РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Димитрина Георгиева Црънкова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600010 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от
НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура
– Бургас, ТО – Поморие, против Присъда № 11 от 24.06.2020 г. на Районен
съд – Поморие, произнесена по НОХД № 238/2019 г. по описа на същия съд.
С протестираната присъда, подсъдимият И. В. И. с ЕГН *** е признат за
невиновен в това, на 23.05.2018 г. около 23:04 часа в гр. Поморие, общ.
Поморие, на бул. „П. К. Яворов“ до заведение „24“, при управление на МПС –
лек автомобил Фолксваген”, модел „Голф 4“ с peг. № ***, да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като се е движил с несъобразена скорост в
населената градска част; не е спрял на знак „Стоп“ на Т-образно кръстовище;
навлязъл е в завоя със скорост 55 км/ч; ударил е пешеходеца Д. Ц. Д. от гр.
Поморие, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; смачкал е уличен железен
1
парапет и се е ударил в крайпътно дърво, след което се опитал да премести
повреденият автомобил преди пристигане на полицейските служители и се е
държал агресивно и неадекватно, като е казал “Къде е този удареният, да го
довърша“, поради което е оправдан по предявеното му обвинение за
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда, подсъдимият И.И. е признат за виновен в това, че
на 23.05.2018 г. около 23:04 часа в гр. Поморие, общ. Поморие, бул. „П. К.
Яворов“ до заведение „24“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, „Фолксваген”, модел „Голф 4“ с peг. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 (едно цяло и двадесет и
четири) на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза № 227 от 25.05.2018 г. на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас, съгласно
изискванията на Наредба № 1/19.06.2017 г. на M3, МВР и МП, за реда за
установяване употребата на алкохол и/или друго наркотични вещества или
техните аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр. чл. 54
от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300
лв. Съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“,
наложено на И. за изпитателен срок от три години.
С атакуваната присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл.
37, ал.1 т.7 от НК подсъдимият И. В. И. е лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и три месеца, като от този
срок е приспаднато, на основание чл. 59, ал.4 от НК, времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от
23.05.2018 г.
Със същата присъда, на основание чл. 189 ал.З от НПК, подсъдимият И.
е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в
общ размер на 1425,83 лева, от които платими по сметка на ОД МВР –
гр.Бургас сумата от 1305,83 лева, а по сметка на Районен съд – Поморие
сумата от 120,00 лева.
Прокуратурата атакува постановената присъда само в оправдателната й
част, която намира за неправилна и постановена при съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
страните в съдебното производство. Протестът е бланкетен и не се сочат
конкретни доводи за оплакването. Иска се отмяна на присъдата в атакуваната
2
й част и постановяването на нова, с която подсъдимият И. да бъде признат за
виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал.3, вр. ал.1
от НК и санкциониран с подходящо наказание. В останалата част
прокуратурата намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли съда
да я потвърди.
Недоволен от постановената първоинстанционна присъда, но в нейните
осъдителни части е останал и упълномощеният защитник на подсъдимия,
който я обжалва в тези й части като неправилна и незаконосъобразна.
Въззивната жалба е бланкетна, като в нея се твърди само, че липсват
доказателства подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 343б, ал.1
от НК. Моли се за отмяна на присъдата в обжалваните й осъдителни части и
постановяването на нова, с която подсъдимият И. да бъде признат за
невиновен и по отношение обвинението за престъпление по чл. 343б, ал.1 от
НК. Моли се за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част.
В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас заяви, че не поддържа протеста. Според
прокурора, събраните по делото доказателства не дават основание да се
приеме, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 1
от НК. Този си извод аргументира с показанията на пострадалото лице,
според което след настъпването на пътнотранспортното произшествие
подсъдимият му се е извинил за случилото се, а също и от показанията на
полицейските служители, според които подсъдимият се е намирал в
усложнено емоционално състояние след произшествието, но в никакъв случай
не е бил агресивен или пък да е отправял нецензурни думи и/или жестове към
околните.
По отношение въззивната жалба, прокурорът изразява становище за
нейната неоснователност като приема, че при вземане на кръвната проба от
подсъдимия, напълно е бил спазен редът за това, установен в Наредба №
1/2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол в кръвта или
употребата на наркотични вещества и техните аналози. Счита, че наложеното
наказание на подсъдимия И. съответства на извършеното деяние, на
обществената му опасност и тази на самия подсъдим, поради което приема, че
същото е достатъчно да съдейства в максимална степен за реализиране на
целите на индивидуалната и генералната превенция. Въз основа на тези
3
съображения, прокурорът предлага присъдата да бъди потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, подсъдимият
И. поддържа въззивната жалба и моли съда да бъде оправдан изцяло.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и моли съда да
отмени присъдата в обжалваните й части и да постанови нова, с която да
оправдае И. по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК. Твърди, че е била грубо погазена нормативната уредба,
регламентираща процедурата по вземането и изследването на кръвните проби.
В частност твърди, че предвид поправките в протокола, удостоверяващ
вземането на кръвната проба и предвид използваните епруветки, в които се е
съхранявала взетата кръв, не можело безспорно да се твърди, че тази кръв е
била на подсъдимия. При условията на евентуалност моли наказанието на
подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като
акцентира най-вече на наказанието по чл. 343Г от НК, тъй като твърди, че
подсъдимият е личен асистент на брат си и затова му е крайно необходимо
управлението на превозно средство за придвижване за рехабилитация и до
здравно заведение.
По отношение подадения въззивен протест, защитникът изразява
становище за неговата неоснователност и в тази връзка подкрепя
становището на представителя на Окръжна прокуратура – Бургас.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивния протест и във въззивната жалба,
като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от
НПК, изведе следните фактически и правни изводи:
Протестът, с който е сезиран въззивният съд, се явява процесуално
допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от компетентна
прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивната жалба, с което е сезиран въззивният съд, се явява
процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от
страна, имаща правен интерес за иска проверка на съдебен акт, подлежащ на
4
съдебен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.
Разгледани по същество, въззивният протест и въззивната жалба се
явяват неоснователни.
От приобщените по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият И. В. И. е роден на *** г. в гр. ***, обл. ***, живее в гр.
***, обл. Бургас, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***, ***,
***.
На 23.05.2018 г. вечерта, подсъдимият И. И. управлявал в гр. Поморие
лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ***, като в същия, на
предна дясна седалка, се возела приятелката на подсъдимия – св. Н..
Около 23:00 ч. управляваният от И. автомобил се придвижвал от кв.
„Свобода“ в гр. Поморие в посока заведението „Бамбуда“ като се движел по
ул. „Сан Стефано“. На кръстовището между тази улица и бул. „Пейо К.
Яворов“, подсъдимият не спрял на поставения на ул. „Сан Стефано“, преди
началото на кръстовището, знак „Б2“ - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“ и предприел маневра „завой наляво“ с цел включване в
движението по бул. „Пейо Яворов“ в посока пристанището. Предвид
скоростта с която автомобилът се движел, а именно около 55 км/ч, И. не
успял да изпълни докрай маневрата „завой наляво“. Автомобилът поднесъл и
продължил да се движи напред, при което се ударил в метален парапет,
отделящ тротоара от пътното платно, след което се ударил в дърво.
По същото време на пътното платно на бул. “Пейо Яворов“ се намирал
св. Д., който вървял също в посока пристанището. Свидетелят видял
идващият към него автомобил, обърнал се с гръб към него и понечил да
прескочи металния парапет, отделящ тротоара от пътното платно, за да се
спаси, но бил ударен в лумбалната област от автомобила, малко преди
последният да се спре в дървото.
След удара в дървото, от автомобила излезли подсъдимият И. и
приятелката му – св. Н., която влязла в намиращия се в непосредствена
близост до местопроизшествието ресторант „24“, за да си вземе салфетка, с
която да избърше текналата от носа й кръв. На местопроизшествието
пристигнал и св. М. Д., който допреди произшествието следвал с автомобила
си, на малка дистанция, автомобила на подсъдимия. Докато свидетелката Н.
5
била в заведението, И. и Д. се опитали неуспешно да изтеглят с въже
автомобила на подсъдимия обратно на пътното платно.
Междувременно св. Д., който паднал на земята след удара на
автомобила, се съвзел от случилото му се и след като се изправил, седнал на
външна маса на ресторант „24“, където изчакал линейка, която го откарала в
ЦСМП за преглед.
На мястото на ПТП-то пристигнали и свидетелите В. И. и Н. Н. –
полицейски служители при РУ – Поморие, които запазили
местопроизшествието. Св. И. изпробвал подсъдимия за алкохол с техническо
средство, което отчело 1,63 промила. Подсъдимият бил превъзбуден, но не и
агресивен, като първоначално твърдял дори, че няма ударен пешеходец, но
по-късно, когато разбрал, че пострадал е св. Д., с когото се познавали, той му
се извинил за случилото се, преди пострадалия да се качи в линейката.
Предвид резултатите от пробата за алкохол, взета с техническото
средство, свидетелите Н. и И. придружили подсъдимия до ЦСМП – Поморие,
където в тяхно присъствие св. А. К. му взел кръв за химически анализ. Кръвта
била поставена в две епруветки с вместимост 5 кубика, които св. К. запечатал
в плик и предал на св. З. К. – служител на РУ –Поморие, който също
присъствал на вземането на пробите. Купенов поставил пробите в хладилна
чанта и ги отнесъл в РУ – Поморие, за да бъдат изпратени за химически
анализ. Пробите били взети от полицейското управление от св. А. С. – също
полицейски служител в РУ – Поморие, който ги занесъл за анализ в БНТЛ
гр.Бургас. Видно от заключението на извършената съдебно-химическа
експертиза, в изследваната проба кръв, взета от И. В. И., се доказало
съдържание на етилов алкохол в количество 1,24 промила. В кръвната проба,
взета от пострадалия, при извършената съдебно-химическа експертиза не е
установено наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението по назначената в досъдебното производство
автотехническа експертиза, причината за настъпилото ПТП е движението и
навлизането в кръстовището на управлявания от подсъдимия автомобил с
несъобразена спрямо ъгъла на завоя скорост от 55 км/ч. Според експертизата,
скоростта, с която подсъдимият е могъл да премине през завоя без поднасяне
е била 24 км/ч.
Видно от заключението по назначената в досъдебното производство
6
съдебномедицинска експертиза, следствие удара, нанесен му от автомобила
на подсъдимия И. при занасянето, пострадалият Д. е получил контузия на
лумбалната област и мозъчно сътресение. Според експерта, установените
травми добре отговарят да са причинени от удар в лумбалната област с
твърди тъпи предмети с ограничена повърхност. Полученото мозъчно
сътресение не е било в степен да представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота, поради което експертът е направил извод, че
получените от Д. травми представляват лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал.1 от НК, т.е., разстройство на здравето, неопасно за живота.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съставомерните обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения (когато има основания за това), извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-
горе фактически констатации.
Видно от мотивите на атакуваната присъда, районният съд е изградил
изводите си относно фактите само въз основа на събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства. Обосновано и правилно е
решението му да кредитира показанията на всички разпитани в съдебното
следствие свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се
допълват, относими са към предмета на делото и се подкрепят от останалите,
събрани по делото доказателствени материали. Показанията на свидетелите П.
К., Д. Д., В. Н., М. П., К. Д., Н. П., Б. Ц., И. С. и М. Д. са относими към
предмета на делото, доколкото чрез тях се установява, в логическа и времева
последователност, настъпването на всички относими към предмета на
доказване съставомерни факти и обстоятелства, случили се непосредствено
преди, по време и след настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Показанията на посочените свидетели, част от които са и очевидци на ПТП-
то, взаимно се допълват и потвърждават, като същите не противоречат нито
на писмените доказателства и доказателствени средства по делото, нито на
свидетелските показания на пристигналите на по-късен етап на
местопроизшествието полицейски служители. В тази връзка следва да се
7
посочи също, че посочените свидетели, с изключение на Д. и Д. са и
незаинтересовани от изхода на делото и поради всички изложени дотук
съображения, показанията им следва да се приемат за достоверни и правдиви.
Свидетелят Д. е пострадал от произшествието и поради това е заинтересован
от изхода на делото, но неговите показания се потвърждават както от
показанията на останалите свидетели, така и от експертните заключения и от
писмените доказателства по делото, поради което същите следва да се
приемат за достоверни и правдиви, още повече че този свидетел признава и
неизгодни за него факти – че подсъдимият не е отправял обидни думи към
него, но пък му се е извинил за случилото се.
Правилно първостепенният съд се е доверил и на показанията на
полицейските служители В. И., Н. Н., З. К., Г. Д. и А. С.. Посочените
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, като техните показания
последователно, логично и безпротиворечиво описват всички възприети от
тях факти и обстоятелства, случили се след настъпването на ПТП-то.
Свидетелите И. и Н. са полицейските служители, които първи посетили
местопроизшествието и са разговаряли с присъстващите там лица,
включително с подсъдимия, с пострадалия и повечето от посочените по-горе
свидетели. Ето защо, показанията на тези полицейски служители се явяват
достоверни и безпротиворечиви доказателствени източници за установяване
поведението на подсъдимия след ПТП-то и доколко действията му, от
обективна страна, покриват съставите на престъпленията, за които е
привлечен като обвиняем.
Показанията на свидетелите З. К., Г. Д., А. С. и А. К., дадени в
съдебното следствие са ценен източник на информация за начина, по който
подсъдимият е бил изследван с техническо средство за употреба на алкохол,
както и за начина, по който е била взета кръвната проба от него, как е била
транспортирана до БНТЛ, кога и от кого, особено предвид възраженията на
защитата в тази насока. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви,
взаимно се допълват, подкрепят се от писмените доказателства по делото и
доколкото са дадени от свидетели, които са незаинтересовани от изхода на
делото, следва да се приемат безспорно за достоверни и правдиви.
За изграждане на относимата към предмета на делото фактическа
обстановка, първостепенният съд е дал вяра и на заключенията на вещите
8
лица по назначените по делото съдебномедицинска, автотехническа и
химическа експертизи, не само защото същите са верни и точни, но и защото
обосновано е преценил, че няма основание да се съмнява в добросъвестността
и професионалната компетентност на експертите, които са ги изготвили.
Съдът е посочил и писмените доказателства и доказателствени средства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които
се примат за достоверни, доколкото са относими към предмета на делото и са
събрани в хода при спазване процесуалните правила в НПК.
С оглед всичко гореизложено, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда на районния съд не е необоснована – изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации,
напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен
доказателствен материал.
Доколкото приетата за установена и относима към делото фактическа
обстановка намира своята доказателствена обезпеченост в приетите за
допустими и годни доказателствени материали, правилен е правният извод на
районния съд, че деянието, извършено от подсъдимия И. В. И. не покрива
обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 325, ал. 3,
вр. ал.1 от НК.
Между страните няма спор за това, дали подсъдимият И. е извършил
всички описани в диспозитива на обвинителния акт действия, относими към
обвинението за престъпление по чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК. Спорът е за
правната интерпретация на тези действия. Без съмнение събраните по делото
доказателства обективно установяват, че на посочената от прокуратурата
дата, място и час, подсъдимият е управлявал лек автомобил, предоставен му
от св. М Я. Като водач на установеното по делото МПС – лек автомобил
„Фолксваген Голф 4“ с рег. № ***, И. нарушил правилата за движение като не
спрял на знак „Стоп“, поставен на кръстовището между улица „Сан Стефано“
и бул. „Пейо Яворов“ и движейки се с несъобразена скорост в населено място
от 55 км/ч, не успял да извърши правилно маневра „завой наляво“ и допуснал
ПТП като причинил на пострадалия Дончев лека телесна повреда. Тези
действия неправилно обаче са били интерпретирани от прокуратурата като
хулигански действия по смисъла на чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Необходимо е да се прави разграничение между изпълнителното деяние
9
по чл. 325, ал.3 от НК и обикновените случаи на нарушаване правилата за
движение по пътищата, представляващи административни нарушения на
ЗДвП и водещи до налагане на административни наказания по ЗАНН,
респективно представляващи състави на някои престъпления против
транспорта. Разграниченията са в няколко насоки. От една страна,
престъпленията по чл. 325 от НК са винаги умишлени, доколкото са насочени
към постигането на по-особена цел – демонстрация на субекта на
престъплението на неговото явно пренебрежение към обществото и
порядките, на които то се гради. Престъпленията по транспорта, с изкл. на чл.
342 от НК, са непредпазливи – субектът на престъплението не желае
настъпването на общественоопасните последици, но е можел или е бил
длъжен да ги предвиди, или пък, предвиждайки ги, не ги е желаел, но се е
надявал да ги предотврати, надценявайки възможностите си.
Разграничителен критерий са и особените характеристики на
действията, чрез които може да се осъществи престъплението „хулиганство“
– те са винаги непристойни, винаги грубо нарушават общественият ред и чрез
тях винаги се демонстрира явно неуважение към обществото и неговите
порядки (вж. в този смисъл ППВС № 2/1974 г.). Следователно, в хипотезата
на осъществяване на изпълнителното деяние по ал.1, респективно ал.2 на чл.
325 от НК посредством моторно превозно средство, хулиганство по ал.3 ще е
налице в лимитиран кръг от хипотези – ако самото управление на превозното
средство е неприлично и скандализиращо околните, ако представлява
демонстративно грубо нарушаване правилата за движение по пътищата и пр.
Такива хипотези не могат да бъдат изчерпателно изброени, но
първоинстанционният съд правилно е посочил някои от тях, които безспорно
са приети от съдебната практика като изпълнително деяние на чл. 325, ал.3 от
НК - употреба на нецензурни думи и/или жестове към други участници в
движението или нарочно, целенасочено създаване на пречки за движението
им; демонстративно, целенасочено изпълнение на фигури с автомобила,
свързани със загуба на сцепление и превъртане на колелата, влияещо на
потеглянето; праволинейното движение или спирането на автомобила или
целенасочени резки ускорения на автомобила до скорости, несъобразени с
пътните условия или ограничението на скоростта, самостоятелно или в
съревнование с друг автомобил на път предназначен за обществено ползване
или друго обществено място, не обезопасено и/или непредназначено за това, в
10
присъствието на множество хора или при възможността да станат достояние
на неограничен брой субекти, които действия са нежелани и потенциално
опасни за присъстващите и поради това ги скандализират и т.н.
В конкретният случай липсват доказателства подсъдимият И. да е
извършил подобни действия, нито че действията му са били насочени към
демонстрация на явното му неуважение към обществото и порядките му.
Причинената на пострадалия телесна повреда, както и повредите по
общинското имущество, се дължат единствено и само на неправилната
преценка на подсъдимия И. относно минимално достатъчната скорост, с която
би могъл да бъде преодолее безпрепятствено завоят, а също и поради
несъобразяването му с пътния знак „СТОП“, задължаващ го да спре, преди да
пристъпи към извършването на маневрата „завой наляво“, т.е. налице е
нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от НК, задължаваща водача да
съобрази скоростта на управляваното от него превозно средство с пътните
условия.
От друга страна, както правилно е посочил първоинстанционният съд,
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не потвърждават
наличието на описаното в обвинителния акт поведение на подсъдимия след
ПТП и излизането му от автомобила, а именно да е отправял закани по
отношение на св. Д. с думите "Къде е този удареният да го довърша". Самият
пострадал е категоричен, че подсъдимият И., с когото се познават, не само че
не го е заплашвал, но и му се е извинил за случилото се. В тази насока са и
показанията на останалите свидетели, разпитани по делото – според тях
подсъдимият не се е държал агресивно, нито се е заканвал на някого, но е бил
в превъзбудено състояние и говорел на висок глас. Това последно
обстоятелство, впрочем, е обяснимо предвид преживеният от подсъдимия
стрес от пътно-транспортното произшествие, както и от притеснението му за
здравословното състояние на приятелката му.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав приема, че
обосновано, законосъобразно и правилно първостепенният съд е признал
подсъдимия И. за невиновен и го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Доколкото приетата за установена и относима към делото фактическа
обстановка намира своята доказателствена обезпеченост в приетите за
11
допустими и годни доказателствени материали, правилен е правният извод на
районния съд, че деянието, извършено от подсъдимия И. В. И. покрива
обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 343б, ал.1
от НК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на
23.05.2018 г. в гр. Поморие, подсъдимият И. е управлявал лек автомобил след
употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1,24
промила, установена с протокол за химическа експертиза, изготвена от БНТЛ.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Този извод се основава
на установените по делото обстоятелства – подсъдимият е правоспособен
водач на МПС и като такъв знае, че за него е налице задължение да не
управлява автомобил след употреба на алкохол, но въпреки това И. е
управлявал превозното средство, макар преди това да е употребявал алкохол.
Съгласно чл. 15 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, при медицинското изследване за концентрация
на алкохол в кръвта, се вземат две проби за лабораторно изследване, като за
целта се използват специално предназначени за това вакуумни епруветки,
като липсва законово изискване същите да са запечатани с парафин. Видно от
представения по делото протокол за вземане на проби от подсъдимия (л. 54-
55, т.І от ДП), кръвта за изследване е била иззета от св. К. посредством две
вакуумни епруветки, които са били предоставени на св. В. И. (л. 56, т.І от
ДП), поставени в хладилна чанта и предоставени физически на вещото лице
на 25.05.2018 г. от св. А. С.. Следователно, възраженията на защитата за
неспазен ред за вземане на на пробите, са неоснователни.
Неоснователно е възражението на защитата относно поправките в
протокола, отразяващ вземането на кръвните проби. Действителният час на
вземането им се установява от разписката, изготвена по повод предаването на
кръвните проби на св. В. И., а също и от показанията на свидетелите Канариев
и Илиев, които потвърждават както времето на вземане и предаване на
кръвните проби, така и обстоятелството, че тези проби са взети именно от
подсъдимия.
Неоснователно е възражението на защитата, че епруветките не са
12
съдържали необходимото количество кръв, което обстоятелство поставяло
под съмнение резултатите от експертизата. Първата част от това възражение
(досежно количествата кръв) черпи своята аргументация от протокола за
химическа експертиза (л. 53, т. І от ДП), в който вещото лице е посочило, че
кръвта във вакуумните епруветки е в недостатъчно количество. От разпита на
експерта в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд обаче става
ясно, че отразената в протокола констатация е резултат от визуална
субективна преценка на вещото лице; същевременно експертът е категоричен,
че въпреки това количеството кръв е било напълно достатъчно, за да бъде
проведено изследването и изготвено заключението.
За извършеното от подсъдимия И.И. престъпление по чл. 343б, ал.1 от
НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до три
години и глоба от двеста до хиляда лева. Съобразявайки се с установените от
него смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
както и с обществената му опасност и тази на извършеното престъпление,
първоинстанционният съд е приел за справедливо и е наложил на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от една година, както и наказание
глоба в размер на триста лева.
Претенциите на подсъдимия и неговия защитник за приложението на
чл. 55 от НК при определяне вида и размера на наказанията, които следва да
му бъдат наложени за престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, са
неоснователни. Решението на районния съд да определи вида и размера на
наказанията при условията на чл. 54 от НК е съобразено с установените по
делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, както и с неговото материално състояние. Младата възраст на
подсъдимия, чистото съдебно минало и добрите му характеристични данни
(вкл. трудовата му заетост) са били правилно отчетени от районния съд като
смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на справедливото
наказание. От друга страна правилно като обстоятелство, отегчаващо
отговорността, съдът е възприел причиненото с действията на подсъдимия И.
като водач на МПС пътно-транспортно произшествие. Това обстоятелство
повишава и обществената опасност на самото деяние, доколкото в резултат на
управлението на автомобил след употреба на алкохол са настъпили и
общественоопасни последици – с действията си подсъдимият е поставил в
реална опасност живота и здравето не само на св. Д., на когото са му били
13
причинени и неимуществени вреди под формата на болки и страдания от
получената лека телесна повреда, но и живота и здравето на приятелката си,
която е била с него в автомобила в момента на ПТП; наред с това, с
допуснатото ПТП И. е причинил и имуществени вреди под формата на
повредено и унищожено имущество. Предвид изложеното, правилен е
изводът на първостепенният съд, че липсват каквито и да било основания
наказанието на подсъдимия И. да бъде определено по вид и размер по
правилата на чл. 55 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилно и обосновано
решението на първостепенния съд да отложи изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“, наложено на И. за изпитателен срок от три години,
съгласно разпоредбата на чл. 66 от НК. Данните за личността на подсъдимия,
липсата на регистрирани до този момент противообществени прояви, както и
младата му възраст, са обстоятелства, които сочат, че целите на наказанието
биха могли да се реализират и без ефективното му изтърпяване в места за
лишаване от свобода.
Неоснователно е възражението на подсъдимия и неговия защитник
досежно размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“,
наложено му в съответствие с разпоредбата на чл. 343Г от НК. Както бе
посочено по-горе, извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК е с по-висока обществена опасност от обичайната за този вид
престъпления – в резултат на управлението на МПС, нарушавайки под
въздействието на употребения алкохол установени в ЗДвП правила за
движение, подсъдимия е станал причина за настъпване на пътно-транспортно
произшествие, което е довело като пряка и непосредствена причина до
причиняването на телесна повреда на св. Д., както и до имуществени щети на
трети лица. Видно от заключението на вещите лица по назначената
автотехническа експертиза, непосредствената причина за настъпилото ПТП е
допуснатото от подсъдимия нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като
употребеното количество алкохол е повлияло на И. не само досежно
реакциите му, но и върху преценката му за пътните условия, при които
управлява превозното средство и върху решението му да съобрази с тях
скоростта за движение на автомобила, който управлява. В този случай,
единствено бързата реакция на св. Д. е предотвратила настъпването на по-
тежък общественоопасен резултат.
14
Не търпи критика решението на районния съд да приспадане от
наказанието по чл. 343Г от НК времето, през което И. е бил лишен от правото
да управлява МПС по административен ред, считано от 23.05.2018 г.,
доколкото същото съответства на събраните по делото писмени
доказателства, установяващи този факт (л. 34 и л. л. 44-45, т.І от ДП).
Твърдението на защитника на подсъдимия, че определеното по чл. 343Г
от НК наказание ще затрудни значително обслужването на брата на
подсъдимия И., страдащ от заболяване, заради което е инвалидизиран, не
може да бъде споделено. Вярно е, че подсъдимия е определен за личен
асистент на брат си, но изпълнението на задълженията по този договор не е
обвързано непременно с използването на МПС, още повече, че потребителят
на тази социална услуга не страда от болест на опорно-двигателната система,
не е неподвижен и не се нуждае от специализиран транспорт, т.е.
придвижването на освидетелствания може да става и чрез използване на
таксиметрови услуги или с помощта на роднини и приятели. От друга страна,
наред с изложените по-горе съображения, следва да се посочи и фактът, че
подсъдимият вече веднъж е бил санкциониран с административно наказание
през 2015 г. отново за допуснато нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира наложените
на подсъдимия наказания за законосъобразни и правилно определени по вид
и размер, а също и за справедливи, доколкото съответстват както на
обществената опасност на подсъдимия, така и на обществената опасност на
конкретното престъпление.
В съответствие с правният извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява изводът на
първостепенния съд, че подсъдимия И. В. И. следва да заплати по сметка на
ОД на МВР – Бургас, направените по делото разноски в размер на по 1305,83
лв. (хиляда триста и пет лева и осемдесет и три стотинки), а по сметка на РС –
Поморие – сумата от по 120,00 лв. (сто и двадесет лева) за сторените в
съдебното производство разноски.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
определени в закона, настоящият въззивен съдебен състав прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
15
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на
подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в производството
въобще.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания за изменение или
отмяна на същия, присъдата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 11 от 24.06.2020 г. на Районен съд
– Поморие, произнесена по НОХД № 238/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16