№ 6617
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100113964 по описа за 2023 година
Образувано е по предявени ЗД „Б.И.“АД срещу Д. Л. А. искове, иск с правна
квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащането на сума в размер на 122057,31лв.,
представляваща платено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на К. К.К. и
К.Я.Б., от които:
- 53000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, следващо се на К. К.К.,
30646,09 лв. – законна лихва върху сумата за периода от 29,12,2017 г. до 04,08,2023 г.,
- 2130,20лв.- главница – обезщетение за имуществени вреди, следващо се на К. К.К. и
545,57 лв. – законна лихва върху тази сума;
-1200,00лв. – обезщетение за имуществени вреди, следващо се на К. К.К. и 307,32 лв.
– законна лихва върху тази сума, които вреди са настъпили при причинено от ответника ПТП
и обезщетени от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“;
- сумата от 34228,13 лв., представляваща сбор от таксите, разноските и адвокатските
хонорари по изп.дела №№ 20208410401921, 20208410402430, 20208410402618,
20208410404921, 20208410404919 по описа на ЧСИ Н.М., заплатени от ищеца.
Релевират се доводи, че на 17,09,2017 г., около 22:00 часа, в гр. София, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Галант“ с регистрационен № ******* по ул.„Бойчо Бойчев“, с посока на движение от бул.
„Цар Борис 3“ към ул. „Околовръстен път“, на около 100м след кръстовището с бул.
„Президент Линкълн“ ответникът нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДВП като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка
1
„Фолксваген“, модел „Голф“, с регистрационен № ******* и по непредпазливост причинил
на водача К. К.К., телесна повреда: открито счупване на лявата лакътна кост в областта на
лявата лакътна става, наложила извършване на оперативна интервенция за репозиция на
костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, реализирало медико -
биологичния признак и причинило трайно затрудняване движението на левия горен крайник
за срок повече от 30 дни; счупване на дясната лакътна кост, реализирало критериите медико
- биологичния признак и причинило трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник за срок повече от 30 дни; счупване на лява петна кост и счупване на 3-та
метатарзална кост на лявото ходило, реализирали медико - биологичния признак и
причинили трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок повече от 30
дни и деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,4 на
хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, а именно с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта 1064 от 18.09.2017г. на
УМБАЛ „Св. Анна“АД - София.
ПостР.лите лица са инициирали съдебни производства за обезщетяване на
претърпените вреди, във връзка с което е образувано гр.д. № 7894/2018 г. по описа на СГС,
по което е постановено решение, частично отменено с Решение 10340/22.04.2021 г. по в.гр.
д. № 1644/2020г. на Апелативен съд -София, частично отменено с Решение по гр.д.
№180/2020 по описа на ВКС, с което са определени обезщетения в размер на:
100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. до пълно плащане,
следващo се на К. К.;
3000,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. до пълно плащане,
следващo се на К.Я.Б.;
2130,20 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 29.12.2017г. до пълно плащане, следващo се на К. К.;
1200 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 15.11.2017г. до пълно плащане, следващo се на К. К..
Издадени са изпълнителни листове, въз основа на които са образувани следните
изпълнителни дела:
-изп.дело № 20208410401921 по описа на ЧСИ Н.М.,
-изп. дело № 20208410402430 по описа на ЧСИ Н.М.,
-изп. дело № 20208410402618 по описа на ЧСИ Н.М.,
-изп. дело № 20208410404921 по описа на ЧСИ Н.М.,
-изп. дело № 20208410404919 по описа на ЧСИ Н.М..
2
Излага съображения, че тъй като ответникът е управлявал МПС след употреба на
алкохол, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за ищеца, в качеството му на застраховател, е
възникнало регресно право в размер на заплатените обезщетения.
В хода на висящото гражданско дело е предявен регресен иск срещу ответника за
сумата от 50000,00лв., частично от 200000,00лв., който е уважен, като процесната сума е
разликата между действително заплатеното в размер на 172057,31лв. и присъдено по ОИ в
размер на 50000,00лв. С молба вх.№ 101200/20,09,2024год., вр.вх.№1453/05,01,2024год.
претенцията е уточнена.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция.Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, чрез определения му особен представител, в който е изложено становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на застрахователен договор с
ищеца за управлявано от ответника МПС, механизма на произшествието, наличието на
вреди в пряка причинна връзка с деянието, както и размера на претендираната сума.
Оспорва наличието на забава за плащане.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция.Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено споразумение по НОХД № 21855/2017 г. по описа на СРС, с
което подсъдимият Д. Л. А. се признава за виновен в това, че на 17.09.2017г., около 22.00
часа, в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Талант“ с регистрационен № ******* по ул. „Бойчо Бойчев“, с посока
на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Околовръстен път“, на около 100 след
кръстовището с бул. „Президент Линкълн“ нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 63, ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата,
като навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал пътнотранспортно
произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с
регистрационен № ******* и по непредпазливост причинил на водача К. К.К., средна
телесна повреда, както следва: открито счупване на лявата лакътна кост в областта на
олекранона /в лявата лакътна става/, наложила извършване на оперативна интервенция за
репозиция на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, реализирало медико
- биологичния признак и причинило трайно затрудняване движението на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни; счупване на дясната лакътна кост, реализирало медико -
биологичния признак и причинило трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник за срок повече от 30 дни; счупване на лява петна кост / калканеус / и счупване на 3-
та метатарзална кост на лявото ходило, реализирали медико - биологичния признак и
причинили трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок повече от 30
3
дни и деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,4 на
хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, а именно с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1064 от 18.09.2017г. на
УМБАЛ „Св. Анна“ АД - София, престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”а”, пр.2, вр. ал. 1, б. ”б”
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С решение № 7698/14.11.2019, поправено с решение от 06,02,2020 г., постановени по
гр.д. № 7894/2018 г. на СГС, I-11 състав, ЗД „Б.И.” АД e осъдено да заплати на К. К.К. на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 120 000 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от
2130,20 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава, считано от
29,12,2017 г. до плащането, както и сумата от 1200 лева – обезщетение за имуществени
вреди на МПС, ведно със законната лихва върху тази главница от 15,11,2017г. до плащането.
С решението ЗД „Б.И.” АД e осъдено да заплати и на К.Я.Б., на основание чл. 432,
ал.1 КЗ сумата от 3 000 лева, обезщетение за причинени във връзка с произшествието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16,05,2018 г. до плащането.
С решението ЗД „Б.И.” АД e осъдено, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати
по сметка на СГС сумата от 4933,21 лв. – държавна такса и 305,65 лв. – разноски за депозит
за вещо лице. Застрахователното дружество е осъдено също така, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, да заплати на адв. Д. С. суми съответно от 3697,24 лв. за осъществено в полза на К.
К.К. процесуално представителство и 440 лв. за процесуално представителство на К.Я.Б..
С Решение № 7698/14.11.2019 на СГС е уважен и обратен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от
КЗ, предявен от Б.И. АД срещу Д. Л. А., като последният е осъден да заплати суми от
47000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди на К. К.К., ведно със законната лихва от
29,12,2017 г. до окончателното изплащане на вземането и 8936,10 лв. – разноски, както и
3000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди на К.Я.Б., ведно със законната лихва от
16,05,2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 760
лв., при условие, че ЗД „Б.И.“ АД изпълни постановеното срещу него осъдително решение.
С Решение 10340/22.04.2021 г. по в.гр. д. № 1644/2020г. на Апелативен съд - София
първоинстанционното решение е било отменено в частта, с която ЗД „Б.И.” АД e било
осъдено да заплати на К. К. разликата над 60000,00лв. до 120000,00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, като в останалата част, решението е потвърдено, респ. влязло в сила
като необжалвано.
Решението е отменено и в частта, с която ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати по
сметка на СГС държавна такса над сумата от 2653,20 лв., разноски над сумата от 115,14 лв. и
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. С. над сумата от 1848 лв.
С Решение № 50012/21,03,2023 г., изменено в частта за разноските с Определение №
50149/07,07,2023 г., постановени по гр.д. № 180/2020 по описа на ВКС въззивното решение е
4
било отменено в частта, с която е първоинстанционното решение е било отменено и искът е
бил отхвърлен за разликата над 60000,00 лв. до размера на сумата от 100000,00 лв., като
искът в тази част е бил уважен. Допълнително са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за трите инстанции в общ размер на 6674,01 лв., от която, видно от
мотивите на решението - 3633,33 лв. адвокатско възнаграждение за касационното
производство; 1465,00 лв. – за въззивното производство (при допълнително присъдени с
определението от 07,07,2023 г. 260,20 лв.) и 1575,68 лв. – за първата инстанция.
Застрахователят е осъден също така да заплати допълнително държавни такси от 800 лв. по
сметка на ВКС и 1600 лв. по сметка на СГС. В останалата част, решението е оставено в
сила.
За установените вземания са издадени изпълнителни листове от 01,06,2020год.,
14,07,2023год., 25,07,2023год., 19,07,2021год. и 19,07,2021год., по които са образувани
изпълнителни дела по описа на ЧСИ Н.М., видно от представените покани за доброволно
изпълнение;
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че от ЗД
„Б.И.” АД е извършено плащане на всички дължими суми по изпълнителните дела, както
следва:
- по и.д. № 20208410401921 - сумата от 58806,68 лв., платена на 07,07,2020 г., от
която 40000,00 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законна лихва, считано от 29.12.2017г.; 2130,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди;
1200,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди; 4 338.90 лв. - разноски по изпълнителното
дело; 11137,58 лв. - общо законни лихви;
- по и.д. № 20238410402430 - сумата от 67940,93 лв., платена на 04,08,2023 г., от
която 40000.00 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; 4 811,83 лв. -
разноски по изпълнителното дело и 23129,10 лв. - законната лихва за периода от 29,12,2017г.
до 04,08,2023г.
- по и.д. № 20238410402618 - сумата от 10312,84 лв., платена на 22,08,2023 г., от
която 9 143,83 лв. - присъдени разноски за адв.възнаграждения и 1169,01 лв. - разноски по
изпълнителното дело;
- по и.д. № 20218410404921 - сумата от 5043,92 лв., платена на 27.08.2021 г., от която
3000,00 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; 320,00 лв. - присъдени
разноски; 723,94 лв. - разноски по изпълнителното дело и 999,98 лв. - законната лихва за
периода от 16,05,2018 г. до 27,08,2021 г.;
- по и.д. № 20218410404919 - сумата от 29943,47 лв., платена на 27,08,2021 г., от
която 20 000.00 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; 2519,60 лв. -
разноски по изпълнителното дело и 7433,34 лв. - законната лихва за периода от 29.12.2017г.
до 27.08.2021 г.
5
или общо платени суми в размер на 172057,31 лв., от които 106330,00лв. - главници;
9463,83 лв. – разноски в съдебното производство; 13563,48 лв. - разноски в изпълнителните
производства; законна лихва върху главници 42700,00 лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковата претенция съдът намира да е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 от
КЗ.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.) и чл. 500, ал. 1 и, ал. 2
КЗ е право на застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение на постР.ло
лице, ако са налице предвидените в закона основания - умисъл, употреба на алкохол,
наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
законодателят свързва наличието на основанията с този момент. Регресното право се урежда
от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на
относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. /В този смисъл съдът съобрази
разясненията дадени с Решение № 20/02.04.2021 г. по гр. д. № 2695 по описа за 2019 г., ТК, 2
ТО на ВКС/.
В конкретната хипотеза регресното право е осъществено при действието на Кодекса
за застраховане обн. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01, 01, 2016 г.
Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде
установено наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е ангажирана
отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен договор и водачът
да е управлявал превозното средство под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или на алкохол над допустимата от закона норма, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В настоящият случай, по делото се установяват горепосочените елементи на
фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Причиняването
6
на процесното произшествие от страна на ответника, при управление на лек автомобил
„Мицубиши“, модел „Галант“, рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта от 2,4 на
хиляда, както и причинените на К. К. телесни увреждания и тяхното естество се установява
от представеното по делото споразумение по НОХД № 21855/2017 г. по описа на СРС,
имащо силата на влязла в сила присъда, което е задължително за гражданския съд по силата
на чл. 300 от ГПК. Настъпването на увреждането, както и размерът на причинените вреди се
установява и от представените Решение № 7698/14.11.2019 по гр.д. № 7894/2018 г. на СГС, I-
11 състав, Решение 10340/22.04.2021 г. по в.гр. д. № 1644/2020г. на САС и Решение №
50012/21.03.2023 г. по гр.д. №180/2020 по описа на ВКС, постановени по искове на
постР.лите лица срещу ЗД „Б.И.“ АД и при участието на Д. Л. А. като трето лице помагач на
страната на застрахователя, чиито мотиви имат обвързваща сила в отношенията между
страните в настоящото производство.
Извън горното, с Решение № 7698/14.11.2019 по гр.д. № 7894/2018 г. на СГС, I-11
състав, в частта по уважения частичен, обратен иск са установени със сила на присъдено
нещо правопораждащите факти на регресната отговорност на ответника /в този смисъл ТР
№ 3/22.042019 г. по тълк.д. № 3/2016 на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, съдът намира, че
наведените с отговора на исковата молба възраженията срещу възникването на елементите
от фактическия състав са неоснователни, тъй като за наличието им съдът е обвързан от
горепосочените съдебни актове.
Окончателно определеното в полза на постР.лата К. К.К. обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 100000,00 лв., поради което за застрахователят е
възникнало регресно право за разликата над уважения размер на обратния иск по гр.д. №
7894/2018 г. на СГС, I-14 състав, възлизаща на 53000,00лв. На застрахователя следва да бъде
възстановена и законната лихва върху тази сума от 29,12,2017г. до окончателното плащането
(в случая извършено на 04,08,2023 г. и 27,08,2021 г.), която в случая е претендирана до
04,08,2023 г. и възлизаща на 30646,09 лв., определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК.
За застрахователя са възникнали регресни вземания за платените обезщетения за
имуществени вреди на К. К. от 2130,20 лв. и 1200лв., ведно със законната лихва върху тях от
съответно 29,12,2017 г. и 15,11,2017 г. до окончателното плащане (07,07,2020 г.), в размери
съответно от 545,57 лв. и 347,58 лв., определени от ССчЕ. Доколкото, законна лихва върху
сумата от 1200 лв. е в по-висок размер от претендирания от ищеца, то, с оглед принципа на
диспозитивното начало претенцията следва да бъде уважена изцяло в размер от 307,32 лв.
Ищецът, с оглед уточнението с молба вх. № 101200/20,09,2024 г., претендира
присъждането на заплатените от него такси, разноски и адвокатски възнаграждения в размер
на общо сума 34228,13лв. по образуваните срещу него изпълнителни дела с №№
20208410401921, 20208410402430, 20208410402618, 20208410404921 и 20208410404919 по
описа на ЧСИ Н.М.. Съгласно заключението на вещото лице, общият размер на заплатените
от застрахователя разноски и адв. възнаграждения по изпълнителните дела възлиза на
9463,83лв. и 13563,48лв.
Настоящият състав намира, че в обема на регресната претенция на застрахователя
7
съобразно чл.500, ал.1 от КЗ са включени разноски за ликвидиране на щетата и присъдени
разноски по преките искова на постР.лите от деликта лица, но не и разноските, които
застрахователят е извършил в хода на образувани срещу него изпълнителни дела, тъй като
отговорността за разноски е обусловена от собственото му поведение свързано с липса на
доброволно плащане при наличие на влязло в сила съдебно решение. Разноските в хода на
изпълнителното дело не са включени в обема на регресната отговорност, поради което
разноските по изпълнителните дела и такси дължими на ЧСИ по ЗЧСИ не се дължат от
ответника.
Съдът намира, че с оглед молба вх.№1453/05,01,2024год. е сезиран с вземане за
сумата от 9143,83лв.-посочена като разноски в исковото производство, като видно от
издаден изпълнителен лист от 25,07,2023год. сумата е присъдена на адв. Д. С. С.
/1848,00лв.+1575,68лв.+621,82лв.+1465лв. +3633,33лв. =9143,83лв./.Същата е платена на
22,08,2023год. по изп.д.№ 2618/2023год. на ЧСИ Н.М., поради което е дължима от
ответника.
Съдът намира да не е сезиран с вземане на основание платена сума по изп.д.
№4921/2021год. за сумата от 3000,00лв.-главница, законна лихва върху главницата от
16,05,2018год. до изплащане на вземането и 320,00лв.-разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 19,07,2021год. в полза на К.Я.Б., тъй като същите са били предмет на
предявен обратен иск срещу ответника по гр.д.№ 7894/2018год. по описа на СГС, 11 състав.,
поради което производството по делото би било процесуално недопустимо. А за разноските
по изпълнителното дело в размер на 722,09лв. установени със счетоводната експертиза
вземането е неоснователно по изложените по-горе мотиви.
С оглед изложеното, общият размер на регресните вземания на ищеца по чл. 500, ал.
1, т. 1 от КЗ възлиза на 96973,01лв. до който размер искова претенция се явява основателна,
като следва да бъде отхвърлена до пълния предявен размер от 122057,31 лв.
Установява се, също така, че застрахователят е заплатил дължимите от него суми,
поради което регресните му вземания са станали изискуеми. С оглед безсрочния характер на
вземането по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, ответникът изпада в забава след отправена покана за
плащане. Няма данни за отправена покана преди образуване на съдебното производство,
поради което законна лихва се дължи от датата на исковата молба-13,12,2023год. до
изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода на осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца, които съдът
намира за доказани в размер на 11703,51лв. от общо 14814,57лв., от които 4882,29 лв. –
държавна такса, 400,00лв. – депозит за вещо лице; 4766,16 лв. – депозит за особен
представител и 4766,16лв.– адвокатско възнаграждение.
/Възражението на ответника с пр.осн.чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за
основателно. Следва да се посочи, че с оглед постановките на Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, правилото на чл. 36, ал. 2, изр.
8
второ от ЗА, че размерът на адвокатското възнаграждение не може да е по-нисък от
предвидения в приета на ВАдС наредба, може да не се прилага /Определение № 2433 от
19.09.2024 г. по ч. т. д. № 1826/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Определение № 3863 от
07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 4772/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др./. В конкретния случай, с
оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, обусловена от това, че по-голяма
част от фактите, част от основанието на иска са установени по други производства, актове
по които имат обвързваща за съда сила, като в настоящото производство е следвало да се
установи единствено направеното от застрахователя плащане, приключването на делото в
едно съдебно заседание и извършените процесуални действия, съдът намира, че в случая
претендираното адв. възнаграждение в размер на 11440,00лв. с ДДС е прекомерно.
Справедливото възнаграждение според състава отговарящо на принципа заложен в чл.36 от
ЗАдв. е в размер на 4766,14лв.-1/2 от адв. възнаграждение по НМРАВ/;
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „*******, съдебен адрес:
гр. София, пл. ******* да заплати на „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: град
София. бул. „*******, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, сума в размер на 53000,00 лв.
–платено обезщетение за неимуществени вреди на К. К.К., сума в размер на 30646,09лв. –
платена законна лихва върху главницата, за периода от 29,12,2017г. до 04,08,2023 г.; сума в
размер на 2130,20 лв., платено обезщетение за имуществени вреди на К. К.К., сума в размер
на 545,57 лв., платена законна лихва върху тази сума, за периода от 27,12,2017г. до
07,07,2020г.; сума в размер на 1200,00лв., платено обезщетение за имуществени вреди на К.
К. и сума в размер на 307,32 лв. – законна лихва върху тази сума за периода от 15,11,2017г.
до 07,07,2020г., във връзка с причинено от ответника ПТП от 17,09,2017 г.; сума в размер на
9143,83лв. –платени разноски за адв. възнаграждение на адв. Д. С., ведно със законната
лихва върху вземанията, считано от 13,12,2023 г. до окончателното изплащане на
вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9143,83лв. до предявения размер от
34228,13лв.-представляваща такси, разноски и адв.хонорари по изп.дела №№
20208410401921, 20208410402430, 20208410402618, 20208410404921, 20208410404919 по
описа на ЧСИ Н.М. като неоснователен;
ОСЪЖДА Д. Л. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „*******, съдебен адрес:
гр. София, пл. ******* да заплати на ЗД„Б.И.“ АД, с ЕИК *******, съдебен адрес: град
София. бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 11703,51лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10