регулационния план не е приложена, поради което липсва
идентичност между парцелите по регулационен план и процесния имот.
На Приложение №9 към СТЕ е показана Комбинирана скица между Кадастралната карта,
одобрена със Заповед №РД-18-185/24.10.2022г., Общия регулационен план от 1964г. и
Регулационния и кадастрален план от 1987г., в обхвата района на процесния имот. От
същата е видно, че имот пл.№3 по КП от 1987г. е образуван /включва в границите си/
парцели №VI /с площ 721 кв.м./ и VII /с площ 844 кв.м./ в кв.14 по РП от 1964г., а имот пл.
№3 по КП от 1987г. е идентичен на ПИ с идентификатор 68792.501.3 по КК от 2022г.
Вещото лице е дало заключение, че не е установило налични данни за земеделски земи,
внасяни в ТКЗС и касаещи процесния имот, нито подадени заявления за възстановяване в
строителните граници.
Вещото лице е дало заключение, че процесният имот се ползва като дворно място,
облагородено с трайни насаждения от овощни дървета и лози, както и със зеленчукови
градини. Имотът е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда съгласно Разрешение за
строеж №62 от 20.04.1978г., както и едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42
4
кв.м., без строителни книжа. Визуална представа за имота може да се придобие от
приложените от вещото лице снимки от Google Maps от 2012, 2022, 2024г., както и Google
Earth от 2005г. и 2009г.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че видно от ЕТК районът е бил земеделска
земя, с характеристиките на нива, но с изработването на КП от 1964г. става урбанизирана
територия – населено място.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.К. Х. и И. Г..
Св.К. Х. твърди, че дядото на Р. Й. имал къща с дворно място около декар и половина в
с.Логодаж, построена от него. В имота има и други селскостопански постройки. След
смъртта на дядото, имотът се ползвал от родителите на Р. Й. – нейната майка С. и съпруга й,
а след тях – от ищцата Р. Й. и от нейната сестра С.. Имотът се ползвал и от братовчедите на
Р.. Сочи, че имотът винаги се ползвал като градина и винаги е бил ограден. Сочи, че първият
етаж от жилищната сграда е на Р. и сестра й, а вторият етаж – на техните братовчеди.
Понастоящем Р. живее на първия етаж от къщата, а дворното място е разделено на две – за
двете групи наследници.
Св.И. Г. твърди, че дядото на ищцата – дядо С. е построил къща в имота около 1975г.
След това къщата останала на майката на Р. и на брата на майката /вуйчо на ищцата/, а след
това – на техните наследници. Имотът винаги се е стопанисвал от наследниците на дядо С.,
а понастоящем - от 4-мата братовчеди. Имотът е ограден, като се ползва в тези граници от
80-те години. В имота се поддържа градина – гледат се чушки, домати, картофи, дръвчета.
Свидетелят знае, че наследниците на дядо С. са си разделили дворното място и всеки си
работи неговата част. Р. живее в къщата и ежедневно обработва имота.
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и установяват еднопосочно
релевантните факти от предмета на доказване в производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК.
В исковата молба ищцата претендира право на собственост на дворно място на основание
наследствено правоприемство от С. С. Д., наследила имота от своя баща С. Н. А., както и на
основание осъществявано давностно владение от ищцата, към което е присъединено
владението на нейните наследодатели.
Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на
основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, в сила от 01.06.2006г.,
като имотът бил актуван като общински с Акт за частна общинска собственост №13790 от
28.08.2024г.
Съгласно пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в
собственост на общините.
На първо място, следва да се има предвид, че съставеният акт за частна общинска
собственост, с който имотът е актуван като общински на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС сам по себе си не може да легитимира ответника като собственик. Посочването на това
общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в
акта за общинска собственост не може да удостовери наличието на конкретно фактическо
основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане
общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липсата на доказателства, че
спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за
общинска собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на
процесния имот.
В съдебната практика се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой
от предвидените в чл.77 от ЗС способи.
