Р Е Ш Е Н И Е
№ 109 / 7.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: М. КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1135 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалбата на Й.Д.Р., гр. Пловдив,
ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Г., срещу
Заповед № 8121К-9318/09.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение на длъжност „директор“ на ОДМВР-Пловдив, считано от датата на
връчване на заповедта. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на
заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание и в представени писмени
бележки, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводи
изложени в нея, като счита че са налице основанията по чл. 146 АПК. Претендира
отмяна на заповедта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, в
съдебно заседание и представени писмени бележки, чрез процесуалния му
представител Б. П., служител с юридическо образование, излага доводи за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваната заповед за издадена от
компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на
процесуалните изисквания за издаването й, съобразена с целта и разпоредбите на
приложимия материален закон. Претендира отхвърляне на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 226 АПК. С Решение
№ 314/26.04.2022 г. по адм. дело № 989/2021 г. Административен съд-Пазарджик е
отменил Заповед № 8121К-9318/09.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с
която на Й.Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение. За да достигне до този резултат съдът е приел, че
органът е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправните разпоредби. Посочил е, че държавният служител
не е изслушан, нито от него са изискани обяснения от дисциплинарно наказващия
орган, с което е нарушено правото му на защита. Приел за недоказано вмененото
на Р. дисциплинарно нарушение, както и че не е изпълнено задължението, визирано
в чл. 206, ал. 2 ЗМВР, поради което отменил заповедта.
Решението е обжалвано, като по подадената касационна
жалба е образувано адм. дело № 5270/2022 г. С Решение № 11107/05.12.2022 г.,
Върховният административен съд, Пето отделение е отменил решението на
АС-Пазарджик и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК е върнал делото за ново
разглеждане като приел, че същото е необосновано и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Посочил е, че съдът неправилно е определил
предмета на спора, който според ВАС се свежда до това дали Р. е извършил
виновно нарушение на чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила за организация на
експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните
превозни средства, плавателната и летателна техника на МВР, изм. със Заповеди
№№ 8121з-1061/29.12.2014 г. и 8121з-1148/26.11.2015 г.
Предмет на оспорване е заповед №
8121К-9318/09.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на посочено
правно основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 т. 1 и чл. 226, ал. 1, т.
8 ЗМВР, на Й.Д.Р. – старши комисар – директор на ОДМВР-Пловдив, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение, считано от 13.08.2021 г. за извършено нарушение на чл. 194, ал.
2, т. 1, пр. 3 ЗМВР (нарушен чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила, утвърдени със
Заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, изм.) и чл.
203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР.
Със Заповед № 8121К-7759/18.06.2021 г. на
министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу
старши комисар Й.Д.Р. – директор на ОДМВР – Пловдив по повод докладна записка
УРИ № 317р-8138/16.06.2021 г. на за директора на ОДМВР-Пловдив. В заповедта е
отбелязано, че служебните автомобили, предоставени на ОДМВР-Пловдив, са
използвани от Р. в качеството му на директор, в нарушение на чл. 34, ал. 1 -
„Забранява се ползването на техниката за лични нужди, с изключение на случаите
по чл. 43 и чл. 44“ от Вътрешните правила за организация на експлоатацията,
материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства,
плавателната и летателната техника на Министерството на вътрешните работи
(Вътрешните правила), утвърдени със Заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра
на вътрешните работи, изм. и допълнена със Заповед № 8121з-1061/29.12.2014 г.,
Заповед № 8121з-1448/26.11.2015 г., Заповед № 8121з-1043/29.08.2018 г. и
Заповед № 8121з-2/02.01.2020 г., поради което деянието на Р. е квалифицирано
като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр.
трето от ЗМВР - „неизпълнение ... на заповедите и разпорежданията на министъра
на вътрешните работи...“ (нарушен чл. 34, ал. 1 от Вътрешни правила).
