РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
ІV състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ като разгледа
докладваното от съдия РАЙЧЕВА адм. дело № 660 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
А.К.П. *** и
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе за заплащане на
имуществени вреди в размер на 500 лева и неимуществени вреди в размер на 4500
лева, причинени от нищожни актове, действия и бездействия на общинската
администрация и полицията, осъществени на 12.10.2014 г. Твърди още, че
причинените ѝ имуществени вреди се изразявали в средствата за
отглеждането на кучето Цезар, което ѝ е отнето – храна, ваксини,
обезпаразитяване, ветеринарно обслужване, грижи и осигуряване на условия за
отглеждане на кучето, както и стойността му, а неимуществени вреди се
изразявали във влошаване на здравословното й състояние – силно притеснение и
тревоги, изпитани при изземването на кучето, страх от нападение от страна на
служители на ответниците, стрес, в следствие на който се е затворила в себе си,
престанала е да общува с хората, изолация. Иска се заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди за периода от датата на отнемане на кучето –
12.10.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.12.2015 г.
С уточнителна молба
от 08.02.2016 г. А.П. *** да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение в
размер на 350 лева за имуществени вреди и обезщетение в размер 3150 лева за
неимуществени вреди, а Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Русе /ОДМВР гр. Русе/ съответно 150 лева имуществени вреди и 1350 лева
неимуществени вреди. Направила е и искане за присъждане на разноски.
Ответникът – Община
Русе, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск, като излага
съображения за неоснователността и недоказаността му. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ОДМВР
гр. Русе, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск, като
излага съображения за неоснователността и недоказаността му. Направено е искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност и недоказаност на претенцията.
Съдът, като обсъди и
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени и гласни
доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от страна на А.К.П. *** да бъде осъдена
да ѝ заплати обезщетение в размер на 350 лева за имуществени вреди и
обезщетение в размер 3150 лева за неимуществени вреди, а ОДМВР гр. Русе
съответно 150 лева имуществени вреди и 1350 лева неимуществени вреди. Предвид
наведените от ищцата фактически основания за причинените й неимуществени вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица към Община Русе
и ОДМВР гр. Русе, и като съобрази постоянната практика на ВАС, по претенцията
съдът следва да се произнесе с акт по същество, тъй като обстоятелствата,
свързани с установяване на действия и бездействия, имат ли те характера на
изпълнително-разпоредителна дейност на администрация, законосъобразни ли са,
претърпени ли са вреди от тях и налице ли е причинна връзка между тези действия
и бездействия и настъпилите вреди са въпроси по основателността на иска.
По делото не се
спори, че на 12.10.2014 г. служители на Общински приют за животни (ОПЖ) към
Община Русе, подпомагани от служители към ОДМВР гр. Русе, са извели от двора на
А.К.П. куче на име Цезар, което е било настанено в приюта за безстопанствени
кучета в гр. Русе.
Като доказателства
по делото са представени копия на:
- писма(кореспонденция) между П. ***
по повод оплаквания от страна на ищцата срещу служители към дирекцията;
- писма(кореспонденция) между П. ***
по повод оплаквания от страна на ищцата срещу служители към общината/приюта за
кучета;
- международна ваксинационна и
здравна книжка за кучета и котки за вид: куче, име: Цезар, порода: смесена.,
дата на раждане: 2012 г.;
- шест броя регистрационни карти за
притежание на домашно куче, издадени на 06.01.2015 г.;
- пет броя паспорти на домашен
любимец за вид: куче с имена Джонко, Тропчо, Искър, Лора и Мима;
- изследване на А.П. от Комплексен
онкологичен център Русе ЕООД, мамографско изследване от 28.08.2013 г.
- медицински документи, включващи
кардиологично изследване от неустановена дата, кръвни изследвания от 08.02.2016
г., амбулаторен лист от 08.02.2016 г.
- справка рег. № 35885/25.11.2014 г.
на ОДМВР гр. Русе относно извършена проверка по жалба на А.К.П. – Сиг.
01-4/2014 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР гр. Русе, както и самият
сигнал(жалба);
- писмени обяснения от Л.Л.
(18.11.2014 г.), С. А. (18.11.2014 г.), С.Т. (19.11.2014 г.), Д. Б. (19.11.2014
г.), П. Ат.(19.11.2014 г.), А.К.П. (25.11.2014 г.) и Л.П.П. (25.11.2014 г.).
- заявления от полицай Н.Н.
(28.10.2014 г.) и Е.Е. (17.11.2014 г.) до Началника на Първо РУ гр. Русе;
- два броя справки – от 17.07.2014
г. и 01.10.2014 г., на ОДМВР гр. Русе, образувани по жалби на А.К.П. срещу
нейни съседи;
- длъжностни характеристика за
длъжността командир на отделение в сектор/група „Охранителна полиция“и за
длъжността полицай – старши полицай в сектор/група „Охранителна полиция“;
- удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 18151/23.02.2015 г. за Общински приют за безстопанствени
животни гр. Русе, издадено от областна дирекция по безопасност на храните гр.
Русе към БАБХ при МЗХ;
- лиценз за превоз на животни за
кратки пътувания, издадено от БАБХ при МЗХ по отношение на ОП „Комунални
дейности“;
- „Програма за овладяване
популацията на бездомните кучета на територията на община Русе“ – Приложение №
1, приета от Общински съвет Русе с Решение № 255, прието с Протокол №
16/17.07.2008 г.;
- справка от РП Русе вх. № А-26/2016
г. от 17.02.2016 г. до ОП Русе във връзка с образувани преписки по казуси,
относими към А.К.П. и Л.П.П.;
- разпореждане от полицейски орган
по отношение на А.К.П. от 13.10.2014 г. по отношение на пет броя кучета;
- Прокурорско постановление по
преписка № 3/2016 г. от 02.03.2016 г. на ОП Русе с постановен отказ за образуване
на наказателно производство по преписката, потвърдена с приложени Прокурорско
постановление №541/2016 г. от 06.04.2016 г. на АП Велико Търново и Прокурорско
постановление № 5472/2016 г. от 09.06.2016 г. на ВКП, образувани по жалба
(искане) на А.К.П. и Л.П.П. за установяване на противоправни действия от страна
на полицейски служители, включително и длъжностни престъпления, извършени от
командир на отделение Н.Б.Н. и ст. полицай Е.Н.Е., и двамата към „ООР“ към
ОДМВР гр. Русе;
- Наредба № 26 за притежание,
отглеждане и контрол на животни на територията на Община Русе, приета от
Общински съвет Русе;
- справка за получени сигнали при
дежурния на общински съвет за сигурност за времето от 08.00 ч. на 12.10.2014 г.
до 08.00 ч. на 13.10.2014 г.
Отделно от горните
доказателства, в оригинал са представени както Справка рег. № към
35565/20.11.2014 г. на ОДМВР гр. Русе относно извършена проверка по преписка
рег. № 31533/2014 г. по описа на 01 РУ – Русе, така и обяснения, дадени от А.К.П.
от 13.10.2014 г. и 18.11.2014 г., С.Т. от 21.10.2014 г., П. А. от 21.10.2014 г.
и Д.Б. от 21.10.2014 г.
В рамките на
настоящото производство са събрани и гласни доказателства от четири лица.
При разпита на
свидетеля Л.П., син на ищцата, се установява, че дворът на имота, където живее
с майка си, е ограден с ограда, която няма пролуки и че имат общо 6 кучета. По
отношение на твърденията в исковата молба посочва, че иззетото куче било
домашно и твърди, че то никога не е излизало от двора, но когато дошли
полицаите и служителите на приюта кучето било пуснато да се разхожда из двора.
Ищцата и свидетелят били посетени от 4-ма души – двама служители на приюта и
двама полицаи. П. твърди, че при проверката на документите на кучето, единият
полицай се държал изключително лошо и грубо с майка му, викал, псувал, а
другият полицай въобще не реагирал. След това грубият полицай подгонил кучето с
лопатка и след кратка гонитба притиснал кучето до антрето с железен стол.
