№………./……...06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова
въззивно търговско дело № 549 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №4192/17.01.2020г., подадена от Й.М.Х., ЕГН **********,
с адрес *** 16, срещу решение №5455/06.12.2019г., постановено
по гр.д. № 5772/2019г. на ВРС, 39 с-в, с което е прието за установено на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК в отношенията между "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
от една страна и ответника Й.М.Х., ЕГН **********, от друга, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, в размер на
965.16 лева, представляващи незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида
с абонатен номер 1276361 за периода 27.01.2016г. до 28.01.2019г., за обект,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, както и 131.19 лева, представляващи обезщетение за
забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода 25.03.2016г. до
08.02.2019г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2492/2019г. на ВРС и са
присъдени разноски в полза на ищеца.
В жалбата се излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
осчетоводените количества ВиК услуги са реално доставени, а по делото не са
били представени убедителни доказателства за това. Обръща се внимание, че в
представените карненти листи не е положен подпис за потребител. Поддържа се, че
е дадено в решението неправилно тълкуване на Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ и
конкретно на чл.59, ал.1 от Общите условия. Сочи се, че издадените и
представени от ищеца констативни протоколи, са частни документи, удостоверяващи
изгодни за ищеца факти и не съставляват годно доказателствено средство за
доставката. Счита се, че същото важи и за счетоводната експертиза, изготвена
въз основа на счетоводните записвания на ищеца. Излага се, че ВиК операторът не
е представил доказателства за извършен по реда на чл.20 и 21 ОУ отчет на
водопроводното отклонение и на индивидуалния водомер на ответника. Поддържа се,
че съдът е игнорирал оспорването на карнетите, като се е позовал, че не са
оспорени констативните протоколи. Сочи се, че констативните протоколи са
едностранно съставени и в тях е обективиран отказ за достъп от лице, което не
обитава имота и не живее на територията на РБ от близо 10 години. Излага се, че
пред първата инстанция ищецът не е доказал по безспорен начин, че е изпълнил
задълженията си по чл.21, вр. чл.22 ОУ. Съдът не е отчел представено писмено
доказателство – справка от „Енерго – Про Продажби“ АД и е игнорирал
твърденията, че ответникът живее извън България. Сочи се, че ответникът
добросъвестно е заявил в открито съдебно заседание кои месеци е бил на
територията на РБ и за кои месеци не възразява, че му е начислена вода, но това
не освобождава ищеца да установи твърденията си. Освен изложеното, се обръща
внимание, че въззивникът във възражението си срещу заповедта за изпълнение е
посочил за кои периоди счита, че не дължи суми, за кои се позовава на изтекла
погасителна давност и конкретно е изброил месеци и години от процесния период,
за които признава вземането, а ищецът е игнорирал частичното признание. Моли се
обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, в евентуалност да
бъде отменено решението над размера на признатите суми общо за главница
227.17лв. и 27.70лв. лихва. Претендират се и сторените разноски за двете
инстанции. В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа въззивната жалба и претендира разноски за двете
инстанции.
В
срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********. В открито съдебно заседание въззиваемата страна с писмена
молба изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира
разноски съгласно представен списък.
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е
образувано по предявен от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Й.М.Х., ЕГН **********,***, за
приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумата от 965.16 лева, представляваща
незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1276361 за
периода 27.01.2016г. до 28.01.2019г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Горски пътник“ № 16, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 131.19 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
25.03.2016г. до 08.02.2019г.
Твърди
се в исковата молба, че в
периода от 27.01.2016г.
до 28.01.2019г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е
ползвал по партида с абонатен номер 1276361 на адрес: гр. Варна, ул. „Горски пътник“
№ 16, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми
за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по
инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
2492/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед
за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Сочи, че в представената от ответника справка за
недобора за периода 25.02.2016г.-31.01.2019г. за абонат е вписано друго лице –
Роза Христова Асенова. Оспорва наличието на договорни отношения между страните
за предоставяне на ВиК услуги. Твърди се, че ответникът не е потребител на
предоставяните от ВиК услуги в сочения обект на потребление. Навежда доводи, че
водомерът не е отчитан при спазване на чл. 20; чл.21, ал.2-4 и чл. 22, ал.3 и 4
от ОУ. Твърди се, че не е потребил соченото количество вода. Твърди, че от 10
години живее в Полша и се прибира само по празниците и през летния сезон,
поради което признава задълженията за месеците в този период. Счита за погасени
по давност вземанията за главница, претендирани за периода до 04.2016г., ведно
с акцесорните претенции. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В първото по делото
съдебно заседание изменя месеците, за които признава задълженията и излага, че
те са следните: м. Октомври 2016г., м. Февруари 2017г., м. Април, Май и Юни
2017г., м. Декември 2017г., м. Януари 2018г., м. Юни и м.Септември 2018г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д.№2492/2019г. на
ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „Водоснабдяване и
Канализация – Варна“ ООД с ЕИК ********* заявление от
15.02.2019г. срещу Й.М.Х., ЕГН **********, за сумата от 1060.68 лева,
представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер 1276361 за периода 28.09.2015г. до 28.01.2019г., за обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Горски пътник“, № 16, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 161.01 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода 29.11.2015г. до 08.02.2019г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
постъпило възражение от Й.М.Х., за
недължимост на присъдената в полза на заявителя сума.
Приета е като
доказателство по делото Справка за недобора на частен абонат № 1276361 от 25.02.2016г. до 08.02.2019г.,
издадена от "Водоснабдяване и канализация" ООД.
Приобщена по искане на ответника е
Справка за потреблението на ел.енергия към 23.10.2019г. за клиентски №
********** за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Горски пътник“, № 16.
Ищецът е съставил и ангажирал като
писмени доказателства Констативен протокол № 8-119/2016г. от дата 26.04.2016г.;
Констативен протокол № 6-119/2018г. от дата 26.04.2018г.; Констативен протокол
№ 4-119/2017г. от дата 28.04.2017г. за отказан достъп в процесния обект.
Представени са три броя карнети
по партида с абонатен №127636
за периода от м. 02.2015г. до м.08.2018г., от които е видно, че в рамките на
процесния период за обекта ежемесечно са начислявани служебно по 10 куб.м.
вода.
Приети са като доказателства по делото
ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на
"Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, както и решения на ДКЕВР от
11.08.2014г.; 15.12.2017г.; 28.04.2017г.; 30.06.2016г.; 28.01.2013 за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД.
От заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че съгласно
издадените от ищцовото дружество фактури общият размер на незаплатените
задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен номер 1276361 за периода от
27.01.2016г. до 28.01.2019г. е 965.16лв., а общият размер на лихвата, изчислена
върху главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до
08.02.2019г. е 131.41лв.
При така
установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги,
изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни
и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на
претендираните суми. Ищецът
следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените
услуги, или направените правоизключващи възражения.
Анализирайки събраните
по делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните
в хода на производството, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено, че ответникът е потребител по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември
Предвидено в ал. 4 на
чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя, или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява
свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните
водомери. По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да
уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при
отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от
една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от
поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След
съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество
питейна вода по реда на чл. 49.
Видно е от представените
карнети, че за целия процесен период са служебно начислявани количества вода в
размер от 10 куб.м. месечно. Липсват твърдения ответникът да е предприемал
действия по осигуряване на достъп поне веднъж годишно за извършване на реално
отчитане на показанията на водомера, като с оглед признанието да се е завръщал
в имота ежегодно и нееднократно, е била налице обективна възможност за това. Неизпълнението
на задължението на ответника по чл.24, ал.3 ОУ е породило правото на ВиК
дружеството да осъществи гореописаната процедура по чл.24, ал.4 от Общите
условия чрез съставяне на протокол за неосигурения достъп и служебно
изчисляване на дължимите количества вода. Видно от приетите и неоспорени
констативни протоколи, длъжностните лица на ВиК оператора, са изпълнили
задълженията си, съставяйки изискуемите от Общите условия констативни протоколи
за всяка от трите процесни години.
Действащи в рамките на
процесния период са нормите на Наредба № 4 от 14 септември
Възраженията на въззивника за несъобразяване направено
оспорване истинността на карнентите листи е неоснователно доколкото не се
твърди и установява същите да носят подпис за потребителя. Не могат да бъдат
споделени и доводите за липса на доказателствена стойност на съставените
едностранно от ищеца документи доколкото в случая, поради пълно неизпълнение на
задълженията на потребителя, предвидени в Общите условия, се следва процедура
по служебно начисляване на количества вода, детайлно разписана в ОУ и спазена,
поради което съставените в нейните рамки документи, следва да бъдат ценени в
настоящото производство. Причината да не е налице карнет, подписан от
потребителя, стои в неговото поведение, а именно в неизпълнение на задължението
му да осигурява достъп за редовен отчет,
поради което потребителят не може да черпи права от този факт.
Така мотивиран, съдът
намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода 27.01.2016г.
до 28.01.2019г. По отношение размера на дължимата главница, съдът изцяло да
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като
обективно и компетентно дадено. Поради това, искът за главница е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 965.16
лева, представляващи незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1276361 за периода 27.01.2016г. до 28.01.2019г., за обект,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2019г., до окончателното
изплащане на задължението.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за процесния период. Претенцията следва да бъде уважена в
установения с неоспореното заключение на вещото лице размер и в рамките на
претендирания от 131.19 лева, представляващи обезщетение за забава за заплащане
на горното задължение, начислено за периода 25.03.2016г. до 08.02.2019г.
Възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно по отношение на фактурите, издадени за процесния период,
тъй като падежът на най-ранната от тях е 25.03.2016г., респективно за тях към
датата на подаване на заявлението 15.02.2019г. тригодишният давностен срок по
чл.111, б. „в“ ЗЗД не е изтекъл.
Поради съвпадане изводите на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските в процеса:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и
представените доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
сторените пред настоящата инстанция разноски в размер от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдебният
състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5455/06.12.2019г., постановено по
гр.д. № 5772/2019г. на Районен съд - Варна, 39 с-в.
ОСЪЖДА Й.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***
16, да заплати на "Водоснабдяване
и канализация - Варна"
ООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *****, сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща сторени разноски
пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.