Решение по дело №713/2016 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 77

гр.Перник 15.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на  петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета  година в състав

 

Председател : Милена Даскалова

 

при секретаря  Емилия Павлова и в присъствието на прокурора Моника Любомирова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 713 по описа за  2016г. година, за да се произнесе, взе предвид следното : 

 

Предявените искове са с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът, К.И.Б., моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Софийски градски съд да му заплати сумата от 6190,00 лв. главница, 4980,18 лв. лихва, представляващи имуществени вреди, причинени от забавено произнасяне на Софийски градски съд по негова молба от 29.01.2015г., депозирана по гр.д. 1586/2009г. по описа на Софийски градски съд, както и 5 500 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от забавянето на  произнасянето по същата молба.

Софийски градски съд изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на исковете.

Прокуратура на Република България изразява становище за неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, а относно иска за обезщетение за неимуществени вреди поддържа, че е доказан по своето основание, но размерът е прекалено завишен и не съответства на практиката по прилагане на чл. 52 от ЗЗД.

Пернишкият окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното копие на гр.д. № 1586/2009г. по описа на СГС, се установява, че същото е образувано по иск, предявен от К.И.Б. против „Първа Инвестиционна банка” АД, гр. София, като с решение от 13.04.2011г. искът е отхвърлен.

С решение № 425 от 19. 03. 2012 г. по гр. д. № 2238/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното  решение, „Първа Инвестиционна банка” АД, гр. София, е осъдена да заплати на К.И.Б. на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 6 190 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди поради намаляване на личното имущество на ищеца вследствие на неправомерна продажба на движимо имущество, ведно със законната лихва върху сумата от 01.12.2005 г. до окончателното й изплащане.

С определение № 539/15.09.2014г., постановено по т. д. № 3867/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

На 29.01.2015г. е постъпила молба от К.Б. за издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото суми. С разпореждане от 09.03.2016г. молбата е оставена без уважение. С определение № 3712/13.11.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5565/2017г. по описа на САС е отменен актът на СГС и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

Установява се също, че в периода между депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист и произнасянето по нея, съдиите, на които делото е било разпределено, са се отвели от разглеждането му.

При тези факти, които не са и спорни, ответната страна поддържа, че искът е недопустим. Твърди, че чл.60а, ал.1 ЗСВ установява предметния обхват на производството по обезвреда в хипотезите по чл.2б ЗОДОВ, предвиждайки, че по реда на глава трета "а" се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а в случая се касае за производство по издаване на изпълнителен лист, което има едностранен и безспорен характер- съдът оказва съдействие на молителя при упражняване на гражданските му права, без да решава по същество правен спор.

Горните доводи са неоснователни. Съгласно чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Посочената норма не трябва да се тълкува буквално и стеснително и с оглед на това да се приеме, че отговорността е ограничена само за периода до постановяване на съдебния акт по съществото на спора. Според настоящия състав точният смисъл на цитираната разпоредба е да се обезщетят вредите от забавените действия на правораздавателните органи във връзка с изпълнение на възложените им от закона задължения по движение на делото, което включва и онези процесуални действия, които съдът дължи след постановяване на крайния акт по делото – администриране на жалби, произнасяния по искания за издаване на преписи от решение, за вдигане на наложени обезпечителни мерки, за издаване на изпълнителен лист. Всички тези действия са част от правораздавателната дейност на съда и макар и с тях да не се осъществява разрешаване на конкретен правен спор, то по силата на действащите процесуални норми съдът дължи извършването им по съответното дело и фактът на забавяне може да причини, както имуществени, така и неимуществени вреди в зависимост от конкретиката на случая. Да се приеме противното, би означавало, че съдът се освобождава от отговорност за действията си след постановяване на крайния акт, които действия биха могли да имат по- тежки и сериозни последици за страните отколкото едно постановено неправилно решение. Така например забавата при произнасяне по искане за вдигане на обезпечителни мерки, при влязло в сила отхвърлително решение, би могла да лиши от възможност страната да се разпорежда с имуществото си, предмет на обезпечението и в резултат на това да претърпи вреди. Забавеното администриране на жалба несъмнено води до забавяне влизане в сила на крайния акт по делото и това също да се отрази върху правната сфера на страните по спора. Аналогични последици би могло да има и забавянето в произнасянето по искане за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила решение, което в някои случаи може да доведе до невъзможност на кредитора да реализира съдебно признатото си право. Извод за допустимост на иска следва и от разпоредбата на чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ, където е уреден редът за реализиране на отговорност за вреди по висящо производство, т.е. за всяко едно производство, без да е направено разграничение дали се касае за висящ процес по основния спор или друго висящо производство, съпътстващо или следващо основното, каквото несъмнено се явява и това по издаване на изпълнителен лист.

Неоснователно е и възражението на ответната страна за недопустимост на иска като преждевременно предявен – преди да е осъществена процедурата по глава трета "а" от ЗСВ. По този въпрос е налице произнасяне по делото с определение № 567/07.12.2018г., по ч. гр.д. № 4519/2018г. по описа на ВКС, където е прието, че искът е допустим. На основание чл. 278, ал.3  ГПК същото е задължително за настоящия състав.

По изложените съображения съдът намира, че искът е допустим и следва да се разгледа по същество.

Обективният факт на забавяне в произнасянето по искането за издаване на изпълнителен лист е установен. Видно от приложеното гр.д. № 1589/2009г. забавянето се дължи на направени отводи на съдиите, на които делото е било разпределено, мотивирани с отправяни от ищеца обиди и негови многобройни искания по други дела за техния отвод с твърдения за предубеденост и заинтересованост. Представени са и жалби от ищеца, депозирани по различни дела, вкл. и по гр.д. №1586/2009г., в които са употребени обидни изрази по отношение на конкретни съдии, правени са и искания за отводи.

Съдът намира, че не следва е да се произнася относно наличието на основания за отвод на съдиите. Касае се за собствената преценка на всеки един от тях за съществуване на обстоятелства по чл. 22, ал.1 т.6 ГПК, а и в случая отговорността е обективна и е без значение дали са били налице предпоставките по чл.22, ал.1, т.6 ГПК.

От данните, съдържащи се в приложеното копие на гр.д. № 1586/2009г., както и от представената от ответника разпечатка от деловодната програма на съда за движение на делото, се установява, че след датата на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист – 29.01.2015г. има случаи на забавяния при произнасянията на съдиите, на които делото е било възложено. Така например след като на 06.03.2015г. е бил направен отвод и делото е върнато в деловодството на съда на 13.03.2015г., то следващият отвод е с дата 30.06.2015г.  В периода 01.07.2015г. - 07.07.2015г. /вкл./ отводи са направени от четирима съдии. Следващият отвод е от 09.09.2015г., а делото е върнато в деловодството на съда на 23.09.2015г., съобразно направеното отбелязване в деловодната програма на съда. В периода до 25.11.2015г./ вкл./ още десет съдии са се отвели от разглеждане на делото и на 09.03.2016г. съдът се е произнесъл по искането за издаване на изпълнителен лист. Липсват доказателства за направени отводи в периода от 25.11.2015г. до 09.03.2016г.

Недоказани са твърденията на ответника, че част от периода на висящност на молбата обхваща дни на отпуск, вкл. и болничен такъв на съответния съдия. Позоваването на обстоятелството, че този период обхваща и съдебната ваканция, не намира опора в нормата на чл.329 от ЗСВ. Действително през съдебната ваканция се разглеждат по същество делата, изброени в чл.329, ал.3 ЗСВ, но в случая не се касае за разглеждане на същински спор, а за произнасяне по направено искане в производство, което е едностранно и за което законодателят е предвидил кратък срок за произнасяне. Аргумент в подкрепа на извода, че през съдебната ваканция се е дължало произнасяне по молбата се извлича и от разпоредбата на чл. 329, ал.3, т. 6 ЗСВ, според която в този период се разглеждат  дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; а по силата на чл. 405, ал.3 ГПК, съдът дължи произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист в едноседмичен срок.

Неоснователни са и доводите на ответника, че е имало постъпила молба за отмяна на влязлото в сила решение, с която се възобновява висящността на производството и е липсвало основание по смисъла на чл.404 ГПК за изпълнителен лист. Подадената молба за отмяна не възобновява висящността на спора, а такава последица има само решението на ВКС, постановено в производството по чл.303 и сл. ГПК, с което молбата е уважена, какъвто не е настоящия случай. Независимо от това обаче дали са били налице или не предпоставките на чл. 404, ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист, съдът е дължал произнасяне по искането, с което е бил сезиран.

Фактът на непроизнасяне в рамките на законоустановения срок, сам по себе си, не е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ, а забавата трябва да е продължила извън рамките на разумния срок за произнасяне. Преценката винаги е конкретна и е в зависимост от характера на производството, неговата правна сложност, поведението на страните и др. Както вече се посочи, производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение, следва основното исково производство. Негова характеристика е, че се развива едностранно /освен при наличие на жалба на молителя или на длъжника/, което следва от разпоредбата на чл. 405, ал.1 ГПК и  съдът извършва проверка само на формалните изисквания по чл. 406, ал.1 ГПК, а не разрешава спор между страните, предвид на което и в чл. 405, ал.3 ГПК е предвиден едноседмичен срок за произнасяне. Т.е. касае се за производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност и допуснатите забавяния в произнасянията от по повече от един месец след разпределение на делото на съответния съдия докладчик, са необосновани и надхвърлят разумния срок за произнасяне било то по съществото на депозираната молба или за отвод. Налице са периоди, значително надвишаващи срока по чл. 405, ал.3 ГПК, през които няма произнасяне от страна на съда /вкл. и отводи/. Без значение е конкретното установяване чия е забавата - на съдията – докладчик, на служител, недокладвал  в срок делото или пък на несвоевременно преразпределение на последното, тъй като правнозначимо е обстоятелството, че такава несъмнено е налице. Ответникът не е създал нужната организация за разглеждане в разумен срок на постъпилата молба, съобразявайки обстоятелството, че по други дела със същия ищец, немалка част от съдиите се отвеждат от разглеждането им, което не е и спорно по делото.

Необосновано дългият общ срок от постъпването на молбата до произнасянето по съществото на същата неизбежно е довел до причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразявящи се в обичайните негативни изживявания в ситуация на неоправдано забавяне разглеждането на молбата - напрежение, чувство на разочарование, разколебаване доверието в съдебната система,  чието доказване с формални доказателства не е необходимо. За репариране на претърпените от ищеца вреди, които не надхвърлят рамките на обичайното негативно изживяване в ситуация на неоправдано забавяне разглеждането на  искането, съдът намира, че обезщетение от 1 000 лева се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Искът за неимуществени вреди над уважения размер следва да се отхвърли като неоснователен. По делото липсват доказателства за причинна връзка между описаното в исковата молба влошаване на здравословното състояние на ищеца и негативните му преживявания от бездействието на ответника.

Ищецът е предявил и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 11140,18 лева, от които 6190,00 лева главница присъдена по гр.д. 1586/2009г и 4980,18 лева лихва върху нея от 01.12.2005г. до 02.05.2012г., ведно със законната лихва върху цялата сума от 11140,18 лева, считано от  04.11.2015г. до окончателното й изплащане.  Същият е конкретизирал, че сумите се равняват на присъдените главница и лихви по гр.д. № 1589/2009г.

Искането за присъждане на главница и на лихва за посочения период е неоснователно. Сама по себе си забавата на съда да издаде изпълнителен лист не води непременно до възникване на имуществени вреди, които да бъдат компенсирани чрез уважаване на иска, а наличието на такива подлежи на доказване, защото се дължи обезщетяване само за реално настъпилите вреди. Няма доказателства, че в резултат на забавеното издаване на изпълнителен лист, ищецът напълно е лишен от възможността да получи вземането, присъдено по гр.д. № 1589/2009г. или че са налице други имуществени вреди от несвоевременното произнасяне. Следва да се отбележи също, че претенцията за лихви в размер на 4980,18 лева касае период, през който съдът не е бил сезиран с молбата, по която е констатирано забавено произнасяне.

Предвид горното, съдът намира, че ищецът не е доказал, че е претърпял имуществени вреди, поради което и исковата претенция в тази й част следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Софийски градски съд с адрес гр. София, бул. „Витоша”, № 2, да заплати на К.И.Б. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 1 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от забавено произнасяне по молба вх. № 10793/29.01.2015г., подадена по гр.д. № 1586/2009г. по описа на СГС, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5 500 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Б. против Софийски градски съд иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от забавено произнасяне по молба вх. № 10793/29.01.2015г., подадена по гр.д. № 1586/2009г. по описа на СГС, в размер на 11 140,18 лева, от които 6 190,00 лева главница присъдена по гр.д. 1586/2009г и 4 980,18 лева лихва върху нея от 01.12.2005г. до 02.05.2012г., ведно със законната лихва върху цялата сума от 11 140,18 лева, считано от 04.11.2015г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.И.Б. да заплати на Софийски градски съд сумата от 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия :