Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 576
27.10.2021 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №594 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А.Ф., непълнолетна (родена 2004 г.), гражданка на *, действаща със съгласието на майка си А.Д.Х., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец в гр.Х*, и посочен по делото адрес: ***, и подадена чрез пълномощник адв.В.Г.М., против Решение №1446/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че през 2017 г. в *, хора с маски направили опит да отвлекат оспорващата с цел изнудване на нейното семейство. В хода на административното производство бил назначен социален работник, който да изготви доклад, но никъде в отказа за предоставяне на статут този факт не бил коментиран. Не се споделял изводът на административния орган, че за да се получи статут, основанието трябва да съвпада с основанията, изрично описани в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Трябвало да се има предвид и по какъв начин съответното лице възприема заобикалящата го действителност. От разказа на оспорващата ставало ясно, че срещу нея била проявена форма на насилие, изразяваща се в опит за отвличане. Тя изложила пред органа всички факти, които се отнасяли до нея и към настоящия момент се интегрирала в българското общество. Имала адрес и договор за наем, живеела съвместно със своите родители, ходела на уроци по български език.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и несправедливо.
Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез Гранично полицейски управление – Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово с №УРИ 453800-1681/08.11.2020 г. (подадена от лицето Боаа Елзариф) и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх.№1274/10.11.2020 г., заведена в ДАБ под рег.№УП-16131/10.11.2020 г., А.А.Ф., гражданин на *, е поискала закрила в Република България.
Чужденката е
била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 16131/19.11.2020
г. като А.А.Ф., гражданин на *, родена на *** г. в *, гр.Анхилалия, с постоянен
адрес в *, гр.Бейрут, етническа принадлежност – *, религия – *, * професия, с *
образование, неомъжена, с документ за самоличност – национален паспорт, серия **********,
издаден от * на 23.09.2020 г., валиден до 22.09.2021 г., други документи – 1
бр. документ със снимка, върнат след регистрация. В Регистрационния лист са
посочени данните за майката на чужденката – А.Д.Х., родена на *** г., бащата
ѝ – А.Ф. С., роден на *** г., братята и сестрите ѝ – А. Л. Ф.,
роден на *** г., А. А. Ф., родена на *** г., А. С. Ф., роден на *** г. и А. А. Ф.,
родена на *** г.
С Писмо рег.№УП-16131/10.11.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от А.А.Ф. молба за закрила. В писмо с рег.№М-9013/09.12.2020 г. (рег.№УП- 16131/14.12.2020 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С писмо рег.№УП 16131/13.11.2020 г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли, на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, за регистрирането на непълнолетната чужденка А.А.Ф., по повод молба за международна закрила вх.№1274/10.11.2020 г., като е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и при следващи процедури – да бъде определен социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище, или предостави социален доклад. В писмото е посочено времето и мястото на провеждане на интервю.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-177/17.11.2020 г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли да присъства при провеждането на интервю с детето А.А.Ф..
Под рег.№УП-16131/19.11.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.А.Ф., ЛНЧ **********. В хода на интервюто чужденката заявила, че потвърждава казаното при регистрация. За първи път подавала молба за закрила в България. От 2012 г. до 2017 г. били в Швейцария и там родителите ѝ подавали молба за закрила. В България била с цялото си семейство. Притежавала документ за временно пребиваване в Швейцария. Друго гражданство (освен *ско) нямала. Заявила, че напуснала * легално на 10.10.2020 г., със самолет от Бейрут за Истанбул, Турция. В България влезли на 02.11.2020 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ с автобус. Не били пуснати от българските власти, които видели, че документите им били с изтекъл срок на валидност. Приканили ги да се върнат обратно, или да подпишат някакви документи. Напуснала * по решение на семейството ѝ. Баща ѝ бил отвлечен и след като го пуснали вечерта, на сутринта били на летището в Бейрут. Споделила, че иска да отиде в Швейцария, където имала много приятели. Искала да завърши и да стане хирург. Лично не била заплашвана, но веднъж през 2017 г. имало опит от хора с маски да я отвлекат. Дърпали я и искали да я вкарат в една кола. Не знаела защо това се е случило, може би защото искали да изнудват баща ѝ. Затова той я преместил да учи в Сайда. Заявила още, че е от арабския етнос, заради които нямала проблеми. Изповядвала католицизма. Покръстена била в Швейцария, в гр.Лозана. Не знаела кой ѝ бил кръщелник, бил приятел на баща ѝ, но не знаела точно кой, била малка тогава – на осем, девет години. Документ за кръщенето имало издаден, но останал в къщата, която била разрушена. В Швейцария празнували Великден през пролетта, боядисвали яйца. Коледата се празнувала през зимата и този празник повече ѝ харесвал. Празнували и в *, когато баща ѝ бил с тях, но той все се криел. Нямала проблеми заради изповядваната религия, всички деца, с които учила били християни. Не знаела някой от семейството да има проблеми за това, че бил християнин. Баща ѝ имал някакви „кавги“ в с баба ѝ, дядо ѝ и с чичовците ѝ. През 2020 г. завършила единадесети клас, трябвало да ходи на училище още една година, за да завърши средното си образование, но заради проблемите с вируса и тези на баща ѝ не се върнала в училище. Не членувала в политическа партия или организация, както и не била член на въоръжена групировка. Нямала взаимоотношения с армията. Не ѝ било оказвано насилие. Не била задържана или арестувана. Съдебен процес срещу нея и близките ѝ не бил воден. Не желаела да се връща в *, искала България да им даде статут.
Под рег.№УП-16132/19.11.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата следващо интервю с А.Ф. С. – баща на жалбоподателката. Същият завил, че в периода 2012 г. – 2017 г. били в Швейцария, където подавали молба за закрила, но им отказали и се завърнали в *. Роднини в страна от ЕС нямали. Друго гражданство (освен *ско) не притежавал. Бил от арабския етнос. Нямал проблеми заради принадлежността си към него. Родители му били *, а той християнин – *. Единият му брат също се интересувал от християнството, но не посмял в * да стане такъв, тъй като се страхувал да не премине през всички неща, през които преминал той. Покръстил се през 2014 г. в Швейцария. Документ за това представил на интервюиращия (според текста). Оригиналът бил в Швейцария, в църквата „Сърцето на Исус“, в Лозана. Духовното му име било Йоан. Кръстник му бил *ец, който живеел в Швейцария. Заради приетата религия имал много проблеми с родителите си, както и с тези на съпругата му, които го заплювали по улицата, дори искали жена му да се разведе с него. Не участвал в религиозна организация или секта. Женен бил за А. Д. Х., с която бил в България, заедно с петте им деца. Сключили брак през 2004 г., когато тя била на 16 години, но баща ѝ дал съгласие за сключването. Споделил, че от 2000 г. до ноември 2011 г. бил военнослужещ. Работил по специалността си и като експерт по детонации. Членувал в партия „Седем“ от 2017 г., която била светска и била срещу „Хизбула“. Оттам искали да се върнат всички откраднати пари. Нямал членска книжка, партията не била като другите, членството ставало на приятелска основа, не чрез регистрация. Председател на партията била Гада Айя, а говорител А. Д.. След като се върнал в * през 2017 г. започнал да работи с партията, участвал в протести, публикувал информация за партията в интернет. Не търсел работа по специалността си, защото салафистите го били заплашили и се криел. Нямал постоянна работа, работил от време на време, като шофьор. Последното му отвличане било пет дни преди да напусне *. Изтезавали го, били го. Искали да знаят защо говори против партия „Хизбула“, затова предположил, че лицата, които го отвлекли, били от тази организация. Имал видеозапис на последствията от побоя, който му бил нанесен. Задържали го в квартала на шийтите в Бейрут. Бил освободен от брат си и още трима другари от партията, които разбрали от информатор къде се намира и кога се сменяла охраната. Ако не го били освободили, щели да го убият. Много членове на партията, в която членувал, били отвлечени, но никой не знаел къде се намират. Заявил, че не членува във въоръжена групировка. Нямал взаимоотношения с армията. Споделил още, че напуснал * легално, на 10.10.2020 г. със самолет от Бейрут за Истанбул, Турция. В България влезли на 02.11.2020 г. през ГКПП „Капитан Андреево“, с автобус. След като българските власти установили, че документите им били с изтекъл срок на валидност, не ги пуснали. Поискал закрила, защото имало заплаха за живота му в *. На въпроса имало ли е заплаха, отправена лично към него, интервюираният посочил, че лично той не бил заплашван. Не бил задържан или арестуван. Съдебен процес срещу него или близките му не бил воден. Не желаел да се връща в *, искал България да им даде статут.
На 23.02.2021 г. е било проведено второ интервю с бащата на жалбоподателката, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№УП-16132/23.02.2021 г. В хода на същото А.Ф. С. заявил, че приел католическата вяра през 2015 г. в Швейцария, а семейството му през 2018 г. в *, в маронийската църква „Сърцето на Исус“, в Бейрут. Имал снимки за актовете по приемане на религията, но те изгорели по време на пожара на пристанището в Бейрут. Споделил, че преди една седмица активист на партия „Сабаа“ – Л. С., бил убит. Лично той бил незаконно задържан от „Хисбула“. Освободен бил от брат си и още един човек. Разпитвали го кой финансира партията американското посолство или евреите.
Под рег.№УП-16130/23.02.2021 г. в ДАБ е заведен Протокол от проведено на същата дата следващо интервю с А.Д.Х. – майка на жалбоподателката. Пред интервюиращия служител същата посочила, че приели католическата вяра през 2010/2011 г., в *, а мъжа ѝ в Швейцария, преди тях, през 2014 г. Имали документи за това, които изгорели с къщата им, при взрива на пристанището в Бейрут. Имали проблеми с родителите си и с групировката „Хисбула“. От организацията преследвали мъжа ѝ, отвлекли го няколко пъти. Неведнъж през 2013 г. го срещали на улицата и го пребивали. Протестите, в които участвал съпругът ѝ били срещу политиката на * и срещу тази групировка. Те били в началото на 2020 г. По отношение последното отвличане на съпруга ѝ посочила, че двама негови приятели и брат му го освободили, след като единият от ислямистите издал къде се намира. Двамата приятели вече били убити, Локман Салим преди седмица, а Джоузеф, преди месец. Разбрали за това от Фейсбук.
На 25.11.2020 г.,
под рег.УП-16131/25.11.2020 г. в ДАБ е бил регистриран Социален доклад за
оценка на постъпил сигнал по отношение на А.А.Ф., заключението по който е, че
детето е обгрижвано.
В хода на административното производство по предоставяне на закрила е било изготвено Становище рег.№УП-16131/10.03.2021 г. на Интервюиращ орган, че след преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.Ф..
С Решение №1446/14.05.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.Ф., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 25.05.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката и майка ѝ, които са запознати с неговото съдържание на език, който владеят, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 08.06.2021 г.
В хода на съдебното производство от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли е изготвен Социален доклад. Съгласно заключението, касае се за семейство в ситуация на голяма промяна, която поставя сериозни предизвикателства по отношение посрещане нуждите на децата. Родителите си сътрудничат в тази насока. За децата е осигурен дом и адекватно посрещане на базовите нужди. Родителите планират образователно развитие. Семейството получава подкрепа от свой сънародник в А., което осигурява стабилност.
В съдебно заседание жалбоподателката се яви лично, като посочи, че детството ѝ преминало в страх. През цялото време слушали от баща им единствено „„бъдете силни“, „бъдете силни“, за да можем да преодолеем това, което ни се случва, и трябва да посрещнем“. Уморила се от това. Имала проблеми там, където живяла, стреляли по къщата им и имало опити да я отвлекат от училището, в което учила. Споделя, че надеждата ѝ е да живее в една нормална държава, при нормални условия. Заявява, че ако се върнат в *, най-вероятно ще загуби един от двамата си родители. Искали да живеят нормално, в стабилни условия, да може да учи, да стане лекар, хирург. Заявява, че говори няколко езика – френски, английски, немски, арабски. Сега учи български език.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденката не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда
както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история, така и
обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни
норми и дават възможност на чужденката да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
При постановяване на обжалваното решение не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо
до отмяна на административния акт. Установява се от доказателствата по делото,
че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към
РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, отразено в
нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на
език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително
са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната
в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.
Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6
от Закона за закрила на детето, като в административното производство, по което
се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по
смисъла на чл.2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой
представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното
решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли
е изготвен Социален доклад, представен пред административния орган. Същият е за
проучване на детето А.А.Ф. и е представен и в съдебната фаза на производството.
Представен е и Социален доклад за детето в хода на съдебния процес.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката
за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето
на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут
при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
е пропуснал да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с
личното положение на молителката. Предвид обстоятелството, че молителката е
непълнолетно лице, придружавано от своите майка и баща, включително са
разгледани и оценени фактите и обстоятелствата, изложени в личните интервюта на
нейните родители. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната ѝ
по произход *. Ето защо съдебният състав намира, че административният орган е
изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да
извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации
или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на
плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведените с жалбоподателката и родителите ѝ
интервюта не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в
чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които
да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към
определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ,
преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма,
действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие,
законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и
не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е
заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било
обект на репресии. Посочената от жалбоподателката информация за опит за
отвличане не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за
предоставяне на закрила в случая, тъй като допълнителни данни по случая, които
да водят до извод, че същият представлява акт на преследване по смисъла на ЗУБ,
липсват.
Не се установява спрямо чужденката да е
осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2 -
5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителката изрично заявява, че не е
била арестувана или осъждана. Не ѝ е било оказвано насилие.
Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване,
също не се установяват в страната по произход *.
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1
от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в
случая от нейна страна не се твърди в държавата ѝ по произход да е
изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и
твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.8 от ЗУТ
други причини от хуманитарен характер.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по
произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение
да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия
въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални
власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изброените хипотези
не се установява да са налице по отношение на оспорващата.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
вх.№МД-143/17.03.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно *, като е приел, че от съдържанието на цитираната справка може да се
направи обоснован извод, че на територията на * не са налице ситуации, в които
конфликтите да достигат нива, при които да съществува реален риск чужденката да
понесе тежки последици, само поради обстоятелството, че се намира на тази
територия. Прието е, че не е налице добре обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплаха за живота на лицето, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не е установено спрямо заявителката да са налице
сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието ѝ на територията на държавата ѝ по произход тя би била
изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за
предоставяне на хуманитарен статут. Направен е извод, че за молителката не
съществува реална опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. Извършена е адекватна преценка на сигурността в държавата по
произход на молителката и с оглед данните в изготвената справка, правилно е
установено, че на територията ѝ няма въоръжен конфликт.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателката да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложена на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за нея е възможно да се завърне в *, се подкрепя напълно и от
допълнително представената по делото актуална справка на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ. Представена е Справка вх.№МД-323/02.07.2021 г., съдържаща
данни относно общото положение в *, като от съдържащата се в нея информация не
може да се направи извод, че обстановката страната е до такава степен
усложнена, че да предпоставя предоставянето на международна закрила на нейните
граждани. Въпреки наличието на данни за свързани със сигурността инциденти, то
от съдържащите се по делото справки не се разкрива наличието на безогледно
насилие, достигащо до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и
потвърдени опасения за излагането на реална опасност на цивилно лице, върнато в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия. За оспорващата
не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или
личността ѝ поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични
обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в *.
Хипотезите на чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ в
случая не са налице, тъй като по делото няма обективирани данни
жалбоподателката да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на
бежанец, или предоставен хуманитарен статут.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Ф., непълнолетна, гражданка
на *, действаща със съгласието на майка си А.Д.Х., против Решение
№1446/14.05.2021 г. на Заместник - председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: