НОХД № 1005/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимите Х.И.Г. *** и З.Е.Р. от гр. Д., е за
престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от НК, за това, че на
30.11.2018г. в гр. Пазарджик, действайки като помагач в съучастие със З.Е.Р.
ЕГН:********** от гр. Д.- също помагач и с неустановени по делото лица-
извършители с цел да набави за себе си и съучастниците си имотна облага,
умишлено е улеснила извършването на престъпление - измама, като е получила
парична сума в размер на 11300 лв./ единадесет хиляди и триста лева/ от
пострадалата Е.К.П. ***, в която от неустановените лица - извършители е било
възбудено заблуждение „че ще бъде проведена полицейска операция във връзка със
задържане на телефонни измамници“ и с това е причинила на Е.К.П. имотна вреда в
размер на 11300 лева.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата
на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение, като предлага съдът да наложи наказание
лишаване от свобода и на двете подсъдими, съблюдавайки разпоредбата на чл.58а
от НК, като постанови ефективното му изтърпяване.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със служебно назначените
им защитници, като се признават за виновни по предявеното им обвинение,
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желаят да се събират доказателства за тези факти. Пледират за справедливо
наказание, а защитниците им предлагат да наказанието ЛС да бъде определено в
минимален размер и да се приложи института на условното осъждане.
В хода на разпоредителното
заседание постр. Е.П. чрез своя повереник предяви срещу подсъдимите граждански
иск солидарно за сумата от 11 300 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
С протоколно
определение на съда гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, като постр. Е.П. бе конституирана като граждански ищец в
процеса. С определение на съда пострадалата беше конституирана и като частен
обвинител в процеса.
Частният
обвинител и граждански ищец не се явява лично в съдебно заседание, но се
представлява от повереник, който поддържа обвинението против подсъдимите и
пледира да бъдат признати за виновни и
им се определи наказание ЛС при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, както и гражданският иск да бъде уважен в цялост.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
През 2018 г. подс. Х.Г. *** в дома на баща й И.Г..
Чрез интернет-платформата „Фейсбук“ тя се запознала с подс. З.Р. от гр. Д..
Двете се срещали няколко пъти в гр. Д., след което станали интимни приятелки.
През есента на 2018 г. подсъдимите Г. и Р. заживели заедно в дома на първата в
с. И..
Подс. Г. била без постоянна работа и затова
публикувала обява, че си търси работа в интернет-сайтове, между които и „Базар.бг“.
На 28.11.2018 г. тя получила обаждане от анонимен номер, като обаждащия се
представил за Г.А.(неустановено по делото лице). Той говорел с ромски акцент и й
предложил работа, която се изразявала в това да прибира различни парични суми
от различни хора в различни населени места в България, като парите трябвало да
се пренасят в гр. Р.. Подс. Г. приела предложението на непознатия мъж, който й
обяснил, че нейната работа ще се състои в това да получава пари или други
ценности от измамените по телефона лица на територията на цялата страна, като
щяла да получава разяснения кога, как и от къде трябвало да получава парите.
Така подс. Г. била включена в престъпна схема за телефонни измами. В схемата се
включила и подс. Р., след като Г. й обяснила за разговора си с непознатия мъж и
затова как трябвало да вземат парите от измамените хора и да ги предават на
измамниците, оставайки ги на посочено от тях място, като преди това да задържат
определена сума от парите за себе си. Подс. Р. не се възпротивила на това,
което й обяснила подс. Г. и се съгласила „да работят“ заедно, разбирайки че по
този начин и двете ще участват в схема за телефонни измами.
На 30.11.2018 г. на подс. Г. по телефона и се обадил
отново непознатия мъж и й казал, че трябва да отиде на един адрес в гр. Пазарджик,
от където да вземат пари, които едно лице щяло да изхвърли. Съобщил й, че ще
получават инструкции по телефона, които трябва да следват. Подс. Г. съобщила и
на подс. Р. какво трябвало да направят, след което се свързала със свой познат-
св. Н.Г.от с. Елшица, с когото имала интимна връзка преди 4-5 години и го
поканила да пият кафе. Св. Г.се досетил, че подс. Г. го търсела за услуга и
отишъл с автомобила си до дома й в с. И.. Запознал се с подс. Р. и тримата
тръгнали за гр. Пазарджик. В града седнали да пият кафе в кв. Запад на „жълтите
кафета“, където стояли около половин час. На св. Г.му направило впечатление, че
през цялото време докато пиели кафе подс. Г. постоянно пишела в телефона си.
Подс. Р. също пишела в телефона, но и гледала в телефона на Г.. След като св. Г.платил
сметката, тримата отново се качили в колата му, като подс. Г. му казала да ги
закара на гърба на Банка Моллов на ул. „Пловдивска“. Такива инструкции двете
подсъдими били получили по телефона от представящият се за Г.А.мъж. Той указал
също на подс. Г. да внимава за хора и полицаи, защото тя му била очите.
Трябвало да му каже, когато е „чисто“ и да не стои пред входа, за да не я види
„клиентката“.
Освен че пишел по телефона с подсъдимите, непознатият
мъж контактувал и с друг непознат мъж (неустановен по делото), който от своя
страна разговарял по телефона с жертвата (постр. Е.П.). Св. Г.спрял колата в
близост до сервиз за хладилници в улицата зад банка Моллов по нареждане на
подсъдимите. През цялото време докато пътували двете гледали непрекъснато в
телефона на Г. като по GPS се
ориентирали и казвали на св. Г.къде да кара. Те получавали инструкции на
телефона на подс. Г. от непознатия мъж. След като св. Г.спрял автомобила,
подсъдимите Г. и Р. слезли и му казали да ги изчака. Двете тръгнали по улицата
в посока заведение „Астория“. Докато пътували в колата, подсъдимите разбрали,
от неизвестния извършител, че трябва да отидат на ул. „Оборище“ №5. Обяснено им
било, че жената била стара и не можела да слезе, затова щяла да хвърли парите
през терасата, като те трябвало да чакат наблизо и за ги вземат, след което да
се приберат и да чакат обаждане.
Междувременно на посочената дата около 13.30 часа на
стационарни телефон с номер ***, на постр. Е.П. се обадил непознат мъж, който
се представил с името Л.П.и че е полицейски служител. Постр. П. била пенсионер и
живеела сама в апартамент в гр. Пазарджик на ул. „Оборище“ №5, на първия етаж.
Синовете й живеели в чужбина от много години. Освен пенсията си постр. П.
нямала други доходи, но известно време получавала доходи от наем на апартамента
на единия от синовете си, а няколко дни по-рано продала наследствена къща в с. д.
за сумата от 25 000 лева. Част от парите от продажбата пострадалата внесла
на депозит в банка, с друга част върнала заем, а в дома си оставила 12 000
лева, с които да направи ремонт в жилището и да върне още един заем. Освен
стационарния телефон постр. П. имала и мобилен телефон. Тъй като представилият
се за Л.П.мъж говорел книжовно и без акцент, постр. П. не се усъмнила, че бил
полицай. Непознатият мъж обяснил на пострадалата, че у измамник бил открит
списък с телефонни номера на хора, които щели да бъдат измамени и в този списък
фигурирал и нейният телефон. Казал й също, че ще участва в полицейска операция
във връзка със задържане на телефонни измамници. След това мъжът обяснил на
постр. П., че трябва да прибере парите си в хладилник, защото измамниците имали
машинка, с която се откривали пари и бижута. Успокоил я, че около сградата
имало 20 полицаи и снайперист, които чакали да хванат измамниците. В края на
разговора пострадалата се усъмнила в мъжа и му казала, че може би той е
измамника, на което мъжът отвърнал с думите „Вие май не вярвате на
полицията?“ След това я предупредил, че след малко измамниците ще й се
обадят и затова тя трябвало да му продиктува номера на мобилния си телефон, за
да държи връзка с него. След като постр. П. продиктувала на непознатия мъж
номера си, той й звъннал на мобилния телефон и й казал да не го затваря и да
държи връзка с него.
Веднага след това стационарният телефон на постр. П.
звъннал. Обадил се женски глас с ромски акцент (неустановено по делото лице),
която се представила за дъщеря на пострадалата и й обяснила, че й трябват пари,
защото била оперирана. Пострадалата мислела да каже на непознатата, че нямала
дъщеря, но изпълнила инструкциите на мнимия полицай Л.Попов, който я
предупредил да не казва на „измамниците“, че няма дъщеря. Докато продължавал
разговора, постр. П. взела 11 300 лева в купюри от по 100 лева и ги
сложила в найлонова чантичка и заблудена, че участва в полицейска операция,
изхвърлила чантичката с парите през терасата на жилището си. Докато била на
терасата пострадалата забелязала момче и момиче от ромски произход, облечени в
тъмни дрехи, които гледали към чантата, която тя изхвърлила. След това се
прибрала в апартамента и по нареждане на непознатия мъж, представящ се за полицай
влязла в банята.
Всъщност забелязаните от постр. П. момче и момиче били
подсъдимите Г. и Р., които след като пострадалата се прибрала навътре, взели
изхвърлената найлонова торбичка и тръгнали към автомобила на св. Г.. През това време
представящият се за Г.А., дал инструкции по телефона на подс. Г. да изхвърли
чантичката и да приберат парите по джобовете си. Предупредил я да внимава,
защото негов човек я следял с джип. Подс. Г. видяла, че в чантичката имало пари
в столевови банкноти, увити във вестници, след което дала чантичката на подс. Р.,
която извадила парите и двете с Г. ге разпределили и поставили по джобовете си.
Когато пристигнали при св. Г., подсъдимите му казали да ги закара до една
заложна къща в близост до центъра, от където подс. Г. трябвало да си откупи
заложен телефон. След като взели телефона, подсъдимите Г. и Р. поискали от св. Г.да
ги закара до магазин за китайски стоки, който се намирал до магазин „Била“ до
кръговото кръстовище на р. Марица. Двете влезли в магазина и си купили дрехи и
обувки за сумата около 300 лева, която платили с парите взети от пострадалата.
След това св. Г.върнал двете подсъдими в с. И. и си тръгнал. На св. Г.му направило
впечатление, че когато забрал подсъдимите Г. и Р. те нямали пари, но
впоследствие вече имали и изглеждали доволни.
След като се прибрали в дома на Г., двете подсъдими
преброили взетите от пострадалата измамена пари и установили, че били 11 000
лева. Вместо да занесат парите в гр. Р., както били инструктирани от
представящия се за Г.А., двете подсъдими решили да заминат за гр. Д., както и
сторили. В града си наели квартира и заживели заедно, като харчели от парите,
които взели от измамената Е.П.. Така изхарчили всичките пари за лични нужди.
За извършената й измама постр. П. подала сигнал в
полицията, който станал повод за образуване на настоящето наказателно
производство.
След като бил получен сигнала в полицията, били
предприети незабавни ОИМ, като било установено, че в близост до мястото на
престъплението имало охранителни камери на хотел „Астория“, записите от които
били снети на СД-диск и предадени доброволно от собствениците на хотела. Проведени
били допълнителни ОИМ, в резултат на които били установени подсъдимите Г. и Р.,
които пред полицейските служители дали доброволни обяснения, в които разказали
за извършеното от тях.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимите Х.Г. и З.Р. за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната
фаза на процеса, които подкрепят самопризнанието, а именно: показанията на
свидетелите Е.П., Г.В. е Н.Г., обясненията на подсъдимите, а също и от
писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал
по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени, гласни и
веществени доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по категоричен начин подкрепят направеното от подсъдимите
самопризнание и очертават гореописаната фактическа обстановка. Освен това
същите са събрани и по предвидения в процесуалния закон ред.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимите Х.Г. и З.Р. са
осъществили престъпния състав на чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от НК, като
на инкриминираната дата и място, двете действайки в съучастие помежду си като
помагачи и с неустановени по делото лица- извършители, с цел да набавят за себе си и съучастниците си имотна облага, умишлено са
улеснили извършването на измамата, като са спомогнали за приемането на
паричната сума в размер на 11 300 лева от Е.К.П. ***, у която от неустановените
лица- извършители е било възбудено заблуждение, че ще участва в провеждането на
полицейска операция във връзка със задържане на телефонни измамници, и с това
са причинила на П. имотна вреда в размер на 11 300 лева.
Авторството на деянието в лицето на двете подсъдими се
доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимите са имали
представа за всички обективни елементи на престъплението. Съзнавали са, че искат
да набавят имотна облага за себе си, както и за своите съучастници- извършители
(неустановени по делото). Набавянето на имотна облага не е било възможно без
причиняване на имотна вреда чрез имуществено разпореждане за пострадалата. По този повод подсъдимите са проявили активност, като с поведението си са
подпомогнали преките извършители на изпълнителното деяние на измамата-
въвеждащият в заблуждение, като помощта им се е изразила в това, че са улеснили
довършването на престъплението, доколкото са взели предаденото имущество от
въведеното в заблуждение лице, като са приели след това да го предадат на
извършителите, като в крайна сметка са запазили парите са себе си и са се
разпоредили с тях в свой интерес по описания по-горе начин. По този механизъм
предметът на престъплението е излязъл от патримониума на постр. П., с цел да
влезе в този на преките извършители, но в резултат от последвалите действия на
двете подсъдими е влязъл в техния патримониум изцяло, а не частично каквато е
била първоначалната цел на съучастниците.
Подсъдимите Г. и Р. са предвиждали и са искали настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Престъплението е извършено от тях в съучастие като
помагачи с други неустановени лица, т.к. едно от тези лица е въвеждало в
заблуждение пострадалата, както и е поддържало заблуждението й в съучастие и с
друго лице, т.е. създавало е у пострадалата неверни представи за
действителността, с което я е мотивирало да извърши акт на имуществено
разпореждане, а Г. и Р. са улеснили извършителите да извършат респ. довършат
престъплението по подробно посочения вече начин. Подсъдимите Г. и Р. и техните
неизвестни съучастници са имали общност на умисъла, защото всеки един от тях
несъмнено е осъзнавал какъв е приносът на другия за постигането на общия
престъпен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК, както и чл.373 ал.2 от НПК- за
неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- измама, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК-
„Престъпления против собствеността”. Конкретно извършеното от подсъдимите Г. и Р.
деяние също е със завишена степен на обществена опасност, защото т. нар. в
обществото „телефонни измами“ заемат един значително висок дял в ръста на престъпността
в страната през последните години и дават повод да се генерират огромни печалби
от страна на извършителите. Освен това жертви на тези „телефонни измами“ стават
обикновено възрастни хора, които са по-уязвими членове на обществото, както е и
в настоящия случай. И не на последно място, заради конкретния размер на общо
причинените имуществени вреди от престъплението- 11 300 лева, който многократно
надхвърля размера на МРЗ в страната и съставлява значителни вреди, което
заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимите Г. и Р. са личности със завишена степен на обществена опасност,
доколкото са с обременено съдебно минало, макар и осъжданията им да са след
извършване на настоящето деяние, криминално проявени са и по местоживеене са
негативно охарактеризирани.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието
на подсъдимите да се облагодетелстват по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите
съдът прецени на първо място направеното самопризнание, независимо че същото е
предпоставка за разглеждане на делото по диференцираната процедура на Глава
ХХVІІ от НПК. В конкретния казус самопризнанието на подсъдимите Г. и Р. и
оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи има една значителна
тежест за разкриване на цялостната им престъпна дейност. Най-малкото това е
така, защото ако те не го бяха направили би било изключително трудно да се
докаже, че са действали в съучастие като помагачи с неустановените лица-
извършители, защото биха липсвали доказателства за общността на умисъла, т.е.
за това, че Г. и Р. са знаели как конкретно пострадалата е била въведена в
заблуждение, респ. мотивирана да извърши акт на имуществено разпореждане.
Самопризнанието има значителна тежест и за разкриване на престъпното
посегателство, т.к. ако Г. и Р. не бяха признали пред полицейските служители,
че са участвали в това деяние, то не биха били събрани доказателства за това,
доколкото постр. П. не се е срещала с тях и ги е видяла само бегло. Вярно е, че
охранителните камери на хотел „Астория“ са засекли двете подсъдими, но
информацията от същите не е била достатъчна за тяхното разпознаване и
установяване, нито за цялостната престъпна схема. С други думи, самопризнанието
на подсъдимите спомага за своевременното разкриване на престъплението и тяхното
участие в престъпното посегателство. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика обективирана в ТР № 1 от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на
ВКС.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са също чистото съдебно
минало на двете подсъдими преди извършване на настоящето деяние, доколкото както
се посочи по-горе и двете са осъждани за извършени умишлени престъпления, но
след извършване на настоящето деяние. Съдът взе предвид и изразеното разкаяние
и критично отношение към стореното.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимите съдът отчете
негативните им характеристични данни, факта че макар и след извършване на
настоящето деяние и двете са осъждани за умишлени престъпления, като подс. Г. е
осъждана общо 4 пъти, все за тежки умишлени престъпления против собствеността,
като две от тях са за престъпления измама. Също така се отчете и големия размер
на причинената с престъплението вреда, която нахвърля драстично надхвърля МРЗ в
страната, обстоятелството, че пострадалата е възрастен човек, че в резултат на
престъпното посегателство е загубила всичките си спестявания, както и че в
резултат на това деяние здравословното й състояние се е влошило.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът определи
наказанието като даде превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съблюдавайки
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1
от НК, като определи наказание за подсъдимите при условията на общата част в
НК. При това положение съдът определи на подс. Х.Г. наказание от пет години лишаване
от свобода, а на подс. З.Р.- наказание от четири години лишаване от свобода,
които намери за съответни на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат
целите по чл.36 от НК.
Веднага след това съдът намали така определеното на подс. Г. наказание с
една трета, т.е. с 1 година и 8 месеца и я осъди на три години и четири месеца лишаване
от свобода. Съдът намали с една трета, тоест с 1 година и 4 месеца определеното
на подс. Р. наказание ЛС и я осъди на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Както се посочи по-горе подс. Г. е осъждана още четири пъти, а именно: с
присъда по НОХД № 887/2019 г. на РС- Пазарджик влязла в сила на 08.08.2019 г.,
с която й наложено наказание пробация за извършеното на 28.09.2018 г.
престъпление по чл.201 от НК; с влязла в сила на 06.11.2019 г. присъда по НОХД
№ 203/2019 г. на РС- Панагюрище, с която й е наложено наказание 8 месеца ЛС,
чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години за извършено на
02.04.2019 г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК; с присъда по НОХД № 144/2019
г. на РС- Панагюрище, влязла в сила на 11.11.2019 г., с която й е наложено
наказание 10 месеца ЛС, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от
3 години за извършено на 22.02.2019 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК и с
влязла в сила на 07.03.2020 г. присъда по НОХД № 10/2020 г. на РС- Пещера, с
която е било наложено наказание 1 година ЛС, което да се изтърпи при
първоначален общ режим, за извършено на 28.05.2019 г. престъпление по чл.210
ал.1 т.т.1 и 2 във вр. с чл.209 ал.1 от НК.
Настоящото деяние е извършено преди влизане в сила на
тези четири присъди. При това положение е видно, че са налице основания за
групиране на наложените наказания на подс. Г. по горецитираните четири дела и
по настоящото дело, т.к. деянията са били извършени преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях.
По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи на подс. Х.Г. едно общо най-тежко наказание измежду
наказанието по настоящата присъда и по присъдите по НОХД №887/2019г. по описа
на РС-Пазарджик, НОХД №203/2019г. и НОХД №144/2019г. и двете по описа
РС-Панагюрище, НОХД №10/2020г. по описа на РС-Пещера, в размер на три години и
четири месеца лишаване от свобода.
Макар съдът да прецени, че така определеното общо
наказание при института на чл.25- 23 от НК не е достатъчно справедливо
възмездие за извършените общо пет деяния, т.к. практически по-тежкото наказание
„поглъща“ по-леките и деянията, за които е наложено по-лекото остават
„ненаказани“, не приложи разпоредбата на чл.24 от НК и не увеличи общото
най-тежко наказание, тъй като съобрази че наложените наказания не са от един и
същ вид (едно от наложените наказания е „пробация“).
Съдът постанови така определеното и наложено общо
най-тежко наказание подс. Г. да изтърпи при първоначален общ режим на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, тъй като в случая с оглед размера на наложеното
наказание е неприложим института на условното осъждане.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от наказанието лишаване от
свобода изтърпяното до момента от подс. Г. наказание лишаване от свобода по
НОХД №10/2020г. по описа на РС-Пещера, а на основание чл.59 от НК времето, през
което тя е била задържана за 72 часа, считано от 17.10.2019г. до 18.10.2019г.,
както и времето, през което е била с МН „задържане под стража“, считано от
18.10.2019г. до 23.04.2020г.
Подс. З.Р. също е осъждана с присъда по НОХД № 872/2019 г. на РС- Д.влязла
в сила на 04.09.2019 г., с която й е наложено наказание 8 месеца лишаване от
свобода да за извършено през месец октомври 2018 г. престъпление по чл.155 ал.5
т.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 от НК
Настоящото деяние е извършено преди влизане в сила на
посочената присъда. При това положение е видно, че са налице основания за
групиране на наложените наказания ЛС на подс. Р. по горецитираното дело и по
настоящото дело, т.к. деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи на подс. З.Р. едно общо най-тежко наказание измежду
наказанието по настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 872/2019 г. по описа
на РС- Д., в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода.
Съдът прецени, че така определеното общо наказание при
института на чл.25- 23 от НК не е достатъчно справедливо възмездие за извършените
от подс. Р. две деяния, т.к. практически по-тежкото наказание „поглъща“
по-лекото и деянието, за което е наложено по-лекото остава „ненаказано“. Освен
това съдът съобрази и броят и видът на деянията, включени в
съвкупността, както и обстоятелството, че едно от деянията (по първото
осъждане) е осъществено при няколко квалифициращи обстоятелства. Отчитайки тези
обстоятелства, както и степента им на обществена опасност, която е висока и
като взе предвид и завишената обществена опасност на подсъдимата, но също така
и размера на наложените наказания за всяко едно от деянията, намери, че следва
определеното общо най-тежко наказание от две години и осем месеца ЛС да се
увеличи с още четири месеца, като определи едно общо най-тежко и увеличено
наказание в размер на три години лишаване
от свобода.
Съдът постанови така определеното и наложено общо
най-тежко и увеличено наказание подс. Р. да изтърпи при първоначален общ режим
на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Вярно е, че принципно е приложим
института на условното осъждане, с оглед наличието на кумулативната
даденост на материално-правните предпоставки, но в случая отсъства основание да се приеме, че приложението на
чл.66 ал.1 от НК ще допринесе за постигане на преимуществено предложената от
законодателя цел на личната превенция- адекватно поправително, превъзпитателно
и възпиращо въздействие върху дееца. Този извод, предвид социалният отзвук на
престъпни прояви от такъв вид, е особено валиден по отношение на заложената в
чл.66 ал.1 от НК и генерална превенция за предупредително обществено
въздействие. Съдът като отчете високата
обществена опасност на престъпленията, извършени в непродължителен период от
време, високата обществена опасност на дееца, подробно мотивирана по-горе, като
цялата престъпна деятелност до момента охарактеризира подс. Р.
като аморална и асоциална личност. Всичко това формира у съда преценка за
необходимост от реално изтърпяване на определеното и наложено общо най-тежко и
увеличено наказание от 3 години ЛС.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимата З.Р.
по настоящото производство е била задържана за 72 часа, считано от 17.10.2019г.
до 18.10.2019г., както и времето, през което е била с МН „задържане под
стража“, считано от 18.10.2019г. до влизане на присъдата в сила.
От деянието на подсъдимите Х.Г. и З.Р. пострадалата Е.П. е претърпяла
имуществени вреди, за които те дължат обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД. Съдът
съобрази размера на причинените имуществени вреди, които са 11 300 лева. На
следващо място съдът съобрази и това, че до момента на постановяване на
присъдата подробно посочените по-горе вреди не са възстановени на пострадалата.
С оглед на казаното до тук съдът намери, че предявеният граждански иск е доказан
по основание и размер, при което уважи същия и осъди подсъдимите Х.Г. и З.Р. да
заплатят солидарно на Е.К.П. парична сума в размер на 11 300 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането- 30.11.2018 г. до окончателното й
изплащане.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: