Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 31.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно
заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря С. П., разгледа
докладваното от Съдията АНД № 1498 по описа на Д.кия районен съд за 2018 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ПРОГРЕС
99” ***,
чрез адв. *** -, срещу Наказателно постановление № ***
г., издадено от Д. на Дирекция „Инспекция по труда” Д., с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 3 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
С жалбата се иска отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание редовно
упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Процесуалния представител на въззиваемата
страна пледира НП като законосъобразно и обосновано да се потвърди.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите на нарушителя, Д.кият районен съд намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена
от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на
оспорваното НП.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно
лице в присъствие на двама свидетели и законен представител на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановения срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.
От фактическа страна съдът
установи следното:
При извършена проверка на 19.06.2018 г. на строителен
обект *** с адрес гр. ***, стопанисван от жалбоподателя, инспекторите към ДИТ –
Д. установили, че дружеството, в качеството му на работодател, допуснало лицето
П.К., роден на *** г., гражданин на ***, да полага труд, като „***”, въз основа
на сключен Трудов договор № *** г., без работодателят да е подал заявление за
достъп до пазара на труда в Агенцията по заетостта, следователно и без съответното
разрешение за работа, издадено от компетентните органи.
В резултат на констатираното, на 20.08.2018
г. св. К. А.А. – ***, в присъствието на свидетелите С.И., Т.А., както и законен
представител на жалбоподателя, образувал процесното административно-наказателно
производство, като съставил АУАН № ***, в който вменил на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 3 от ЗТМТМ.
За санкциониране на извършителя,
предвид констатираното по-горе нарушение, на 17.09.2018 г. Директорът на Дирекция
„ИТ” гр. Д. издал НП № ***, в обстоятелствената част на което възприел
описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното
наказателно постановление, за нарушението на чл. 7, ал. 2, вр. ал. 3 от ЗТМТМ,
на основание чл. 75а, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито
показания съдът кредитира като обективни е непротиворечиви, както и от
приложените по делото заверени с „вярно с оригинала” копия от: Наказателно постановление № *** г.; възражение от ***;
известие за доставяне; АУАН № *** г.; протокол за извършена проверка изх. № ***
г.; писмо изх. № *** г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Д.; писмо изх. № ***
г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Д.; писмо от Агенция по заетостта вх. № ***…/не
се чете/; декларация за осъществяването на краткосрочна заетост без разрешение
за работа чрез регистрация рег. № *** г.; докладна записка № *** г.; писмо изх.
№ *** г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Д.; писмо рег. № *** г.; декларация
на украински език; трудов договор № *** г.; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; становище от К.А.А.; справка от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Д. вх. № *** г.; дневник за инструктаж на
„Прогрес – 99“ ООД – Д.;разчетно-платежна ведомост на „Прогрес 99 ООД; Отчетна
форма за явяването на работа за месец май 2018 г.; договор от 15.03.2018 г.;
декларация за запознатост № 259/30.05.2018 г.; служебна бележка № 259/30.5.19
г.; длъжностна характеристика на длъжността ***, строителство на сгради;
удостоверение за регистрация изх. № *** г.; справка от Министерство на
правосъдието вх. № 3187/14.02.19 г.; справка от Държавна агенция за българите в
чужбина с вх. № *** г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и безспорно е доказано
по делото, посредством приложения трудов договор, че жалбоподателят е
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2
от ЗТМТМ работници - граждани на трета държава, с разрешен достъп до
пазара на труда, могат да работят по трудово правоотношение или като
командировани или изпратени в рамките за предоставяне на услуги на територията
на ***, само за конкретното юридическо лице или физическо лице, и за посочените
в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на
работа. Съгласно ал. 3 на с. чл. „Изпълнителният директор на Агенцията по
заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението
за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници – граждани на
трети държави.”
Цитираната разпоредба въвежда задължение на работник -
гражданин на трета държава, за който вече
е налице разрешение да престира труд на територията на страната, т. е. с
разрешен достъп до пазара, като работи само при работодателя и при условията,
заложени в даденото разрешение. Отклоняването от тези задължения съставлява
административно нарушение.
В случая обаче, от текстовата част на АУАН се навеждат
факти, обосноваващи административно нарушение по смисъла на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, а именно завареното лице няма нужното
разрешение да работи и като такова е без достъп до пазара на труда. В този вид
нарушението е залегнало и в наказателното постановление, в което наказващият
орган веднъж е приел, че лицето няма достъп до пазара на труда, т. е. няма
нужното разрешение да работи, и втори път е посочил, че е нарушена нормата на чл. 7, ал. 2
от ЗТМТМ, т. е. работникът е с достъп до пазара на труда.
Нарушенията по чл. 7, ал. 2 и по чл. 75а, ал. 2, двата
от ЗТМТМ, са различни по вид, изискват наличието на различни предпоставки и
касаят диаметрално противоположни обстоятелства, при които наличието на
хипотезата на едната норма изключва приложението на другата. Липсата на яснота
и относимост на наведените обстоятелства от страна на наказващият орган към
сочената като нарушена правна норма, всякога е съществено процесуално
нарушение, тъй като възпрепятства правото на защита на санкционираното лице да
разбере срещу какви факти и твърдения да се защитава. По този начин се лишава и
съда от възможността да извърши проверка относно правилното приложение на
материалния закон. Това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление без съдът да извършва проверка по
същество, още повече, че в случая такава и не може да бъде сторена предвид
липсата на яснота за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя.
С оглед на така изложеното съдът намира жалбата за
основателна, поради което следва наказателното
постановление да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *** г., издадено от Д. на
Дирекция „Инспекция по труда” Д., с което на „ПРОГРЕС 99” *** за
нарушение по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 3 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Д. в 14 –
дневен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя
Митева/