№ 47
гр. Горна Оряховица, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200824 по описа за 2021 година
Производството е по жалба на В. ИВ. В. против Наказателно
постановление/НП/ № 21-0268-001316 от 04.10.2021г. на ВПД Началник
сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ - гр.Горна Оряховица – Ив.Н..
С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 448319/
25.08.2021год., с което на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В. ИВ. В. е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и същият е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на 25.08.21г. в
гр.Г.Оряховица, като водач на МПС, управлявал автомобил „Фиат 131” с рег.
№ ВТ ****АН, като при движение за да се отклони вляво по посоката си на
движение, водачът не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и с предна дясна част блъска спрелия за престой на
ул.“Хан Крум“ лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ ВТ ****КН, с
което се сочи да е реализирал ПТП с матер.щети, като след настъпилото ПТП
водачът В. ИВ. В. се твърди да е напуснал мястото на произшествието, не
спрял на място да установи щетите и не уведомил органите на МВР, с което
следвало да се приеме, че виновно е нарушил и законовата разпоредба на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Санкция е наложена за това, че като водач на МПС,
управлявал автомобила с горепосочения рег.номер и предприемайки
1
маневра, създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с
тях, с което реализирал ПТП- виновно нарушил законовата разпоредба на
чл.25 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.179 ал.2, вр.ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева. Със същото наказателно постановление
В. е санкциониран и по реда на чл.181 т.1 от ЗдвП за нарушение по чл.147
ал.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 50лв.
В законоустановения срок В. ИВ. В. обжалва пред ГОРС
горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени като
незаконосъобразно наказателното постановление и наложените с него
наказания. В съдебно заседание се представлява. Поддържа се депозираната
жалба.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в
жалбата, както и доказателствата по делото приема за установено следното:
Жалбоподателят не оспорва, че притежава автомобил „Фиат 131” с рег.
№ ВТ ****АН, но оспорва, че на 25.08.21г. в гр.Г.Оряховица същият е
управлявал този автомобил и че с него е реализирал ПТП на кръстовище с
ул.“Хан Крум“-„Мано Тодоров“. Процесният автомобил „Фиат 131” с рег.№
ВТ ****АН бил установен от св.К. и св.Л.Б./полицейски служители/ на
ул.“Ст.Караджа“ № 7 с козметични забележки-леко одраскан /по думите на
св.К.- с „нещо като охлузване“/. На жалбоподателя В. ИВ. В. е съставен
АУАН- Акт за установяване на административно нарушение № 448319/
25.08.2021год. /л.11/. Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното НП № 21-0268-001316 от 04.10.2021г. на ВПД Началник сектор
към ОДМВР-В.Търново, РУ - гр.Горна Оряховица – Ив.Н. /л.10/, връчено на
19.11.21г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно т.30 от § 6 на ДР към ЗДвП, "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Безспорно по делото се установи, че по автомобил „Фиат
131” с рег.№ ВТ ****АН и по автомобил „Фолксваген Шаран” са установени
2
минимални щети/охлузвания/, които обаче не се установява по безспорен
начин, че са резултат от реализирано ПТП по вина на В. ИВ. В.. Съществуват
само индиции в тази насока. Свидетел очевидец на настъпило ПТП според
полицейските служители св.К. и св.Л.Б., е пътник от автомобила
„Фолксваген Шаран”. Тъй като водачът на този автомобил е бил в ситуация
на престой и е бил разположен на неразрешено за спиране и паркиране място,
възпроизведено пред св.Б. и впоследствие заявено от същия пред съда в
свидетелските му показания, като веднага след реализираното ПТП същият
водач е последвал автомобил „Фиат 131” с рег.№ ВТ ****АН, то нямало е
възможност за запазване на мястото на удара/местопроизшествието/, което е
от съществено значение. Ако водачът на„Фолксваген Шаран” не бе напуснал
мястото на ПТП в разрез с изискването на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП
/очевидно не е имало как да настъпи съгласие между участниците в ПТП, тъй
като единият вече е напуснал/, при запазено местопроизшествие е можело да
се установят важни обстоятелства, свързани с механизма на ПТП/отстояния,
оставаща широчина на платното за движение и др./, за да се направят и
безспорни изводи за причините на произшествието, както и за да се проверят
евентуално показания на свидетели очевидци. След като мястото на ПТП не
може да бъде фиксирано точно, невъзможно е да се допусне експертиза, за да
се онагледи с точност това място със съответната маркировка, вертикална и
хоризонтална сигнализация, да се изготви и прецизно и точно заключение, а
оттам да се направят и изводи относно обосноваността на
административнонаказателното обвинение, както и да се проверят показания
на свидетели. Липсват данни като резултат от замервания на разстояния и
височини по купетата, с оглед спецификите на двете ППС, които да послужат
като база за допускане на техническа експертиза. Дори да се приеме, че
откритите поражения са именно от съприкосновението между тези две МПС,
не се установява безпротиворечиво, че именно жалбоподателя В. като
участник в ПТП по смисъла на т.27/§ 6 на ДР от ЗДвП/ с виновно свое
поведение е допринесъл за настъпването на това ПТП. Свидетелите Б. и К.,
възприели визуално двата автомобила, правят предположение относно
механизма на ПТП и местоположението на всяко ППС. Няма специфични
следи.
