№ 6845
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110145690 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 176621/24.08.2022г. на СРС, подадена от Л.
Г. П. срещу Г. Д. Г..
Ищецът Л. Г. П. чрез адв. Л. К. – АК-София, е предявил срещу ответника Г. Д. Г. иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от
6000,00 лева, представляваща авансово платено на 23.05.2022г. и 25.05.2022г.
възнаграждение по договор за изработка на дограма за къща в село Б., община К., който
договор бил развален от ищеца поради неизпълнение от ответника, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба (24.08.2022г.) до окончателното изплащане на
сумата. Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че възложил на
ответника да монтира дограма на еднофамилна жилищна сграда в село Б., община К., в.з.
„Б.“, УПИ ІІІ-175, кв. 6. Уговорили се ищецът да заплати авансово възнаграждение в размер
на 6000,00 лева, които били платени в брой на два пъти – на 23.05.2022г. /4000,00 лева/ и на
25.05.2022г. /2000,00 лева/. Уговорката била работата да бъде извършена през м.06.2022г. На
ответника били дадени множество отсрочки, последно до 2.08.2022г., но изпълнение така и
не последвало. В резултат ремонтът на къщата се забавил, а и ищецът търпял вреди поради
забавянето и поскъпването на материалите. Поради неизпълнението ищецът развалил
договора, а ответникът, видно от представената кореспонденция по „Вайбър“, не оспорвал
развалянето, като при покана да върне парите дори изразил готовност да стори това по
посочена от ищеца сметка. Въпреки това плащане не последвало. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. К.. Предявеният иск се
поддържа, включително в хода на устните състезания.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Г. чрез назначения му особен представител
адв. И. Х. – АК-София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 40145/14.02.2023г. на
СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва се
ответникът да е получил сочените от ищеца суми, а представените доказателства не били
годни да установят твърденията по исковата молба. В разписката било написано името
„Гепо Гепов“, а не „Гено Генов“. Не ставало ясно за какво е получена съответната сума,
липсвал опис на банкноти и подпис на предалия ги. Не било ясно как е снимана личната
карта на ответника, дали това е станало с негово съгласие и дали нямало нарушение и
неправомерно използване на личната информация. Не бил представен от страна на ищеца
договор и доказателства какви са уговорките между страните по него и извършените от тях
действия. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не се явява, като
се представлява от адв. Х., който оспорва предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че
същото е направено във връзка с договор, който е развален поради неизпълнение от страна
на ищеца. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи
внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за изработка на дограма, като стойността
на същия надхвърля сумата от 5000,00 лева, доколкото се сочи авансово платени по него да
са 6000,00 лева. Договорът за изработка е консенсуален и неформален. Затова той може да
бъде и в устна форма, като се счита за сключен с постигане на съгласие между страните.
Действително чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК въвежда забрана за доказване със свидетелски
показания на договори на стойност, по-голяма от 5000,00 лева. Макар договорът за
изработка да е консенсуален, а не реален, то при наличие на писмено доказателство за
заплащане на възнаграждение по него следва да се счита за доказано съществуването на
договора, като за установяване на останалите му елементи и уговорки липсва забрана за
установяване посредством свидетелски показания (арг. р.524/28.12.2011г.-гр.д.167/2011г.-
ВКС,ІVг.о.).
В настоящия случай по делото е представена разписка от ответника от 23.05.2022г. за
2
получаване на авансово плащане от 4000,00 лева. Не са налице данни за други
правоотношения между страните, във връзка с които може да бъде осъществено плащане,
поради което съдът приема, че тя касае именно договора за изработка на дограма.
Несъстоятелни са възраженията в отговора на исковата молба, изложени във връзка с
разписката. Изписаното ръкописно име е точно Г. Г., като приликата между ръкописното
изписване на буквата "н" и хипотетично сочената такава от ответната страна буква "п" е
въпрос на индивидуалност на почерка. Разписката следва да бъде подписана само от лицето,
получило парите, като липсва законово изискване за приподписването ú от свидетели или от
плащащия, нито пък се следва извършването на опис на банкноти. Липсват каквито и да
било доказателства, които да разколебават извода, че разписката е съставена неправомерно,
включително върху лист с копие от личната карта на ответника.
