Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и седми май през двехиляди и
двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. РОСИ МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря
Арсова и
в присъствието на прокурора Шопова , като разгледа докладваното от съдия
Йорданова В . Н . О. Х. Д .
№ 591 по описа за 2020
година , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда
от 13.12.19г. по Н .О
.Х .Д . № 19421 /18г , СРС, НО ,111 с -
в е
признал подсъдимия К.К.Т. за
виновен за извършено престъпление
по чл.343 Б ал.3 от НК поради което и вр.
чл. 55 ал.1 т.1 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода
„ за срок от 6 месеца , чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66
ал.1 НК за срок от три години , както и му е
наложено наказание глоба в размер на 250
лв. С присъдата на основание чл. 343 Г от НК е наложено на
подсъдимия К.К.Т. наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година .
С присъдата приспаднато на осн. чл. 59, ал. 1 от НК в случай на
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, а на осн. чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
право да управлява МПС
времето, през което лицето фактически е бил
лишен по административен ред от упражняване на това право, считано от
29.07.2018 година. С присъдата е осъден на осн. чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимия К.К.Т. да заплати в полза на СДВР сумата от 199,42 лв. /сто деветдесет и девет
лева и четиридесет и две стотинки/- разноски в досъдебното производство. С присъдата е осъден на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимия К.К.Т.
да заплати в полза държавата и по сметка на СРС сумата от 10 /десет/ лева- държавна такса за
служебно издаване на 2 /два/ бр. изпълнителни листове.
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия К.К.Т. – адв.М. , с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него .
В съдебно заседание упълномощения защитник на подсъдимия К.К.Т. – адв.М. подържа подадената жалба и пледира същата да бъде уважена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимият К.К.Т. подържа изцяло изложеното от своя зашитник , като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното производство
е събрал доказателства , имащи значение за
установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички
правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият К.К.Т. е роден на 05.03.94г в гр. София, българин, български гражданин,
висше образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес гр. София,
ж.к. „********ЕГН **********.
На
29.07.2018 г., около 15.00 часа в гр. София, ж.к. Дружба, по бул. „Проф. Цветан
Лазаров“ подсъдимият К.К.Т. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Сеат Ибиза“ с регистрационен № ********, като се движел с
посока от бул. „Копенхаген“ към ул. „Хайделберг“. Срещу бл.***, бил спрян за
проверка от свидетелите Г.Х.Г., А.А.В.иД.А.А.- служители при 08 РУ - СДВР.
В хода на
проверката свидетелката И.Т.съобщила на полицейските служители, че има в себе
си наркотично вещество, а подсъдимият К.Т. споделил пред проверяващите, че
вечерта на 28.07.2018 година е бил на празненство и е употребил упойващи
вещества, като същият на споделената дата-28.07.2018 година за периода от 21:00
до 21:30 часа употребил марихуана.
С оглед
съобщеното на място бил изпратен за съдействие екип на Отдел „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните работи за тестване на водача с техническо
средство в състав свидетелите Р. С.Л.и К.С.С., които изпробвали с техническо
средство подсъдимият К.Т. за употреба на наркотични и/или други упойващи
вещества. Проверката била извършена с техническо средство “Drug test 5000”,
с фабричен № ARAM0007, което отчело в проба № 00059 положителен резултат за
употреба на канабис. Проведеното изследване и резултатът от него били показани
на подсъдимия и вписани в съставения протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества. Издаден бил талон за изследване с
бланков № 0025764, в който подсъдимият К.Т. собственоръчно вписал, че приема
показанията на техническото средство/теста. Подсъдимият К.Т. бил придружен до
ВМА за вземане на биологични проби за изследване, но отказал да даде такива,
което било вписано в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Г.Х.Г., А.А.В., Д.А.А., Р.
С.Л., И.Ж.В., С.Д.И., И.Г.Т., обясненията на подсъдимото лице; писмени
доказателства и доказателствени средства — АУАН № 663291/29.07.2018г., талон за
изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби,
протокол за извършване на проверка, ЗППАМ, справка картон на водача, справка от
ОПП за преминат технически преглед, справка за съдимост; способи за събиране и
проверка на доказателства- заключение на СППЕ.
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 Б ал.3 НК, а именно на 29.07.2018 година, в гр. София, ж.к.
Дружба, бул. „Цветан Лазаров ” срещу бл.***, с посока на движение от
бул.”Копенхаген” към ул. „Хайделберг”, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с per. № ********,
след употреба на наркотични вещества - канабис, установено по надлежния ред с
техническо средство „DRUG Test 5000”, фабричен номер ARAM 0007, проба
00059, като съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, за реда за установяване на употребата на алкохол и/
или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в
сила от 29.09.2017 г. - чл.З, ал.1 - „При извършване на проверка на място от
контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест“; чл. 6, ал. 3 „В
случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали
приема показанията на техническото средство, или
теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико- токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето
приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр
от талона за изследване.“ - като Т. е приел показанията на техническото
средство .
От обективна
страна по делото се установява ,че подсъдимият на инкриминираната дата и
място е извършил действия по управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с per.
№ ********, след употреба на наркотични
вещества - канабис, установено по надлежния ред с техническо средство „DRUG Test 5000”,
фабричен номер ARAM 0007, проба 00059, като съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6,
ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, за реда за
установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. - чл.З, ал.1
- „При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози - с тест“; чл. 6, ал. 3 „В случаите по ал. 1 лицето
собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство, или
теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико- токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето
приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр
от талона за изследване.“ - като Т. е приел показанията на техническото
средство .
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Доводите на защитата за неосъщественост на извършеното престъпление по
чл. 343 Б ал.3 НК, от обективна и субективна страна на подсъдимия по
делото ,настоящият въззивен съд намира за
неоснователни ,тъй като в тази насока са
събраните от първата инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства , и
доказателствени средства . В тази
насока следва да се отбележи , че първоинстанционният съд е
направил анализ на събрания от него
доказателствен материали , който
се споделя изцяло и от настоящата съдебна инстанция . Въззивният съд не
споделя доводите в жалбата , че не е
доказано по делото , че подсъдимия „ виновно е извършил деянието, тъй като не е съзнавал ,не е предвиждал и не е могъл
да предвиди и не е бил длъжен да предвиди ,че в организма му след изминалите
часове , след последната употреба на марихуана след 15- 16 часа , е възможно да
останат метаболитни следи .Това е
неоснователно , тъй като от събраните по делото гласни и писмени
доказателства , безспорно се установява ,че обвиняемия е съзнавал , че управлява моторно превозно средство , след
употреба на наркотични вещества – канабис . В тази
насока следва да се посочи ,че извършената проверка с техническо средство “Drug test 5000”,
с фабричен № ARAM0007, последното е
отчело в проба № 00059 положителен резултат за употреба на канабис., при което по делото
е безспорно установено наличието на наркотично вещество в организма на
подсъдимия , и то към момента на управление на МПС. Ирелеватно е соченото обстоятелство
, че употребата е на наркотичното
вещество е била часове назад във времето
, доколкото към момента на управление на
МПС - то и извършената проверка ,
наркотичното вещество е било налично в организма на подсъдимия , при което
деянието се явява съставомерно както от обективна ,така и от субективна страна
. Сочената употреба на наркотично вещество в
продължителен период назад във времето следва да бъде отчетена при
индивидуализацията на наказанието , но същата не води до несъставомерност на извършеното деяние. Не би могла да се възприеме тезата на защитата , че е
необходимо да бъде установено наличие на
наркотично вещество в определен
минимален размер , доколкото
разпоредбата на чл. 343 Б ал.3 НК, не предвижда
подобно изискване . Сочената в жалбата съдебна практика се отнася до „ пияното състояние „ на водача на МПС и употребата на алкохол от същия и следователно е неприложима за разпоредбата на чл. 343 Б ал.3 НК , където се визира употреба на наркотични вещества или техни аналози . Въззивният съд
не намира по делото да е налице и
сочената в жалбата колизия между нормите
на чл. 343 Б ал.3 НК и чл. 343 Б
ал.1 от НК , която да налага задължително тълкуване , доколкото
безспорно е видно ,че не се изисква минимално
количество употребено наркотично
вещество , което да бъде
установено в организма на водача на МПС
, каквото е изискването в разпоредбата на чл. 343 Б ал.1 от НК. Неоснователен е и довода в
жалбата ,че прокуратурата е следвало да
вземе проба
от подсъдимия и тогава е щяло да бъде установено ,че същия не е бил под
влияние на наркотично вещество , доколкото в чл.
6, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, за реда за
установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. е посочено изрично , че „В случаите по ал. 1
лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство, или
теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико- токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето
приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр
от талона за изследване.“, а по
настоящето дело е безспорно установено , че
подсъдимия Т. е приел показанията
на техническото средство . Видно е ,че в
издадения талон за изследване с бланков № 0025764, подсъдимият К.Т. собственоръчно е вписал, че приема показанията на техническото
средство/теста, а впоследствие след като подсъдимият К.Т. е бил придружен до ВМА за вземане на биологични
проби за изследване, последния е отказал
да даде такива, което е било вписано в
съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби ,
при което е неоснователно изискването на защитата в тази насока .
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода за срок от една до три
години, както и глоба в размер от 500 лв. до 1 500 лв.по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело по чл. 343 Б ал.3 от НК , правилно СРС е приел , че по делото са налице предпоставки за
приложение на чл.55 от НК и за определяне на наложеното наказание под най-
ниския предел предвиден в нормата . Отчетено е от
СРС , че по делото са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото предвидено
наказание се явява несъразмерно тежко Като такива СРС е взел предвид оказаното
съдействие от страна на подсъдимия по време на извършената проверка , младата му възраст, трудова ангажираност, чисто съдебно минало , периодът на приема на
наркотично вещество преди пристъпване към управление на МПС , при което
правилно на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК
, СРС индивидуализирайки наказанието е наложил наказание „лишаване от свобода
„ за срок от 6 месеца , чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66
ал.1 НК за срок от три години ,което е в минималния размер на изпитателния
срок предвиден в закона , както и правилно СРС е
наложил предвиденото наказание глоба в размер на 250 лв, което
също е редуцирал по предвидения законов ред.
Законосъобразно на осн. чл. 343г НК на подсъдимия е било наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС, чийто срок правилно
първата съдебна инстанция е индивидуализирала на една година, отчитайки , че водачът няма други нарушения на
правилата на ЗДвП, поради което и не се характеризира с повишена степен на
обществена опасност спрямо обществените отношения, свързани с нормалното
осъществяване на траснпортната дейност.
Законосъобразно с присъдата е приспаднато на осн. чл. 59, ал. 1 от НК в случай на привеждане в изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето през което подсъдимият е бил задържан
по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, а на
осн. чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
право да управлява МПС времето, през
което лицето фактически е бил лишен по административен ред от упражняване на
това право, считано от 29.07.2018 година.
Законосъобразно с присъдата е осъден на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед изхода
на делото , подсъдимия К.К.Т. да заплати в полза на СДВР сумата от 199,42 лв. /сто деветдесет и девет лева
и четиридесет и две стотинки/- разноски в досъдебното производство.
Законосъобразно с присъдата е осъден на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимия К.К.Т. да заплати в полза
държавата и по сметка на СРС сумата от
10 /десет/ лева- държавна такса за
служебно издаване на 2 /два/ бр. изпълнителни листове.
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната
присъда .
Поради изложените съображения и на чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, като жалбата се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда
от 13.12.19г. по
Н .О .Х .Д . № 19421 /18г , на СРС, НО ,111 с - в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.