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление, съдът намира:
3
По първото административнонаказателно обвинение:
Санкционната норма, посочена като приложена от АНО, е тази на
чл.179 ал.2 от ЗДвП. Както е видно, нормата включва три хипотези на ПТП-
1/ при управление с несъобразена скорост, 2/неспазване на дистанция или 3/
при допускане на някое от нарушенията по чл.179 ал.1 от ЗДвП. С оглед на
направеното препращане към ал.1 от цитирания текст,
административнонаказващият орган/АНО/ е прецизирал към коя от точките
от една до шест отнася описаното нарушение/ посочената точка 5/, но не и
към кое законово предложение, след като в текстовата част не се твърди
движение по път с предимство, не се посочва, нито се описва и някое от
другите, посочени в чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП деяния- неспазване предписание на
пътен знак, правила за предимство, за разминаване, за изпреварване, за
заобикаляне. С необходимото уточнение относно законовото предложение и
с необходимото привързване в хипотезата на препращане/ако става дума за
някое от нарушенията по ал.1/, АНО е следвало да внесе яснота по
въпросите, касаещи избора на санкционна разпоредба. Само в този случай
може да се правят изводи за нейната приложимост при нарушение по чл.25
ал.1 от ЗДвП, каквото се сочи, че е извършено. Сочената като нарушена
разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП изисква жалбоподателят да не е изпълнил
предписанието на закона, дадено в чл. 25 ал.1 от ЗДвП- заобикаляне,
излизане от реда на паркирани превозни средства, влизане между тях,
отклоняване наляво или надясно от платното за движение, преминаване в
друга пътна лента, завиване и пр. Текстът на сочената като нарушена
разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП изисква също така да не се създава от
водача опасност за участници в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, което очевидно не отговаря на
описаната хипотеза: водачът да е осъществил „маневра за да се отклони вляво
по посоката си на движение“ като с предната си дясна част ”блъска спрелият
за престой…“. Очевидно от описанието, спрелият за престой автомобил не се
движи след автомобила на В., преди него и не минава покрай него, а от
цитираната по-горе сочена като нарушена норма се изисква да не е създадена
опасност за участници в движението, които са пояснени от законодателя като
4
такива, „които се движат след него, преди него или минават покрай него“.
Определението за участници в движението се съдържа в § 6 т.28 от ДР на
ЗДвП.
Жалбоподателят е наказан за това, че е причинил
пътнотранспортно произшествие в резултат на
неспазване на правилото за извършване на маневри по
чл.25, ал.1 от ЗДвП при извършване на маневрата
завиване наляво. Съставът на административното
нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е
осъществен само в случаите, когато
пътнотранспортното произшествие е резултат от
нарушаването на изчерпателно изброените в текста на
разпоредбата правила за движение, а именно
правилото за спазване на предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране и правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. В
процесния случай наказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за нарушение по
чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП за причиняване
на пътнотранспортно произшествие в резултат от
нарушаването на правилото по чл.25, ал.1 от ЗДвП при
осъществяването на маневра завиване наляво. Нито
правилото по чл.25, ал.1 от ЗДвП, нито правилата за
5
извършване на маневрата завиване наляво са
предвидени в закона като елемент от състава на
нарушението по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от
ЗДвП. Поради това, като е приел, че описаното в
наказателното постановление деяние осъществява
състава на това нарушение, наказващият орган е
нарушил материалния закон. Това налага съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление
относно наложеното административно наказание глоба
в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 във вр. с
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от същия закон.
Освен поради изложеното по-горе, обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и
поради необосноваността на приетите от наказващия
орган фактически констатации. Не са извършени
съответни замервания на мястото на ПТП и не може да
се отговори на много от въпросите по същество.
По второто административнонаказателно обвинение:
Водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен
съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Да
остане на мястото на произшествието- без да напуска
местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи, водачът/така, както е описано в
6
наказателното постановление/-участник в ПТП има задължение само когато
при произшествието са пострадали хора/чл.123 ал.1 т.2 ЗДвП/, респ. когато
при ПТП са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него/чл.123 ал.1 т.3, б.”в”
от ЗДвП/. Доколкото в ПТП има участие друг автомобил и няма данни за
пострадали хора, като норма, установяваща задължение за жалбоподателя В.
в конкретния случай, следва да бъде посочена разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3
от ЗДвП. Той е имал задължението да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, респ. да остане на мястото- да окаже
съдействие за установяване на вредите/т.3, б.”а”/, респ.-ако няма съгласие
между участниците в ПТП-да не напуска местопроизшествието и да уведоми
контролните органи/т.3, б.”в”/. В конкретния случай се установи, че водач,
предизвикал ПТП не е спрял с оглед задължението за оказване на съдействие
за установяване на вредите от ПТП/чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП/, но
административнонаказателното обвинение, така, като е описано се съотнася
не само към цитирания законов текст, а евентуално по текста на чл.123 т.3
б.“в“ от ЗДвП, тъй като в обстоятелствената част на НП е описано,че „водачът
не спира да установи щетите”, както и „ да уведоми компетентните за това
органи на МВР”, което не кореспондира със сочената като нарушена
разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, при която няма задължение за
уведомяване. В конкретния случай описаната хипотеза корелира с текста на
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Административното нарушение следва да се опише
фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на
законовата разпоредба, която се сочи като нарушена. Органът е следвало да
прецизира налице ли е текст от закона, по който да се реализира отговорност
именно за нарушение, което е вменено във вина на нарушителя,
съответстващо на текстовото формулиране на
административнонаказателното обвинение, като правилно се посочи
нарушената разпоредба от ЗДвП. Очевидно е, че след твърдяния
удар/съприкосновение/ между двата автомобила, след като единият от
водачите не е спрял за да установи последиците от ПТП, то между
участниците в произшествието няма как да има съгласие/ чл.123 ал.1 т.3 б.“в“
от ЗДвП/, от което следва описаното в НП и изискуемо условие за
уведомяване на компетентните органи.
В този случай без да напуска мястото на ПТП и паркиралият водач Недко
7
Буюклиев/по данните в преписката/ е следвало да уведоми МВР и да съобщи
регистрационния номер на другия автомобил. От данните по делото е видно,
че той е напуснал мястото на твърдяния удар и е последвал първия водач,
който не е спрял да установи щетите. По тази причина не е установено
точното местонахождение на неговия автомобил преди удара. То не е
фиксирано, поради което последващо допускане на експертиза само и
единствено по спомени на Буюклиев не може да даде точен отговор на
интересуващите делото релевантни въпроси/траектория на движение на
автомобила на жалбоподателя В., местоположение на паркирания
автомобил, следи от ПТП и пр./. От свидетелските показания става ясно
единствено, че Буюклиев е спрял на забранено за целта място.Това
местоположение обаче би било решаващо за някои изводи относно
траекторията на движение на автомобила, управляван от другия водач. С
оглед двете нарушения от страна на Буюклиев на норми на ЗДвП-неправилен
престой или паркиране и напускане на място на ПТП, не може да се погледне
безкритично на преразказаното от него на полицейските служители, които
цитират в своите показания негови възприятия за случая, тъй като е мислимо
поведението на този водач в опит да смекчи собственото си положение и да
„оправдае“ негови грешки като участник в движението.
