№ 251
гр. Горна Оряховица, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200537 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Л. ПР. обжалва наказателно постановление
№ 35-0000471/13.04.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на
основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (наричан по-
нататък в решението ЗАвтП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, изр. 1 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан по-нататък в решението
Регламент (ЕО) № 561/2006) във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Излага
доводи за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон, за недоказаност на фактическите констатации на наказващия орган и за
маловажност на случая. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендира направените по делото разноски.
1
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.С. от АК – Г. поддържа жалбата по изложените
в нея доводи. Излага допълнителни доводи в подкрепа на искането за отмяна
на наказателното постановление. Поддържа искането за присъждане на
разноски.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
– ПЛЕВЕН, представлявана от директора П. К., моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление (съпроводителното писмо по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН на л. 3 от делото).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. Л. ПР. работи като водач на товарен автомобил при
дружество превозвач, което осъществява обществен превоз на товари.
На 29.03.2021 г. жалбоподателят управлявал влекач „С.“ с рег. № *** с
прикачено полуремарке с рег. № *** в изпълнение на курс по маршрут,
посочен в приложения към преписката пътен лист. В района на пътен възел
„Ч.“ на улица „С.“ в град Горна Оряховица управляваното от жалбоподателя
съчленено превозно средство било спряно за проверка от свидетелите Й. Д. Й.
и В. АНТ. М. – инспектори в РДАА – Плевен, които изпълнявали
контролните си правомощия, регламентирани в ЗАвтП.
В хода на проверката контролните органи проверили записите в
дигиталния тахограф на влекача, в който жалбоподателят се регистрира с
личната си дигитална карта. При тази проверка установили, че П. е извършвал
обществен превоз на товари със същия влекач и на 23.03.2021 г. На тази дата
след период на управление от повече от 4,5 часа за времето от 6:04 до 13:34
часа жалбоподателят не направил прекъсвания, вместени в периода на
управление – първо от 15 минути и второ задължително от 30 минути. По
този начин превишил времето на управление от 4,5 часа с 1 час и 33 минути.
Въз основа на така установените факти свидетелят Й. Д. Й. съставил
против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 7, изр.
2
1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт за
установяване на административно нарушение и получил срещу разписка
препис от акта.
На 13.04.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът
на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно постановление № 35-
0000471/13.04.2021 г., с което приел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП за
нарушаване на посочените в акта разпоредби.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 09.07.2021 г. На 16.07.2021 г. жалбата против постановлението била
заведена с входящ номер в РДАА – Плевен.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Й. Д.
Й. и В. АНТ. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е наказан
на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП за нарушаване на чл. 7, изр. 1 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 7,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 след период на управление от
четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на
работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. Разпоредбата на чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) №
561/2006 допуска посочената в параграф 1 почивка по време на работа да
3
бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от
почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са
разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи
параграф да бъдат спазени.
В обстоятелствената част на акта и на постановлението е формулирана
фактическа констатация, сочеща на неспазване на изискването на чл. 7,
параграф 2 от регламента, а именно, че след период на управление от повече
от 4,5 часа водачът не е направил прекъсвания, вместени в периода на
управление – първо от 15 минути и второ задължително от 30 минути.
Въпреки така формулираната фактическа констатация както актосъставителя,
така и наказващия орган са посочили, че с описаното деяние жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 7, параграф 1 от регламента и съответно е
осъществил състава на нарушението по чл. 93б, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 78, ал.
1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 7, параграф 1 от регламента. (Изписаното от
актосъставителя и наказващия орган съкращение „изр.“ вместо използваната
в официалния превод на регламента дума „параграф“ не е пречка да се
установи действителната воля на наказващия орган в посочения смисъл.)
При това положение съдът приема, че описаното в наказателното
постановление деяние на жалбоподателя е квалифицирано неправилно като
нарушение по чл. 93б, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с
чл. 7, параграф 1 от регламента. Така допуснатото от наказващия орган
нарушение на материалния закон изключва потвърждаването на
постановлението като законосъобразно. Съдът не може да отстрани този
порок на постановлението, като упражни правомощието си да го измени чрез
прилагане на закона за еднакво наказуемото административно нарушение по
чл. 93б, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 7, параграф
2 от регламента, тъй като предпоставка за такова произнасяне е да не се
налага съществено изменение на обстоятелствената част на
административнонаказателното обвинение (обстоятелствата на нарушението).
