№ 7923
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110163055 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу АЛ. В. С., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 2 268.16 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. до окончателното плащане; 184.02 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 30.03.2021 г.; 75.55 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. до окончателното плащане; 13.43 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 30.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21491/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирма по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот. Твърди, че ползватели на имота са неговите родители В.
1
С. С. и А. Ц. С.а, поради което те имат задължение за заплащане на консумативните разходи
за него. Оспорва публикуването на Общите условия на ищеца от 2016 г. във в. „Монитор“.
Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейния обем. Оспорва законосъобразното
отчитане и разпределение на топлинната енергия за имота и в сградата. Сочи, че
измервателните уреди в имота и в сградата са неизправни, поради което оспорва
задълженията, изчислени въз основа на техните показания. Оспорва иска за мораторна лихва
при твърдения, че данните за дължимите суми не са ежемесечно публикувани на интернет
страницата на ищеца в присъствието на нотариус, поради което ответникът не е изпаднал в
забава. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 21491/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
претенция, а при наличието на учредено върху процесния имот вещно право на ползване
клиент на топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в
отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване,
който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
2
ползването на вещта.
В настоящия случай от Нотариален акт **** на нотариус с рег. № 263 /л. 15 – 16/, се
установява, че на 21.12.2011 г. ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот срещу задължението да поеме гледането и издръжката на своите родители
В. С. С. и А. Ц. С.а, като със същия нотариален акт в полза на последните е учредено вещно
право на ползване върху имота, което следва да се реализира след погасяване на учреденото
с Нотариален акт за дарение **** на І нотариус при СРС вещно право на ползване на С. В.
С. и Л.М. С.а. Следователно правото на собственост на ответника върху имота е ограничено
от вещното право на ползване, учредено в полза на четири други лица. Ответникът
притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за което и да
е от посочените лица, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. По
делото липсват доказателства за погасяване съгласно чл. 59 ЗС на вещното право на
ползване на посочените лица. Същевременно не са представени доказателства, които да
обосноват извод, че ответникът е сключил с ищцовото дружество писмен договор, по силата
на който да е станал клиент и единствено задължено лице за цената на доставяната в
собствения му имот топлинна енергия. Обстоятелството, че с писмо с рег. индекс Г-
11099/19.07.2016 г. ищецът го е уведомил, че на основание чл. 61, ал. 3 от Общите условия
от м. 06.2016 г. той е вписан като титуляр на партида с абон. № ****, не означава, че
действително между тях е възникнало договорно отношение, по силата на което ответникът
да дължи заплащане на стойността на доставяната в имота топлинна енергия. Този извод
следва от това, че договорното правоотношение възниква по общо съгласие на страните, а
не чрез едностранни действия на едната от тях, а в случая по делото не са ангажирани
доказателства за това ответникът да е изразявал такова съгласие. В контекста на изложеното
съдът приема, че по делото липсват доказателства за сключен между него и ищеца писмен
договор, от което следва, че отговорни за цената на доставената в процесния имот през
исковия период топлинна енергия са вещните ползватели по правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
вр. чл. 57, ал. 1 ЗС.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът не е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което те следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода на спора право на разноски принципно би имал ответникът, но в
случая той не доказва такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от фирма,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, срещу АЛ. В. С., ЕГН **********, с
адрес: адрес искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 2 268.16 лв. –
3
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното плащане; 184.02 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2021 г.; 75.55 лв. – стойност на извършена услуга
дялово разпределение през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 15.04.2021 г. до окончателното плащане; 13.43 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 30.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21491/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца фирма.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4