№ 42
гр. Ботевград, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:*****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100700 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
„ЮтеКредит България” ЕООД , с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. *****, чрез пълномощник юрк.Г***** моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника Е. Б. Х. от Ботевград, *****, с ЕГН: ********** за
съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 1150 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РС-
Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща главница по Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година, както и за
сумата от 47.38 лева /четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023г. до 01.04.2023г., както и за
сумата от 383.46 лева /триста осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2023г. до 17.10.2023г., както и за
сумата от 285.78 лева /двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща такса за разглеждане, дължима считано от 23.01.2023г., както и за законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 30.10.2023г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят
разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които ве представя списък
за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по исковете.
Ответникът-Е. Б. Х. от Ботевград, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител адв. В. И. В. от САК, не е представил писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът Е. Б. Х. от Ботевград, чрез назначения на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител адв. В. И. В. от САК оспорва исковете само в частта, в която са
посочени такси и лихви за забава на плащането, тъй като се явяват нелоялна практика от
страна на ищеца.
1
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1782/2023г. по
описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 13.11.2023г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 1150 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РС-
Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1500 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година, както и за сумата от 47.38 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023г. до 01.04.2023г., както и за
сумата от 383.46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2023г. до
17.10.2023г., както и за сумата от 285.78 лева, представляваща такса за разглеждане,
дължима считано от 23.01.2023г., както и за законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 30.10.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на вземането.
Горната заповед е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК-
чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес като връчителят е събрал
данни, че не живее на адреса и е посочил източника на тези данни в съобщението, за което
ищецът е бил уведомен на 13.03.2024г. за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от
ГПК с Разпореждане №371 от 07.03.2024г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 700/2024г. по
описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е постъпила на 16.04.2024г.
в РС-Ботевград, след като е изпратена по куриер с дата от 15.04.2024г. / понеделник/, т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчване на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че на 23.01.2023г. между Е. Б. Х. /Кредитополучател
или клиент/ и „ЮтеКредит България” ЕООД /Кредитодател или кредитор/ е сключен
Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година. Договарянето е осъществено, чрез
средства за комуникация от разстояние, като договорът за кредит е сключен във формата на
електронен документ. По силата на сключения Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023
година между Е. Б. Х. и „ЮтеКредит България” ЕООД е отпуснат кредит в размер на
1500лв. на ответника като кредитополучател. С подписване на договора, кредитодателят е
предоставил сумата, чрез Изи Пей, за което е приложено копие от разписка от 23.01.2023г.,
след което кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор на 15 месечни погасителни вноски, 14 от които в размер на
131.48 лв., а последната 15-та в размер на 118.81 лв. (включващи главница, договорна лихва
и такса). Ищецът твърди, че ответникът е трябвало да изплати кредита до 10.04.2024г., но не
е погасил задълженията си.
В тази насока са представени от ищеца и неоспорени от ответника следните писмени
доказателства: копия от договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 г., от приложение № 1 –
погасителен план към договора за кредит, от стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, от рамково споразумение за
потребителски кредити № ********* от 23.01.2023 година, от декларация по чл. 42, ал. 2, т.
2 от ЗМИП и от разписка за извършено плащане от 23.01.2023 година.
Ответникът не отрича, че е получила от ищеца сумата от 1500лв. на 23.01.2023г., но
заявява, че не дължи суми за заплащане на такса за разглеждане и лихви за забава, тъй като
това е нелоялна практика от страна на ищеца.
Страните не спорят, че ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 1500лв., която му е
дадена като кредит на 23.01.2023г. и е настъпила на 10.04.2024г. последната падежна дата
2
съгласно сключения договор за кредит.
Спорното между страните е дали процесните суми за такса за разглеждане и лихви за
забава произтичат от валидно сключен действителен договор за потребителски кредит.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1500лева, представляваща парично вземане
по Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година е основателен и следва да се уважи
като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание сключен между страните на 23.01.2023г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на
ответника за плащане след настъпване на крайната дата от договора с падеж 10.04.2024г.,
който е кредитополучател или заемател по същия.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за
сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според
разпоредбата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис или електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г. на ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр. отделение
е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Договорът между страните е сключен онлайн. Съгласно сключения между страните
договор, ответникът като кредитополучател е декларирал, че е получил предварително,
запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за
3
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на Стандартен
европейски формуляр, както и тези посочени в Общите условия. Според съдебната практика
(Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IVг.о.), електронното изявление
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на
ответника, в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с
ответника Е. Б. Х., която лично я е предоставила на дружеството при кандидатстването.
Следователно същата с попълване на данните си в заявката за кредит, приложена в препис
по делото, се установява, че е нейн автор и никое друго лице не би могло да притежава тези
данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.З от ЗЕДЕУУ/,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита
всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е
настоящия случай.
Съдът намира, че представеният и приет като доказателство по делото /на хартиен
носител като заверен препис/ договор за кредит с кредитополучател - ответника, чието
авторство не е спорно, има доказателствена стойност. Електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ /чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл.2,
ал.1 и 2 от ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва – чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014.
Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 от ГПК/. Ако изявлението съставлява
признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената
стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила – Решение №70
от 19.02.2014г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о. Наред с това съдебната практика /в
т. ч. Определение №169 от 06.04.2017г. по ч. т. дело № 672/2017г., І т. о. на ВКС/ приема, че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се
ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление.
Ищецът е представил договор за кредит на хартиен носител, което е прието като
писмено доказателство по делото. Налице е електронна информация, електронно изявление
за установяване на авторството на документа, следователно налице е електронен подпис
/обикновен електронен подпис, подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. По
отношение така генерираният електронен документ, възпроизведен върху хартиен носител и
представен в заверен препис по делото, не е искано представянето му на електронен
носител. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частен документ,
подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в
документите изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна
4
доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са
създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за неизгодни за
страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за
потребителски кредит от ищеца.
Съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието
"електронен документ", дадена в чл.3,т.35 от Регламент /ЕС/№910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание,
съхранявано в електронна форма, т. е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен
носител/, както и с оглед представените и приети по делото договор за кредит № L314214 от
23.01.2023 г., Приложение № 1 – погасителен план към договора за кредит, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, рамково
споразумение за потребителски кредити № ********* от 23.01.2023 година и декларация по
чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, съдържащи подробна информация относно личните данни на
ответника, в това число три имена, ЕГН, адреси, номер на лична карта, електронен адрес,
телефон, съдът приема, че процесният договор е бил сключен от ответника, който се е
съгласил на отправеното му предложение от ищеца, предоставяйки му своите лични данни.
Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че ищеца, в качеството си на заемодател
и доставчик на финансови услуги, е получил съгласието на заемополучателя Е. Б. Х. за
сключването на договора от 23.01.2023 г. по реда на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР. Касае се за
информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. В случая
договорите се считат за сключени не в момента на подписването им на хартиен носител, а в
момента на изразяване на съгласието на ответника чрез потвърждение в съответния линк.
С оглед изложеното, съдът намира, че между ищеца и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.9 от Закона за
потребителския кредит, доколкото ответникът е физическо лице с качеството на потребител
по смисъла на &3, т.1 от ДР на ЗПК, , а ищецът - на търговец по смисъла на &13, т.2 от ДР
на ЗПК и сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в качеството си на заемодател, е
изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на заемополучател, като
му е предоставил заемната сума, предмет на процесния Договор за потребителски кредит в
размер от 1500 лв., която е преведена и получена от ищеца чрез Изи Пей, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Ето защо, за ответника е възникнало насрещното задължение да върне заетата сума в
претендирания размер, като към датата на приключване на устните състезания на
27.01.2025г. цялата сума по договора е изискуема, тъй като е настъпил падежа на плащане и
на последната месечна вноска на 10.04.2024г. и няма данни и твърдения от ответника, че е
заплатила на ищеца тази сума-главница.
Съдът намира, че разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите 47.38 лева,
5
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023г. до 01.04.2023г., както и за
сумата от 383.46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2023г. до
17.10.2023г. са основателни и следва да се уважат изцяло, по следните правни съображения:
От приложения договор за кредит, сключен между страните се установява, че ответникът
се е съгласила да получи кредит в размер на 1500лв. от ищеца при предложението от
последния условия, отразени в сключения договор и Рамково споразумение за
потребителски кредити. Общия размер на сумата, която следва да върне на ищеца съдът
намира, че е сумата-главница от 1500лв., договорната лихва от 173.75 лв. за периода от
10.02.2023г. до 10.04.2024г., който размер страните са уговорили в договора, както и
законната лихва за забава върху неплатената главница.
По делото се установи, че ответникът не е заплатила нито една вноска по договора за
кредит с последна дата на плащане на 10.04.2024г., за което ответникът дължи на ищеца
сумите 47.38 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023г. до
01.04.2023г., както и сумата от 383.46 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 10.02.2023г. до 17.10.2023г. Ответникът дължи и законната лихва върху сумата-
главница от 1500лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1782/2023г.
по описа на РС-Ботевград, а именно от 30.10.2023г. до окончателното заплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи лихви за забава, тъй като
се установи, че в уговорения срок ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца, за
да плаща уговорените в договора за кредит месечни вноски, за което е изпаднал в забава, за
което дължи мораторна лихва, както и договорна лихва, която е уговорена в сключения
между страните договор за кредит и размерите на същите не се оспорват от ответника.
Съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника за съществуване на вземането на ищеца за сумата от
285.78 лева /двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
такса за разглеждане, дължима считано от 23.01.2023г. е неоснователен и следва да се
отхвърли, по следните правни съображения:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/ договорът за
потребителски кледит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в чл.10 и чл.11
от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване. В този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013г. От 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г.
На ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира нарушение на
чл.10а, ал.2 от ЗПК относно клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за
разглеждане в размер на 285.78лв. Съдът намира, че посочената такса представлява такава,
която е свързана с усвояване на кредита, което се забранява с псочонета по-горе разпоредба.
Недействителността на тази клауза не влияе върху действителността на целия договор, а
нарушението на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е сред предвидените в чл.22 от ЗПК текстове, водещи
до тази последица.
С оглед изложеното, предвид нищожността на клаузата от процесния договор за
6
кредит за заплащане на такса за разглеждане от 285.78лв., липсва основание за заплащане на
същата, поради което следва да се преизчисли размера на задължението като се изключи
задължението на кредитополучателя, начислено въз основа на тази клауза.
Предвид изложеното, съдът намира за основателен и доказан иска за
съществуване на вземане на ищеца за 1500лв. главница по договора за кредит от
23.01.2023г., за сумата от 47.38лв. - договорна лихва, за сумата от 383.46лв.-законна лихва за
забава от 10.02.2023г. до 17.10.2023г. и за законна лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението на 30.10.2023г. до окончателното заплащане, а в останалата част
искът е неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 88.62лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на БРС/, както и сумата от общо 621.39лв.
за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса, платено
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на
ответника Е. Б. Х. от Ботевград, *****, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на
„ЮтеКредит България” ЕООД , с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. *****, за което е издадена Заповед № 1150 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РС-
Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща главница по Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година, както и за
сумата от 47.38 лева /четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023г. до 01.04.2023г., както и за
сумата от 383.46 лева /триста осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2023г. до 17.10.2023г., както и за
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.10.2023г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „ЮтеКредит
България” ЕООД , с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *****
срещу Е. Б. Х. от Ботевград, *****, с ЕГН: ********** за установяване на вземането по
описаната по-горе Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РС-Ботевград за сумата от 285.78 лева /двеста осемдесет и
пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща такса за разглеждане, дължима
считано от 23.01.2023г., произтичаща от сключен между страните Договор за кредит №
L314214 от 23.01.2023 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Б. Х. от Ботевград, *****, с ЕГН: ********** да заплати на
„ЮтеКредит България” ЕООД , с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. ***** сумата от 88.62лв./осемдесет и осем лева и 62 стотинки/ за направени
разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РС-
Ботевград/, както да заплати и сумата от 621.39лв./шестстотин двадесет и един лева и 39
стотинки/ за направени разноски по настоящето дело съразмерно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
7
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8