По делото от съществено значение е да се установи статута на имота към датата и
периода, през който ищцата твърди започнато и осъществявано владение и присъединяване
на такова от праводателите й, за да се прецени дали и доколко през този период статута на
5
имота и респ. изменението в него е допускало възможността за придобиването му по
давност. Затова от съществено значение са въпросите дали процесният имот е бил включен в
ТКЗС, ДЗС или друго такова образувание, има ли данни за предишен собственик или
собственици на имота преди кооперирането му, дали преди или след обобществяването е
включен в регулационните граници на населеното място, бил ли е застроен, предявени ли са
реституционни претенции и в този смисъл подлежал ли е на реституиране по ЗСПЗЗ, налице
ли са последващи регулационни планове, какво е отреждането по тях на имота, както и дали
плановете са приложени и какво е значението на приложението на плана относно статута на
имота и възможността му да се придобива по давност, ако към този момент няма данни за
собственик на имота.
По делото е установено, че процесния имот е бил земеделска земя, върху която с
нотариален акт от 1977г. Председателят на АПК въз основа на решение на Общото събрание
на кооперацията е учредил на С. Б. право на строеж върху парцел VII, кв.14. Нотариалният
акт е официален документ, не е оспорен и при липса на други доказателства по делото
относно статута на имота към момента на изповядване на сделката, следва да се зачетат
констатациите на нотариуса, че сделката е извършена с кооперативна собственост със
съгласие на общото събрание на кооператорите съобразно представените при изповядване на
сделката документи.
Земеделските земи на кооператорите, внесени в ТКЗС не се включват в имуществото по
чл.48 от ППЗСПЗЗ, те не подлежат на разпределяне между правоимащите по реда на чл.27
от ЗСПЗЗ, а се възстановяват на собствениците на основание чл.10 и сл. от ЗСПЗЗ при
подадено заявление по чл.11 от ЗСПЗЗ.
В исковата молба ищцата претендира да бъде установено правото на собственост върху
процесния имот като придобит по давност за период, следващ учредяването на правото на
строеж. Ответната община е направила възражение в отговора на исковата молба, че имотът
е държавна собственост на основание Разпореждане №404/28.10.1968г., изм. с ПМС №1 от
07.01.1981г. За разрешаването на спора са от значение правните въпроси дали държавата е
могла да придобие имота по силата на Разпореждане №404/28.10.1968г., с изменената т.5 с
ПМС №1 от 07.01.1981г. и дали е имало законова забрана за придобиване на собствеността
по давност в срока на владението.
По силата на Разпореждане №404 от 28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет,
точка 5 и по-точно с §1 от заключителните разпоредби на ПМС №1 от 1981г., с който се
изменя точка 5 от Разпореждане №404 от 1968г. държавните селскостопански предприятия
се задължават да предадат безвъзмездно на общинските народни съвети държавните дворни
места, които стопанисват, освен парцелите в стопанските дворове и необходимите им
парцели за производствени нужди, като общинските народни съвети, по предложение на
държавните селскостопански предприятия, предоставят безвъзмездно право на строеж върху
държавна земя на нуждаещи се работници и служители, които се задължават да работят не
по-малко от 5 години в държавно селскостопанско предприятие, като при неизпълнение на
това задължение те заплащат правото на строеж, а ако парцелът не е застроен, се отнема.
Разпореждането има предвид „държавни дворни места“, които се предават безвъзмездно на
общинските народни съвети. Предаването на тези държавни дворни места на общинските
народни съвети става при определени условия и с определена цел. С §1 от заключителните
разпоредби на ПМС №1 от 1981г. точка 5 от Разпореждане №404 от 1968г. на Бюрото на
Министерския съвет се изменя и остава единствена в разпореждането, като по силата на
това изменение се предават безвъзмездно на общинските народни съвети не държавни земи,
а всички земи на АПК и другите селскостопански организации, които са включени в
строителните граници на населените места от блоковете им, с изключение на парцелите в
стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди. Върху
предадените безвъзмездно парцели общинските народни съвети, по писмено предложение
на управителните съвети на съответните селскостопански организации, са могли да
учредяват право на строеж на работници и служители, които се задължават писмено да
работят не по-малко от 5 години в тези селскостопански организации. Разпореждане №404
от 1968г. е отменено с ПМС №122 от 3.12.1990г., точка 23.
В мотивите на Решение №12 от 8 юли 1993г. по конституционно дело №12 от 1993г., Обн.
