Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 260140

 

гр. Пловдив, 13.05.2021   год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в   открито заседание на  четиринадесети  април две хиляди  двадесет  и първа  година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                       КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

                                                          

С участието на секретаря   Анна Стоянова, като разгледа докладваното от съдията  Костадинова в.т. дело №  720/2020  год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение  № 20288 от 03.08.2020 година, постановено по т. дело № 1/2020 година по описа на Окръжен съд – С., са осъдени  „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, и Д.С. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „Ч.“  ЕООД, ЕИК *********,  сумата 71 516.71лв., от които 47 377.69 лв. е неизплатеното задължение на „С.Х.“ ЕООД /н/, поето от ответниците на основание чл. 101 ЗЗД със споразумение от 30.03.2019 год. и  24139.02лв. е стойността на доставени, но неплатени стоки в периода 05.04.2019год.-13.05.2019год., ведно със законната  лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.01.2020год. до окончателното и изплащане, ведно със сумата 3 715.19лв.  мораторни лихви за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2019 год. до 03.01.2020 год. и 6 607.28лв.  съдебни разноски за първата инстанция. Постановено е сумите да бъдат преведени по банкова сметка *** : *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр „Ч.“ ЕООД гр. С..

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба само от ответницата Д.С. М..  Пред  въззивната инстанция е уточнено от ищеца, че исковите суми се претендират от двамата ответници „Д.“ ЕООД и Д. М. при условията на солидарност, при което  съдът е уведомил  „Д.“ ЕООД   в качеството му на обикновен другар за възможността да се присъедини към въззивната жалба на Д. М. на основание чл. 265 ал. 1 от ГПК, но това не е сторено. Първоинстанционното решение  е влязло в сила по отношение на отвеника „Д.“ ЕООД.

Във въззивната жалба на Д. М. срещу първоинстанционното решение са изложени на първо място съображения за допуснати от  съда  процесуални нарушения, изразяващи се в нередовно връчване на преписа от исковата молба и приложенията, адресирани до Д. М. и в последващ незаконосъобразен отказ да се допуснат направени от жалбоподателката  оспорване  по чл. 193 ал. 1 от ГПК и  доказателства.

 При   твърдения   на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения,  с въззивната жалба е оспорен подписът й под споразумението от 30.03.2019 година, въз основа на което ищецът претендира присъждане на исковите суми, поискано е откриване на производство по чл. 193 ал. 1 от  ГПК и са направени доказателствени искания.

В  проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.02.2020 година настоящият съдебен състав е постановил мотивирано определение, с което е приел, че има допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели до нарушаване правото на защита на ответницата М., открил е производство по оспорване истинността на споразумението от 30.03.2019 година досежно  подписа на ответницата Д. М. и е допуснал доказателства – съдебно-почеркова експертиза. Такава е приета от въззивния съд и  ще бъде обсъдена наред с останалите събраните по делото доказателства.

Във въззивната жалба на Д. М. се излагат доводи за незаконосъобразност на  първоинстанционното решение както поради това, че тя не е подписала споразумението от 30.03.2019 година, на което се основава предявеният срещу нея иск, така и поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че споразумението от 30.03.2019 година е действително. Становището на жалбоподателката за недействителност на споразумението е мотивирано с това, че с него ответниците са заместили в дълг дружеството „С.Х.“ ЕООД, след като по отношение на същото вече е имало открито производство по несъстоятелност и то е обявено в несъстоятелност и след като процесното вземане на ищеца „Ч.“ ЕООД е било включено в списъка на приетите вземания в хода на това производство. Според жалбоподателката  споразумението е нищожно, тъй като е сключено с цел избягване на реда по ТЗ за удовлетворяване на кредиторите и  е без участието на длъжника „С.Х.“ ЕООД/н./. Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на  чл. 635 ал. 1 изречение второ от ТЗ, според което длъжникът може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а от ТЗ.  Това са оплакванията, въз основа на които е поискана отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят предявените срещу жалбоподателката искове, като й се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

Становището на ответника по въззивната жалба „Ч.“ ЕООД, изразено в писмения отговор, е за неоснователност на въззивната жалба. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Съобразявайки доводите  във въззивната жалба  и   събраните по делото доказателства,   включително тези, допуснати пред въззивната инстанция, съдът приема  следното:

Въззивната    жалба е       процесуално допустима, подадена е    от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответницата  срещу решението, с което  са уважени предявените срещу нея искове.  При подаването  на въззивната     жалба    е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Въззивната  инстанция, с оглед  правомощията си по чл. 269 от ГПК  намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по  т. дело № 1/2020 година  по описа на ОС – С. е образувано по исковата молба на  „Ч.“ ЕООД против „Д.“ ЕООД и Д.С. М.. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е доставило на  „С.Х.“ ЕООД, неучастващо в процеса дружество, стоки на обща стойност 53577,69 лева. Твърди се, че  със споразумение от 30.03.2019 година, подписано между ищеца и двамата ответници, ответниците са встъпили в дълга на „С.Х.“ ЕООД на основание чл. 101 от ЗЗД със съгласието на кредитора и са се съгласили да отговарят солидарно за това задължение. Със същото споразумение било поето и солидарно задължение на ответниците  за заплащане  на доставени  стоки  от ищеца на ответното дружество „Д.“ЕООД  през периода от 05.04.2019 година до 13.05.2019 година, чиято обща стойност след извършеното частично плащане на 25.04.2019 година, била 24139,02 лева. Крайният срок за погасяване на задълженията бил 30.06.2019 година. До този срок били заплатени  и 6200 лева от общо дължимите 53577,69 лева от „С.Х.“ ЕООД, или остатъкът бил 47377,69 лева.  Искането е да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от  общо 71516,71 лева главница / посочените по-горе по пера 24139,02 лева и 47377,69 лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба  до окончателното изплащане на сумата, както и 3715,19 лева – мораторни лихви върху главницата за период от 01.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба 03.01.2020 година.

По делото е представено споразумението  от 30.03.2019 година. То е подписано от „Ч.“ ЕООД в качеството на кредитор и от „Д.“ ЕООД и Д.С. М. в качеството им на длъжници.

Оспорването, направено от Д. М. на основание чл. 193 ал. 1 от ГПК на положения подпис  от нейно име с твърдения, че тя не е подписвала такова споразумение, не е установено. Напротив, от приетата пред въззивната инстанция съдебно почеркова експертиза се установява по категоричен начин, че подписът е неин, поради което следва да се приеме, че тя е обвързана от поетите  със споразумението  задължения, при липса на други  въведени в процеса  възражения  и доказателства за недължимост на процесните суми.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателката Д. М. за недействителност на споразумението по пункт І. В пункт І от споразумението е посочено, че по силата на сключен между  кредитора „Ч.“ ЕООД и  „С.Х.“ ЕООД договор за периодични доставки, ищецът е продал на „С.Х.“ ЕООД стоки на обща стойност 53577,69 лева, която цена не е заплатена от купувача и е изискуема към момента на подписване на споразумението.  Ищецът и двамата ответници  „Д.“ ЕООД и Д. М. са се споразумели, че  двамата ответници встъпват в посоченото задължение  на  „С.Х.“ ЕООД  на основание чл. 101 от ЗЗД и ще отговарят солидарно за него. В споразумението изрично е отразено, че „Ч.“ ЕООД в качеството си на кредитор  приема като длъжници „Д.“ ЕООД и Д.С. М..

От справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „С.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, се установяват твърдените от жалбоподателката  Д. М. обстоятелства. По отношение на  „С.Х.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение  № 496 от 28.10.2016 година, постановено по т. дело № 15/2016 година  на ОС – С. на основание чл. 630 ал. 1 от ТЗ. На 15.12.2016 година по партидата на дружеството е обявен изготвения от синдика  на 09.12.2016 година списък на кредиторите по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ. В този списък под № 3 като кредитор е посочено  дружеството „Ч.“ ЕООД с вземане в общ размер на 60512,51 лева, включващо главница, лихви и разноски  по сключена между страните сделка за доставки.  Този списък на кредиторите е одобрен от съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 от ТЗ от 27.12.2016 година, обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата.  С решение № 112/06.03.2017 година, постановено по т. дело № 15/2016 година по описа на ОС – С. длъжникът е обявен в несъстоятелност. Негов постоянен синдик, назначен с решение  от 08.12.2016 година, е К.П.И..