Като свидетели по делото са разпитани Л.А. и М.Р.. Показанията им съдът кредитира
напълно като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по
делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят А. познава и двете страни, като ответникът му е бивш колега. Препоръчал го на
ищеца за изработка на дограма за къщата му в село Б.. Не знае точно за каква сума са се
уговорили, но знае, че са платени 6000,00 лева, която сума била част от пълното
възнаграждение. Лично ответникът му бил казал, че трябва да монтира дограмата до месец
август. Действително свидетелят сочи като година 2021-ва, но съдът отдава това на
евентуална грешка при пресъздаването на събитията в процесуалната обстановка на разпита
в съдебна зала. С Г. работели заедно във фирмата за дограма, като Г. приемал частни
поръчки. В последствие Г. напуснал. Нищо от това, което трябвало да направи за къщата на
ищеца, не било свършено. Ответникът се оправдавал с проблеми с транспорта, че напуснал
предишната си работа и поръчал дограмата на друго място. От своя страна в последствие
ищецът го запознал с проблемите в изпълнението. Свидетелят потърсил Г. по телефона,
който му отговорил, че е в Гърция със семейството си и са болни от Ковид. Разпознава
лицето по сниманата лична карта от разписката именно като Г. Г.. Дограма на къщата в
крайна сметка била монтирана, но от друг изпълнител.
Свидетелят Р. е зет на ищеца. С ответника ги запознал "Л." /другият свидетел/, който го
препоръчал като много добър майстор. Р. бил архитект и направил спецификация, а Г.
трябвало да дойде на място да вземе размери. Когато дошъл /около 24 май/ направил много
добро впечатление, като се уговорили до края на юни 2022г. да се монтира дограмата, тъй
като след това трябвало да се прави изолация /това се правело винаги след монтажа на
дограмата/, за което имало ангажирана строителна бригада. Уговорката била за общо 8600
лева, от които 6000,00 лева трябвало да се платят в аванс. От тях 4000,00 лева платил
ищецът лично в брой. Тъй като имал лимит на картата си, не успял да изтегли повече, затова
помолил Р. да заплати остатъка от 2000,00 лева. Свидетелят се видял с Г. на посочено от
него място в гр. София, ж.к. "Младост", където му дал още 2000,00 лева в брой, които Л. П.
му възстановил по-късно. Нищо от уговореното не било изпълнено. Ответникът се
оправдавал с травма, не отговарял на търсенията, като в крайна сметка заявил, че ще
3
монтира на 01-02.08.2022г., след което всякакви контакти с него прекъснали.
С оглед горното съдът приема, че между страните е сключен договор за изработка на
дограма, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изработи и
монтира дограма за къщата на ищеца в село Б., община К.. Установи се, че на ответника са
заплатени 4000,00 лева в брой авансово /разписка на л. 6-7 от делото/, както и допълнително
още 2000,00 лева в брой. Доколкото договорът не е сключен в писмена форма,
ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК не е приложимо и заплащането на сумите може да
се доказва и със свидетелски показания. Ответникът не е изпълнил нищо от уговореното.
Видно от представените разпечатки на кореспонденция по "Вайбър" и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, при липса на доказателства, които да ги опровергаят,
става ясно, че ищецът многократно е давал възможност на ответника да изпълни
уговореното. С искането си да му бъдат върнати платените пари може да се приеме, че е
направено и изявление за разваляне на договора. Дори и това изявление във "Вайбър" да не е
стигнало до ответника или да не може да не може да се възприеме като направено в тази
насока, то, доколкото договор за изработка може да бъде развален и с изявление в исковата
молба (р.37/22.03.2011г.-гр.д.920/2009г.-ВКС,ІVг.о.), то съдът приема, че договорът следва
да се счита за развален поради неизпълнение на ответника.
Когато договорът бъде развален поради неизпълнение, то основанието за получаване на
дадената по него престация отпада, поради което и същата подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД (ПП 1-1979, т. 1).
Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода на спора право на разноски има само ищецът,
който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80
ГПК.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъди като разноски по делото сумата от
870,00 лева.
Доколкото ищецът е представляван безплатно от адв. Л. К. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то в
нейна полза следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът
определя на 630,00 лева. В тази връзка следва да се има предвид, с оглед становището на
Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-
428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна
адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
4
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било
точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при
зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не
обвързват съда в преценката си нито дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам
дали е дължимо като разноски по делото, независимо дали същото е равно, под или над
праговете, посочени в тази наредба, нито относно определянето на възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Г. , ЕГН **********, от град София, да заплати на Л. Г. П., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 6000,00 лева,
представляваща авансово платено възнаграждение по договор за изработка на дограма за
къща в село Б., община К., който договор бил развален от ищеца поради неизпълнение от
ответника, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (24.08.2022г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. , ЕГН **********, от град София, да заплати на Л. Г. П., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 870,00 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 45690/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА Г. Д. Г. , ЕГН **********, от град София, да заплати на адв. Л. Д. К. - АК-
София, л.№ **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 630,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана на ищеца Л. Г. П. безплатна адвокатска помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5