Определение по дело №57/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..

                               гр.Кюстендил, 30.07.2020г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                  Окръжен съдия: Веселина Джонева,

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№57/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

  

Производството по делото пред ОС-Кюстендил, е образувано по повод определение на Районен съд - Дупница от 19.06.2020г. по гр.д.№853/2020г., с което на Окръжен съд-Кюстендил е изпратена по подсъдност за разглеждане искова молба, подадена от „***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.**, представлявано от управителя К. Б., чрез пълномощника адв.С.Б., против „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.**, представлявано от управителя И.З.

В определението на РС-Дупница са изложени доводи в посока, че с исковата си молба „***“ ООД е предявил срещу ответника един иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.318 и сл. от ТЗ за осъждане на ответника да му заплати сума в размер общо на 157 001.38 лева, от които: 155 081.77 лева – главница , представляваща неизплатено възнаграждение (цена) за продадени от ищеца и закупени от ответника стоки и 3 919.61 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 16.01.2020г. до 16.06.2020г. С оглед цената на иска – над 25 000 лева, и независимо от цената на акцесорната претенция, изпращащият съд е преценил, че не е родово компетентен да разгледа спора, като е изложил доводи за ирелевантност на факта, че търсената сума е била обективирана в отделни данъчни фактури, всяка на стойност по-малка от 25 000 лева.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с исковата молба, намира, че не е компетентен да я разгледа и да се произнесе по предявените искове. ОС-Кюстендил не споделя обоснованото от РС-Дупница виждане, че се касае за предявен един иск за присъждане на сума, представляваща цена на продадени стоки, а намира, че в конкретния случай са предявени множество обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 във вр. с чл.288 от Търговския закон  във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите.

Преценката дали с исковата молба се предявява един или няколко иска се основава на твърденията, които ищецът заявява. Когато ищецът твърди, че претендира заплащане на различни суми, дължими на основание „реализирани между страните сделки на покупко-продажба“, както е в настоящия случай, следва да се приеме, че всеки иск се основава на отделен договор, има за предмет различни стоки и отделна цена, като всяка претенция има свое основание и размер.

Фактическите твърдения в исковата молба, че между страните са сключени договори за продажба на стоки в определен период от време, като за доставката по всеки договор е била издавана отделна фактура, водят до извод, че ищецът основава своята претенция на отделни договори за продажба, а не на един, на стойност общата  цена по всички сключени в периода договори. В конкретната искова молба дружеството – ищец дори изрично е заявило това. Ищецът не твърди, че е сключен рамков договор за продажба с периодично изпълнение, а посочва, че всяка една фактура материализира постигане на съгласие за сключване на отделен, самостоятелен договор за търговска продажба. Обстоятелството, че доставките са между едни и същи страни и имат за предмет сходни стоки, както и уговорен еднакъв начин на плащане, не е основание за извод, че те са в изпълнение на един договор за търговска продажба, по който отнапред е било постигнато съгласие за съществените условия за всяка една от доставките, тъй като твърдения в тази посока липсват.

При положение, че в исковата молба се твърди, че между страните са сключени множество договори за продажба, за които са съставени приложените към исковата молба фактури, при липса на твърдения за наличие на един /рамков/ договор за търговска продажба, както и на други факти, от които да произтече извод, че фактурите установяват отделни престации в изпълнение на един договор за продажба, следва изводът, че са предявени множество обективно съединени искове за плащане на цената по договори за търговска продажба.

Претендираните плащания по всеки от договорите, както е посочил и ищецът, са в размери под 25 000 лева.

Съобразявайки естеството и размера на исковите претенции, настоящият съд приема, че не е родово компетентен да разгледа и реши повдигнатия правен спор. Приложимо е правилото на чл.103 във вр. с чл.104 т.4 от ГПК, според което исковете по граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000 лева са подсъдни като първа инстанция на районните съдилища. В конкретния случай родовата подсъдност следва да се определи според чл.69 ал. т.1 от ГПК, на база цената на отделните искове, съобразно размера на търсената сума по всеки от тях, а не като сбор от сумите по всички претенции. Както цената на исковете за главнични суми, така и тази на исковете за присъждане на обезщетение за забава, е под сумата от 25 000 лева, поради което претенциите подлежат на разглеждане от Районен съд-Дупница.

Доколкото обаче Районен съд-Дупница е отказал да разгледа спора, приемайки че не е от неговата компетентност, то следва да се повдигне спор за подсъдност на същия по реда на чл.122 от ГПК.

Воден от горното и на основание посочената разпоредба, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№57/2020г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил, поради неподсъдност.

 

ПОВДИГА спор за подсъдност с Районен съд-Дупница.

 

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд-София за разрешаване на спора за подсъдност.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: