Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 05.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Венета Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2345/2017г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от М.К.М. ***, подадена чрез пълномощника му – адв. С.С., против Р.И.Д. и С.Д.И.,***,
с правно основание на предявения иск чл.45 вр.чл.53 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от
неправомерните действия на ответниците, за които същите са осъдени с влязла в
сила присъда по НОХД № 811/2014г. по описа на ВРС – ХХIII състав, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 30.10.2013г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2013г. в с.
Пчелник, обл. Варна, ответниците нанесли жесток побой на ищеца, като същият бил
ударен с дървен предмет в челната област на главата. Вследствие на удара ищецът
изгубил съзнание и получил следните травматични увреждания: тежка контузия на
мозъка с развитие на кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и вътремозъчни
хематоми, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота му.
След побоя ищецът бил транспортиран до МБАЛ“Св. Анна“ гр. Варна и настанен за
лечение в отделение по неврохирургия. По случая било образувано досъдебно
производство, което приключило със споразумение по НОХД № 811/2014г. по описа
на ВРС – ХХIII състав,
като двамата ответници били признати за виновни в това, че на 30.10.2013г. в с.
Пчелник, обл. Варна, в съучастие като съизвършители, причинили средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в тежка контузия на мозъка с развитие на кръвоизливи
под меките мозъчни обвивки и вътремозъчни хематоми, обусловили разстройство на
здравето, временно опасно за живота, престъпление по чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.2
от НК. Излага се, че вследствие нанесените телесни увреждания ищецът претърпял
както физически болки и страдания, така и негативни психически изживявания,
свързани с емоционален стрес от преживяното, като са налице телесни и
психически увреждания, в резултат на престъпното посегателство върху телесната
му неприкосновеност. Твърди се, че от деня на травматичното увреждане и към
момента ищецът непрекъснато търпи неимуществени вреди от деянието, свързани с
претърпените болки, страдания и неудобства, както и че не е обезщетяван за тях.
Прави се искане за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от
ответниците, като иска се оспорва, досежно размера. Твърди се, че
претендираната като обезщетение парична сума не съответства на действително
причинените неимуществени вреди, тъй като ищецът не е пострадал психически и
няма данни за влошаване на здравословното му състояние. Излага се, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат и се прави възражение за погасяване на
част от вземанията за лихва - за периода от 30.10.2013г. до 07.11.2014г., по
давност.
Съдът, като съобрази изложеното от страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
С одобрено от съда споразумение от 28.04.2014г. по
НОХД № 811/2014г. по описа на ВРС – ХХIII състав, ответниците по настоящото
дело - Р.И.Д. и С.Д.И. са признати за виновни в това, че на 30.10.2013г. в с.
Пчелник, обл. Варна, в съучастие, като съизвършители, причинили на М.К.М. –
ищецът по настоящото дело, средна телесна повреда, изразяваща се в тежка
контузия на мозъка с развитие на кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и вътремозъчните
хематоми, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, като на
всеки от двамата подсъдими са наложени наказания, на основание чл.129 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК – пробация със следните пробационни
мерки: на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца, с периодичност за явяване и подписване два пъти
седмично; на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на
приложените по делото документи – Епикриза към ИЗ № 17841/2013г., издадена от
НХК при МБАЛ”Св. Анна – Варна” АД, където същият е бил на станционално лечение
за периода от 30.10.2013г. до 14.11.2013г., медицинско удостоверение №
1267/2013г., издадено от СМО при МБАЛ” кв. Анна – Варна” АД, медицинско
направление, издадено от АИПСМП”Д-р Виолета Кръстева – специалист Очни болести”
– гр. Шумен, както и въз основа на съдебно-медицинско освидетелстване на ищеца
от вещото лице в КСМ на ДКЦ I „Св. Клементина” ЕАД – Варна. Видно
от заключението е, че на 30.10.2013г. в с. Пчелник, обл. Варна двама познати
мъже нанесли побой на М.К.М., като го удряли с дървен предмет/бухалка/ в
челната област на главата. По спешност бил отведен в МБАЛ”Св. Анна – Варна” АД
и приет на лечение в Неврохирургична клиника. Вследствие от нанесения побой
получил черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагментно счупване на костите
на свода на черепа и лицеви кости – лява орбита и носни кости, тежка контузия
на мозъка с контузионни огнища задно-челно и двустранно темпорално /в
слепоочните области/, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки – челно темпорално
вляво и вдясно и в браздата между двете мозъчни хемисфери, вътремозъчни кръвоизливи
челно-слепоочно двустранно, оток на мозъка, двустранни субконюнктивални /подлигавични/
кръвоизливи, двустранни околоочни хематоми, отоци и кръвонасядания по лицето,
остър мозъчен психосиндром.
Описаните травматични увреждания са резултати от удари
с или върху твърди тъпи предмети. Възможно е да са били причинени по време и
начин, дъобщени в занните по делото, а именно: на посочената дата, от силни
удари по главата с дървен предмет – бухалка.
Тежката контузия на мозъка, кръвоизливите под меките
мозъчни обвивки и вътремозъчните хематоми, обусловили оток на мозъка и мозъчна
кома/ГКС 8т./, са причинили разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Тази опасност е била реална и е предотвратена вследствие на
компетентната медицинска помощ.
Останалите травматични увреждания – счупвания на
черепни и лицеви кости, субконюнктивални кръвоизливи, хематоми и кръвонасядания
по главата и лицето, самостоятелно и в съвкупност са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вследствие от органичното увреждане – контузия на
мозъка, се проявили и постконтузионни психични усложнения: посттравматичен
челен синдром – апатия, агресивност и неспокойствие, понякога дезориентация,
паметови смущения, които са диагностицирани от специалист- психиатър като
„остър мозъчен психосиндром”.
Пострадалият М. твърди, че от ударите по главата
изпаднал в безсъзнание. При приемането му в болница е бил „сомнолентен”, със
степенно стеснение на съзнанието, кома ГКС 12т. В следващите един-два дни
състоянието му се влошило и комата се задълбочила до ГКС 8т./при норма ГКС
15т./.
От травматичното нараняване на лявото око, с последвал
кръвоизлив и ограничаване на зрението на окото до острота 0,6-0,7 – не са
установени увреждания на очните роговица, леща и очно дъно; касае се за
подлигавичен кръвоизлив, който се резорбира без последствие за зрението.
При съдебно-медицинското освидетелстване на М.К.М. на 08.02.2018г.
експертът е установил мъж на видима възраст, отговаряща на действителната, с
невисок ръст и нормостеничен хабитус. Адекватен, ориентиран правилно за време,
място и собствена личност. Със слабо проявени паметови смущения „понякога
забравял къде оставя нещата си”. Зрението е възстановено с обичайна острота за
възприемане и правилно ориентиране в околната среда без корекция с помощни
средства – очила, лещи, лупи или др. Слухът е запазен – чува и разбира говорна
реч с нормален интензитет. Дишането е правилно и равномерно, без затруднения и
задух, вкл.носното дишане. Координацията не е нарушена, не са установени
атаксия, залитане и др. Четирите крайника са със запазени функции и двигателна
активност, без отпадна неврологична симптоматика. Двигателните рефлекси и
сетивността са запазени.
Предвид тежката черепно-мозъчна травма, наложила
спешно лечение в специализирана неврохирургична клиника/от 30.10. до
14.11.2013г./, последващ продължителен период на възстановяване – обичайно не
по-малко от три-четири месеца, вкл.прояви като главоболие, безсъние, обща
слабост и др., към момента на изготвяне на заключението М. е в сравнително
добро общо физическо здравословно състояние, без отпадна неврологична
симптоматика, без посттравматични церебрастенни симптоми, с изключение на слабо
проявени паметови смущения/”понякога забравял…”/, които биха могли да са във
връзка с черепно-мозъчната травма и тежката контузия на мозъка в
челно-темпоралните области.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено, се установява, че в резултат на претърпените от нанесения
побой на 30.10.2013г. мозъчни увреждания, ищецът е развил симптоми, отговарящи
на критериите за диагноза Посткомоционен /Постконтузионен/ синдром, код F07.2 по МКБ 10 ревизия – мозъчен
синдром, възникващ след средно-тежки и тежки травми на главата, със загуба на
съзнание и включващ редица несистематизирани симптоми като главоболие,
световъртеж, лесна уморяемост, повишена раздразнителност, затруднения при
концентрацията и изпълнението на умствени задачи, паметови нарушения,
емоционални промени и намалена поносимост към стрес и алкохол.
При ищеца липсват данни за посттравмена
промяна/органично разстройство/ на личността, въпреки, че по време на
хоспитализацията му в НХК са описани симптоми, характерни за синдром на челния
дял, като апатия, паметови празноти, на моменти агресия, тъй като липсват данни
за тяхното персистиране и задълбочаване във времето, както и данни за
преморбидните характеристики на личността.
От показанията на свид Д.К.М. – брат на ищеца, които
съдът взема предвид, при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК, ведно с
останалите данни по делото, се установява, че преди 3-4 години М. пострадал
вследствие на нанесен му побой от С.Д. и Р.Д., които са братя, като двамата
били осъдени по образуваното наказателно дело. Ответниците, въпреки че са им
съседи, не се поинтересували как е М., как се възстановява, не му предложили
някаква помощ. При инцидента той бил удрян в черепа и получил мозъчно-черепна
травма. Постъпил в болница за около 20 дни или месец, бил много зле – в кома,
имало опасност за живота му. Свидетелят го посещавал в болницата и след това,
при изписването му, когато за него се грижела майка им. М. останал на легло
около месец, имал главоболие, много трудно говорел, но се хранел сам. Преди
инцидента работел – занимавал се с животновъдство, но след това не работел
постоянно, а където намерел, станал неадекватен – едно приказвал, а друго
вършел, започнал да забравя, избухвал по-лесно, като и в момента е в това
състояние. След изписването му от болницата ходел по доктори и приемал
изписаните му с рецепти медикаменти, които родителите на ищеца и свидетеля му
купували.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а съобразно чл.53 от ЗЗД, когато
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
За да бъде ангажирана отговорността по чл.45 от ЗЗД за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, следва да бъдат установени
следните кумулативно предвидени от закона предпоставки: да е налице деяние –
действие или бездействие на определено лице, това деяние да е противоправно, да
е извършено виновно, като вината се предполага, и да са причинени вреди, които
да са в причинна връзка с поведението на дееца.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
одобреното споразумение по НОХД № 811/2014г. по описа на ВРС – ХХIII състав, имащо силата на
влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно деянието,
противоправността и виновността на дееца. В настоящия казус, с приложеното
споразумение по наказателното дело са доказани: извършването на деянието –
причинената от ответниците средна телесна повреда на ищеца,
противоправността на деянието – същото осъществява състав на
престъпление, поради което е и противоправно; както и виновността на ответниците,
установена по наказателното дело. Тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане не подлежат на повторно изследване от гражданския съд,
защото са задължителни за него. Доколкото ответниците не ангажираха
доказателства, че поведението на ищеца е станало по причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията им, съдът намира за неоснователни направените в
отговорите на исковата молба възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат, от страна на ищеца.
В случая от събраните по делото доказателства –
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
свидетелските показания и приложените писмени доказателства, взети предвид от
експерта, се установи по несъмнен начин, че вследствие нанесения му побой от
ответниците ищецът е получил черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагментно
счупване на костите на свода на черепа и лицеви кости – лява орбита и носни
кости, тежка контузия на мозъка с контузионни огнища задно-челно и двустранно
темпорално /в слепоочните области/, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки –
челно темпорално вляво и вдясно и в браздата между двете мозъчни хемисфери,
вътремозъчни кръвоизливи челно-слепоочно двустранно, оток на мозъка, двустранни
субконюнктивални /подлигавични/ кръвоизливи, двустранни околоочни хематоми,
отоци и кръвонасядания по лицето, остър мозъчен психосиндром. Ищецът е бил
настанен в Неврохирургична клиника при МБАЛ”Св. Анна – Варна” АД, където е бил
на станционарно лечение за периода от 30.10.2013г. до 14.11.2013г. Имал е
последващ продължителен период на възстановяване – обичайно не по-малко от
три-четири месеца, вкл. прояви като главоболие, безсъние, обща слабост и др.
Тежката контузия на мозъка, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и
вътремозъчните хематоми, обусловили оток на мозъка и мозъчна кома/ГКС 8т./ са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота му, като тази
опасност е била реална и е предотвратена вследствие на компетентната медицинска
помощ. Установи се, че останалите травматични увреждания – счупвания на черепни
и лицеви кости, субконюнктивални кръвоизливи, хематоми и кръвонасядания по
главата и лицето, самостоятелно и в съвкупност са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза е видно, че в резултат на претърпените от
нанесения побой на 30.10.2013г. мозъчни увреждания, ищецът е развил симптоми,
отговарящи на критериите за диагноза Посткомоционен /Постконтузионен/ синдром,
код F07.2 по МКБ
10 ревизия – мозъчен синдром, възникващ след средно-тежки и тежки травми на
главата, със загуба на съзнание и включващ редица несистематизирани симптоми
като главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, повишена раздразнителност,
затруднения при концентрацията и изпълнението на умствени задачи, паметови
нарушения, емоционални промени и намалена поносимост към стрес и алкохол. От
разясненията на експерта е видно, че ищецът има паметови нарушения, некритичен
е към състоянието си и е лесно възбудим.
Съдът намира за
доказано по делото, че пострадалият е преживял голям стрес от инцидента, имайки
предвид обстоятелствата, при които са причинени уврежданията и по-конкретно, че
травмите са му били нанесени при тежък побой и съвместно от двама души. Именно
за тези вреди следва да бъде определено обезщетение.