Така установените обстоятелства обаче не налагат извод за нищожност на процесното споразумение на основание чл. 26 от ЗЗД, каквито са доводите на жалбоподателката  Д. М.. Встъпването в дълга на  търговско дружество в несъстоятелност по никакъв начин не  се отразява на реда за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност, за да се приеме, че с неговото сключване се заобикаля закона.  Напротив, с това споразумение, сключено на основание чл. 101 от ЗЗД двамата ответници със съгласието на кредитора „Ч.“ ЕООД са се присъединили към дълга на несъстоятелния длъжник и са  приели  да отговарят солидарно с него по отношение на кредитора.  С това тяхно действие не се нарушават правата на останалите кредитори, нито по някакъв начин се накърнява или застрашава масата на несъстоятелността.  В случая встъпването в дълга е въз основа на договор, сключен между кредитора и ответниците, като съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД не е необходимо съгласието  на длъжника. По делото не са изложени обстоятелства и  не са представени доказателства за вътрешните отношения между длъжника и  ответниците, довели до сключването на споразумението за встъпване в дълг. За каквито и отношения обаче да става дума,  заплащането на задълженията на несъстоятелния длъжник към единия от кредиторите  от трети, неучастващи в производството по несъстоятелност лица, встъпили в дълга му при условията на чл. 101 от ЗЗД, не може да навреди на останалите кредитори и на масата на несъстоятелността. С оглед  начина, по който е уредена несъстоятелността като  производство за универсално принудително изпълнение   и етапа, до който е достигнало  това производство,  след евентуално плащане от страна на ответниците,  те не биха могли да противопоставят на останалите кредитори права, надхвърлящи тези, които има досегашния кредитор „Ч.“ ЕООД. В този смисъл не може да се говори за заобикаляне на  законовите разпоредби, свързани с реда за удовлетворяване на кредиторите и за нищожност на споразумението на това основание.

Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 635, ал. 1 изречение второ от ТЗ  като основание за нищожност на сключеното споразумение. Предварително съгласие на синдика съгласно тази разпоредба е необходимо само при сключването на нови сделки от страна на длъжника. В случая не става дума за сключване на сделка, а за договор за встъпване в дълга му, сключен с кредитора, за който дори не се изисква съгласието на длъжника.

По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното решение, с което Д. М. е осъдена да заплати на ищеца исковите суми заедно с другия ответник „Д.“ ЕООД при условията на солидарност, каквато изрично е уговорена в т. V на процесното споразумение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора Д. М. дължи на  „Ч.“ ЕООД направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 3348 лева адвокатско възнаграждение, за което са представени по делото доказателства за договаряне и реално заплащане.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

 

                              Р             Е            Ш              И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20288 от 03.08.2020 година, постановено по т. дело № 1/2020 година по описа на Окръжен съд – С.,  В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО Д.С. М., ЕГН **********, с адрес ***,  е осъдена заедно „Д.“ ЕООД, ЕИК *********,  при условията на солидарност,  да заплати на „Ч.“  ЕООД, ЕИК *********,  сумата 71 516.71лв., от които 47 377.69 лв. -  неизплатеното задължение на „С.Х.“ ЕООД /н/, поето на основание чл. 101 ЗЗД със споразумение от 30.03.2019год. и  24139.02лв.  -  стойността на доставени, но неплатени стоки в периода 05.04.2019год.-13.05.2019год., ведно със законната  лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.01.2020год. до окончателното  й  изплащане и   сумата 3 715.19лв.  мораторни лихви за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2019 год. до 03.01.2020 год.,  КАКТО И В ЧАСТТА,   с която Д.С. М., ЕГН **********, с адрес ***,  е осъдена  да заплати  на „Ч.“  ЕООД, ЕИК *********, заедно с ответника „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата  6 607.28лв. - съдебни разноски за първата инстанция.

ОСЪЖДА Д.С. М., ЕГН **********, с адрес ***,  да заплати на „Ч.“  ЕООД, ЕИК *********, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3348 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.  

                                          

                                            

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

                                                                 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                     

 

                                                                                     2.