На следващо място, административнонаказателното обвинение не е
доказано и от субективна страна. От свид.показания се установява, че
„щетите“ по двата автомобила са едва доловимо видими, тоест и отражението
при удар на косвени усещания за същия/шум от одиране, разклащане на
автомобила и пр./ може да не са се случили, както и В. изобщо да не е усетил
по подобни признаци реализирането на съприкосновение между него и
спрелия автомобил, който дори да е бил забелязан и съобразен като
препятствие за него, жалбоподателят да е бил с впечатление за габаритно
разминаване между двете ППС/често заблуждение у водачите при гранично
разминаване/.А задължението по чл.123 ЗДвП изисква съзнанието на водача,
че той е участник и че е реализирано ПТП.
По изложените съображения и в тази му част НП следва да бъде
отменено.
По третото административнонаказателно обвинение:
8
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, действаща към момента
на нарушението, регистрираните моторни превозни средства и теглените
от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност.
Основен принцип на административнонаказателната отговорност е
нейният личен характер. Отговорността за представяне на автомобила за
технически преглед е на неговия собственик. В конкретния случай в
наказателното постановление се твърди, а от жалбоподателят не се оспорва,
че същият е собственик на процесното превозно средство.
В НП не са описани обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
административнонаказателно обвинение- кога последно автомобилът е
бил представен на технически преглед, какъв е периода, за който важат
положителните констатации за техническа годност, като се има предвид,
че съгл.чл.147 ал.3 от ЗДвП различните превозни средства подлежат на
периодичен преглед в различни времеви деапазони/прим. за леки
таксиметрови автомобили срокът е 6месеца, за превозни средства от
категория N1 и М1-всяка година/, кога е изтекъл срока, до който
собственикът е бил длъжен да представи ППС за преглед, а тези
обстоятелства са реквизити, задължителни съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В
конкретния случай те са необходими, тъй като според
административнонаказателното обвинение, очертано в НП, евентуално
нарушението е осъществено на дата 25.08.2021г. Водачът не е представил
автомобила на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата изправност. Процесното /твърдяно/ нарушение се сочи да е
осъществено чрез бездействие с неизпълнението на задължението за
представяне на МПС на технически преглед. Тоест времето на осъществяване
на деянието се определя от дата, след която жалбоподателят е следвало и е
бил длъжен да осъществи това действие/евентуално посочена в
удостоверението за техническа изправност/. В самата санкционна норма,
9
посочена от АНО/чл.181 ал.1 т.1 от ЗДвП/ е предвидено, че собственикът се
санкционира когато не е представил ПС за технически преглед в определения
срок. Този срок е релевантен, а отсъства от описаните обстоятелства-докога е
важала констатацията за техническа годност.
В случая липсват горепосочените реквизити по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
относими към датата, на която е съществено нарушението и от които биха
могли да бъдат направени изводи възможно ли е да се приеме, че
нарушението, осъществено чрез бездействие е извършено на 25.08.21г., както
се сочи в НП. Жалбоподателят определено е бил затруднен да организира
защитата си, тъй като липсва яснота кога нарушението е и би могло да бъде
извършено и въз основа на кои обстоятелства се прави този извод. Периодът
или датата на извършване на нарушението е важен елемент от неговата
индивидуализация. А в конкретния случай се сочи нарушение, осъществено
чрез бездействие.
Всъщност без значение са индициите, че въззивният съд или лицето, на
което е наложено административното наказание, вероятно са разбрали или
могат да разберат кои са обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретика като строго нормирана дейност.
За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, съставляват част от мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания,
има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на лицата-страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
10
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това
подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на
защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък, наличието на мотиви прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Административнонаказващият орган следва да опише подробно и да
събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, налице е негодност на същото да послужи за реализиране
на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя и
следва да бъде отменено.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0268-001316 от
04.10.2021г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ - гр.Горна
Оряховица – Ив.Н., издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 448319/ 25.08.2021год., като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн.
срок.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11