Решение по дело №293/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             30.10.2020 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 08.09.2020  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

 

секретар: П.У.

прокурор: М. Б.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 293/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от Прокуратурата на РБ се обжалва решение № 40/23.01.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3579/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с което първоинстанционният съд осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главен прокурор, с адрес гр.София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора **, адв.С.Т. *** 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивникът смята решението в обжалваната част за неправилно и излага съображения. Счита, че по делото не са налице достатъчно доказателства, които да установяват действително претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство. Възразява, че не било доказано, че воденото срещу ищеца наказателно производство е придобило публичност, че прокуратурата е разпространявала данни от разследването и повдигнатото обвинение да е станало публично достояние. Оспорва определения размер на обезщетение като завишен и несъответстващ на действително търпените вреди. Излага, че спрямо ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение "Подписка". В допълнение към въззивната жалба въззивникът, макар и да пише, че оспорва решението в частта за разноските, по същество излага възражение, че смята за неправилно приетото от ЯРС, че обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, въпреки уваженото му възражение, че претенцията за лихва е погасена поради изтичане на тригодишна давност. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли иска в уважената му част или определи значително по-малък размер на обезщетение за неимуществени вреди от уважения от ЯРС като съобрази размера на дължимите разноски по делото.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия Н.А., чрез адв.С.Т. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и не страда от пороците, посочени в жалбата. Моли въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част като правилно, законосъобразно и обосновано и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът поддържа въззивната жалба, моли решението на ЯРС да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно уведомен - не се явява и не се представлява.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ДП № 23/2012 г. по описа на ОСлО в ОП Ямбол и пр.пр. № 3000/2009 г. по описа на ЯРП е видно, че с постановление от 12.07.2011 г. ищецът-въззиваем Н.Г.А. е привлечен за обвиняем в извършване на престъпление от общ характер по чл. 201 от НК за това, че в гр.Ямбол в качеството си на длъжностно лице в „Сити Експрес“ ООД гр.София, на длъжност „организатор куриерска дейност в район“ през периода 31.01.2009 г. – 01.10.2009 г. е присвоил чужди пари в размер на 15563,61 лв., собственост на дружеството, които са му били връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява. Със същото постановление на обвиняемия Н.А. е взета мярка за неотклонение „Подписка“ като обвиняемият се задължава да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, и да се явява при всяко призоваване. На 05.01.2012г. на обвиняемия по досъдебното производство Н.А. е било предявено разследването за престъплението по чл.201 от НК. С постановление от 23.07.2013 г. прокурор при ЯРП е прекратил досъдебното производство, по което като обвиняем е бил привлечен Н.А. за престъпление по чл. 201 от НК, тъй като в хода на разследването не се събрани достатъчно доказателства, за да бъде обвинението доказано – прекратяване по чл. 243 ал.1 т.2 от НПК.

Постановлението за прекратяване, видно от съдържащия се в ДП № 23/2012 г. пощенски плик и разписка е било изпратено на Н.А. на 26.07.2013 г. и върнато в ЯРП на 16.08.2013 г. като непотърсено. В ДП се съдържа писмо изх.№3000/2009г. от 04.04.2018г. от ЯРП, с което се уведомява адв.С.Т. - пълномощник на ишеца, за постановлението на ЯРП за прекратяване на наказателното производство по ДП 23/2012г.  и му е изпратено копие от него.

Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е било връчено на Н.А. на 09.08.2019г.

Няма данни по делото постановлението на ЯРП за прекратяване на наказателното производство да е обжалвано.

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаната свид. С.Г. - майка на ищеца, която е била до него, когато е започнало обвинението през 2011 г., установява, че в този момент Н. живеел с родителите си. Майка му забелязала, че има промяна в неговото поведение – имал тревожност, нарушения на съня, ставало му лошо, чувствал се подтиснат. Във връзка с това си състояние Н. първо посетил личния лекар, а след това започнал да ходи при психолози. Родителите му го изпратили при тяхна племенница в гр.Поморие, за да се разсее и смени обстановката, но там също получавал пристъпи. Лечението му продължило дълго време – вземал лекарства за нервната система. След този случай Н. заминал за Благоевград, а в момента живее в София и е семеен. Идва си често със семейството. Преди наказателното производство имал социален живот, спортувал, имал много приятели, а след тази случка приятелите, които разбрали, че го търсят в полицията за разпит, започнали да странят от него. Н. се затворил в себе си, спрял да излиза, получавал нервни кризи. Към днешна дата поведението му също било много променено, със сигурност е по-изнервен и майка му отдава това на този случай. Преди това никога не е имал спречкване с властите. Сега също ходи на психолог в София, но свидетелката не знае подробности.

От показанията на свидетелката Ж. А. - сестра на ищеца, се установява, че тя знае за образуваното срещу Н.А. производство през 2011 г., че по това време живеел с родителите им, а свидетелката поддържала често контакти с брат си Н.. След производството Н. се променил много, бил голям веселяк и купонджия, а започнал да страни от приятелите си, изпадал в депресия, започнал да взема антидепресанти – тотално се променил. Бил спортист, но спрял да тренира, затворил се изцяло в себе си. Посещавал и лекари. Свидетелката заявява за случай, в който пътували към село и Н. шофирал, а по средата на пътя пребледнял и искал да излезе навън, защото въздухът не му стигал. Не се чувствал добре и в друг случай, когато са ходили на дискотека, а той започнал да се задушава и имал чувството, че всички хора са отгоре му. Цялото производство му се отразило много зле - преди са се забавлявали, а след този момент е станал сприхав, вече не водили разговори, каквито имали преди, нямало ги шегите му. След обвинението го уволнили, опитал се да търси работа в града, но не успял да си намери и с приятелката си заминали за Благоевград. Близки и съседи са ги питали какво е станало с Н., защото виждали, че не е същия. Днес от разстояние на изминалите години, свидетелката твърди, че травма все още има у Н. и това е в резултат от обвинението. Н. се интересувал какво се случва с делото, като е контактувал с адвоката си от Ямбол и от София.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния казус е налице втората хипотезата: образуваното наказателно производство е прекратено поради недоказаност на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201 от НК с постановление за прекратяване на досъдебното производство от прокурор при ЯРП. Налице са основанията за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ в лицето на Прокуратурата на Република България. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Въззивният съд намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, които установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него досъдебно наказателно производство. Ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е унизено, притеснен и несигурен, затворил се в себе си. Наказателното преследване се отразило силно негативно на живота и социалното му общуване - започнал да страни от приятелите си, изпадал в депресия, започнал да взема антидепресанти – тотално се променил след обвинението - от весел и общителен човек станал затворен и потиснат, спрял да излиза, получавал нервни кризи, провел лечение с антидепресанти, посещавал психолог. ЯОС намира, че е налице пряка причинно следствена връзка между незаконното обвинение и установените вреди на ищеца.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ЯОС, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът го определя по справедливост. Въззивният съд определя по справедливост обезщетението по ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно обвинение срещу А., като в конкретния случай преценява с оглед установените по делото обстоятелства, имайки предвид тежестта на повдигнатото срещу него обвинение за извършване на престъпление по чл.201 от НК, за което наказанието е лишаване от свобода до осем години като може да се постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК. ЯОС отчита продължителността на наказателното преследване, негативното отражение на наказателното преследване върху емоционалното състояние на въззиваемия-ищец, върху неговото добро име и върху взаимоотношенията му в социалния му кръг, взаимоотношенията със семейството, близките и приятелите.

ЯОС приема, че вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.201 от НК, което е било прекратено, въззивникът-ищец е претърпял стрес, притеснения от отзвука сред семейството, приятелите и социална общност, неудобства. Това е дало отражение върху самочувствието му и емоционалното му състояние, преживял е страдания, изразяващи се в притеснения, несигурност, тревожност, било е накърнено доброто му име. Чувствал се наранен, унизен и обиден, поради което ограничил социалните си контакти, преустановил и обичайните си занимания – бил спортист, но спрял да тренира, затворил се изцяло в себе си. В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивника–ответник, че в хода на съдебното производство не били доказани действително претърпени неимуществени вреди като пряка последица от воденото срещу ищеца наказателно производство.

ЯОС като отчита продължителността на досъдебното наказателно производство с оглед обстоятелството, че от 12.07.2011г. А. е бил привлечен като обвиняем, и на 23.07.2013г. с постановление за прекратяване на ДП от 23.07.2013г., производството е било прекратено, а проведените процесуално-следствени действия, в които е участвал А., са на 12.07.2011г. - когато е привлечен за обвиняем и разпитан като такъв, и на 05.01.2012г. - когато отново е разпитан и му е била предявено разследването, вкл. и обстоятелството, че му е наложена мярка за неотклонение "Подписка", приема, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, съответства на обезщетение в размер на 2000 лева.

Предвид изложеното, въззивният състав намира за неоснователни възраженията на ПРБ относно размера на определеното от ЯРС обезщетение за неимуществени вреди.

По отношение началният момент на дължимостта на законната лихва върху обезщетението: при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - т.4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК.

От приложеното ДП е видно, че Постановлението за прекратяване е било връчено на Н.А. на 09.08.2019г., и съгласно чл.243, ал.4 от НПК в седемдневен срок от получаването на преписа може да бъде обжалвано от него. След изтичане на този срок, на 17.08.2019г. постановлението за прекратяване на досъдебното производство влиза в сила и от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва за забава върху обезщетението. В този смисъл възражението на прокуратурата относно началният момент на дължимостта на законната лихва върху обезщетението е основателно, и законната лихва върху обезщетението от 2000лв. следва да бъде присъдена от 17.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

При тези съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която се осъжда Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н.Г.А. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.201 от НК, и да бъде отменено в частта, с която е определен началният момент на дължимостта на законната лихва върху обезщетението като ЯОС я присъди от 17.08.2019г..

При този изход на делото съдът не се следва да присъжда разноски на страните.

На основание изложеното, ЯОС  

 

Р Е Ш И :

 

 

Отменя решение № 40/23.01.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3579/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС осъжда Прокуратурата на Република България, на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********, законната лихва върху обезщетението считано от 10.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това постанови:

Осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главен прокурор, с адрес: гр.София, бул.„Витоша“ № 2, на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора **, адв.С.Т. ***, законната лихва върху обезщетението от 2000лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.201 от НК, считано от 17.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Потвърждава решение № 40/23.01.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3579/2019г. по описа на ЯРС, в останалата обжалвана част, с която първоинстанционният съд осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главен прокурор, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора **, адв.С.Т. *** 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.201 от НК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.