Използването от Р. на служебното му положение на директор на ОДМВР-Пловдив,
което му е предоставило възможност да ползва служебните автомобили на дирекцията
за лични цели (представляващо лична облага), е определено като съставомерно по
чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ от ЗМВР - „използване на служебното
положение за лична облага“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е
връчена лично на служителя срещу подпис на 23.06.2021 г.
В хода на дисциплинарното производство, на
основание чл. 206, ал. 4 ЗМВР дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е
приобщил следните материали: копия от пътни книжки на служебните автомобили,
използвани от директора на ОДМВР-Пловдив; разпечатка от справка от АПИ за
контролни точки в страната в периода 01.01.2020 г. до 31.05.2021 г.; копия от
заповеди за командировка и разходни касови ордери; копия на два броя заповеди
за зачисляване и управление на лек автомобил; сведения от служителите Г.П.Б.и И.А.П.;
справки за използван платен годишен отпуск и отпуск поради нетрудоспособност и
кореспонденция с други структури при МВР.
Установено е, че със Заповед № 3-7439/04.12.2013
г. директорът на ОДМВР–Пловдив е разпоредил щатните леки автомобили „Опел Вектра“
рег.№ *** и „Мерцедес МЛ“ рег.№ *** да се управляват от Г.Б. За възлагане
управлението на „Ауди А6“ с peг.№ *** на 15.05.2020 г. е изготвена заповед от
директора на ОДМВР-Пловдив, която не е подписана и регистрирана, но с предавателно-приемателен
протокол от 15.06.2020 г., изготвен на 06.04.2020 г., лек автомобил „Ауди А6“, определен
да обслужва ръководството на ОДМВР-Пловдив е предаден на водача Г.Б., като в
окомплектовката на автомобила са включени 2 бр. контактни ключа. Посочено е, че
от 2013 г. до 12.02.2021 г. Б. е бил шофьор на директорите на ОДМВР-Пловдив,
като от 31.07.2019 г. директор е бил Й.Р.. От 10.02.2021 г. за шофьор е
определен И.П..
От събраните документи и обяснения е прието, че в
периода от 05.02.2020 г. до 29.04.2021 г. на конкретно посочени в обобщената
справка дати, старши комисар Р. се е възползвал от служебното си положение на
директор на ОДМВР-Пловдив и е разпореждал неправомерното използване на
служебните автомобили „Опел Вектра“ с peг.№ ***, „Ауди А6“ с peг.№ *** и
„Мерцедес МЛ“ с peг.№ *** за негови лични цели, без за тези пътувания да е
имало служебна необходимост. Посочва се, че за да прикрие неправомерното
използване на описаните служебни автомобили, в нарушение на чл. 34, ал. 1 от
Вътрешните правила Р. е разпоредил да не се попълват пътните книжки на леките
автомобили, каквото е изискването на чл. 65, т. 1 от Вътрешните правила. С
оглед на това пътните книжки на трите автомобила не са били водени в
съответствие с т. 2 на чл. 65 от Вътрешните правила, също така не са били
спазвани и правилата на чл. 59 и чл. 60 от Вътрешните правила за попълването и
правилното оформяне на пътните книжки на автомобилите. Във връзка с
установеното е изготвена обобщена справка рег.№ 8121р-12934/27.07.2021 г. относно
приключено дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в която са
отразени извършените от ДРО действия по разследването и е предложено
наказващият орган да приеме за безспорно доказано, че Р. е извършил нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. трето от ЗМВР.
Справката е редовно връчена на 30.07.2021 г., видно от отбелязването върху нея,
като Р. е подал обяснение и възражения.
В резултат на установеното е издадена обжалваната Заповед
№ 8121К-9318/09.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Наказващият орган
е приел за доказано, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. трето от ЗМВР - „неизпълнение ... на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи...“ (нарушен чл.
34, ал. 1 от Вътрешните правила), чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР -
„използване на служебното положение за лична облага“, за което е наложил дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение на Р.. Приел е за
безспорно доказано, че на подробно изброени 49 броя дати в периода от
05.02.2020 г. до 29.04.2021 г. служителят се е възползвал от служебното си
положение на директор на ОДМВР–Пловдив, като е разпоредил неправомерното
използване на служебни автомобили „Опел Вектра“ с peг.№ ***, „Ауди А6“ с peг.№ ***
и „Мерцедес МЛ“ с peг.№ *** за негови лични цели (за негова лична облага), без
за тези пътувания да е имало служебна необходимост, с което е извършил
нарушение на служебната дисциплина. Органът е приел, че съгласно разпоредбите
на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, за разкриване на обективната истина в хода на
дисциплинарното производство могат да се използват всички начини и средства,
допустими от закон, като наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички
доказателства. Данните от АПИ и ГДНП са кредитирани изцяло, тъй като подкрепяли
твърденията на Г.Б. и И.П. и са получени в резултат на използвана техника на
съответните контролни точки. Приел е, че справките от АПИ и ГДНП могат да се
приемат за годно доказателствено средство, тъй като съответстват на
изискванията на чл. 39, ал. 1 АПК. Приел е, че нарушението е тежко, тъй като
грубо са засегнати обществени отношения, свързани с използването на служебния
транспорт в МВР; автомобилите са използвани многократно за лични цели със съответни
разходи, като подчинените му служители са станали свидетели на лош пример. Посочено
е, че деянието е извършено умишлено от полицейски служител на ръководна
длъжност, като е налице пълно несъответствие с изискванията за отговорно и професионално
отношение. Посочено е, че Р. няма наложени други дисциплинарни наказания, като
е награждаван многократно. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
връчена лично на държавния служител на 10.08.2021 г. срещу подпис.
По делото в качеството на свидетели са разпитани
лицата И.А.П., С. Т. К., С. К. К., Я. Б. Ш. и Г. П. Б..
От показанията на св. П. се установява, че същият
е работил като шофьор на директора на ОДМВР-Пловдив от месец февруари до месец
май 2021 г. Заявява, че само той е попълвал пътната книжка по указания от
предишния шофьор Г.Б., който му е обяснил и какво се пише в нея. Не е
запознаван със заповед, която урежда реда, по който се оформят пътните книжки.
Заявява, че никога не е получавал разпореждане от г-н Р. какво да пише в
пътната книжка. В управлявания от него автомобил никога не е возил други лица
или служители, както и не му е разпореждано превозването на вещи, храни, пари
или друго, до който и да е адрес. Заявява, че никога не са ходили на по-далечни
командировки. Излизали са извън територията на ОДМВР-Пловдив няколко пъти - до
дирекцията в Пазарджик, до РУ-Велинград и до София.
Свидетелят С. К. - директор на Центъра за специализация
и професионална подготовка гр. Пазарджик към Академията на МВР заявява, че няма
спомен да е провеждал срещи с жалбоподателя след като е заел длъжността
директор на ОДМВР-Пловдив.
В показанията си, свидетелката С. К. заявява, че в
качеството й на служител, изпълняващ функциите „Връзки с обществеността“ на
ОДМВР-Пловдив се е налагало да пътува с Р. и неговия шофьор в работно време и в
извънработно време, обикновено ден събота или неделя, но само в случаи, в които
са имали съвместни пресконференции с Районна прокуратура или Окръжна
прокуратура гр. Пловдив. Служебният автомобил е бил използван и за инициативи,
които са били свързани с превенция. Заявява, че св. Б. често пъти се е
възползвал от служебния автомобил, управлявайки го и без присъствието на директора
в него. Предлагал на колеги, включително и на нея услуги, свързани с
използването на служебния автомобил - като например доставки на зеленчуци от
близки села. В хода на дисциплинарното производство не са ѝ искани
сведения.
От показанията на св. Я. Ш. се установява, че в
периода 2019-2021 г. изобщо не се е срещал с жалбоподателя и не е поддържал
отношения с него.
От показанията на св. Г.Б. се установява, че е
изпълнявал длъжността „шофьор“ на Й.Р., като управлявал леки автомобили „Опел
Вектра“ и „Ауди А6“. Когато следва да извърши транспорт извън областта, това се
случвало със заповед за командировка, но когато е вътрешен маршрут в пътните
книжки е записвал „градски маршрут по разпореждане“. Твърди, че са пътували до
Велинград, Костандово, Пазарджик и до Стрелча. Извършвал е пътувания и сам,
както по разпореждане на жалбоподателя, така и за лични нужди. Заявява, че само
той е попълвал пътните книжки, като Р. е бил запознат с начина на оформяне на
тези книжки. Заявява, че в период от 7 години е бил шофьор на трима директори
на ОД на МВР, като пътните книжки се оформяли по същия начин и при другите
директори. Не е имал писмена заповед как да оформя пътната книжка в годините.
Заявява, че не е търсил изрично съгласие да ползва лично служебен автомобил,
просто се е подразбирало, че може да ползва автомобила за собствени нужди. Така
е било и при предишните директори. Твърди, че е излизал 1-2 пъти по лични нужди
извън града, било е в работно време, мисли, че един път е било и в почивен ден.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. П., св. К.,
св. К. и св. Ш., тъй като същите са логични, непротиворечиви и последователни,
като всеки един от тези свидетели е възприел непосредствено отделни относими
към предмета на спора обстоятелства. Показанията на св. Б., съдът е на
становище, че следва да бъдат кредитирани частично и доколкото не противоречат
на показанията на останалите разпитани по делото свидетели, както и на
неоспорените писмени доказателства, като съображенията за това ще бъдат
изложени по-долу.
В съдебно заседание на 23.03.2022 г. е изслушана
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която като неоспорена от
страните, съдът намира, за компетентно изготвена. Съгласно заключението на
вещото лице, в пътните книжки на леки автомобили „Опел Вектра“ с peг.№ ***,
„Ауди А6“ с peг.№ *** и „Мерцедес МЛ“ с peг.№ *** в периода 01.01.2018-31.12.2021
г. са вписвани различни маршрути в града и извън града. Вписванията на маршрути
в града са предимно „маршрут по разпореждане“. Изразът „по разпореждане“ се
използва 737 пъти в описанието на маршрутите от общо 1062 вписвания за изминати
километри в града. Вещото лице е описало честотата на движение на процесните
автомобили в процесния период, както и констатираните записи в почивни или
празнични дни. И при трите автомобила са констатирани маршрути на движение
извън града, съответно при л.а. „Мерцедес МЛ“ - 10 пъти; л.а. „Ауди А6“ - 31
пъти; при л.а. „Опел Вектра“ - 150 пъти.
Във връзка с дадените от ВАС указания, с
Определение № 2373/14.12.2022 г. по настоящото дело, съдът е задължил
административния орган да представи доказателства относно това дали Й.Р. е бил
запознат с Вътрешните правила, както и заповедите за техните изменения. В
съдебно заседание са представени и приети множество заповеди, издавани от Й.Р.
в качеството му на директор на ОДМВР Пазарджик и Пловдив, с които най-общо се
вменяват задължения на подчинени нему лица да извършват дейности, съобразно
Вътрешните правила.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваната заповед е връчена на 13.08.2021 г., а
жалбата срещу нея е подадена до съда на 23.08.2021 г., т.е. в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената
защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна, по
следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган –
министърът на вътрешните работи, който съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР се
явява и органът, образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал.
1, т. 1, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 1 АПК.
Оспореният акт е издаден в законоустановената
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото в ЗМВР
липсват специални изисквания към формата на заповедта. Посочени са издателят на
акта, и неговият адресат. Актът съдържа изложение на фактическите и правни
основания, въз основа на които е издаден – органът е посочил фактите, от които
черпи упражненото публично субективно право, както и е посочил правните норми и
е разпоредил правните последици.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че
при провеждане на дисциплинарното производство е нарушена разпоредбата на чл.
206 ал. 1 ЗМВР. В представената по делото покана рег.№ 8121р-13056/29.07.2021
г. е отбелязано, че на Р. се предоставя възможност да депозира обяснения или
възражения до ДНО относно посочените в обобщената справка фактическа
обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и
да представи доказателства за твърденията си. В конкретния случай, служителят е
дал писмени обяснения и възражения, адресирани именно до ДНО с вх.№
812100-1627/02.08.2021 г., т.е. преди издаването на заповедта, органът се е
запознал с тях и подробно ги е обсъдил в акта си, с което е изпълнил
задълженията си по чл. 206 ал. 1 ЗМВР. Следва да се отбележи, че копие от
обобщената справка и всички събрани в дисциплинарното производство
доказателства са връчени на пълномощника на жалбоподателя и по този начин му е
предоставена възможност да упражни пълноценно правото си на защита. Освен това
правото на жалбоподателя да прави възражения и да представя доказателства е
упражнено в пълен обем и в съдебното производство по обжалване на заповедта,
поради което съдът счита, че не е налице соченото в писмените бележки на
процесуалния представител на жалбоподателя съществено процесуално нарушение.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР
се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания.
Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 ЗМВР и се изразяват в:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители.; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на
служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна
отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не
съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. В
конкретния случай, на Р. е наложено дисциплинарно наказание за нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР-
„неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи“ - нарушен чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните
работи и по 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР - „използване на служебното положение
за лична облага“. Т.е., касае се за две дисциплинарни нарушения, второто от
които е следствие на първото - неизпълнение на заповед на министъра на
вътрешните работи, при което служителят е използвал и служебното си положение
за лична облага.
На първо място, настоящият съдебен състав приема,
че самото описание на извършеното нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР
изключва извършването на нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР, тъй като според
ДНО личната облага, която е елемент от нарушението, се изразява в стойността на
изразходеното гориво при провеждането на нерегламентираните пътувания. Няма как
едно МПС да бъде използвано за лични нужди, без да се придвижва в пространството
и респективно, без да изразходва гориво. След като Р. е осъществил състава на
чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР, нарушавайки чл. 34 от Правилата, той очевидно
е изразходил и служебно гориво и е недопустимо да се твърди едновременно с
това, че изразходеното гориво представлява отделна „лична облага“ по смисъла на
чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. По различен начин би стоял въпросът, ако
използването на служебните МПС-та е било извършено с цел облагодетелстване на
жалбоподателя или трето лице (например превоз на стоки или лица, с или без
заплащане и т.н.), но такива твърдения в оспорената заповед липсват. По тези
съображения, съдът счита, че следва да обсъди основно извършването на нарушение
по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР.
В изпълнение на указанията, дадени в отменителното
решение на ВАС, съдът е изискал доказателства, дали жалбоподателят е бил
запознат с Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материалите и
техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната
и летателната техника на МВР, утвърдени със заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, както и измененията й. Представени са по делото множество заповеди,
издадени от Й.Р. в качеството му на Директор на ОДМВР Пловдив и Пазарджик, във
връзка с приложението на въпросните Вътрешни правила. След като жалбоподателят
се позовава на отделни разпоредби от Вътрешните правила в издадени от него
заповеди, очевидно той е бил запознат с тях, като без значение е, че
запознаването не е станало срещу подпис. Още повече, че в длъжностната
характеристика за длъжността „директор на ОДМВР“ изрично е записано, че едно от
основните задължения на служителя е да познава, спазва и прилага нормативната
база, регламентираща дейността и функциите на структурите на МВР.
Спорен е въпросът дали с поведението си, Р. е
нарушил чл. 34 от Правилата, забраняващ ползването на техниката на МВР за лични
нужди и вследствие на това е набавил за себе си лична облага. Действително, по
делото е доказано от справките на АПИ за контролни точки в страната, че трите
служебни автомобила са се движили до различни точки на територията на Област
Пазарджик, София и гр. София, докато в пътните книжки за съответните дати е
вписано „градско, маршрут по разпореждане“. От доказателствената съвкупност не
може да се изведе несъмнен и категоричен извод, че на тези дати Р. е използвал
съответното превозно средство за лични нужди. Пътните книжки са попълвани от
шофьорите без подпис на Р., удостоверяващ негово пътуване в съответния
автомобил. Единствено св. Б. твърди, че Р. му е нареждал да вписва градски
маршрути, за да оправдае пътуванията извън областта. Св. П. заявява обаче, че Р.
