РЕШЕНИЕ
№ 59 02.03.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1736 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Д.Д.Т.,
ЕГН **********,***, против Наказателно
постановление № 1223/19.08.2019г. на Началник на РУ- Несебър, с което за
нарушение на чл.96, ал.4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.190, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. Заявяват се
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли за
отмяна на атакуваното постановление. В съдебно заседание представител не се
явява, не се ангажират доказателства.
За РУ- гр.Несебър,
редовно уведомени, представител не се явява.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Представеният по делото акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 209563/1223/06.08.2019 г. е
съставен за това, че на 05.08.2019 г., около 23,00 ч., в землището на с.
Кошарица, на около 300 м. от защитена зона „Калината”, при извършване на
проверка е установено, че Т. пренася законно притежаваното си дългоцевно
огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „ИЖ”, № С 14342, придобито за
ловни цели, в текстилен калъф, без поставено заключващо устройство на спусъка.
С това нарушил нормата на чл. 96, ал.4 от ЗОБВВПИ. Административнонаказващият
орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно
от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.
В съдебно заседание св. Щ.
заявява, че на посочените в акта дата, час и място било установено, че Т.
пренасял на седалката на автомобила, който управлявал и в който бил сам,
собственото си оръжие в текстилен калъф без заключващ механизъм. Това бе
потвърдено и от св. Б., съставил акта за установяване на административно
нарушение. Последният заяви, че оръжието е законно притежавано от жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:
Наказателното постановление и актът
за установяване на административно нарушение са издадени от компетентните органи, в рамките на техните правомощия,
видно от представената по делото заповед.
Изложените
в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения не се споделят
от настоящата инстанция. Действително в наказателното постановление не е
посочен бланкетният номер на акта за установяване на административно нарушение,
но е посочен другият, последващ номер, съвпадащ с този на постановлението. По
делото няма данни на Т. да е бил съставян друг АУАН за да се приеме, че същия
не може да разбере въз основа на кой акт е издадено наказателното постановление.
Актът му е бил връчен лично, като на същия е отразено като възражение, че нарушителят
не е знаел за промените в закона. В този смисъл съдът намира, че правото на
защита на жалбоподателя не е нарушено и същия е наясно за кое установено с акт
нарушение е бил санкциониран с обжалваното постановление. Описанието на
нарушението както в АУАН, така и в НП е достатъчно ясно и индивидуализирано,
като очевидно Т. е разбрал в какво се състои нарушението предвид наведените от
него в жалбата доводи относно обстоятелството, че не бил осъществил състава на
административното нарушение по чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ.
С оглед
изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на Т. е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение и впоследствие е било издадено
наказателно постановление. По делото няма спор, че жалбоподателят има
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели. В този
смисъл следва да пренася дългоцевното си оръжие в калъф със заключващо
устройство на спусъка, което в случая не е било сторено. Обстоятелството, че
оръжието не е заварено в ръцете на жалбоподателя, не обосновава липсата на
състав на административното нарушение. Законодателят не е поставил като елемент
от състава на нарушението осъществяване на непосредствена фактическа власт
върху оръжието. Установи се, че същото е било поставено на седалката на
автомобила, управляван от жалбоподателя, в който същия е бил сам. В този смисъл
няма съмнение, че именно Т. е пренасял оръжието. Предвид на това жалбата се явява
неоснователна, поради което следва да бъде потвърдено атакуваното наказателно
постановление. Наложената санкция е във фиксиран размер и не подлежи на съдебен
контрол.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1223/19.08.2019г. на Началник на РУ- Несебър, с
което за нарушение на чл.96, ал.4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.190, ал.1 от същия закон, на Д.Д.Т., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: