№ 1359
гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501956 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Енерго-Про
Продажби” АД, чрез адв. И., срещу Решение №2853/03.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 16666/2022 г. по описа на РС - Варна, с което са
отхвърлени предявените от него срещу В. Н. В. искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 321,82 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана ел.
енергия по партида с кл. номер ********** и аб. номер ********** за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Войнишка“ № 7, за което вземане са издадени 13
бр. фактури за периода от 20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
03.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
56,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
падежа на всяка от посочените фактури до 21.10.2022 г., за което вземане е
издадена Заповед №7035/04.11.2022г. за изпълнение на парично задължение
ч. гр. д. №14575/2022 г. по описа на РС - Варна.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при нарушения
на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят „Енерго-
Про Продажби” АД поддържа, че титуляр на партидата в системата на
дружеството е въззиваемият. Посочва като безспорно, че процесният обект е
1
присъединен към електроразпределителната мрежа. Излага, че въззиваемият е
абонат на дружеството и за него е възникнало задължение за заплащане на
потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги, вкл. за „достъп“.
Поддържа, че въззиваемата страна не е предприела действия и не е подавала
заявления за намаляване на първоначално заявената от предишния собственик
на имота мощност. Твърди, че въззиваемият е имал техническа възможност да
използва резервираната мощност в размер на 39 кВт, защото достъпът до
електроразпределителната мрежа на обекта му не е бил преустановен. Излага,
че цената за достъп се формира на база на предоставената и заявена от
небитовия клиент мощност и се заплаща за поддържане на мрежата, но не
зависи от консумацията на електроенергия в обекта. По изложените
съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което осъдителните искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Н. В.,
чрез адв. К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79
и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че В. Н. В., ЕГН **********, дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД сума в размер на 321,82 лв., представляваща
незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност по партида с кл. №********** и аб. №**********
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Войнишка № 7, за което вземане са
издадени 13 бр. фактури за периода от 20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 56,53
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа
на всяка от фактурите до 21.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед
№7035/04.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. д.
№14575/2022 г. по описа на РС - Варна.
В исковата молба ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. Б.,
излага, че ответникът е собственик на обект, находящ се в гр. Варна, ул.
Войнишка № 7, с кл. №********** и аб. №**********, който бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 39 кВт. Поддържа, че цената за
мрежовата услуга за достъп и пренос на ел. енергия по
електроразпределителната мрежа се дължи нему в качеството му на търговец
на свободен пазар и затова е фактурирал за периода на потребление суми,
дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана
мощност. Счита, че ответникът е небитов клиент по см. на ЗЕ. Поддържа, че
цената за достъп се дължала за всеки ден, през който продължавало
присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия, и се
заплащала за поддържането на мрежата и принципната готовност за
2
престиране на ел. енергия. Стойността на услугата зависела от резервираната
за обекта и предоставена мощност, независимо дали е била доставяне ел.
енергия. С Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР и на осн. чл. 30, ал. 1, т.
13 ЗЕ била определена цената за достъп до електроразпределителната мрежа
на небитови потребители – в размер на 0.2053 лв. / кВт / ден. Излага, че
считано от 01.10.2020 г. небитовите клиенти, независимо от нивото на
напрежение, на което са присъединени, не можели да бъдат снабдявани от
ищеца по неговите общи условия, което водело до прекратяване на договора
за доставка на ел. енергия при общи условия от крайния снабдител по силата
на закона. Поддържа, че ответникът нямал сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито
към 01.10.2020 г., нито след това, и не бил сключен типов договор по §15 на
ПРЗ на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.), затова
обектът служебно преминавал от ищеца в качеството му на краен снабдител
на свободен пазар с доставчик – ищеца в качеството му на търговец на
свободен пазар. Поради незаплащането на дължимите главници по
процесните фактури, ответникът дължал и уговорените мораторни лихви
върху тях. Излага, че за процесните задължения е инициирал ч. гр. д.
№14575/2022 г. по описа на РС - Варна, по което в негова полза е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414
ГПК е депозирано възражение от насрещната страна, поради което за него е
налице правен интерес от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Н. В., чрез
адв. К., с който оспорва предявените срещу него искове като недопустими и
неоснователни. Поддържа, че исковете са недопустими поради липса на
пасивна процесуална легитимация, доколкото той не бил страна по
твърдяното облигационно правоотношение. Възразява, че никога не е бил
собственик или ползвател на процесния обект, нито го е държал или
стопанисвал. Оспорва получаване на процесните фактури и уведомяване за
наличие на непогасени задължения. Оспорва да е присъединен към
електроразпределителната мрежа и да е ползвател на мрежова услуга достъп
до електроразпределителната мрежа при резервиран капацитет на същата.
Възразява, че не е небитов клиент, който купува ел. енергия за стопански
нужди. Оспорва дължимостта на процесните суми.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен е по делото Констативен протокол №5127270/11.06.2020 г.,
от който се установява, че на 11.06.2020 г. е извършена проверка от Р.Ив. в
качеството на служител на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ с фабр.
№1127031800352814, монтирано в обект с титуляр В. Н. В., находящ се в гр.
Варна, ул. Войнишка № 7, с кл. №********** и аб. №**********, в
присъствието на свидетеля П.М., като електромерът бил разположен на
фасада извън имота.
От представения Констативен протокол № 6193355/31.05.2021 г. се
установява, че на 31.05.2021 г. е демонтирано от Ив.В. и Г.К. в качеството им
на служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ с фабр.
№1127031800352814, монтирано в обект с титуляр В. Н. В., находящ се в гр.
Варна, ул. Войнишка № 7, с кл. №********** и аб. №**********, при нулеви
показания, в присъствието на свидетелите Г.Д. и Ил.П., като електромерът
3
бил разположен на фасада извън имота.
Представено е извлечение от сметка към 21.10.2022 г. за В. Н. В., гр.
Варна, ул. „Войнишка“ №7, клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с кл.
№********** и аб. №**********, гр. Варна, ул. „Войнишка“ №7, от което е
видно, че по 13 бр. издадени фактури е начислена обща сума в размер на
321,82 лв. и лихва към 21.10.2022 г. в размер на 56,53 лв.
Видно от Справка за потреблението през последните 12/24/36 м към дата
22.11.2022 г. за клиент В. Н. В. с кл. №**********, за електромер
№1114171666058294 не е отчетена консумация на ел. енергия за периода от
06.12.2017 г. до 04.03.2019 г. За електромер №1127031800352814 не е
отчетена консумация на ел. енергия за периода от 05.03.2019 г. до 31.05.2021
г.
Представено са извлечение за фактури и плащания за период към дата
22.11.2022 г. за клиент В. Н. В. с кл. №**********, от която е видно, че
начислените с фактури №№**********/20.07.2020 г., **********/19.08.2020
г., **********/21.09.2020 г., **********/08.10.2020 г., **********/20.10.2020
г., **********/19.11.2020 г., **********/21.12.2020 г., **********/20.01.2021
г., **********/18.02.2021 г., **********/19.03.2021 г., **********/20.04.2021
г., **********/20.05.2021 г. и *********/20.05.2021 г. суми не са платени.
По делото са приобщени издадени за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
Войнишка № 7, с кл. №********** и аб. №********** фактури, както следва:
- №**********/20.07.2020 г. за периода от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г.
за сумата от 3,84 лв. и лихва в размер на 0,85 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/19.08.2020 г. за периода от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г.
за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 6,38 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/21.09.2020 г. за периода от 05.08.2020 г. до 04.09.2020 г.
за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 6,11 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/08.10.2020 г. за периода от 05.09.2020 г. до 30.09.2020 г.
за сумата от 24,98 лв. и лихва в размер на 5,03 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/20.10.2020 г. за периода от 01.10.2020 г. до 04.10.2020 г.
за сумата от 3,84 лв. и лихва в размер на 0,77 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/19.11.2020 г. за периода от 05.10.2020 г. до 04.11.2020 г.
за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 5,71 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/21.12.2020 г. за периода от 05.11.2020 г. до 05.12.2020 г.
за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 5,41 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/20.01.2021 г. за периода от 06.12.2020 г. до 05.01.2021 г.
за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 5,18 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/18.02.2021 г. за периода от 05.01.2021 г. до 04.02.2021 г.
за сумата от 28,82 лв. и лихва в размер на 4,79 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
4
- №**********/19.03.2021 г. за периода от 05.02.2021 г. до 05.03.2021 г.
за сумата от 27,86 лв. и лихва в размер на 4,40 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022г.;
- №**********/20.04.2021 г. за периода от 06.03.2021 г. до 04.04.2021 г.
за сумата от 28,82 лв. и лихва в размер на 4,27 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №**********/20.05.2021 г. за периода от 05.04.2021 г. до 05.05.2021 г.
за сумата от 29,78 лв. и лихва в размер на 4,20 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022 г.;
- №*********/20.05.2021 г. за периода от 05.04.2021 г. до 05.05.2021 г. за
сумата от 24,98 лв. и лихва в размер на 3,43 лв., дължима за периода от
падежа на фактурата до 21.10.2022г.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Н. Върбанов, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че монтираният на обекта (в
главното табло) автоматичен предпазител при трифазно ел. захранване МАП
е с ток 3х63 А, а предоставената мощност е в размер на 39 Kw. Електромерът
с фабричен №1127031800352814, който е бил наличен в табло за процесния
период, е директен и не са използвани токови трансформатори.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Мирослава Иванова, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че по процесните счетоводни
документи, издадени за периода 20.07.2020 г. – 02.06.2021 г., съществуват
задължения за услуга „достъп до разпределителна мрежа на база
предоставена мощност“ и лихви просрочие върху главницата от дата,
следваща датата на падеж на незаплатените фактури, до 21,10.2022 г., в общ
размер на 321,82 лв. главница и в общ размер на 56,53 лв. лихва
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с
която са предявени искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума, представляваща незаплатена
цена на мрежовата услуга „достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност“ по партида, използвана от ответника, за което
вземане са издадени 13 бр. фактури за периода от 20.07.2020 г. до 02.06.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сума, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от
фактурите до 21.10.2022 г. За тези вземания е подадено от ищеца заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. №14575/2022 г. по описа на РС - Варна. В
заявлението изрично е посочено, че сумата за главница се търси за „неплатена
мрежова услуга“ по фактури. Въпреки това е издадена Заповед
№7035/04.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено на длъжника В. В. да заплати на кредитора „Енерго-Про
Продажби“ АД сума за незаплатена „цена за консумирана ел. енергия“ по
фактурите. В заповедното производство са приложими правилата на чл. 247
5
ГПК, поради което допуснатата в издадената заповед по чл. 410 ГПК
очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена от
първоинстанционния съд. С исковата молба отново е претендирано заплащане
на „цена за мрежова услуга“, но първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с иск за заплащане на цената за потребена ел. енергия, по който се е
произнесъл с обжалваното решение. Спорът за дължимост на цена за реално
потребена ел. енергия не винаги е идентичен със спора за заплащане на
мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност“, тъй като последната се свързва с разходите за поддържане на
мрежата по начин, който да осигури на потребителите, в т.ч. на ответника,
възможността за непрекъснат достъп до ел. енергия, като дължимостта й,
ведно и/или отделно от консумираната ел. енергия, е предмет на отделна
правна регламентация.
По този начин съдът се е произнесъл не по предявения иск, а по иск, с
какъвто не е бил сезиран. От това следва изводът, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявен иск за неплатена „цена за потребена ел.
енергия“, вместо за неплатена цена за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, което опорочава допустимостта на
обжалваното решение и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК обуславя неговото
обезсилване и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане
на предявения иск – цена за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“.
При така приетото не следва да се обсъждат останалите оплаквания в
жалбата.
Доколкото с настоящия акт не се слага край на производството по
смисъла на чл. 81 ГПК, а делото ще продължи пред РС – Варна, въззивният
съд не следва да се произнася по разноските, а същото следва да бъде
извършено с новото решение по същество.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №2853/03.08.2023 г., постановено по гр. д.
№16666/2022 г. по описа на РС – Варна, поради произнасяне по непредявен
иск.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Варна за
произнасяне по предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79 и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че В. Н. В., ЕГН **********,
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сума в размер на 321,82 лв.,
представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за „достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност“ по партида с кл.
№********** и аб. №********** за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
Войнишка № 7, за което вземане са издадени 13 бр. фактури за периода от
20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сума в размер на 56,53 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 21.10.2022 г., за
които вземания е издадена Заповед №7035/04.11.2022 г. за изпълнение на
6
парично задължение ч. гр. д. №14575/2022 г. по описа на РС - Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7