никога не му е нареждал какво да пише в пътната книжка, а това го е направил
предишния шофьор (т.е. св. Б.). Относно попълването на пътните книжки може също
да се посочи, че начинът им на оформяне е бил практика в ОДМВР-Пловдив, тъй
като св. Б. заявява, че е процедирал по същия начин и при предишните трима
директори, както и че винаги е вписвал „градско, маршрут по разпореждане“, за
да не се разбира къде са пътували директорите. От показанията на св. К., а и
частично от показанията на самия Б. се установява, че последният също е ползвал
служебния автомобил за лични цели, което означава, че няма как да се направи
категоричен извод, че на посочените в заповедта дати, пътуванията са извършвани
по разпореждане на Р.. Нещо повече, дори и да се приеме за доказано, че
служебните автомобили са пътували по разпореждане на жалбоподателя, не може да
се твърди, че със сигурност пътуванията са извършени за негови лични нужди.
Единствено св. Б. заявява, че е возил няколко пъти багаж до родителите на Р.,
което твърдение не намира опора в останалите доказателства по делото. За пътуванията
на територията на Област Пазарджик и гр. София никой не твърди с каква цел са
осъществени и дали тази цел не е пряко или косвено свързана със служебната
дейност в структурите на ОДМВР-Пловдив.
Квалифицирането на нарушението като „тежко
нарушение“ на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР визира три алтернативни
хипотези: 1. превишаване на власт 2. или използване на служебното положение за
лична облага 3. или използване на служебното положение за облага на трети лица.
Първите две хипотези са свързани с действия на служителя, които не са в
изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към
използване на властта, произтичаща от заеманата длъжност за лично
облагодетелстване. При третата хипотеза служителят изпълнявайки професионалните
си задължения дава възможност на трети лица да се облагодетелстват, без самият
държавен служител от МВР да има лична изгода от това. Възможността за
дисциплинарно уволнение при посочените хипотези изисква по безспорен и
категоричен начин да е доказано изпълнителното деяние - превишаване на власт
или злоупотреба със служебното положение; същото да е съставомерно, т.е. да е
извършено умишлено – с конкретната цел за получаване на лична облага или да
осигурява възможността трети лица да се облагодетелстват, което от своя страна
предполага преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането,
чрез използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на
неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно наказание уволнение
на посоченото основание. В конкретния случай не се доказва наличието на
елементите от фактическия състав на приложимата правна норма, тъй като не се
установи Р. да е нарушил чл. 34 от Правилата, а още по-малко вследствие на това
нарушение да е набавил за себе си лична, или за трето лице облага.
На следващо място, разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР
въвежда задължението при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата,
при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Дори и да се приеме, че с поведението си Р. е
извършил нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР, то с оглед данните от
личното кадрово досие на служителя, видно от което по време на дългия му
служебен стаж, преминал в различни структура на МВР, същият е многократно награждаван
и не е наказван, наказанието „уволнение“ е несъразмерно тежко. ДНО не е изложил
никакви съображения защо приема, че целите на генералната превенция няма да
бъдат постигнати с налагането на по-леко дисциплинарно наказание.
Ето защо, незаконосъобразно ДНО е наложил
дисциплинарното наказание „уволнение“.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, но в нарушение на приложимия материален закон, поради което същият следва
да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и предвид своевременно
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва МВР да
бъде осъдено да заплати на Й.Р. такива в размер на 2 052 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за двете инстанции по приложен списък по чл. 80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Д.Р., Заповед № 8121К-9318/09.08.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „директор“
на ОДМВР-Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Й.Д.Р., гр.
Пловдив, ЕГН ********** сумата от 2 052 (две хиляди петдесет и два) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/