ДВ. бр. 64 от 27 юли 1993г. Конституционния съд на РБ е постановил, че общинските
народни съвети не са имали правно основание да учредяват право на строеж или други
6
ограничени вещни права върху земите, предмет на изменената с §1 от заключителните
разпоредби на ПМС №1 от 1981г. точка 5 от Разпореждане №404 от 1968г. на Бюрото на
Министерския съвет. Само собственикът на земята може да учредява такива права.
„Безвъзмездното предоставяне“ не прехвърля собствеността. Министерският съвет не може
с административен акт да отчуждава или да се разпорежда с внесена от кооператорите земя в
блоковете на селскостопанските организации. Тя е останала в собственост на лицата, които
са я внесли, макар и не в реални граници. Съгласно чл.28 от тогава действащата
Конституция на НРБ от 1971г. отчуждаване на имоти на граждани и начинът на
обезщетяване се определят със закон, като отчуждаването може да стане само след
предварително предоставяне на равностойно обезщетение. Действащите към 1981г.
нормативни актове, регулиращи отчуждаването на недвижими имоти на граждани,
кооперации и други обществени организации не са предвиждали такъв ред за отчуждаване и
като нормативни актове от по-висока степен дерогират действието на ПМС 1/1981г., за
изменение на т.5 от Разпореждане №404/1968г. на основание чл.15 от ЗНА. /Решение
№60082 от 02.08.2021г. по к.гр.д.№3642/2020г. на ВКС/.
В тази връзка Постановлението на МС, на което се позовава ответникът, не се установява
да прехвърля права на държавата по отношение на спорния имот.
Собствеността на кооперациите, както и на всички други обществени организации и на
държавните предприятия, по аргумент от чл.2 от ЗС в редакция ДВ бр.92/1951г. до
изменението ДВ бр.31/1990г. е социалистическа. При действието на чл.86 от ЗС в редакция
от ДВ бр. 92/1951г. е имало забрана да се придобива по давност социалистическа
собственост, включваща и кооперативната собственост /чл.1 от Закона за кооперациите от
1951г. /отм./. Тази забрана е отпаднала с изменението на чл.86 от ЗС ДВ бр.31/90 г., според
което не може да се придобива по давност само вещ, която е държавна и общинска
собственост, а с изменението на разпоредбата ДВ бр.33/1996г. изключението за
придобиването по давност е предвидено само за публичната държавна или общинска
собственост.
Съобразно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече
от деня на влизане в сила на този закон. В случая давността в полза на ищеца може да
започне да тече най-рано с влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по
силата на мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече
на 31.05.2006г. Със следващи удължавания на мораториума давността за придобиване на
имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
С Решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр.46 от 2006г.; посл. доп., бр.18 от 2020г. и на §2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от
2018г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017г. - § 2 ЗР на ЗИЗС.
По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017г. до 19 януари 2018г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл.
След обнародването на поредното изменение на §1, ал.1 ЗД ЗС в ДВ, бр.7 от 19.01.2018г.
давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е
обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр.18 от 4 март
2022г. – чл.151, ал.2, изр.2 от КРБ. /Определение №2613 от 29.05.2024г. по гр.д.№3645/2023г.
на ВКС; Определение №180 от 24.04.2017г. по к.гр.д.№4057/2016г. на ВКС/.
Предвид изложеното се налага извод, че по отношение на процесния имот давност може да
7
тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9 дни/, от
01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022г. /влизане в сила на решението на
КС/, като за периода от 08.03.2022г. до 28.08.2024г. /датата на съставяне на АОС/ и до дата
18.09.2024г. /подаване на исковата молба/, както и до приключване на устните състезания е
изтекъл срок по-дълъг от две години, поради което общият период на давностното владение
е над 10 години /Определение №326 от 11.07.2017г. по к.гр.д.№5216/2016г. на ВКС/.
Ищцата изрично се е позовала на осъществявано от нея владение и присъединяване на
такова от праводателите й, основано на наследяване.
По делото се установи, че по РП от 1964г., РП от 1978г. и КП от 2000г. имотът представлява
дворно място, като към горепосочените периоди спорният по делото имот е бил застроен с
двуетажна масивна жилищна сграда и други масивни сгради. Тоест спорният имот
представлява застроено дворно място.
Отразяванията в разписните листове към проектите за дворищна регулация от 1978г. и
2000г., в които като собственик е записан С. Н. Б., анализирано съвкупно със събраните
гласни доказателства и заключението на вещото лице, водят до извод, че единствено
наследодателят С. Б. и семейството му са владели процесния имот спокойно, явно,
продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1977г. до датата на
предявяване на иска, което владение е продължено от неговите наследници. Записването в
разписните листове сочи на начало на владение.
През 1978г. в УПИ VII по РП от 1964г. е построена двуетажна масивна жилищна сграда от
С. Б.. С. Б. е оградил с обща ограда УПИ VII /с посочена площ от вещото лице 844 кв.м./ по
РП от 1964г., заедно с намиращия се до него УПИ VI, кв.14, с посочена от вещото лице
площ от 721 кв.м. Това е видно от извадката от ЗРКП от 1987г., в който от УПИ VI и VII,
кв.14 по РП от 1964г., е образуван нов имот пл.№3, със запис – дворно място на С. Б..
Дворното място с тази площ и граници е заснето и в КП от 2000г., отново със запис за
собственост на С. Б., както и в КККР като ПИ с идентификатор 68792.501.3. Събраните
доказателства са безпротиворечиви, че от 1978г до предявяване на настоящия иск С. Б. и
неговите наследници са ползвали спокойно и необезпокоявано спорния по делото имот като
дворно място към къщата си, ползвайки го като зеленчукова и овощна градина, изграждали
са в него различни постройки. В подкрепа на този извод е и експертното заключение, от
което се установява фактическото ползване на имота и което напълно кореспондира с
показанията на разпитаните свидетели, както и приложените снимки. Заграждането на
имота чрез отделянето му и разграничаването му от останалата част от земната повърхност с
обособяване на конкретни пространствени предели на осъществяваното владение,
застрояването му, ограничаването на достъпа на трети лица и обективирането на тези
действия, явно, открито, спрямо неограничен кръг лица, следва да се счете за обективиране
на собственически намерения. След смъртта на С. Б. владението е продължено от неговите
наследници – Л. Б. и С. Д. – негови деца, а след тях – от внуците на С. Б., една от които
ищцата Р. Й., която се легитимира като собственик на имота, при посоченото в исковата
молба основание и квота.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен в цялост. В подкрепа на
горните изводи е практиката на ОС-Благоевград по идентични на настоящия казус -
Решение №605 от 20.12.2024г. по в.гр.д.№996/2024г. на Окръжен съд – Благоевград;
Решение №254 от 15.05.2025г. по в.гр.д.№275/2025г. на Окръжен съд – Благоевград;
Решение №518 от 05.11.2024г. по в.гр.д.№767/2024г. на Окръжен съд – Благоевград, както и
на други окръжни съдилища – напр. Решение №234 от 27.06.2024г. по в.гр.д.№8/2024г. на
Софийски окръжен съд и др.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да се уважи като основателен.
С оглед изхода на спора, на ищцата следва да се присъдят сторените разноски, които по
списък се претендират в общ размер от 1 575 лв. Адвокатското възнаграждение е в
минималния размер по наредба към момента на договарянето.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, адрес:
гр.Благоевград, пл.„Г. Измирлиев“ №1, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община
8
Благоевград – М. П. Б., че Р. И. Й., ЕГН ***********, е собственик на основание изтекла
придобивна давност на ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68792.501.3 по КККР на
с.Логодаж, общ.Благоевград, одобрени със заповед №РД-18-185/24.10.2022г. на ИД на АК, с
площ на имота 1602 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 68792.501.9514, 68792.501.9512,
68792.501.2, 68792.501.4.
ОСЪЖДА Община Благоевград, адрес: гр.Благоевград, пл.„Г. Измирлиев“ №1, ЕИК
*********, представлявана от Кмета на Община Благоевград – М. П. Б., да заплати на Р. И.
Й., ЕГН ***********, съдебен адрес гр.Б., сумата от 1 575 лв. /хиляда петстотин седемдесет
и пет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9