№ 90
гр. Айтос, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от М. Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100214 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба на М. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** против П. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
Молителката се е обърнала за съдействие по реда на Закона за защита от
домашното насилие като се е обосновала с извършване на системни посегателства спрямо
нея от страна на лицето, с което от 2021г. живее на семейни начала - ответника П. Д. Н.,
както следва: на 17.02.2025 г. - чрез обиди и нанасяне на удари по главата с юмруци; на
23.02.2025 г. около обяд – чрез обиди и нанасяне на удар с юмрук в лявото слепоочие и
няколко удара в главата и тялото. Молителката твърди, че в периода от 17.02.2025 г. до
27.02.2024 год. отв.П. Н. ежедневно я тормози и прави опити да я удря, отправяйки й
заплахи със саморазправа, обиди и псувни. Предвид продължаващите от страна на
ответника посегателства моли за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН,
включително чрез отстраняване на ответника Н. от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в гр. Айтос на ул. „Цар Асен” № 25.
Молителката декларира, че П. Д. Н. упражнява спрямо нея системен
психически тормоз, в резултат на което се страхува за здравето и живота си. Представя
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката М. С.Т., действайки лично и чрез
пълномощника си адв.Д.И. от БАК, поддържа изложената в молбата фактическа обстановка,
като моли за определяне на адекватни защитни мерки. Претендира заплащане на съдебно-
деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Ангажира писмени
доказателства.
1
Ответникът П. Д. Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Чрез
упълномощен представител адв.Т.Ч. - БАК излага становище, че за описаните в молбата на Т.
деяния е понесъл наказателна отговорност, като е признал вината си за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.93, т.3 от НК и е сключил
споразумение с прокуратурата, одобрено от съда. В потвърждение на изложеното се
представя копие от протоколно определение № 20/28.02.2025г. по АНД № 68/2025г. на РС -
Айтос. Предоставя на съда да се произнесе по искането за защита от дом.насилие на
пострадалата М.Т., съобразно събраните по делото доказателства.
Правно основание на молбата е чл. 8 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Молителката се е обърнала за съдействие към съда по реда на чл.8 от ЗЗДН
като се е обосновала с наличието на пряка и непосредствена опасност за здравето си.
Декларира, че от известно време ответникът Пл.Н. упражнява спрямо нея системен тормоз,
както следва: на 17.02.2025 г. - чрез обиди и нанасяне на удари по главата с юмруци; на
23.02.2025 г. около обяд – чрез обиди и нанасяне на удар с юмрук в лявото слепоочие и
няколко удара в главата и тялото. Молителката твърди, че от 17.02.2025 г. до 27.02.2024 год.
отв.П. Н. ежедневно я тормози и прави опити да я удря, отправяйки й заплахи със
саморазправа, обиди и псувни. Молителката М. Т. твърди, че ответникът е станал агресивен
в отношението си към нея, поради което се страхувала за здравето си. В изложения смисъл е
приложената декларация по чл.9 ЗЗДН.
Ответникът, чрез процесуалният си представител адв.Ч. признава, че се е
създало напрежение в отношенията му с молителката, но сочи, че е понесъл наказателна
отговорност за стореното, като е признал вината си за извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.93, т.3 от НК и е сключил споразумение с
прокуратурата, одобрено от съда. В потвърждение на изложеното представя копие от
протоколно Определение № 20/28.02.2025г. по АНД № 68/2025г. на РС – Айтос, съгласно
което: П. Д. Н., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в условията на
продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, в периода от 17.02.2025 г. до 27.02.2025 г., на пет
пъти, извършил следните деяния:
1. На 17.02.2025 г. около 13:15 часа в *** обл., на паркинг намиращ се до *** в
условията на домашно насилие причинил лека телесна повреда на М. С. Т., ЕГН **********
2
от ***, чрез нанасяне на удари по главата и тялото с ръце, причинил травмични увреждания
– кръвонасядания на дясната и лявата мишница, довели до болка.
2. На 19/20.02.2025 г., около полунощ, при условията на продължавано
престъпление с деянието по т.1, в *** обл., в къща намираща се на ***, в условията на
домашно насилие причинил лека телесна повреда на М. С. Т., чрез хващане за гушата и
блъскайки я в стената с ръце, довело до кръвонасяданя по шията , долната челюст, дясното
бедро и лявата подбедрица, довели до болка.
3. На 23.02.2025 г., около 11:45 ч. при условията на продължавано
престъпление с деянието по т.1 и т.2, на около 5 км. след разклон ***, докато са пътували с
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. А 4121 МС, в условията на домашно
насилие причинил лека телесна повреда на М. С. Т., нанасяйки удари с юмруци в областта на
лявото слепоочие, главата и тялото, довели до охлузвания, отток и кръвонасядания по
дясната ръка и кръвонасядания по клепачите на лявото око, причинили болка и страдание.
4. На 26.02.2025 г., около 22:00 ч. при условията на продължавано
престъпление с деянието по т.1, т.2 и т. 3, в в *** обл., в къща намираща се в гр. Айтос на
***, в условията на домашно насилие причинил лека телесна повреда на М. С. Т., чрез
нанасяне на удари с ръце по тялото довели до охлузвания и кръвонасядане на дясна
подбедреница, довели до болка и страдание.
5. На 27.02.2025 г., около 09:00 ч. при условията на продължавано
престъпление с деянието по т. 1, т.2, т. 3 и т.4, в къща намираща се в *** обл., на ***, в
условията на домашно насилие причинил лека телесна повреда на М. С. Т., чрез нанасяне на
удари с крак в областта на лицето, хващане за шията и ритник в областта на десния крак под
коляното, довели до болка - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл. 93, т. 31 от НК.
Съдът, изхождайки от гореописаната фактическа обстановка, намира молбата
на М.Т. за основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена. В подкрепа на
този извод са събраните по делото писмени доказателства – влязло в сила Определение №
20/28.02.2025г. по АНД № 68/2025г. на РС – Айтос, с което ответникът е признат за виновен
в нанасяне на телесни увреждания на молителката в условията на домашно насилие,
причинявайки леки телесни повреди на М. С. Т., както и приложената декларация по чл.9 от
ЗЗДН.
При пълно кореспондиране на събраните доказателства както помежду им,
така също и с твърденията в молбата и приложената към нея декларация, се установява, че в
последния месец от съжителството между страните са възникнали проблеми, като трупаното
напрежение помежду им е ескалирало до степен, че ответникът е прибягнал до употреба на
груб тон и закани спрямо молителката, а на посочените в молбата дати, при поредните
скандали я обиждал и удрял.
Съдът приема, при гореизложеното съображения, че на посочените време и
3
място Н. е извършил действия, квалифицирани от закона като акт на домашно насилие
спрямо молителя М. Т..
Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава от представената от
молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от същия закон
представлява достатъчно доказателство за основателността на депозираната молба за защита
срещу насилие, доколкото верността на съдържанието й не беше опровергано от събраните
по делото доказателства.
Съдът намира, че осъществените от нарушителя действия, изразяващи се в
отправяне на обиди, закани със саморазправа, нанясяне на удари по време на процесните
инциденти спрямо молителката следва да се квалифицира като домашно насилие по смисъла
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН (според легалната дефиниция на цитираната норма, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.). От
фактическите твърдения в молбата до съда, подкрепени с посочените писмени доказателства
относно агресивните прояви, на ответника към съжитестващата с него молителка, се
установява по несъмнен начин, че е налице пряка опасност за здравето й – както психическо,
така и физическо. С оглед изложеното, съдът приема молбата за защита за основателна,
поради което следва да бъдат наложени мерки за по ЗЗДН, които да са адекватни на нуждата
от защита. По повод заявеното в с.з. и при така събраните доказателства настоящата
инстанция намира за най-адекватен в случая следния комплекс от мерки за защита:
задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие, отстраняване от
съвместно обитаваното жилище, забрана за приближаването му до молителката и местата й
за социални контакти и отдих и забрана на извършителя да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, за срок от 6 (шест) месеца.
Съображенията в подкрепа на направения извод са следните: съгласно чл.5,
ал.1 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и
за срок, определени от съда;
4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок,
определени от съда;
4
5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител
или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от
съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита,
помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита,
помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
За мерки по т.5 - т.8 липсва искане от страна на молителката, а и предвид
спецификата им съдът намира същите за неприложими в настоящия случай. Безспорно при
естеството на посегателството и интензитета му, в задължения на извършителя следва да се
вмени въздържание от извършване актове на домашно насилие, което не е обвързано от
конкретен срок. Отделно от това - с предприемане на ограниченията по т.2, т.3 и т.4, а
именно отстраняване от съвместно обитаваното жилище и със забрана на извършителя да
приближава молителката, жилището и местата за социалните контакти на пострадалото
лице, ще се постигне законовия ефект на мярката, неизпълнението на която е скрепено по
чл.21, ал.2 от ЗЗДН със задължение за полицейският орган, констатирал нарушението, да
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. В конкретния
случай съдът счита за адекватно определяне на 6-месечен срок за защита по отношение на
мерките по т.2, 3 и 4, т.е. към минимума по закон (съгласно изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в
сила от 01.01.2024 г. мерките по ал.1, т. 2 - 5 се налагат за срок от 3 до 18 месеца), при
приспадане на срока на действие на мерките при издадената Заповед за незабавна защита,
изхождайки от установения по делото интензитет на посегателствата спрямо молителката.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и предвид уважаване на настоящата молба с
издаване на Заповед за защита на пострадалото лице, съдът възлага заплащането на
дължимата държавна такса в размер на 30,00 лева на ответника П. Д. Н., както и
направените от молителката съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение от 500,00
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН П. Д. Н., ЕГН **********, с
5
постоянен адрес: ***, *** да се въздържа от упражняване под каквато й да било форма на
физически или психически тормоз спрямо молителя М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОТСТРАНЯВА на осн чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН П. Д. Н., ЕГН ********** от
съвместно обитаваното с молителя М. С. Т., ЕГН **********, жилище, находящо се в *** за
срок от 6 (шест) месеца, като на осн. чл.5, ал.2 от ЗЗДН приспада срока на действие на ЗНЗ
№ 6/2025г., считано от датата на отстранавяне - 27.02.2025г.
ЗАБРАНЯВА на осн чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П. Д. Н., ЕГН ********** да
приближава на по-малко от 50 метра молителя М. С. Т., ЕГН **********, обитаваното нея
жилище, находящо се в ***, местоработата й, както и местата за социалния й отдих и
контакти за срок от 6 (шест) месеца, като на осн. чл.5, ал.2 от ЗЗДН приспада срока на
действие на ЗНЗ № 6/2025г., считано от датата на постановяване на мерките -
27.02.2025г.
ЗАБРАНЯВА на осн чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на П. Д. Н., ЕГН ********** да
осъществява контакт с пострадалото лице М. С. Т., ЕГН ********** под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 6 (шест) месеца, като на осн.
чл.5, ал.2 от ЗЗДН приспада срока на действие на ЗНЗ № 6/20205г, считано от датата на
постановяване на мерките - 27.02.2025г.
При неизпълнение на заповедта на съда и на осн. чл.21, ал.2 от ЗЗДН
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на М. С. Т., ЕГН **********
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Айтос държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева.
Преписи от решението да се връчат на страните и на РУ на МВР – Айтос.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде Заповед за защита.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-
дневен срок от обявяването му – 11.04.2025 година.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7