Определение по дело №295/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 212/06.06.2023 г. по ВЧНД № 295/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Сливен

Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Я.П.Г. – обвиняем по досъдебно
производство № 101/2023 г. по описа на РУ -Твърдица, чрез защитника адв.
Д.П. от Адвокатска колегия – Я., против Определение № 505/30.05.2023 г. по
ЧНД № 701/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което на основание
чл. 64, ал. 5 от НПК спрямо обвиняемия Г. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В жалбата са изложени оплаквания срещу определената от
първоинстанционния съд мярка за процесуална принуда свързани с доводи за
отсъствие предпоставките на процесуалния закон за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение. Оспорва се да е налице обосновано предположение за
авторството на деянието в лицето на обвиняемия, както и се настоява липса
на реална опасност от укриване или извършване на престъпление, ако спрямо
обв. Г. се определи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предлага
обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемият Г. и
защитникът му се явяват лично и поддържат жалбата. Молят обжалваното
определение да бъде отменено, като на обвиняемия бъде определена по-лека
мярка за неотклонение от задържане под стража, а именно подписка, парична
гаранция или домашен арест по настоящ адрес.
Окръжен съд – Сливен, като взе предвид изложените от страните
доводи в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оплакванията в
жалбата и след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното
определение, намери следното:
Досъдебно производство № 101/2023 год. по описа на РУ –
Твърдица, вх. № 2632/2023 год. по описа на РП – Сливен е започнато в
хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК на 27.05.2023 г. за това, че на 27.05.2023 г.
на гл.път I-6, км.354+500, югоизточно от бензиностанция „Лукойл“,
землището на гр. Твърдица, обл. Сливен, с цел да набави за себе си имотна
облага, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване на транспорт на група
от общо 18 чужденци, представящи се за граждани на Афганистан, да
преминават в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено
чрез използване на МПС – влекач и прикачено към него ремарке и по
отношение на повече от едно лице – престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5,
вр. ал.1 от НК.
С постановление от 27.05.2023 г. на разследващия орган,
предявено на обвиняемия на 28.05.2023 г., в качеството на обвиняем е
1

привлечен Я.П.Г. за това, че на 27.05.2023 г. на гл.път I-6, км.354+500,
югоизточно от бензиностанция „Лукойл“, землището на гр. Твърдица, обл.
Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно
подпомогнал, чрез осигуряване на извършване на превоз към вътрешността на
страната на 18 чужденци /с посочени данни/ - един от които от Пакистан,
един от Иран, един от Сирия и 15 лица от Афганистан, да пребивават и
преминават в страната в нарушение на Закона за чужденците в Република
България, като деянието е извършено чрез използване на МПС – влекач и
прикачено към него ремарке /с посочени данни/, двете собственост на „Г. и
Л.“ ООД гр. Я., извършено по отношение на лице ненавършило 16 годишна
възраст – О.М. на 15 г., както и по отношение на повече от едно лице –
престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК.
С определение № 505/30.05.2023 г. по ЧНД № 701/2023 г. по описа
на Районен съд – Сливен по отношение на обв.Я.П.Г. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени
писмени и гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими
към повдигнатото обвинение, както и към личността на обвиняемия.
Извършен оглед на местопроизшествие, удостоверен от приложен протокол и
фотоалбум към него, приложени са протоколи за разпит на свидетели,
справка за съдимост, характеристична справка. Съгласно справката за
съдимост, обвиняемият е неосъждан, а характеристичната справка съдържа
данни за семейното положение, образование, трудов опит и др. данни за
обвиняемия. Отразено е, че Г. не е познат на службите на МВР. От
материалите по досъдебното производство е видно, че са били направени три
броя искания за разпит на свидетели пред съдия на 28.05.2023 г., но
протоколи за разпит на свидетели пред съдия не са приложени по делото.
В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв. Г. се
е възползвал от правото да не дава обяснения по обвинението на този етап.
От приложената характеристична справка и декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние се установява
семейното и имотно състояние на обвиняемия – същият е *** и има ***,
работи, притежава недвижим имот – *** и *** МПС.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба срещу определението на РС – Сливен е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Определението
на първоинстанционния съд, с което по отношение на обв.Г. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно.
Правилно и съобразно тежестта на обвинението и събрания до
момента доказателствен материал, първоинстанционният съд е установил
наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане спрямо
обвиняемия мярка за неотклонение задържане под стража. Правилно
2

първоинстанционният съд се е ограничил да прецени, че събраните до
момента доказателствени материали обосновават разумно подозрение по
смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, без да изследва и да извежда категорични
изводи за вината на обвиняемия.
За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1
от НПК не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е
достатъчно наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението, предмет на обвинението. В тази връзка следва да
се допълни, че в настоящото съдебно производство съдът решава въпроси,
които са съществено различни от тези, които следва да обсъжда при
постановяване на присъдата. Ето защо, данните от свидетелските показания
преценени в съвкупност с информацията, налична в писмените доказателства
и доказателствени средства, конкретно - протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, на този ранен етап от
разследването са достатъчни за обосноваване на предположение по смисъла
на чл. 63, ал. 1 от НПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел за адекватна
оспорената мярка за процесуална принуда, тъй като е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление с оглед конкретно
установените факти за времето и начина на извършване на деянието, за което
е повдигнато обвинение. Наличните към настоящия момент данни за
планиране на инкриминираните действия, започването им в тъмната част на
денонощието, избраният маршрут и вземане на мерки за осуетяване или
сигнализиране за евентуална проверка на превозното средство при
преминаването му през страната, броят на превозваните хора – 18, между
които и едно дете на 15 г., начинът на настаняването им в ремаркето на
товарния автомобил /установено със снимков материал към протокола за
оглед на местопроизшествие/, създаващ реална опасност от нараняване, са
все обстоятелства, сочещи завишена обществена опасност на деянието. Обв.
Г. е установен от полицейски служители като водач на товарния автомобил, в
който са превозвани чуждите граждани, което сочи завишена лична опасност
и на обвиняемия. Същият е управлявал МПС с 18-те чужди граждани, между
които и дете, зад друг товар, създавайки опасност за тяхното здраве и живот.
В този смисъл съдът приема, че е налице реална опасност от извършване на
престъпление или укриване, ако по отношение на обвиняемия бъде
определена по-лека мярка за неотклонение. Поради това и предвид началния
етап на досъдебното производство фактът за чистото съдебно минало и
принципно добри характеристични данни, не може да надделее извода за
реална опасност от извършване на престъпление или укриване.
Освен това в редица решения последователно Съдът в Страсбург
приема тежестта на обвинението като критерий за преценката на риска от
укриване или извършване на ново престъпление. Така например, в § 80 и § 81
от делото „И. срещу България”, Съдът в Страсбург изрично е посочил, че
строгостта на предвиденото наказание (в случая предмет на обвинението
3

видно от приложеното постановление за привличане на жалбоподателя в
качеството на обвиняем е тежко умишлено престъпление, за което е
предвидено наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от
5000лв. до 20000 лв.) е съществен елемент при оценката на риска
обвиняемият да се укрие или извърши престъпление. По-нататък в мотивите
на коментираното решение ЕСПЧ изрично е посочил, че с оглед на
сериозното обвинение срещу жалбоподателя властите са могли основателно
да считат, че такъв първоначален риск е налице, както е в случая.
Важно е сериозността на обвинението да не може да служи за
оправдаване на дълги периоди на задържане под стража. Само тогава ще е
налице нарушение на чл. 5, т. 3 от ЕКПЧ, какъвто очевидно не е процесният
случай, тъй като от фактическото задържане на жалбоподателя до настоящия
момент е изтекъл срок по-кратък от две седмици. Освен това, в разглеждания
случай тази опасност не е евентуална и хипотетична, а се извежда и от
данните за начина на извършване на деянието, за което е повдигнато
обвинение.
Предвид горното и като се съгласява с изводите на Районен съд –
Сливен за наличие на кумулативните предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК за
вземане спрямо обвиняемия Г. на първоначална мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, настоящият
състав намери, че Определение № 505/30.05.2023 г. по ЧНД № 701/2023 г. по
описа на Районен съд – Сливен, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът постанови съдебния си акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	212
Дата:	6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20232200600295
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 юни 2023 г.

Определение по дело №295/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите