№ 1629
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100501949 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК .
С решение № 261645/17.05.2021 год., постановено по гр.д. № 6596/2020 год., ВРС –
50-ти състав е приел за установено по предявения от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Г. Ж.“ № 22, партер – вътрешен двор срещу
„Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Люлин“ ул.“Търново“ срещу блок 817 и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Струга“ № 31, при участието на „КНМ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Люлин“
ул.Търново, срещу бл.817, като третото лице – помагач на страната на първия ответник „Пи
Маркет“ ЕООД, че „Интейк“ ЕООД е титуляр на вземане в размер на сумата от 2359.84 лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014 год. договор за цесия между „КНМ ГРУП“ ЕООД и
„ИНТЕЙК“ ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност на начислена с
фактура № **********/11.05.2010 год. електроенергия след извършена корекция на сметка,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 9979/2014
год. по описа на Районен съд – Варна, 34 състав и е издаден на 15.03.2019 год. изпълнителен
лист, на основание чл.124, ал.1 ГПК, като е осъдил ответниците за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника „Пи Маркет“ ЕООД, който обжалва
постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е
недопустимо като постановено по недопустим иск, а в евентуалност - неправилно. Доводите
1
за недопустимост въззивникът черпи от обстоятелството, че процесното вземане е съдебно
установено с признато на кредитора „КНМ Груп“ ЕООД с влязло в сила решение по гр.д. №
9979/2014 год. на ВРС, което изменя основанието на иска като свързано с изпълнението или
не изпълнението на един двустранен договор. Позовава се на практика на ВАпС и на ВКС,
като сочи, че доколкото договорът е преди издаването на изпълнителния лист по посоченото
гр.дело, не е налице и правоприемство по чл.429 ГПК. Сочи, че е налице несъответствие
между обстоятелствена част и петитум, като искът е насочен срещу процесуално
нелигитимирано лице като с така предявеният иск ищецът се домогва да постигне ефективен
резултат, избявайки процесуалните правила за договорната отговорност. Като се поддържа,
че не е налице спор по чл.124, ал.1 ГПК, нито е налице специалната хипотеза на чл.124, ал.3
ГПК и не е налице иск за установяване на предвиден в закона факт, счита искът за
недопустим. Твърди, че с така постановеното решение, изследвайки правоотношенията
между ищецът и третото лице – помагач, респективно дали сключения между тях договор е
развален или не, ответникът „Пи Маркет“ ЕООД понася отговорност за
неизпълнението/изпълнението на договорната връзка, което като неучастващо в нея лице, е
недопустимо. Инвокира доводи и за неправилност на изводите на съда относно
титулярството на вземането, изхождайки от наличието на уведомление с по-ранна дата.
Позовава се на консенсуалния характер на договора цесия и за неотносимост на
уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД за горната преценка. Настоява за обезсилване на
решението, евентуално за неговата отмяна като неправилно.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „Интейк“ ЕООД депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че фактите са установени правилно от
първоинстанционния съд, а постановеното решение – допустимо и правилно. Сочи, че е
налице произнасяне по отношение допустимостта на иска, като развива доводи в този
смисъл. Сочи, че ответникът, който не е страна по договора за цесия, от който ищецът черпи
права, не може да релевира възражения за неговото разваляне, поради което и доводи,
основани на тези твърдения, са неоснователни. Позовава се и на правилност на съдебното
решение с оглед най-ранното уведомяване на длъжника и липсата на достоверна дата на
сключената между ответника и неговия праводател цесия. Претендира потвърждаване на
съдебното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалният си представител поддържа
жалбата и моли за обезсилване, евентуално за отмяна на решението, ведно с присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, ТЛП на страната на въззивника, чрез управляващия
дружеството, моли за обезсилване на решението.
Въззиваемият, редовно призован, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Доколкото обаче ответникът в
първоинстанционното производство „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не е обжалвал решението и
не се е присъединил към подадената от „Пи Маркет“ ЕООД въззивна жалба, въпреки
дадената му за това възможност с определение № 2810/09.08.2020 год., въззивният контрол
по допустимостта и правилността на първоинстанционния акт е изключен по отношение на
него.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Видно е от материалите по приобщеното гр.д. № 6596/ 2020 г. по описа на ВРС, че
предмет на производството е предявен от ”Интейк“ ООД срещу „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД и
„ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че „ИНТЕЙК“ ООД е носител на вземане в размер на 2 359.84
лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014 год. договор за цесия между „КНМ ГРУП“
ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност на
начислена с фактура № **********/11.05.2010 год. електроенергия след извършена
корекция на сметка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 9979/2014 год. по описа на РС – Варна, 34 състав и е издаден
изпълнителен лист.
От изложението в обстоятелствената част става ясно, че е налице спор за
принадлежност на облигационното право на вземане, който спор е породен от наличието на
два сключени договора за цесия в хода на висящо гражданско дело за облигационно
вземане, водено от цедента спрямо длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, като правният
интерес от исковото производство произтича от предаденото на ответника изпълнително
основание за присъденото с влязлото в сила решение вземане и привеждане на
изпълнителния лист от него. Сезиралата съда молба е допустима и надлежно предявена, при
наличие на правен интерес от разрешаването на правен спор, възникнал между двама
претенденти за спорно вземане, черпещи взаимноизключващи се права от един и същ
праводател. Фактическото поведение на ответника – взискател в изпълнителното
производство безспорно индикира оспорване на правото на вземане на ищеца и при
твърдения за мним кредитор обуславя и интереса му от установяването му със сила на
пресъдено нещо именно спрямо това лице.
Доводите за недопустимост, черпени от силата на пресъдено нещо, формирана с
влязлото в сила решение по гр.д. №9932/2014г. по описа на ВРС, не се споделят от
настоящия състав на ВОС. Субективните предели на СПН на съдебния акт се разпростират
единствено върху страните по делото, които от обективна страна са обвързани относно
3
решаващия извод на съда за съществуването на спорното право в патримониума на
кредитора, какъвто настоящия случай не е. Конкуренцията между двамата концесионери в
конкретния случай възниква не преди процеса, а след него, тъй като и двамата черпят права
от един и същи праводател, действал като субституент в исков процес и легитимиран с
право на принудително изпълнение на чужд дълг.
Неоснователни са и доводите на въззивника за недопустимост на иска, основани на
разваляне на договора с „ИНТЕЙК“ ООД, доколкото този въпрос е относим към
съществуването на облигационната връзка, което е въпрос по същество на
материалноправния спор.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, които са свързани с неправилност на изводите на съда относно
титулярството на вземането, позовавайки се на уведомление с по-ранна дата. Позовава се на
обстоятелството, че и двете страни са представили частни документи без достоверна дата и
на това, че уведомлението не е елемент от фактическия състав на цесията.
Страните не спорят, че с влязло в сила решение по гр.д. № 9979/2014г. по описа на
Районен съд – Варна, 34 състав, с което „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик, № 258, Варна
Таурс – Г, е осъден да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Г. Ж.”, № 22, партер, сумата от 2359.84 лева, платена от
праводателя му П.А.В. по договор за цесия от 28.04.2014 год., при първоначална липса на
основание стойност на начислена с дебитно известие № 73835516/13.05.2010 год.
електроенергия за периода от 06.10.2009 год. до 16.03.2010 год., след извършена корекция на
сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Г. Бенковски”, бл. 11, ет. 2, ап.
3, с абонатен номер № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.07.2014 год.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД, както и
че 15.03.2019г. е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп” ЕООД.
От представения договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен между
„КНМ Груп“ ЕООД, в качеството му на цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер,
представляван от Теодора Димитрова като управител на дружеството, се установява, че в
хода на висящия съдебен процес цедентът е прехвърлил на цесионера придобитото с
договора за цесия от 28.04.2014 г. вземане към „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на
сумата от 2359,84 лева срещу цена от 2259,84 лева, платима от цесионера в полза на
кредитора на цедента – П.В. – задължение, поето от „КНМ Груп“ ЕООД с договора за
прехвърляне на вземания от 28.04.2014г. Представена е и последваща спогодба – анекс от
23.12.2014г. между „КНМ Груп” ЕООД, „Интейк“ ЕООД, и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД,
имаща за цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за
прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г., сключени между „КНМ ГРУП” ЕООД и „Интейк“
ЕООД в хода на висящи съдебни производства, подробно посочени в приложение № 1 към
4
спогодбата., сред които и процесното. Длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен
за прехвърлянето по 198 договори за цесия от 23.10.2014г., видно от представеното
уведомление от 23.10.2014г., изпратено от цедента „КНМ Груп“ ЕООД.
Представен е и договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., сключен между
„Пи Маркет“ ЕООД и третото лице помагач „КНМ Груп” ЕООД, с който „КНМ Груп”
ЕООД е прехвърлило на „Пи Маркет“ ЕООД придобитото с договор за цесия от 28.04.2014
г. същото вземане срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 2359,84 лева,
като цедентът „КНМ Груп” ЕООД, действащо чрез управителя П.К., е изпратил до длъжника
„Енерго-Про Продажби“ АД съобщение за прехвърлени с договори за цесия от 21.10.2014 г.
130 вземания в полза на цесионера „Пи Маркет“ ЕООД, сред които и процесното.
Уведомлението е получено от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на 20.01.2015г.
Не се оспорват от страните и останалите приобщени в първоинстанционното
производство писмени доказателства - нотариална покана с рег. № 4398/16.10.2017г., том 2,
№ 148 на нотариус Б.В. от „КНМ Груп“ ЕООД, до адв. Красимир Тодоров за представяне на
оригинали или заверени копия от 297 договори за цесия от 23.10.2014 г., сключени между
„КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, за което длъжникът по цедираните вземания
„Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен по електронна поща на 26.10.2014 г., нотариална
покана с рег. № 885/06.03.2018 г., том 1, № 53 на нотариус Б.В. с аналогично съдържание до
„Интейк“ ЕООД и получена на 22.03.2018г., изпратена от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез
управителя П.К., до „Интейк“ ЕООД повторна нотариална покана с рег. №
3323/02.07.2018г., том 1, № 167 на нотариус Б.В., получена на 16.07.2018 г. /л.125/
,изявление с рег. № 6651/14.12.2018г., том 2, № 156 (л. 119) от „КНМ Груп“ ЕООД,
действащо чрез управителя П.К., до „Интейк“ ЕООД, за разваляне на договори за цесия от
23.10.2014г., с които са прехвърлени 297 вземания към длъжника „Енерго-Про Продажби“
АД, за което последният е уведомен на 26.10.2014г.
Анализът на горните доказателства налагат извода на съда, че на 23.10.2014г.
„Интейк“ ЕООД е сключил с „КНМ Груп“ ЕООД договор за прехвърляне на вземане към
„Енерго-Про Продажби“ АД в размер на сумата от 2359,84 лева срещу цена от 2259,84 лева,
платима от цесионера в полза на кредитора на цедента – П.В. – задължение, поето от „КНМ
Груп“ ЕООД с договора за прехвърляне на вземания от 28.04.2014г., като доводите за
недоказаност на достоверността на датата от страна на ищеца не се споделят.
Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпила
физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от
деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ,
или от деня в който настъпи друг факт установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. Разпоредбата урежда особен режим за доказване на датата, когато
документът се противопоставя на „трети лица” като въведените ограничения за доказване на
достоверна дата на частен документ произтичат от целта на разпоредбата да се предотврати
възможността да се използва недобросъвестно един документ за прехвърляне на едно право,
5
като се антидатира. Разпоредбата има предвид датата, след която е невъзможно да е съставен
документа и сочи някои от събитията, които дават достоверна дата. Това са случаите, когато
достоверността следва от официален документ - чрез заверка на подписа, съдържанието или
датата от длъжностно лице или чрез възпроизвеждане съдържанието на частния документ
изцяло или отчасти в друг официален документ. Посочени са и събития, като деня на
смъртта на лицето, подписало частния документ или настъпила физическа невъзможност да
го подпише, както и настъпването на друг факт, установяващ по също такъв безсъмнен
начин, както предходните факти, че документа е вече съществувал. Този „друг факт” стои
извън съставянето на частния документ, отнася се до достатъчно ясно „външно събитие“.
В конкретния случай, представените по делото спогодба – анекс от 23.12.2014г.
между „КНМ Груп” ЕООД, „Интейк“ ЕООД, и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, представената
и неоспорена покана от „Енерго – Про Продажби“ АД до „Интейк“ ЕООД, в която е
посочено, че на 26.10.2014г. дружеството е получило от „КНМ Груп“ ЕООД уведомление по
чл.99 ЗЗД за тази цесия, респективно отразяването на този факт в спогодбата и отправеното
от „КНМ Груп“ ЕООД изявление за разваляне на договорите за цесия с посочване на
конкретната им дата – 23.10.2014г., обуславят фактическия извод на съда за достоверността
на датата на договора от 23.10.2014 год. Същевременно, ответникът не е ангажирал
доказателства, водим от които съдът да съди за достоверността на представения от него
договор за цесия с по-ранна дата, поради което и не е налице основание за отричане
действието на представения от ищеца договор за цесия.
И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба,
за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените разноски в размер на 500 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261645/17.05.2021 год., постановено по гр.д. №
6596/2020 год., ВРС – 50-ти състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по
предявения от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Г. Ж.“ № 22, партер – вътрешен двор срещу „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Люлин“ ул.“Търново“ срещу
блок 817, при участието на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.“Люлин“ ул.Търново, срещу бл.817, като третото лице – помагач
на страната на първия ответник „Пи Маркет“ ЕООД, че „Интейк“ ЕООД е титуляр на
вземане в размер на сумата от 2359.84 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014 год.
договор за цесия между „КНМ ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД, която сума представлява
6
платена без основание стойност на начислена с фактура № **********/11.05.2010 год.
електроенергия след извършена корекция на сметка, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е
съдебно установено в производството по гр.д. № 9979/2014 год. по описа на Районен съд –
Варна, 34 състав и е издаден на 15.03.2019 год. изпълнителен лист, на основание чл.124, ал.1
ГПК.
В частта по предявения иск срещу ответника „Глас Голд Груп ЕУ“, ЕИК *********,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, ж.к.
„Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл.817, да заплати на „Интейк" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Г. Ж.“ №22, сумата от 500лв.,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7