№ 136
гр. гр. Добрич, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500078 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК, образувано по
частна жалба вх.№18710/27.10.2022г. от Е. К. М. с ЕГН **********, чрез
адв.А. А., срещу определение №2483/21.10.2022г. по гр.д.№1808/2021г.на РС-
Добрич, с което е оставена без уважение молбата от 08.09.2022г. за
освобождаване на частния жалбоподател от задължението за внасяне на
държавни такси по обжалване на разпореждане за връщане на въззивна
жалба.
По съображения за незаконосъобразност, частният жалбоподател моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането бъде уважено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д.№1808/2021г. на ДРС е по предявен от Е. К. М.
срещу „Водостнабдяване и канализация Добрич “АД отрицателен
установителен иск за сумата 980.64лева, стойност на ВиК услуги за периода
16.10.2017г-25.02.2021г.
За горницата над 980.64лева до първоначално предявената претенция в
размер от 5649.97лева, с протоколно определение от 06.12.2021г.
производството е прекратено като недопустимо. В срока за обжалването му, с
начало 06.12.2021г. определението не е обжалвано от имащия интерес за това
ищец и е влязло в сила.
1
Производството по установителния иск за сумата от 980.64лева е
приключило с решение №608/21.06.2022г., с което отрицателния
установителен иск е уважен в частта на сумата от 180.31лева -стойност на
ВиК-услуги за периода 16.10.2017г-18.04.2018г., и отхвърлен в частта на
сумата от 800.33лева- стойност на ВиК-услуги за периода 18.04.2018.-
24.02.2021г. Решението е връчено на ищеца чрез упълномощения адв.А.А. на
27.06.2022г.
В срока за въззивно обжалване на решението с начало 27.06.2022г. е
подадена от ищеца Е. К. М. въззивна жалба вх.рег.№11827/08.07.2022г.,
нередовна поради неяснота относно предмета на обжалване и липсата на
внесена държавна такса. С разпореждане №4076/18.07.2022г. същата е
оставена без движение за отстраняване на нередовностите, което е връчено на
страната чрез адвоката А.А. на 21.07.2022г. Последвала е молба с вх.
№13024/27.07.2022г. при повторна неяснота относно сезирането на съда с
нея, по повод на която с разпореждане №4346/29.07.2022г. на ищеца
повторно , ясно и точно е указано да изясни дали иска допълване на
решението с произнасяне за горницата над 980.64лева, дали обжалва
определението за прекратяване на производството в същата част/за горницата
над 980.64лева/, в който случай да упражни правото си с отделна частна
жалба и внесе 15лева държавна такса, както и да внесе по въззивната жалба
срещу решението и съобразно обжалваемия интерес държавна такса от
25лева, а в случай, че иска и освобождаване от държавна такса за въззивно
обжалване да представи доказателства за имущество и доходи, вкл.от
работата си в Германия, както и декларация за имущественото си състояние.
Разпореждането е връчено на страна чрез адвоката А.А. на 02.08.2022г. В
указания срок, с начало 02.08.2022г. и край 09.08.2022г. не са последвали
каквито и да е процесуални действия по изпълнение на указанията и с
разпореждане №4924/26.08.2022г. въззивната жалба с вх.рег.
№11827/08.07.2022г. е върната.
Разпореждането за връщане е съобщено на страната чрез адвоката А.А.
на 02.09.2022г. Постъпила е молба вх.№15464/08.09.2022г. с искане за
освобождаване от държавни такси и разноски. Постъпила е и частна жалба вх.
№15525/09.09.2022г. при липса на доказателства за платена държавна такса
от 15лева, поради което частната жалба е оставена без движение.
2
С разпореждане №5481/29.09.2022г. по повод инициираното
производство по чл.83, ал.2 от ГПК с молбата от 08.09.2022г., съдът е указал
на ищеца представянето на доказателства относно имущественото си
състояние, включително доходи от работа в Германия в двуседмичен срок.
Разпореждането е връчено на страната чрез адвоката А.А. на 10.10.2022г. В
указания срок е постъпила молба вх.№18135/19.10.2022г. с изявление от
името на страната, че е в Германия, няма как да представи декларация, поради
неговата социална слабост няма парични средства.
С обжалваното определение №2483/21.10.2022г. е отказано
освобождаването от внасянето на държавна такса за частното обжалване от
15лева.
Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, с начало
24.10.2022г., когато обжалвания акт е връчен на обжалващия чрез адвоката
А.А., и край 31.10.2022г., и е допустима, но неосователна.
Считано от момента на уведомяване и връчването на препис от
разпореждане №5481/29.09.2022г. на адвоката А.А. за представяне на
доказателства за имущественото състояние е започнал да тече срокът за
изпълнение на тези указания и същият е изтекъл на 31.10.2022г. без
указанията да са били изпълнени. Разпоредбата на чл. 45 ГПК приравнява
връчването на надлежен представител какъвто се явява адвоката А.А. на
лично връчване. Оплакванията в жалбата относно пороци във връчването са
неоснователни.
Последователна е съдебната практика относно дължимата от съда
проверка в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. За да се прецени дали
страната разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна
такса и/или разноски по делото, съдът следва да извърши преценка на
доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и/или разноски
по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и
останалите относими обстоятелства, същите следва да се съпоставят с
дължимата държавна такса, която съпоставка обосновава крайният извод
разполага ли или не страната с достатъчно средства, за да заплати
3
конкретната държавна такса, респ. част от нея и/или разноските по делото.
Наличието на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от
такси и разноски се преценява въз основа на събраните доказателства за
всички относими обстоятелства към релевантният момент за преценката на
съда и това е моментът, към който е направено искането. В случая искането е
направено с молба вх.№15464/08.09.2022г.- повече от година след началото
на производството пред районния съд, когато с определение
№604/29.06.2021г. ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса за
водене на делото въз основа на представена декларация за материално и
гражданско състояние от 28.06.2021г. Предвид отдалечеността във времето на
декларирането, изявленията в хода на производството за полаган труд в
Германия от ищеца, където твърди да е и към настоящото сезиране по чл.83,
ал.2 от ГПК, правилно за дължимата от съда проверка е изискано
представянето на документи, удостоверяващи невъзможността понастоящем
за плащане на дължима държавна такса за частното обжалване.
В случая страната не е представила каквито и да е доказателства
относно материалното си състояние, поставящо я в невъзможност да изпълни
задължението си за внасяне на държавна такса от 15лева.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК създава привилегия в полза на
лицата, доказали затруднения или невъзможност, а не само на база твърдения
за наличието на затруднение за заплащане на дължимите такси и разноски.
Вън от това, като се има предвид размера на дължимата държавна такса за
частното обжалване от 15лева, трудно може да се приеме, че е непосилна
поради липса на финансови средства за лице в трудоспособна възраст/ищецът
е роден на 20.01.1964г./, което пътува и работи в Германия, изявления в който
смисъл нееднократно са правени от адвоката на страната.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира частната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се
отбележи, че определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без
уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното
развитие на делото, не подлежат на обжалване, ако решението по делото не
подлежи на касационно такова – чл.274 ал.3 т.1 във вр. с ал.4 от ГПК. С оглед
4
цената на иска, настоящият съдебен акт не може да се обжалва.
Мотивиран от горното, Добричкия окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2483/21.10.2022г. по гр.д.
№1808/2021г.на РС-Добрич, с което е оставена без уважение молбата от
08.09.2022г. за освобождаване на частния жалбоподател Е. К. М. с ЕГН
********** от задължението за внасяне на държавна такса по обжалване на
разпореждане за връщане на въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5