Решение по дело №231/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 172 ал.5 ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Р. Ф. Р., [ЕГН], [населено място] срещу Заповед за ПАМ № 23-1058-000125 от 26.08.2023г. на началник сектор ПП [област], с която е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 пр.2 ЗДвП. В жалбата се твърди, че няма доказателства за виновно извършено нарушение по чл. 5 ал.3 ЗДвП – управление след употреба на наркотични вещества, тъй като водачът е дал кръвна проба, която към момента на приключване на делото пред настоящата инстанция не е готова. Жалбоподателят сочи, че приема три лекарства: за к. н. - Н., за у. – Д. и о. – П., като последния медикамент съдържа к.. Сочи, че употребата на всички тези медикаменти може да повлияе на теста за наркотични вещества като даде положителен резултат. Жалбоподателят не оспорва качеството си на водач на МПС, но твърди, че употребата на наркотични вещества не е доказана, поради което заповедта следва да се отмени. В жалбата се сочи, че мярката е в противоречие с решение по дело С-97/2021г на СЕС, според което не е недопустимо за едно и също нарушение да се налагат две санкции.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Пълномощникът му пледира за уважаване на жалбата и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - началник сектор „Пътна полиция“ [област] депозира писмо вх.№ 2697/30.08.23г. /л.18/, в което оспорва жалбата. В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който излага подробни доводи и съображения за законосъобразност на заповедта и претендира за присъждане на разноски. Депозира подробни писмени бележки.

С атакуваната заповед, на водача Р. е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а б.“б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС № [рег. номер], за срок от 6м. за това, че на 26.08.23г. в [населено място] управлява собствения си лек автомобил след употреба на наркотични вещества, като употребата е установена с техническо средство Д. Д. Т. 5000 и уредът отчел положителен резултат за употреба на опиати. Водачът е оспорил показанията с обяснения, че приема лекарствата Д. и Н., като след издаден му талон за медицинско изследване, е дал кръвна проба. За извършеното нарушение му е издаден, предявен и връчен АУАН, който е приложен по делото. Съставен е протокол за проверка за употребата на наркотични вещества, според който алхоколната проба е отрицателна, но пробата за наркотици дава положителен резултат за опиати; реакциите на водача са забавени; състоянието на пътното платно е добро; очите на водача са без видими особености. Два дни след нарушението е издадена резолюция на наказващия орган, с която на осн.чл.54 ал.1 т.9 ЗАНН наказващият орган прекратява производството и го изпраща на прокурор поради наличие на признаци за извършено престъпление.

От страна на жалбоподателя са представени по делото листовките на трите медикамента, които той твърди, че приема, както и удостоверения за раждане на двете му деца, както и удостоверения, според които децата посещават детска градина и училище.

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от адресата на акта, подадена е в законовия срок /заповедта е връчена на 26.08.23г., а жалбата е от 29.08.23г./, с внесена ДТ, поради което е допустима. По същество съдът счита жалбата за неоснователна, поради следното:

Според чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 345з-1695/22.11.2022г. /л.28/ директорът на ОД на МВР – [област] е оправомощил различни служители при ОДМВР – [област], в това число и началника на Сектор „ПП“ да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Поради това съдът счита, че заповедта изхожда от компетентен орган.

Заповедта съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, като съдът не установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. ПАМ се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по см.на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед по чл. чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП е осъществено от водача нарушение по чл. 5, ал. 3, т. пр.2 от ЗДвП, което се установява с АУАН на компетентните длъжностни лица.

По делото се установи, че на оспорващия е извършена проверка с техническо средство, отчело наличие на опиати, като му е издаден талон за мед.изследване и водачът е дал кръвна проба за анализ. Нарушението е констатирано със съставения акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това, тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.).

Обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръвна проба не представлява факт, с който се оборват констатациите по АУАН. Въпросът за отговорността на лицето не се решава само с факта на даване на такава проба. До получаване на резултата от лабораторията, какъвто резултат все още не е наличен, определящ е резултатът от извършения тест с техническо средство одобрен тип, който показва по категоричен начин, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на опиати.За разлика от управлението след употребата на алкохол, където значение имат промилите, при управлението след употреба на наркотични вещества е без значение до каква степен водачът е повлиян, достатъчно е да е отчетено наличието на наркотично вещество. Ирелевантен е начина, по който наркотичното вещество е попаднало в организма, възможно е това да е станало при прием на медикаменти, но това не освобождава водачът да се съобразява със закона. Целта на налагане на процесната ПАМ е да се преустанови управлението на МПС след употреба на наркотици именно до решаване на въпроса за отговорността, което ще стане в по-късен момент, след получаване на резултата от лабораторията.

Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. дава възможност установяването на наркотични вещества да се установява с тест. Така също нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Анализът на посочените текстове посочва като определящ резултата от проведения по време на проверката тест до получаване на резултатите от иизследването на кръвта. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, според която в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на МПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. Несъстоятелен е доводът на оспорващата страна, че при назначено лабораторното изследване отпада резултатът от направения при проверката на водача тест и АНО е следвало да изчака резултата от лабораторното преди издаване на ЗППАМ.

Предназначението на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.

Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на ПТП, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.

В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Съдът счита, че при издаване на заповедта, няма нарушаване на разпоредбата на чл. 6 АПК. Не е налице и основание за отмяна на заповедта по съображения, изложени в решение на СЕС по дело С-97/21. Това решение на СЕС е неприложимо по отношение на процесната ПАМ по ЗДвП, тъй като става дума за изцяло вътрешна ситуация. Тази ситуация няма трансграничен елемент, за да се прилага правото на ЕС. Става дума за водачи, които управляват с концентрация на алкохол или след употреба на наркотични вещества, или са отказали проба; деянието е на територията на страната; водачите не получават трансгранична услуга. За тези принудителни административни мерки няма приложимо Право на ЕС и няма привръзка с това право /както например има директива за ДДС/. В ПЗР на ЗДвП са посочени няколко Директиви, но те не касаят принудителните административни мерки. Поради това съдът счита, че нормата на чл. 171 т.2а, б.“б“ ЗДвП, регламентираща ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС, за нарушение по чл. 5 ал.3 ЗДвП, няма привръзка с ПЕС. Предвид това, че става дума за вътрешна ситуация, регламентирана с вътрешно-правни норми, без да е налице трансграничен елемент, респ. ситуацията не е уредена със съюзни норми, следва да се прилага стриктно вътрешното право. Европейското право не може да се прилага по аналогия, а за всеки конкретен случай се прави преценка. Ето защо, решението на СЕС по дело С-97/21Г., което е за принудителните административни мерки по ЗДДС не може да се приложи по аналогия и за принудителните административни мерки по ЗДвП. Относно ДДС има Директива за облагане с ДДС, за разлика от ПАМ по чл. 171 т.2а, б.“б“ ЗДвП, която норма няма привръзка със съюзното право.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид това, че са поискани и са реализирани, следва да се присъдят разноски в полза на О. М.- [област] в размер на 100 лв.по чл. 37 ал.1 ЗПП вр.чл.24 Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Административен съд [област]

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ф. Р., [ЕГН], [населено място] срещу Заповед за ПАМ № 23-1058-000125 от 26.08.2023г. на началник сектор „ПП“-[област], с която е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 пр.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Ф. Р., [ЕГН], [населено място] да заплати на О. М.- [област] разноски в размер на 100лв.

Решението не подлежи на обжалване.