Свидетелят посочва, че кучето е било инжектирано два пъти, като вторият път
потекло кръв от животното, като служителите от приюта за кучета се отнесли
изключително грубо към животното. След като упойката подействала, служителите
на приюта отнесли кучето до специализирания транспорт, който не е бил спрян
пред двора на ищцата, а на следващата улица. П. твърди, че след отнемането на
кучето са правили при опита да видят кучето в приюта, но им е било отказвано.
На четвъртия опит вече успели да видят кучето, като посочва, че условията в
приюта били лоши. Свидетелят твърди, че се опитали да подадат молба да си
вземат кучето, но същата не била приета.
По отношение на
отнетото куче Цезар свидетелят П. посочва, че същото не е имало чип, не е било
агресивно и не е нападало хора. Първоначално твърди, че са придобили кучето,
когато е било малко, на няколко години, но на въпрос на процесуалния
представител на Община Русе за възрастта на кучето по време на инцидента П. посочва,
че по време на случката кучето Цезар е било на месеци, като даже им е било
подарено в същата година, в която са го взели принудително. Свидетелят излага,
че не е чувал в квартала, където живее, някой да е бил нападан или хапан от
куче, като даже там нямало и бездомни такива. Посочва, че от години отглеждат
кучета, като с тях не е имало инциденти, съответно и оплаквания, като също така
твърди, че кучетата не са нападали хора.
Във връзка с
емоционалното състояния на А.П. свидетелят посочва, че след инцидента майка му
не се чувствала добре, постоянно ходела по доктори, а здравословното ѝ
състояние се влошило повече. И двамата изпитвали страх грубият полицай да не
дойдел пак, защото като служител на полицията бил въоръжен и можел да ги убие.
Майка му му повтаряла, че сега било техен ред и полицаят щял да дойде и да убие
и тях – „сега е нашия ред да дойде и щеше да убие и нас“.
Като свидетели по
делото са разпитани и полицаите, присъствали при залавянето на кучето – Н.Н.,
командир на отделение при Охранителна полиция към Първо РУП гр. Русе, и Е.Е.,
старши полицай в Охранителна полиция към Първо РУП гр. Русе.
По време на разпита
свидетелят Н. посочва, че добре си спомня подадения сигнал и случката, защото
през годините от страна на ищцата срещу него са били подавани множество жалби.
Излага, че по време на залавянето на кучето са присъствали негов колега,
служители на приюта и граждани, които били възмутени от държанието на ищцата и
сина ѝ, защото кучето многократно ги е хапало. Конкретно по повод на
случилото се посочва, че са били изпратени по сигнал за оказване на съдействие
на служители от общината във връзка с агресивни бездомни кучета. На мястото
имало служители от приюта и гражданка, която твърдяла, че е свидетел на това, че
кучето нападнало дете. Н. посочва, че от служителите на общината разбрал, че
кучетата били три, едното го упоили, другото избягало, а третото влязло в
къщата на ул. „Света Неделя“, в следствие на което служителите на общината се
опитали да създадат контакт с живущите в къщата, но те отказали. При
пристигането му там излязла А.П., и след като свидетелят се легитимирал, тя
отказа да представи документ за самоличност. Реакцията на ицщата привлекла
вниманието на преминаващи две момчета, които им казали, че тези кучета, и
по-специално това което са чули че те търсят, ги е нападало многократно. Поради
това момчетата останали до края на проверката. Свидетелят твърди, че около 30
минути той и колегата му водили диалог с ищцата относно това дали ще представи
документ за самоличност и паспорти за кучетата, като в последствие се появил и
синът на ищцата, и двамата започнали да обиждат полицаите пред служителите на
общината и присъстващите граждани.
След появяване на
кучето, което по данни на свидетеля е излязло от „някъде“, защото липсват части
от оградата на двора, и разпознаването му от страна на служителите на общината,
П. е била помолена да представи документ на кучето, в следствие на което тя
прибрала кучето и представила само документ за ваксинация. Н. твърди, че след
като пуснато на кучето забелязал, че то е агресивно, защото се е опитало да го
ухапе, поради което служителят на общинския приют го прострелял с въздушна със
стрела, в последствие на което кучето останало агресивно и се наложило да бъде
притиснато със стол към оградата, където е било вторично упоено. Свидетелят
твърди, че на ищцата и сина ѝ е била предоставена информация къде да
потърсят кучето. Н. още посочва, че често оказват съдействие на общинските
служители, но по отношение на ищцата заявява, че лично той не е ходил на друга
проверка на адреса, като също така след 12.10.2014 г. не е имал друг контакт с А.П.
или сина ѝ.
По съществото
показанията на свидетеля Е.Е. повтарят казаното от свидетеля Н.. Е. посочва
още, че специализираният автомобил на служителите на общината не е бил спрян
точно до къщата на А.П., а на около 40-50 м. на едно площадче, тъй като улица,
на която живее ищцата, е доста тясна. По отношение на оградата на къщата на
ищцата посочва, че такава реално не е имало, защото мрежата имала множество
дупки и е била прорасла с храсталаци. Е. посочва, че от служителите на общината
са разбрали, че П. и сина ѝ са били доста агресивни, като са ги
заплашвали със саморазправа. След пристигането на полицаите на адреса заплахите
са продължили, но към полицай Н., защото той е поискал документите на ищцата и
на кучето.
Свидетелката Г. И.посочва,
че работи в приюта за безстопанствени животни в гр. Русе. По време на разпита посочва
ищцата и сина, ѝ като заявява, че веднъж ги е виждала да идват в приюта
да видят животните в шеста клетка – т.е. да видят три животни. Свидетелката
посочва вида и размера на клетките, както и разяснява начина на отглеждане на
животните. По отношение на кучетата на ищцата заявява, че тя се грижи за тях от
години, като пипа само едното, защото другите две не ѝ позволява. По
повод посещението на П. и сина ѝ посочва, че след като видели животните
се разплакали и казали, че ще си купят двор, ще го оградят, и ще си вземат
животните. След това посещение повече не ги е виждала.
Свидетелката
посочва, че собственик може да си вземе кучето от приюта, след като представи
лична карта и подаде молба, но не знае ищцата или сина ѝ да са подавали
такава. Изразява мнение, че мъжкото куче, което ѝ разрешава да го
докосва, не е расло при стопанин, а по скоро на улицата. Заявява, че ако друг
от колегите ѝ влезе в клетката на животните със сигурност ще бъде ухапан,
защото според нея кучетата са агресивни.
При така установеното
от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
За да бъде
ангажирана отговорността на ответниците на заявените основания, в процеса
следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, а именно нищожни актове и/или незаконни действия или бездействия,
извършени от длъжностни лица при Община Русе и ОДМВР гр. Русе, които
представляват административна дейност, претърпяна от ищцата вреда и причинна
връзка между тях, като посочените елементи следва да са кумулативно налични.
Установяването им е задължение на ищцата. В тази връзка следва да се посочи, че
исковата молба е допустима, П. разполага с активна процесуална легитимация да
предяви иск по чл. 1, ал. 1 ЗОВОД, за да докаже твърдените в нея вреди от
имуществен и неимуществен характер, претърпени в резултат на нищожни актове
и/или действия и бездействия на длъжностни лица на ответниците в
производството. Основен елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ е вредата. Същата
се определя като промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на
имуществото на едно лице, субективните му права, телесна цялост, душевност или
психическо състояние.
Настоящият съдебен
състав счита, че така заявената претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди е неоснователна. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
Държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай се
претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени от нищожни актове и/или незаконосъобразни действия и бездействия на
служители от общинския приют за кучета към Община Русе и на полицаи към ОДМВР
гр. Русе, изразяващи се в залавянето и задържането на кучето Цезар, извършено
на 12.10.2014 г.
За успешното
разглеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо
установяване на следните три предпоставки: 1. незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност; 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна
връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните актове и/или действия и
бездействия. Доказателствената тежест за установяване на всички тези три
предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение.
В настоящия случай
не е установена първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - наличие на
нищожни актове и/или незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица при упражняване на административна дейност, които съгласно чл. 204, ал.4 АПК се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
По делото няма спор,
че на 12.10.2014 г. служители към приюта за кучета към Община Русе, подпомагани
от двама полицейски служители към Община Русе, са заловили три кучета, за които
е бил подаден сигнал, че са агресивни. След залавянето на кучетата, същите са
били настанени в общинския приют, където по данни от делото се намират и към
момента на произнасяне на съда.
По отношение на
исковата претенция против Община Русе следва да се посочи, че съгласно
приложена на стр. 151 от делото справка за получени сигнали при дежурния на
общински съвет за сигурност за времето от 08.00 ч. на 12.10.2014 г. до 08.00 ч.
на 13.10.2014 г., на 12.10.2014 г. в 10.27 часа е получен сигнал от Тодорова,
че на ул. „Св. Петка“ № 28 четири улични кучета нападат дете, което не е
пострадало, защото му помогнали минувачи. В графа „На кого е предаден и час на
предаване“ е посочен приют в 10.30 часа, като лицето на което е предаден
сигнала е дежурният в приюта. Видно от приложената на стр. 149 от делото
Наредба № 26 за притежание, отглеждане и контрол на животни на територията на
Община Русе, приета от Общински съвет Русе, чл. 13 гласи, че куче без надзор се
счита за безстопанствено и подлежи на залавяне и настаняване в приют за
безстопанствени животни. Като доказателства за законосъобразността на общинския
приют за безстопанствени животни, както и за дейността му по транспорт на
заловените животни, по делото са приложени удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 18151/23.02.2015 г. за Общински приют за безстопанствени
животни гр. Русе, издадено от областна дирекция по безопасност на храните гр. Русе
към БАБХ при МЗХ (стр. 110) и лиценз за превоз на животни за кратки пътувания,
издадено от БАБХ при МЗХ по отношение на ОП „Комунални дейности“ (стр. 111).
В приложената на
стр. 112 от делото „Програма за овладяване популацията на бездомните кучета на
територията на община Русе“ – Приложение № 1, приета от Общински съвет Русе с
Решение № 255, прието с Протокол № 16/17.07.2008 г., раздел III. Методология и
мерки, т. 2. Мерки, подточка 2.2. е посочено, че залавянето на бездомните
кучета се извършва съгласно чл. 42 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), като
за транспортирането до приюта трябва да се използват и транспортни клетки, а
настаняването и обработването се извършва съобразно разпоредбите на чл. 46 и
чл. 47 ЗЗЖ.
В чл. 42, ал. 1 ЗЗЖ
е посочено, че залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при
условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със
специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар. В ал. 4 от същата
норма е посочено, че екипите за залавяне на безстопанствени животни се
ръководят и контролират от ветеринарен лекар. Видно от показанията на
разпитаните лица, по време на залавянето на кучето са присъствали две лица от
приюта за безстопанствени животни гр. Русе, като едното лице било помощник, а
другото доктор.
Ищцата не успя да
докаже, че заловеното от служителите към приюта за безстопанствени животни гр.
Русе куче, наричано от нея Цезар, действително е нейна собственост. Съгласно
чл. 174, ал. 1 от действащия към момента на залавянето на кучето Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) собствениците на кучета, навършили
6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска
практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване. В
ал. 2 и ал. 3 от горепосочената норма на закона е посочено, че при навършване
на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст
собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ
за платена такса по чл. 175, ал. 1 ЗДВ, като при регистрацията на кучето
ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат
идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните
и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното.
Действително, по делото на стр. 16 е приложена международна ваксинационна и
здравна книжка за кучета и котки за вид: куче, име: Цезар, порода: смесена.,
дата на раждане: 2012 г., но това не представлява паспорт на животното, каквито
ищцата е представила като доказателство за пет броя кучета с имена Джонко,
Тропчо, Искър, Лора и Мима. Следва да се посочи, че по делото са представени и
шест броя регистрационни карти за притежание на домашно куче, но същите са
издадени на 06.01.2015 г., което е след залавянето на кучето, наричано от
ищцата Цезар.
Съдът кредитира
показанията, дадени от свидетелите Н.Н. и Е.Е., които посочват, че
представените от А.К.П. документи са били разгледани от служителите на приюта
за безстопанствени животни гр. Русе, които посочили, че тези документи не
касаят търсеното от тях животно въобще, като също така не са паспорти на
кучетата, а удостоверяват ваксинации.
Поради
обстоятелството, че ищцата не е успяла да докаже пред служителите на приюта, че
тя е собственикът на търсеното от тях куче, напълно приложима в случая е била
нормата на чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от
31.01.2008 г.), където е посочено, че безстопанствените животни се настаняват
от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл.
137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Въз основа на всичко
изложено до тук следва, че в процесния случай не са налице нищожни актове и/или
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на приюта за
безстопанствени животни към Община Русе. Съгласно приложените по делото
доказателства – писмени и гласни, извършените от служителите на приюта действия
се основават на закона и не са незаконосъобразни. Отделно от това, ищцата не е
успяла да докаже, че заловеното куче действително е нейно, в следствие на което
тя да е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в стойността на кучето и на
консумативите по отглеждането му.
Видно от приложените
по делото доказателства – свидетелски показания и писмени обяснения от Л.Л. –
ветеринарен техник към ОПБЖ гр. Русе, С. А. – служител към ОПБЖ гр. Русе, С.Т.
– подател на сигнала, Д. Б. и П. А. – свидетели на случващото се, заловените
кучета са били агресивни. Съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗЖ организациите и лицата по
чл. 49 от закона (в процесния случай община Русе) са длъжни да вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
Следователно, служителите към приюта за безстопанствени животни към Община Русе
не само са основавали действията си на закона, но и са били длъжни да заловят
тези кучета, при условие, че те са били агресивни към хората.
За пълнота следва да
се посочи, че кучето не е било умъртвено, а само настанено в приют – т.е. А.П.
е имала възможността да подаде молба и кучето да ѝ бъде върнато. Ищцата
не успя да докаже, че такава молба е подавана от нея. Нещо повече, от
показаният на свидетелката И., която работи в приюта и се грижи за заловените
на 12.10.2014 г. три кучета, става ясно, че П. и синът ѝ са посетили
приюта само веднъж и то преди години.
Настоящата инстанция
счита, че в процесния случай не са налице и нищожни актове и/или
незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от страна на служители на
ОДМВР гр. Русе. Съгласно приложените по делото доказателства – писмени и
гласни, извършените от служителите на ОДМВР гр. Русе действия се основават на
закона и не са незаконосъобразни.
В приложената по
делото длъжностна характеристика за длъжността командир на отделение в
сектор/група „Охранителна полиция“ (стр. 104), каквато е длъжността на полицай Н.Н.,
е посочено, че организира взаимодействието между нарядите и силите другите
специализирани държавни и обществени органи, ангажирани с противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, а в длъжностната характеристика за
длъжността полицай – старши полицай в сектор/група „Охранителна полиция“ (стр.
107), каквато е длъжността на полицай Е.Е., е посочено че работи по опазването
на обществения ред, предотвратява и оказва съдействие при разкриване на
престъпления и нарушения на обслужваната територия; съдейства на местната
държавна власт по изпълнение на задачи, произтичащи от решения и указания на
държавните органи. Следователно, при оказването на съдействие от страна на
служителите на ОДМВР гр. Русе по отношение на служителите на приюта за
безстопанствени животни гр. Русе, първите са действали съгласно нормативните
изисквания.
Отделно от горното,
по делото не се доказаха и незаконосъобразни действия или бездействия,
извършени от страна на служителите на ОДМВР гр. Русе, изразяващи се в грубо
отношение и отправяни заплахи по отношение на ищцата и сина ѝ. Напротив,
както от свидетелските показания на Н. и на Е., така и от писмените обяснения
дадени от Л.Л. – ветеринарен техник към ОПБЖ гр. Русе, и С. А. – служител към
ОПБЖ гр. Русе, става ясно, че служителите на ОДМВР гр. Русе са се легитимирали
пред ищцата със служебни карти и са се държали етично, за разлика от А.П. и
сина ѝ Л.П..
Следва да се посочат
и приложените по делото писма – жалби, подадени от страна на А.К.П. ***, по
повод на които са били извършени проверки, включително и Прокурорско
постановление по преписка № 3/2016 г. от 02.03.2016 г. на ОП Русе с постановен
отказ за образуване на наказателно производство по преписката, потвърдена с
приложени Прокурорско постановление №541/2016 г. от 06.04.2016 г. на АП Велико
Търново и Прокурорско постановление № 5472/2016 г. от 09.06.2016 г. на ВКП,
образувани по жалба (искане) на А.К.П. и Л.П.П. за установяване на
противоправни действия от страна на полицейски служители, включително и
длъжностни престъпления, извършени от командир на отделение Н.Б.Н. и ст.
полицай Е.Н.Е., и двамата към „ООР“ към ОДМВР гр. Русе.
Изложеното до тук
напълно подкрепя извода, че ищцата А.К.П. не е успяла да се справи с
доказателствената тежест по закон за установяване на твърдените от нея нищожни
актове и/или незаконосъобразни действия и бездействия, извършени от страна на
служители на Община Русе и/или служители на ОДМВР гр. Русе, осъществени на
12.10.2014 г. Следователно, в процесния случай не е налице и първата
предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
За пълнота следва да
се посочи, че освен недоказаните имуществени вреди, понесени от ищцата, по
делото не се доказаха и претърпени от П. неимуществени вреди, изразяващи се в
във влошаване на здравословното й състояние – силно притеснение и тревоги,
изпитани при изземването на кучето, страх от нападение от страна на служители
на ответниците, стрес, в следствие на който се е затворила в себе си,
престанала е да общува с хората, изолация. По делото не бяха ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на твърденията й, а представените такива са от
мамографско изследване в онкологичен център гр. Русе, но от дата 28.08.2013 г.,
което е повече от година преди залавянето на кучето, наричано от ищцата Цезар.
От другите представени документи –кардиологично изследване от неустановена
дата, кръвни изследвания от 08.02.2016 г. и амбулаторен лист от 08.02.2016 г.,
не може да се установи какво е било състоянието на П. и съответно дали то има
някаква връзка със събитията, случили се на 12.10.2014 г. В исковата молба П. е
посочила, че има сърдечно заболяване, което след залавянето на кучето на
12.10.2014 г. се е обострило, но не е ангажирала никакви доказателства в тази
връзка. В заключение следва да се посочат и показанията на сина ѝ – Л.П.,
дадени в открито съдебно заседание на 12.11.2017 г. Той посочва, че след
инцидента майка му не се чувствала добре, постоянно ходела по доктори, а
здравословното ѝ състояние се влошило повече. И двамата изпитвали страх
грубият полицай да не дойдел пак, защото като служител на полицията бил въоръжен
и можел да ги убие. Майка му му повтаряла, че сега било техен ред и полицаят
щял да дойде и да убие и тях – „сега е нашия ред да дойде и щеше да убие и
нас“. Така заявеното от свидетеля не само че не е подкрепено с каквито и да е
доказателства, но и звучи крайно несериозно и нелепо. В процесния случай се
касае за залавяне на куче от съответните органи, а не за убийството му от
полицай чрез застрелване със служебно оръжие.
В съдебното
производство, развито пред Административен съд - Русе не са ангажирани доказателства
за настъпване на твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Не е
доказано наличието на първия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, поради което отговорността на държавата не може да бъде ангажирана
и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от
спора следва да бъде уважено искането на ответните страни в иска за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така в полза на Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр. Русе и на Община Русе следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да е в размер на 100 лева за всяка една от страните.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.П. ***
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 350
лева и неимуществени вреди в размер 3150 лева, причинени от нищожни актове,
действия и бездействия на общинската администрация, за периода от датата на
отнемане на кучето – 12.10.2014 г. до датата на подаване на исковата молба –
22.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.12.2015 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.П.
против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150 лева и
неимуществени вреди в размер 1350 лева, причинени от нищожни актове, действия и
бездействия на полицейски органи, за периода от датата на отнемане на кучето –
12.10.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.12.2015 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН **********,***
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН **********,
да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: