№ 605
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500629 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 93 от 09.05.2023 г. по гр. д. № 134/2020 г.
по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин Б. И. П. е осъден
да заплати на В. Х. Х. сумата от 1000 лева за причинени на
23.11.2019 г. в канцеларията на ЗК „Б.“ в с. С. неимуществени
вреди в резултат на физически и психически травми, ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба на
21.02.2020 г. до плащане на сумата, като за разликата до
пълния предявен размер от 5000 лева искът е отхвърлен. С
този съдебен акт съдът е отхвърлил предявения насрещен
иск от Б. И. П. срещу В. Х. Х. за сумата от 1000 лева за
претърпени неимуществени вреди в резултат на агресивно
неуважително отношение, крещене, обиди, гонене от
канцелария и опит за физическа саморазправа, осъществени
на 23.11.2019 г. в канцеларията на ЗК „Б.“ в с. С.. С
решението е разпределена и отговорността за разноски
между страните.
1
Решението на районния съд е обжалвано от ответника Б.
И. П. в частта, в която същият е осъден да заплати на В. Х. Х.
сумата от 1 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
от физически и психически травми, ведно със законната
лихва от предявяване на иска, както и в частта, в която
предявеният от него срещу В. Х. Х. насрещен иск за
заплащане на сумата от 1 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от агресивно и неуважително
отношение, крещене, обиди, гонене от канцеларията и опит за
физическа саморазправа, е отхвърлен. Решението се обжалва
с доводи за необоснованост и неправилност. Твърди се, че
при погрешен анализ на свидетелските показания съдът не е
приел за установени реално осъществилите се факти – че не
жалбоподателят е проявил физическа или вербална агресия, а
В. Х. е нанесъл удари на въззивника, като е крещял,
прогонвайки го от канцеларията на кооперацията, в която
възникнал конфликтът между им. Искането е за отмяна на
решението в обжалваните части и за постановяване на нов
акт по съществото на спора, с който предявеният от В. Х. иск
бъде отхвърлен, а насрещният иск – уважен. Претендират се
и разноските по производството.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва с искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
В частта, в която предявеният от В. Х. Х. против Б. И. П.
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен,
решението на районния съд е влязло в сила като
необжалвано.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното.
Предявен е от В. Х. Х. против Б. И. П. за разглеждане
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и насрещен
2
иск със същата правна квалификация.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни норми. С оглед релевираните в
жалбата оплаквания въззивният съд намира обжалваното
решението за правилно.
От показанията на свидетелите Л. Г., Л. И. и М. А., които
относно релевантните за спора факти съдът кредитира, се
установява, че на 23 ноември 2019 г. в канцеларията на ЗК
„Б.“ в с. С., председател на която бил ищецът В. Х.,
възникнал конфликт между него и ответника Б. П. по повод
изплащането на рента от земеделските земи, обработвани от
кооперацията. В канцеларията били първоначално ищецът В.
Х. и свидетелят Л.И., която му помагала при обработката на
документите. В коридора пред канцеларията чакали хора, за
да получат годишната рента. Изведнъж в канцеларията
влезли ответникът Б. П. и няколко жени, сред които и
свидетелят М. А.. Между В. Х., от една страна, и Б. П. и М.
А., от друга, възникнал конфликт по повод твърдения за
неизплатена рента за земеделска земя, като те започнали да
крещят един другиму. Б. П. се приближил до бюрото, зад
което прав стоял В. Х., блъснал го по гърдите и той седнал на
стола, който бил зад него. В този момент свидетелката И.,
уплашена, излязла в коридора, за да потърси помощ от
мъжете, които били, вън от канцеларията. В. Х. телефонирал
на полицията. На място дошли двама полицаи, но
междувременно Б. П. си тръгнал от сградата на кооперацията.
След конфликта В. Х. се оплаквал няколко дни от болки в
гърдите, особено при движение.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. А. в
частта, в която същата твърди, че В. Х. блъскал с ръце Б. П.
(преди последният да отвърне със същото). В тази част
показанията на свидетеля А. са нелогични и недостоверни,
предвид установения факт, че при възникване на словесния
3
конфликт В. Х. е бил зад бюрото, което разделяло него и Б.
П., който се приближил до бюрото, зад което прав стоял В.
Х., и го блъснал с ръце в гърдите. В посочената част
показанията на свидетеля А. се опровергават от показанията
на свидетеля И., също пряк очевидец на конфликтната
ситуация, която, за разлика от свидетеля А., е
незаинтересована от изхода на спора, поради което, а и с
оглед логичното пресъздаване на фактите, пряко възприети
от нея, съдът кредитира именно нейните показания.
Съгласно заключенията към основната и допълнителна
съдебномедицинска експертиза, изготвени от вещото лице Т.,
които съдът като компетентно изготвени кредитира изцяло, и
и от представената медицинска документация, която
самостоятелно съдът не обсъжда (същата е от значение
единствено за вещото лице, което е работило с нея), на В. Х.
са причинени бледочервеникаво кръвонасядане на кожата в
областта на гръдната кост и три успоредни охлузвания в
горната трета на предната коремна стена централно.
Констатираните при прегледа травматични увреждания са с
мекотъканен характер и са повърхностни, като са отзвучали
за срок от около 7-10 дни без да останат трайни или
постоянни последици за здравето на пострадалия. За подобни
на описаните увреждания не е необходимо каквото и да е
лечение. Подобни на констатираните повърхностни
мекотъканни увреждания по никакъв начин не могат да
окажат влияние върху каквито и да е хронични заболявания,
ако такива са налице. В първите един-два дни след инцидента
в областта на кръвонасядането е имало има известна
болезненост, която не е била с голяма интензивност. От
допълнително проведеното контролно разчитане на
предоставената на оптичен диск графия на гръден кош не е
потвърдено наличие на фрактура на гръдната кост. От
допълнително предоставените медицински документи-
епикризи е видно, че за пръв път през 2010 г. при В. Х. са
отразени следните хронични заболявания - Захарен диабет
4
тип 2. Надкамерна екстрасистолия. Аритмия. През 2014 г.
отразените заболявания са Двустранна лумбосакрална
радикулопатия. Като придружаващи заболявания са посочени
Артериална хипертония 2 ст. захарен диабет тип 2, диабетна
полиневропатия, лембална остеохондроза, хронична
уртикария. През 2019 г. са отразени заболявания: Стриктура
на уретрата. Ретенция на урината. Неинсулинозависим
захарен диабет без усложнения, хиперплазия на простатата.
Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.
Останалите доказателства като неотносими към
спорните права въззивният съд не обсъжда.
При тези факти въззивният съд обоснова следните
правни изводи.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД - се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да
не увреждат субективните права, имуществото и телесната
цялост на другите физически или юридически лица.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на който са: 1/. деяние (действие или бездействие),
2/. вреда, 3/. противоправност на деянието, 4/. вина и 5/.
причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Вредата по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитените от закона права и интереси на увредения, които
тя може да засяга. Съответно обезщетението за причинените
от непозволеното увреждане вреди е вземане само на
увредения. А това е лицето, чието лично благо е засегнато от
събитието, което по своя фактически състав е непозволено
увреждане. Затова само по отношение на него възникват
правните последици на този фактически състав. Само по
отношение на него причинителят на вредите, респективно
лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават
длъжници.
Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
5
предполага до доказване на противното, а останалите
предпоставки от гореочертания фактически състав от
обективна страна следва да бъдат установени от ищеца – чл.
154, ал. 1 ГПК.
Съобразно установените по делото факти не се доказа на
23.11.2019 г. в канцеларията на ЗК „Б.“ в с. С. В. Х. Х. да е
осъществил фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за да
възникне в полза на Б. П. вземане за обезщетение за
неимуществени вреди.
Анализът на установените по делото факти е в основата
на извода на съда, че ответникът Б. П. е извършил
противоправно деяние – нанесъл e виновно на 23.11.2019 г. в
канцеларията на ЗК „Б.“ в с. С. удари на ищеца В. Х. в
областта на гърдите, с което е засегнал неприкосновеността
на личността (телесната цялост) на ищеца. Съдът приема, че
по делото е установено по категоричен начин въз основа на
ценените гласни доказателства и заключенията към СМЕ, че
в резултат на извършеното от ответника Б. П. противоправно
деяние, за ищеца В. Х. са настъпили твърдяните
неимуществени вреди – болки и страдания, пряка последица
от виновното и противоправно поведение на ответника Б. П..
Ето защо претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди се явява доказана по основание.
Ответникът Б. П. трябва да компенсира вредите, които
увреденият ищец е понесъл.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват
парично, като на поправяне подлежат всички вреди (без
степенуване на вината на деликвента), които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД
Досежно размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки, страдания и психически затруднения и паричната
6
престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Съдът определя размера на обезщетението
за неимуществени вреди по справедливост, отчитайки
степента и интензитета на конкретно преживяната болка и
психично безпокойство и продължителността им -
установено е по делото, че в резултат на престъплението
ищецът e изпитал физическа болка, естествено следствие от
причинените му травматични увреждания, като е загубил
спокойствие и е бил под психично напрежение в
продължение на няколко дни.
Преценката на всички изложени обстоятелства налага
извода, че сумата от 1000. 00 лв. би обезщетила ищеца В. Х.
за причинените му неимуществени вреди.
Тъй като изводите на окръжния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Съобразно горния резултат въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 400 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивния съд.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93 от 09.05.2023 г. по гр.
д. № 134/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин в
7
обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. И. П., ЕГН: **********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. Х. Х., ЕГН: **********,
сумата от 400 (четиристотин) лева– разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивния съд.
В останалата необжалвана част решението е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8