Същевременно с това се установи, че от травматичното
нараняване на лявото око, с последвал кръвоизлив и ограничаване на зрението на
окото до острота 0,6-0,7 – не са установени увреждания на очните роговица, леща
и очно дъно; както и че се касае за подлигавичен кръвоизлив, който се резорбира
без последствие за зрението. Към момента на изготвяне на заключението по
съдебно-медицинската експертиза ищецът е адекватен, ориентиран правилно за
време, място и собствена личност, със слабо проявени паметови смущения
„понякога забравял къде оставя нещата си”. Зрението е възстановено с обичайна
острота за възприемане и правилно ориентиране в околната среда без корекция с
помощни средства – очила, лещи, лупи или др. Слухът е запазен – чува и разбира
говорна реч с нормален интензитет. Дишането е правилно и равномерно, без
затруднения и задух, вкл.носното дишане. Координацията не е нарушена, не са
установени атаксия, залитане и др. Четирите крайника са със запазени функции и
двигателна активност, без отпадна неврологична симптоматика. Двигателните
рефлекси и сетивността са запазени. Към момента на изготвяне на заключението по
съдебно-медицинската експертиза ищецът е в сравнително добро общо физическо
здравословно състояние, без отпадна неврологична симптоматика, без
посттравматични церебрастенни симптоми, с изключение на слабо проявени паметови
смущения/”понякога забравял…”/, но експертът не е категоричен, че тези паметови
смущения са вследствие травматичните увреждания на ищеца, доколкото дава
заключение, че биха могли да са във връзка с черепно-мозъчната травма и тежката
контузия на мозъка в челно-темпоралните области. Посредством заключението по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установи, че при ищеца липсват
данни за посттравмена промяна/органично разстройство/ на личността, въпреки, че
по време на хоспитализацията му в НХК са описани симптоми, характерни за
синдром на челния дял, като апатия, паметови празноти, на моменти агресия, тъй
като липсват данни за тяхното персистиране и задълбочаване във времето.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно задължителното
тълкуване, дадено в ППВС № 4/1968г., „справедливост“ по смисъла на закона не е
абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства, които при телесните увреждания могат
да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, произтичащите от него фактически и
психологически последици за увредения, промяната, която те налагат в живота на
пострадалия. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да
компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца. Затова, тези страдания
следва да бъдат конкретно анализирани и установени, като за всеки отделен
случай те са различни.
Преценявайки по справедливост, в съответствие
с чл.52 от ЗЗД, характера и размера на причинените на ищеца морални болки и
страдания, от противоправните действия на ответниците, за които по-горе се
прие, че са доказани, съдът намира, че сумата, необходима и достатъчна за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца, за които се доказа,
че са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 30.10.2013г., възлиза
на 20 000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по
размер, като за разликата над 20 000лв. до 30 000лв., като недоказан, искът
следва да бъде отхвърлен. Обезщетението в посочения размер съставлява
съразмерна компенсация за вредите по критериите на чл.52 от ЗЗД, а присъждането
на обезщетение в по-висок размер би довело до несъответстващо на изискванията
на справедливостта имуществено разместване, доколкото по делото се събраха
доказателства, че към момента ищецът е в сравнително добро общо физическо здравословно
състояние, без отпадна неврологична симптоматика, без посттравматични
церебрастенни симптоми.
Сумата от 20 000лв. е дължима, ведно със
законната лихва, считано от 07.11.2014г. – три години преди датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата, а не от датата на увреждането –
30.10.2013г., предвид погасяването на вземането за лихви за периода от
30.10.2013г. до 07.11.2014г. по давност, каквото възражение ответниците са
направили своевременно – с отговорите на исковата молба, както и с оглед
разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, предвиждаща, че вземанията за лихви се погасяват
с изтичането на тригодишна давност.
Предвид изхода на спора и обстоятелството, че ищецът, на основание чл.83
ал.1 т.4 от ГПК, е бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична, а възнагражденията на
вещите лица са изплатени от бюджета на съда, ответниците следва да заплатят в
полза на Окръжен съд – гр. Варна сумата в размер общо на 1183,33лв., от които 800лв.
– дължима държавна такса и 383,33лв. – суми, изплатени на експертите по двете експертизи
от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковата претенция, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН **********,***, на основание
чл.45 вр.чл.53 от ЗЗД, да заплатят на М.К.М., ЕГН **********,***, сумата от 20
000лв./двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания, от неправомерните им действия, за които са осъдени с влязла в сила
присъда – одобрено от съда споразумение по НОХД № 811/2014г. по описа на ВРС –
ХХIII състав,
ведно със законната лихва от 07.11.2014г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 20 000лв./двадесет хиляди лева/ до 30 000лв./тридесет хиляди лева/ и за
лихвата върху тази разлика и върху присъдената главница за периода от датата на
увреждането – 30.10.2013г. до 07.11.2014г., поради погасяване на вземането за
лихви за този период по давност.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН
**********,***, да заплатят в полза на Окръжен съд – гр. Варна сумата в размер общо на 1183,33лв./хиляда
сто осемдесет и три лева и 33ст./, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: