РЕШЕНИЕ
№ 1528
гр. Пловдив, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245300502036 по описа за 2024 година
С решение №321 от 10.06.2024г., постановено по гр.д.№684/2023г. по описа на Районен
съд- Асеновград, I гр.състав Е. Д. К., ЕГН **********, гр. ***** е ОСЪДЕНА да заплати
на А. Е. К., ЕГН ********** от гр. *****, сумата от 861,20 лева (осемстотин шестдесет и
един лева и двадесет стотинки), представляваща възнаграждение по договор за извършване
на строителномонтажни работи в тоалетна на жилище, намиращо се в гр. *****, като е
ОТХВЪРЛЕН предявеният иск до пълния му размер от 1089 лева (хиляда осемдесет и девет
лева), съответно е разпределена и отговорността за разноските в производството.
Против осъдителната част на съдебното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№25100/23.07.2024г. от Е. Д. К., ЕГН **********, с която се вземе становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи, че
между нея и А. К. не било възникнало договорно правоотношение, договор не бил сключен.
На 23.03.2023г. жалбоподателката се свързала с К. за извършването на ремонт по фаянс и
фугиране на баня, като последният поискал сумата от 819 лв., а на 27.03.2023г. К. започнал
работата по обекта. Извършеният от въззиваемия ремонт бил изключително некачествен,
повредени били много материали, плочки, плочките били изцапани с лепило, а вече
направеното било криво и некачествено, респ. не могло да бъде довършено заради
допуснатите грешки, като тези обстоятелства се установявали от разпитаните в хода на
първоинстанционното производство свидетели. На 11.04.2023г. К. следвало да довърши
обекта, като вместо това обаче същият влезнал в помещението, където се извършвал
ремонта и започнал да прави снимки. Сочи, че снимките не били приобщени по реда и
правилата на ГПК. К. дала и пари на майстора, но нямала издаден документ. Между
страните не бил сключван договор, нямало и устна договорка за това. Допусната по делото
експертиза била изготвена без посещение в процесния обект, не ставало ясно дали снимките
към исковата молба отразявали правилното помещение. Разпитаните на страната на ищеца
1
свидетели били заинтересовани от изхода на спора, като съдът не е ценил показанията на
свидетелите, водени от ответната страна. Искането към Въззивния съд е за отмяна на
атакувания съдебен акт в обжалваната му част и постановяване на Решение, с което
предявеният иск да бъде оставен без уважение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.
Е. К., чрез адв. А. П., с който се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени
съображения. Претендират се разноски.
Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен иск от А. Е. К. с
правна квалификация чл. 266, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане ответната страна да
заплати на ищеца сумата в размер на 1089 лв., представляваща стойността на личен труд за
извършени СМР в апартамент, находящ се в гр. *****, досежно действия по отремонтиране
на тоалетно помещение, включващи хастар на две стени, поставяне на фаянсови плочки на
11,16 кв.м., изграждането на куфари от гипсокартон на външни водопроводни тръби за права
и обратна вода, изкопаване на канал за електрически кабел, монтаж на: мивка, тоалетна
чиния, смесители, вентилатор и лампа. Признава се в исковата молба че дейностите по
монтаж на вентилатор, на мивка, на лампа и на чешма, както и фугирането, не били
извършени.
Ответницата в отговора на исковата молба сочи, че към края на 2023г. се свързала с А.
К. чрез обява по интернет, като същият, след посещение, обявил цена от 819 лв. за всички
строителни работи, които следвало да извърши. Ремонтът трябвало да се направи на
тоалетна, в което помещение имало готова замазка, върху която следвало да се налепят
плочки. На 27.03.2023г. изпълнителят започнал работа по обекта. Твърди се, че извършеният
ремонт бил изключително некачествен, били унищожени много материали, поставените
плочки били изцапани с лепило и криви, а помещението останало недовършено. На
11.04.2023г. К. следвало да довърши обекта, да извърши фугиране, респ. да получи своето
възнаграждение в размер на 819 лв. Вместо това обаче, той влязъл в помещението и
започнал да снима, което било и закононарушение. К. му казала да довърши започнатата
работа, на което изпълнителят отказал, а последната го помолила да напусне жилището .
Сочи се още, че първоначалната уговорка между страните била уговореното възнаграждение
в размер на 819 лв. да бъде заплатено от възложителя при приЕ.нето на работата. Навежда,
че между страните не бил сключен договор за изработка, тъй като ищецът отказвал да
работи. Не било ясно по какъв начин и от кого били направени приложените към исковата
молба снимки, същите не били събрани по реда и правилата на ГПК.
За да постанови обжалваното решение Районният съд приел следната фактическа
обстановка, а именно, че в края на месец март 2023г. ответницата се свързала с ищеца по
отношение извършването на ремонт в тоалетно помещение в нейното жилище, в което
помещение следвало да се поставят фаянсови плочки, вентилатор и мивка, като страните
уговорили възнаграждение от 819 лв., в изпълнение на което ищецът започнал работа. С
оглед горното, съдът приЕ., че в случая бил налице сключен договор за изработка.
Договорът не било необходимо да бъде сключен в писмена форма, като законът допускал
устно договаряне между страните, като в случай на две насрещни волеизявления възниквало
и облигационно правоотношение. Представените с исковата молба фотоснимки били приети
като веществено доказателство, а ответницата признавала, че същите били направени от
помещението /тоалетна/, където следвало да се извърши ремонта. От заключението по
допуснатата СТЕ се установявало, че стойността на СМР възлизала на 861.20 лв., а
ответната страна не доказала възражението си за некачествено или забавено изпълнение,
който извод се потвърждавал и от другите събрани в хода на делото доказателства. Така
съдът приел, че възложителят следвало да заплати възнаграждение за приетата работа в
размер на 861.20 лв., а искът до пълния претендиран размер от 1089 лв. следвало да се
отхвърли.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира от фактическа и правна страна следното:
2
Разпоредбата на чл. 258 ЗЗД прогласява, че с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която
следва да заплати възнаграждение за изработеното. От посочената разпоредба могат да се
извлекат и конкретните характеристики на договора за изработка. Този договор е
консенсуален, двустранен, възмезден и неформален, като правоотношението възниква с
постигането на съгласие между страните относно съществените елементи на договора.
Същият е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност. С
пораждането на договорното правоотнишение се създават и съответните права и задължения
за страните. Основното задължение за изпълнителя е да изработи нещо на свой риск
съобразно поръчката, а задължението на възложителя е да приеме изработеното, както и да
го плати, като задължението за плащане на приетото е инкорпорирано и в нормата на чл.
266, ал.1 ЗЗД, която прогласява, че поръчващият следва да заплати възнаграждението за
приетата работа.
В настоящия случай е предявен иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 79
ЗЗД за осъждане ответната страна да заплати сумата в размер на 1089 лв., представляваща
стойността на личен труд за извършени СМР. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение между страните, съответно сключен договор за изработка, на
следващо място изпълнителят е длъжен да докаже, че е изпълнил възложената му работа
съобразно поръчката на възложителя, както и приЕ.нето на работата. От друга страна, в
тежест на възложителя е да докаже твърденията си за заплащане на дължимото
възнаграждение, в случай, че се навеждат подобни твърдения. Тежестта на доказване, че
задължението на изпълнителя е изпълнено лошо, е върху възложителя, чието е
възражението, че не дължи плащане ( така в Решение № 34 от 22.02.2010 г. на ВКС по т.д. №
588/2009 г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Настоящият състав намира, че в случая между страните е налице сключен договор за
изработка, породено е договорно правоотношение, по силата на което поръчващият – Е. Д.
К. е възложил на изпълнителя – А. Е. К., да осъществи ремонтни дейности, изразяващи се в
поставянето на фаянсови плочки в тоалетно помещение, монтирането на вентилатор и
мивка, като стойността на предстоящите СМР била уговорена да бъде в размер на 819 лв.
По отношение съществуването на облигационно правоотношение между страните отново
следва да се посочи, че договорът за изработка е неформален, законът не предвижда форма
за действителност и същият може да бъде сключен и устно. От данни по делото, в т.ч. и
твърденията на въззивната страна, може да се направи обосновано заключение, че такава
уговорка действително е постигната. Самата К. споделя, че се свързала с изпълнителя в края
на месец март на 2023г., като последният направил оглед на обекта и започнал работа на
27.03.2023г., като към онзи момент било договорено и възнаграждението в размер на 819 лв.
Отделно от това не се спори, че ремонтните дейности започнали ефективно, както и че
изпълнителят осъществил определен резултат по договора. Изложеното води до единствения
извод за наличие на договорна обвързаност между страните, поради което и възражението
на въззивната страна, релевирано в жалбата, че между страните не бил сключван договор,
нямало и устна договорка за това, се явява напълно неоснователно.
Следва да бъде посочено, че в конкретния казус претенцията на изпълнителя е за
заплащане на възнаграждение по договора за изработка, а възраженията на възложителя
касаят съществено неизпълнение на договора. В настоящия случай не сме изправени пред
хипотезата на чл.265, ал.1 ЗЗД, доколкото липсват твърдения от страната в тази насока. Ето
защо за уважаване претенцията за възнаграждение по договора за изработка изпълнителят
трябва да докаже, че възложената му работа е изпълнена съобразно поръчката, като в негова
тежест е и да установи, че изработено е прието от възложителя. В тази връзка следва да се
посочи, че липсват каквито и да било доказателства по делото, които да установяват
обстоятелството, че К. е изпълнил работата си съобразно поръчаното му. Приложеният по
делото снимков материал не е събран по установения процесуален ред, поради което въз
основа на него не могат да бъдат градени каквито и да било фактически или правни изводи.
Представените извадки от тетрадка, съдържащи направени от изпълнителя пресмятания,
3
приложени като писмено доказателство по делото, също не установяват, че извършената
работа съответства на поръчаното. Разпитаният на страната на ищеца свидетел, а именно К.
Г. също не излага факти, които да са свързани със съответствието на изработеното към
поръчаното.
На следващо място приЕ.нето на работата също не се установява от данните по делото.
В тази връзка с Определение №48 от 25.01.2016г. на ВКС по т.д. №3294/2014г., на II т.о., ТК,
ВКС е посочил, че сред основните задължения на възложителя по договор за изработка е да
приеме извършената работа, като при приЕ.нето той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приЕ.не. ПриЕ.нето на
извършената работа е налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че
счита изработеното за съобразено с договора, така и когато одобрението е изразено с
конклудентни действия. Когато възложителят е във фактическа власт на изработеното, без да
има възражения за недостатъци, то следва и че изработеното е прието чрез конклудентни
действия.
Не се установява от данните по делото К. да е приела работата, което обстоятелство
следва да бъде установено в процеса от изпълнителя. Липсват каквито и да било
доказателства сочещи, че възложителят е направил изрично волеизявление за приЕ.нето, а
не може да бъде споделено също, че работата е приета с конклудентни действия.
Действително в случая възложителят е във фактическа власт на изработеното, но следва да
се държи сметка, че помещението, предмет на ремонтните дейности, се намира в дома на К.,
поради което е невъзможно същата да не упражнява фактическа власт по отношение на
помещението. Все във връзка с приЕ.нето на извършената работа следва да бъде отчетено,
че от данни в производството безспорно се установява, че К. е поканила К. да напусне дома
, преди последният да завърши работата, за която бил нает, което мотивира настоящия
състав да приЕ., че в настоящия случай липсва приЕ.не на изработеното.
С оглед изложеното се стига до обоснован извод, че възложителят не дължи заплащане
на възнаграждение по сключения между страните договор за изработка. Отново и за пълнота
ще се посочи, че възраженията на К. касаят съществено неизпълнение на договора, поради
което и изпълнителят носи доказателствената тежест да установи, че изпълненото е
съобразно поръчаното, като негова е и тежестта да докаже, че работата е приета от
възложителя, което в конкретния случай не се установява.
За пълнота следва да се посочи, че не може да бъде установен и размерът на иска,
доколкото в настоящия случай съдът не може да определя същия по реда на чл. 162 ГПК, а
заключението от допуснатата съдебно-техническа експертиза не може да бъде ценено, тъй
като същото е изготвено на базата на снимковия материал, който обаче не е приобщен към
делото по съответния процесуален ред.
По разноските: с оглед изхода на спора в полза на въззивната страна следва да бъдат
присъдени и сторените разноски, а именно: Заплатена държавна такса за въззивното
производство размер на 25 лв.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №321 от 10.06.2024г., постановено по гр.д.№684/2023г. по описа на
Районен съд- Асеновград, I гр.състав., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***** иск с правна
квалификация чл. 266, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане Е. Д. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ***** да заплати сумата в размер на 1089 лв., представляваща стойността на личен
труд за извършени СМР в апартамент, находящ се в гр. *****.
4
ОСЪЖДА А. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на Е. Д. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ***** сторените разноски в размер на 25 лв. – заплатена държавна
такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5