Доколкото в последната е включена фактическа констатация за пропуснати
две почивки по време на работа – първа от 15 минути и втора от 30 минути, а
прилагането на закона за еднакво наказуемото нарушение предполага
констатация за пропусната една почивка от 45 минути, законосъобразното
произнасяне на съда в горния смисъл е невъзможно, тъй като предполага
именно такова недопустимо изменение на обстоятелствената част на
4
обвинението.
С оглед обоснованата по-горе невъзможност съдът да потвърди или да
измени постановлението единственият законосъобразен изход от
инициираното от наказания обжалване е постановлението да бъде отменено.
Отделно от изложеното по-горе следва да се посочи, че жалбата би
била основателна, дори и да не се отчита дадената от наказващия орган
неправилна правна квалификация на описаното деяние. Видно от
разпечатката от дигиталната карта (л. 17), в рамките на посочения от
актосъставителя период от 6:04 до 13:34 ч. на 23.03.2021 г. жалбоподателят е
правил почивки по време на работа с продължителност, начало и край, както
следва: 14 мин. от 7:57 до 8:10 ч., 27 мин. от 8:38 до 9:04 ч. и 22 мин. от 9:08
до 9:29 ч. В рамките на цялото работно време на посочената дата
жалбоподателят е направил още две почивки по време на работа: от 28 мин. за
времето от 4:14 до 4:41 ч. и от 1 ч. и 12 мин. за времето от 4:52 до 6:03 ч. При
това положение за първите 4,5 часа от работата на водача на посочената дата
– от 4:12 до 8:42 часа – е изпълнено изискването на чл. 7, параграф 1 от
регламента, тъй като една от почивките по време на работа през този период е
с продължителност повече от 45 минути. В края на първия период от 4,5 часа
в 8:42 ч. жалбоподателят е бил в нова почивка по време на работа. В 9:05 ч. е
предприел отново управление, като до края на работния му ден в 13:34 ч. не е
реализирал период на управление от поне 4,5 часа (4 ч. и 30 мин.), за да се
породи някое от двете алтернативни задължения за почивка по време на
работа – по пар. 1 или по пар. 2 от чл. 7 на регламента. Независимо от това и в
повече от предписаното от регламента през обсъждания втори период
жалбоподателят е осъществил една почивка по време на работа от 22 минути.
Предвид изложеното следва да се приеме, че на посочената от
актосъставителя и от наказващия орган дата 23.03.2021 г. жалбоподателят не
е нарушил изискванията нито на чл. 7, параграф 1, нито на чл. 7, параграф 2
от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Изложеното по-горе налага обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски в производството пред районния съд в размер на 300 лв.,
5
представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Плащането на
посоченото адвокатско възнаграждение е надлежно доказано (договора за
правна помощ и съдействие на л. 54 и включената в текста на този договор
разписка за плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение), а
размерът на възнаграждението е в рамките на предвидения в Наредба № 1
минимум. От съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН на л. 3 от
делото се установява, че въззиваемата страна не възразява срещу този размер
на възнаграждението. Ето защо на жалбоподателя следва да бъде присъден
пълният размер на поисканите разноски от 300 лв. По аргумент от чл. 63, ал.
3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл.
27, ал. 2 от ГПК и от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя
разноски следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, доколкото директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен няма качеството на разпоредител с
бюджет по смисъла на закона (арг. от чл. 10, ал.1 от Устройствения
правилник на ИААА).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000471/13.04.2021 г. ,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на В. Л. ПР., ЕГН **********, с адрес ***,
и с адрес за призовки и съобщения *** – адв. Д.С. от АК – Г. , е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. (петстотин лева) на
основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП)
за нарушаване на разпоредбата на чл. 7, изр. 1 от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. ПР., ЕГН
6
**********, с адрес ***, и с адрес за призовки и съобщения *** – адв. Д.С.
от АК – Г., сумата 300 лв. (триста лева), представляващи направените
разноски в производството пред районния съд за платено възнаграждение на
пълномощника адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7