Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13591/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Й.С.,
с която са предявени срещу С.О.искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на
здравето – фрактура на десен глезен и за сумата от 1244,55 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от лечението на счупването. Претендира
законната лихва от датата на увреждането – 20.12.2018 г. върху обезщетението за
неимуществени вреди и от исковата молба – 18.10.2019 г. върху обезщетението за
имуществени вреди, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че се е подхлъзнала на заледен участък
от тротоара на ул. И.П.– пред №**вследствие на което се е счупил десният й
глезен и получила контузия на таза и гръдно-коремната област. Претендира
обезщетения за причинените й имуществени и неимуществени вреди от ответника,
който е натоварен с отговорността да поддържа тротоарите съобразно нуждите за
безопасното му използване от пешеходците.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдяния от ищцата механизъм, като твърди, че сградата ул. И.П.№23 не е
общинска собственост и почистването на тротоара пред сградата през зимния сезон
следва да се осъществи от собствениците, съответно – ползвателите на съответния
имот. Позовава се на съпричиняване.
Третите лица помагачи АЕС-Х ООД, РТК ООД, Е.Р.– Р ООД,
БКО ООД оспорват иска, твърдят, че отговорността за прилежащия тротоар е на
стопанина на сградата, пред която е тротоара.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от гласните доказателства – показанията
на свидетеля С. М. и писмените доказателства, представляващи медицински
документи, че на 20.12.2018 г. около 9,00-9,30 часа сутринта, след слизане от
автомобила си пред къщата, в която живее, ищцата се е спънала и подхлъзнала в
буца лед на пътното платно на ул. И.П.. Свидетелят е имал уговорка с ищцата и я
е чакал пред дома й, а мястото му е познато, тъй като живее в същия квартал.
Сочи, че на мястото, на което е станал инцидентът, няма тротоари – улицата се
състои единствено от пътно платно, а от портата на къщата се излиза на самата
улица. Описва времето като студено и посочва, че предходните дни е валял сняг и
улицата е била с коловози и буци лед, непочистена. След падането на ищцата,
свидетелят се е опитал да я вдигне, но не успял и се обадили на съпруга й,
който я е отвел в болница.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че при
процесното произшествие ищцата е получила счупване на двете кости на десния глезен,
което е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около
5 - 6 месеца, през който период е била нетрудоспособна. Процесното травматично
увреждане на ищцата се получава при стъпване на криво и отклонение на подбедрицата
спрямо ходилото в странична посока, вследствие на което двата глезенни
израстъка се счупват. Това увреждане кореспондира с механизма на получаването
му, описан исковата молба. На 21.12.2018 г. ищцата е оперирана, като й е
извършено открито наместване и фиксация на счупването на малкия пищял с метална
пластина и винтове. Проведено лечение с венозни системи, антибиотици,
противосъсирващи и обезболяващи лекарства. На 26.12.2018 г. е изписана от
болницата с подобрение, препоръчано й е да ходи с помощни средства за срок от 45
дни. Вследствие счупването на десния глезен, С.С. е изпитвала неудобства и
затруднения при самообслужване, спане, шофиране за около 3-4 месеца. На 25.02.2019
г. отново е постъпила в болница за изваждане на един от винтовете на глезена.
На 27.02.2019 г е оперирана – изваден е супрасиндесмалния винт. Проведено
лечение с венозни системи, антибиотици, обезболяващи и противосъсирващи
лекарства. На 28.02.2019 г. е изписана с подобрение. На ищцата са издадени болнични
листа от 20.12.2018 г. до 17.06.2019 г. – общо 180 дни, във връзка с лечението
на процесното счупване.
Установява се от показанията на свидетеля Т.С., съпруг
на ищцата, че ищцата е изпитвала силни болки, през продължителен период – около
4 месеца е провеждала рехабилитация, дълго време е била обездвижена на легло и
около 2-рия, 3-тия месец е започнала да се придвижва с патерици, а свободно и
без помощни средства е започнала да ходи на 10-тия месец след инцидента.
Съдът намира, че от ангажираните писмени доказателства,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите,
които съдът кредитира като логични и последователни, се установява настъпване
на увреждане на здравето на ищцата по механизма, описан в исковата молба –
подхлъзване на заледен участък от пътното платно на ул. И.П., в причинна връзка
с което е счупен десния глезен на ищцата.
Така установения механизъм не се разколебава от
извършеното от ответника и от третите лица помагачи насрещно доказване. От
ангажираните писмени доказателства – справка от Столичен инспекторат (л.50) се
установява, че на 20.12.2018 г. не е извършвано снегопочистване, тъй като не е
имало снеговалеж. Снеговалеж е имало на 16-17.12.2018 г. и снегопочистване и
обработка чрез разпръскване на смеси на ул.И.П.е извършено двукратно на
16.12.2018 г. вечерта. Това се потвърждава и от показанията на разпитания
свидетел М., който сочи, че е имало снеговалеж не в деня на процесния инцидент,
а в предходен. В същото време от графиците за извършено снегопочистване и
обработка не се установява в каква степен е извършено почистването, нито дали е
имало коловози и буци лед. От така установените факти съдът приема, че писмените
доказателства не оборват показанията на свидетеля за обстоятелството, че е
имало заледявания по улицата, по която е преминала ищцата.
Съгласно чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. От обстоятелството, че по улицата към момента на увреждането е имало заледявания, които не са обработени
или изчистени, се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението да
поддържат общинската
пътна мрежа, по начин да е безопасна за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително в случаите,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС №
7/1959 г.). В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в
годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата,
поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.О.за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг.
от чл.45, ал.2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на
ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на
тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото
доказване не е проведено. Обстоятелството, че общината е осигурила почистване двукратно
почистване по време на снеговалежа, не представлява изпълнение на задължението,
установено в чл.30, ал.4 ЗП, доколкото наличието на заледявания, буци от лед и
коловози от лед по улицата сочи, че не е постигнат дължимият по закон резултат
улицата да е в годно състояние за безопасно
преминаване. Това е така, защото дори и да се приеме, че през зимата е
технически невъзможно да се изчисти изцяло от сняг и лед пътната настилка, задължението
за ответника по чл.30, ал.4 ЗП включва извършване на такива действия, които да
предотвратяват наличие на опасни за пешеходците необработени и необезопасени
участъци по улицата. Поради което съдът приема, че е налице деликт, извършен от
служители на ответника. Когато конкретната дейност е възложена на трето лице на
договорно основание (в случая – на третите лица помагачи), това не отменя
задължението на ответника, възложено му по силата на закона, нито неговата
отговорност при противоправно неизпълнение. Ако изпълнителят, кумуто са
възложени дейностите по почистване, не е изпълнил задълженията си съгласно
уговореното, за ответника възниква право да претендира вреди за лошо
изпълнение, което не влияе на отговорността на ответника към ищеца.
Предвид изложеното, в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на
уврежданията; интензитет и продължителност на болката, периода на възстановяване,
периода на загубената работоспособност, дължаща се на процесното увреждане и
как уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и
среда. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера
на уврежданията, периода на лечение, наличието на трайни последици за здравето
на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 30000 лв.
Основателна е и претенцията за имуществени вреди.
Видно от писмените доказателства и медицинската експертиза, за проведеното
лечение ищцата е заплатила общо сумата от 1244,55 лв. и в нейна полза е възникнало вземане за
имуществени вреди в този размер.
Основателно е направеното възражение за съпричиняване.
Съдът приема, че при процесните метеорологични условия – ниски температури,
сняг и поледици, в рамките на общата дължима грижа на всеки към собственото му
здраве и телесна неприкосновеност, е да се движи с изключително завишено
внимание, бавно и преценявайки състоянието на настилката. Като не е положила
тази грижа, ищцата е допринесла за настъпване на произшествието и вредоносните
последици, в равна степен с делинквента. Ето защо определените обезщетение
следва да се намалят с 1/2 – до сумата от 15000 лв. за неимуществените вреди и 622,28
лв. за имуществените вреди.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса и експертиза – в размер на 500 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно
с уважената част от иска – за сумата от 603.86 лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение (което съдът определя в размер на 300 лв.), съобразно
отхвърлената част от иска - за сумата от 223,48 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда дължимата държавна такса – в размер на 350 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София ул. ********, да
заплати на С.Й.С., ЕГН:**********, както
следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 20.12.2018 г. в гр.София, ведно със законната лихва от 20.12.2018 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД сумата
от 622,28 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се медицински разходи за лечение на увреждания на здравето, настъпили на 20.12.2018 г. в гр.София, ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 60000
лв. за неимуществени вреди и 1244,55 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София ул. ********, да
заплати на адв. Т. П. Б., на
основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 603,86
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН:**********,***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 223,48 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София ул. ********, да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 350 лв. държавна такса.
Решението е постановено с участието
на трети лица помагачи на страната на ответника: АЕС-Х ООД, ЕИК:********, РТК
ООД, ЕИК:********, Е.Р.– Р ООД, ЕИК:********БКО ООД, ЕИК:********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: