№ 1164
гр. Пазарджик, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220104078 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер: 800лв. - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
01.08.2023г. до плащането; 240лв. - договорна лихва за периода 30.09.2022г. –
30.06.2023г. и 67лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.10.2022г. – 31.07.2023г.
Ищецът „** **“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **,
твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника
Н. С. З. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „**“ **, произтичащо от
договор за потребителски ** „**“ ** от 30.08.2022г., по който е предоставил на
ответника финансова услуга от разстояние – потребителски ** в размер на
800лв., срещу лихва в размер на 240 лв., който ответникът се задължил да
върне с лихвата до 30.06.2023г. – разсрочен на 10 месечни погасителни
вноски. Твърди, че задължението не е изпълнено, поради което ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на 67 лв. за периода 01.10.2022г. –
1
31.07.2023г.
Ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от по ч.гр.д. №2846/2023г. по описа на
РС - Пазарджик, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът, чрез особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва
сключването на договора и получаването на **а. Твърди, че **орът не е
изпълнил задължението по чл.10, ал.1 ЗПФУР да предостави на потребителя
хартиен или друг траен носител преддоговорната информация по чл.8 и чл.9
ЗПФУР и че не е идентифицирал надлежно потребителя по реда на мл.53, ал.1
ЗМИП.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
от ГПК е **ор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е
била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези
положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи, че е предоставил на ответника заем в размер най-малко на
сумата, чието връщане претендира, както и настъпването на падежа за
връщане на главницата.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД ищецът
следва да установи, че за предоставянето на заема страните са уговорили
лихва и в какъв размер, както и нейната изискуемост.
По иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на горното ответникът следва да докаже
изпълнението на договора /ако твърди такова/.
По делото е представен в копие договор за потребителски ** „**“ ** от
2
30.08.2022г., от който е видно, че ищецът се е задължил да предостави на
ответника потребителски ** в размер на 800 лв. срещу фиксирана годишна
лихва от 36% и годишен процент на разходите в размер на 49,7%. Общата
дължима сума от потребителя за главница и лихва е 1040 лв. Крайният срок за
връщане на **а е 30.06.2023 г., а изпълнението на това задължение е
разсрочено на 10 равни месечни погасителни вноски по 104лв. /данните са от
погасителния план към договора/. Уговорени са падежните дати на отделните
вноски.
Договорът за ** е сключен от разстояние. Предоставянето на финансови
услуги от разстояние е правно регламентирана дейност от ЗПФУР. Съгласно
дефиницията в чл.6 ЗПФУР, финансовите услуги се предоставят въз основа на
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.
Видът на финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на такъв договор,
са посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това са услуги по извършване на
банкова дейност, **иране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги.
От горните разпоредби е видно, че ЗПФУР не урежда изчерпателно
съдържанието на видовете договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, а само реда за тяхното сключване. Основните права и задължения
на страните зависят от вида на финансовата услуга и затова субсидиарно
приложение следва да намери съответния специален закон, регламентиращ
услугата. Доколкото в случая се твърди предоставянето на потребителски **
от разстояние, то договорът е по чл.9 ЗПК.
Особения представител на ответника оспорва сключването на договора.
В тази връзка съдът е допуснал съдебна техническа експертиза, която да
установи дали между страните по делото е осъществена електронна
комуникация чрез системата на ищеца за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и какви са техните насрещни волеизявления. От приетото
заключение се установява, че в поддържаната от ищеца интернет платформа за
предоставяне на финансови услуги от разстояние фигурира потребителски
3
профил, който съответства на личните данни на ответника Н. С. З. – три
имена, ЕГН и адрес. Посочени са още телефонен номер за комуникация, както
и електронен адрес. Самоличността на ответника е установена чрез снимка на
личната му карта /лице и гръб/, направена докато я държи в ръка, така че да се
види лицето на потребителя. По този начин е изпълнено изискването за
идентификация по чл.53, ал.1 ЗМИП и релевираното възражение от особения
представител на ответника следва да се приеме за неоснователно. На
29.08.2022 г. от профила на ответника е направена заявка за **, към която
отново са приложени снимки на личната карта. В отговор на заявката в
неговата електронна поща е постъпило електронно съобщение от
**ора/доставчика на услугата, съдържащо стандартен европейски формуляр с
параметрите на **а, а на 30.08.2022 г. ответникът е получил второ електронно
съобщение, съдържащо процесния договор за потребителски **. По този
начин е изпълнено изискването на чл.10 ЗПФУР - преди сключването на
договора доставчикът да предостави на потребителя сведенията по чл.8 и чл.9
ЗПФУР на хартиен или друг траен носител, който позволява многократно
възпроизвеждане на информацията. Съгласието на ответника с условията на
договора за ** е изразено посредством използван от него специален бутон за
потвърждение на **а. След това на ответника са изпратени **трукции къде и
по какъв начин може да усвои сумата.
Въз основа на данните от заключението на техническата експертиза
съдът намира за установено, че при проведената между страните комуникация
от разстояние самоличността на ответника е установена надлежно по
предвидения за това ред, както и че е преди сключването на договора на
същия е предоставена ясна и разбираема информация за условията на **а.
Ответникът ясно е изразил своето съгласие с тези условия посредством
специфично електронно изявление /потвърждение с бутон/, с което процесния
договорът за ** е сключен. С оглед на изискването на закона договорът да се
сключи от разстояние - чл.6 ЗПФУР, то в случая е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление – чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ. Самото
доказване на договора и предоставянето на необходимата преддоговорна
информация на потребителя по чл.8 ЗПФУР и чл.5, ал.6 ЗПК става при
условията на чл.293, ал.4 и 5 ТЗ, който изисква изявлението да е записано
технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено – в
случая посредством поредица от електронни съобщения с прикачени към тях
4
текстови файлове.
Усвояването на **а също се оспорва от особения представител на
ответника, но това обстоятелство се установява по категоричен начин от
приетите по делото две разписки от 30.08.2022 г., доказващи направен от
ищеца паричен превод в размер на 800 лв. посредством системата за парични
преводи „Изи пей“, който е получен от ответника на същата дата – 30.08.2022
г. С оглед на това, за ответника е възникнало задължението да върне на ищеца
получената сума от 800 лв., а падежът на това задължение е настъпил преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Ответникът не твърди и не
доказва изпълнение. Ето защо главният иск е основателен и следва да се
уважи.
Видно от съдържанието на договора за ** страните са уговорили лихва,
която за целия срок на **а е в размер на 240 лв. Договорът има съдържанието
по чл.11, ал.1, ЗПК, поради което клаузата за лихва е действителна и валидно
обвързва страните. Ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на **а,
поради което лихвата се дължи в пълен размер. Ответникът не сочи
доказателства за изпълнение на задължението, което означава, че
установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД също е основателен.
Последователните падежи на погасителните вноски по **а започват да
настъпват след 30.09.2022 г., от когато ответникът изпада в забава и дължи на
ищеца обезщетение по чл.33 ЗПК вр. чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва
върху просрочената главница по всяка вноска за периода от нейния падеж до
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 01.08.2023 г. Ищецът
претендира обезщетение за забава по всички погасителни просрочени вноски
в общ размер на 67 лв. Особеният представител не оспорва размера на
задължението, поради което искът следва да се уважи.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца съдебни разноски в размер на 1800 лв., включващи 150 лв. –
държавна такса, 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, 350 лв. –
възнаграждение за особен представител и 300 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, за разноските на ищеца в заповедното производство, които са в
5
размер на 525 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Н. С. З. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „**“ ** дължи на
ищеца „** **“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **, сумата от
800лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 01.08.2023г. до плащането; 240лв. -
договорна лихва за периода 30.09.2022г. – 30.06.2023г. и 67лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2022г. – 31.07.2023г., по
договор за потребителски ** „**“ ** от 30.08.2022г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1421/03.08.2023г.
по ч.гр.д. №2846/2023г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника Н. С. З. да заплати на ищеца „** **“ АД съдебни
разноски в исковото производство в размер на 1800 лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №2846/2023г. на РС – Пазарджик в
размер на 525 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6