П Р О Т О К
О Л
Град СОФИЯ, 13.01. 2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 18-ти състав в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
Секретар: ПЕНКА ЦАНКОВА
ПРОКУРОР: ГЕОРГИ МИРЧЕВ
сложи за разглеждане
НЧД № 56 по описа за 2021 година,
докладвано от СЪДИЯ
ВЕРА ЧОЧКОВА
На именното повикване в 10.30 часа
залата се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д.Б.Б. се явява лично, конвоиран от СЦЗ.
За него се явява
определеният от САК в качеството на служебен
защитник, АДВ С.И.от САК.
Явява се преводач от
английски език В.П..
За Началника на Затвора
– София се явява ИНСПЕКТОР С.М., упълномощен надлежно със заповед, представена
в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ, като констатира,
че осъденото лице е чужд гражданин, което не владее български език писмено и говоримо
в достатъчна степен, счита, че за нуждите на производството следва да му бъде
назначен преводач от български език на английски и обратно, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА В. М.П. в
качеството на преводач от български език на английски и обратно при
възнаграждение, определено от бюджета на СГС.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА
ПРЕВОДАЧА:
В. М.П. – 53 години, без дела и родство със страните,
неосъждана.
Преводачът предупреден
за отговорността по чл. 290 ал. 2 от НК, обеща да осигури верен превод.
АДВ И.: Запозната съм с
делото. Готова съм да поема защитата на осъденото лице.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
Съгласен съм г-жа И. да бъде мой адвокат днес.
СЪДЪТ, като констатира,
че осъденото лице е чужд гражданин, с оглед това обстоятелство защитата му е
задължителна и предвид волеизявлението от негова страна в същата посока, счита,
че не са налице процесуални пречки за назначаване на определения от САК в
качеството на служебен защитник – адвокат Светлана И.. Воден от гореизложените
съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адвокат С.Д.И.
в качеството на служебен защитник на осъдения Д.Б.Б.
при възнаграждение, определено от бюджета на НБПП.
ЗАЩИТАТА: Няма да
правим отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице
процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА
ОСЪДЕНИЯ, както следва:
Д.Б.Б.
– роден на *** година в Ларкол, Шотландия на територията на Обединеното
Кралство, британски гражданин, с адрес на територията на Република България:
село Лагошевци, област Видин, с висше образование /по негови данни/, женен,
осъждан, пенсионер.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с
прочитане на молбата на осъдения с искане за допускане на УПО по отношение на
неизтърпения остатък от наложеното му наказание ЛОС.
ЗАЩИТАТА: Поддържам
молбата. Моля да бъдат допуснати до разпит като свидетели лишените от свобода
от 10-та група, а именно: Р.Х., както и лицето, настанено в същата килия – Б.Б.. Ще установяваме
с показанията и на двамата по какъв начин се води корекционната
работа с моя подзащитен, а именно в какви точно форми
е включен той от страна на затворническата администрация и за това какво е
отношението на затворническата администрация към него предвид множеството
налагани наказания, които има от страна на затворническата администрация към
моя подзащитен, тъй като лишените от свобода, които
съжителстват с него в същата килия имат по-подробен поглед върху тези
обстоятелства, тъй като инспекторите по социални дейности се сменят на по
няколко месеца. Също така моля да се изиска подробна справка от СЦЗ, видно от
която да бъде колко инспектори по социална дейност са се сменили за периода на
фактическото изтърпяване на наказанието от моя подзащитен,
а именно за последните 8 години и 11 месеца колко инспектори по социална
дейност са се смени на тази група и на какъв период от време. Това е от значение пред вид това, че тези
инспектори отразяват своите впечатления в докладите, които касаят поведението
на моя подзащитен и тъй като те се сменят много
често, трябва да имаме ясна и точна представа, те успяват ли да се запознаят с
всеки един от лишените от свобода и доколко отразеното в докладите е обективно.
ПРОКУРОРЪТ : Намирам за
неоснователни и двете искания на
защитата, както за разпит на съкилийниците на осъденото
лице, така и за допълнителна справка, тъй като тези обстоятелства са изяснени
от социалния доклад по делото.
ИНСПЕКТОР М.:
Представям и моля да приемете актуална справка относно изтърпяната част от
наложеното наказание ЛОС на осъденото лице с днешна дата. Категорично съм
против исканията на защитата за допускане до разпит като свидетели на
посочените от защитата лишени от свобода, както и за изискване на посочената от
защитата справка.
ПРОКУРОРЪТ И
ЗАЩИТАТА/поотделно/: Да се приеме представената от инспектор М. актуална
справка относно изтърпяната част от наказанието ЛОС на осъдения с днешна дата.
СЪДЪТ по направените
искания счита, че представената актуална справка от ГДИН, Затвора – град София
от 13.01.21 г., касаеща изтърпяната част от наложеното
наказание ЛОС на осъдения Б. е относима към
матиралите по делото и следва да бъде приобщена към тях.
По отношение на
исканията на защитата, съдът намира и двете за неоснователни.
На първо място съдът
счита, че не е необходима справка относно това, колко инспектори социална
дейност са работили с осъденото лице, доколкото всички техни доклади, както и
всички прояви, касаещи поведението на
осъденото лице са приложени към неговото затворническо досие, намиращо се в
кориците на делото.
От друга страна, съдът
счита, че поисканите от защитата две лица да бъдат допуснати като свидетели,
които да изясняват отношението на осъдения и затворническата администрация,
както и участието и проявите му в мястото за ЛОС също се явяват неоснователни,
доколкото всички тези обстоятелства са изяснени в приложените по делото доклади
към затворническото досие, включително и с последните такива, касаещи и
изготвени във връзка с постъпилата молба на осъдения Д.Б. по реда на чл. 70 от НК. Воден от гореизложените съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената
справка от ГДИН, Затвора – град София, касаеща
изтърпяната част от наложеното наказание ЛОС на осъденото лице Д.Б.Б. с днешна дата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на защитата за допускане на двама свидетели до разпит като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на защитата за изискване на справка от Затвора – град София, касаеща броя на инспекторите социална дейност, работили с
осъдения Д.Б.Б..
ЗАЩИТАТА: Моля да бъде
разпитан инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който завежда в
момента 10-та група, да бъде призован в съдебно заседание, за да бъде разпитан
с какви точно корекционни мероприятия е бил ангажиран
моят подзащитен.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че
не се налага личен разпит на инспектор социална дейност, тъй като има становище
на него по делото.
ИНСПЕКТОР М.: Считам,
че към момента това не се изисква по обективни
причини, по-скоро се цели субективно да се постигне резултат от
защитата.
СЪДЪТ счита, че искането
на защитата е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение . Съдът
счита, че началникът на СЦЗ е спазил изискванията на закона, като е приложил
всички актуални доклади и становища, изготвени от всички инспектори, работили с
осъденото лице , с оглед на което са дадени отговори на въпросите, зададени от
защитата. Воден от гореизложените съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение
искането на защитата за допускане на разпит на инспектор социална дейност,
ангажирал се с изготвения актуален доклад, касаещ
осъдения Д.Б.Б..
СТРАНИТЕ/поотделно/:Нямаме
други доказателствени искания.
СЪДЪТ, пред вид
становището на страните и като намери делото за изяснено от фактическа и правна
страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРОЧИТА писмените
доказателства, приложени по делото, включително и затворническото досие на
осъденото лице Д.Б. и приложените доклади от затворническата администрация.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО
СЪЩЕСТВО
ЗАЩИТАТА: Безспорно за
моя подзащитен е налице задължителната предпоставка
съгласно разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК,
а именно да е изтърпял половината от наказанието ЛОС, което му е
наложено и действително, това обстоятелство е налице. Считам, че за втората
предпоставка, визирана в цитираната законова разпоредба, а именно да е доказано
добро поведение от негова страна, не са направени всички необходими действия от
страна на затворническата администрация, за да бъде дадена възможност на моя подзащитен да докаже добро поведение, тъй като единствената
възможност, която един лишен от свобода има, за да докаже доброто си поведение
е да участва активно в трудова дейност. Такава възможност за него не е имало
пред вид това, че още при постъпването си
в затвора моят подзащитен вече е бил пенсионер с
усложнено здравословно състояние, което
се влошава значително в условията на затвора. Понастоящем поради това, че едно
от заболяванията му е ХОБН и след няколко инсулта, прекарани в затвора, той е
нетрудоспособен и когато е имал възможност да работи, действително е работил,
като от работа са му отчетени едва 1 месец и 13 дни, но повече възможности да
прави това, той не е имал пред вид тежкото си, но и поради това, че той вече е
на една значителна възраст. Ето защо остава единствено възможността той да бъде
включван в различни индивидуални и общи корекционни
мероприятия, за да може да бъде доказано неговото добро поведение. Такова
включване не е налице и видно от цялото досие на моя подзащитен,
такива факти не се откриха. Той е имал желание да изучава български език в
условията на затвора, тъй като има курсове за това, не му е била дадена такава
възможност. Не му е била дадена възможност и да бъде включен в каквито и да
било други курсове или индивидуални и общи мероприятия. Поради това той е бил лишен
от възможността, предвидена в чл. 439 б. „А“ да участва в мероприятия, с които
да подобри правния си статус в мястото за ЛОС и не е имал възможност да покрие
формалните изисквания в този смисъл за включване в докладите на затворническата
администрация на положителни изяви, за каквито се смятат трудовата
ангажираност, включването в различни индивидуални и групови форми на корекционно въздействие върху поведението. В докладите и
останалите документи, постъпили по това дело от страна на затворническата администрация
, не са налице доказателства за превъзпитателната дейност, което може да се
твърди за всеки един от лишените от свобода до последния ден от изтърпяване на
наказанието. Не са посочени конкретни доказателства, които да подкрепят твърденията и преди всичко, какъв е
приносът на затворническата администрация за нереализирането на доказателства
за корекционенен ефект върху поведението. В този
смисъл, моето доказателствено искане да бъде разпитан
инспектор по социални дейности и възпитателна работа, който е понастоящем
отговарящ за 10-та група относно корекционната
дейност, извършвана спрямо моя подзащитен, считах за основателно и релевантно, но тъй като
това доказателствено искане не беше допуснато, нямаме
възможност да зададем онези въпроси, които пряко касаят защитата на моя подзащитен. Това е така, тъй като в една затворническа
група, конкретно в 10-та група възникват множество други проблеми, които не се
отразяват реално в докладите, както и не са отразени и в настоящия доклад,
който е депозиран пред съда. Такива обстоятелства са например тези, че на моя подзащитен в миналото са били налагани наказания системно
за притежанието на телефони, които са неразрешени вещи по смисъла на ЗИНЗС. За
това обстоятелство обаче има свидетелски показания, които биха изяснили защо са
му налагани толкова много наказания, след като телефони в него не са намирани.
Обстоятелствата са били доста по-различни и те можеха да бъдат установени чрез
свидетелските показания, с които аз исках да запозная съда, но сега съм принудена
само да преразкажа това, с което съм се
запознала от разказите и на свидетелите, и на моя подзащитен,
а именно, че преди настанените в същата килия, в която е и моят подзащитен сръбски граждани са били значително агресивни по
отношение на него и са го държали под страх системно и когато са били
извършвани проверки от служителите на охранителния състав, те системно
принуждавали моя подзащитен да поема тяхната вина и
съответно наказание, на което той е бил принуден да се съгласи, тъй като е бил
физически много по-слаб от тях, те са били и повече и системно са го тормозили.
За тези обстоятелства не видях в нито един от докладите да е написано каквото и
да било, но то има значение, тъй като тези наказания продължават да стоят в
досието на моя подзащитен. Нещо повече,
затворническата администрация ги цитира с повод и без повод, въпреки че законът
изрично указва, че те следва да бъдат заличавани, ако лишеният от свобода не е
извършил друго такова нарушение в продължение на една година и следва да се
счита за ненаказван. Въпреки това затворническата администрация, нито ги
заличава, нито счита моя подзащитен за ненаказван, а
нещо повече, тя продължава да ги сочи и да съхранява хартиените носители, на
които те съществуват въпреки разпоредбата на ПП на ЗИН, в която се казва, че те
следва да бъдат унищожавани. Това не е направено. Така аз считам, че съм
обосновала едно неправомерно третиране на моя подзащитен
в мястото за ЛОС и към това желая да добавя, че въпреки неговата безспорна
интелигентност, университетска степен на
образование, този човек не е бил включван в никакви социални и превъзпитателни
дейности, като по този начин да се ангажира той и да му се даде възможност
да докаже добро поведение. Вместо това,
той е оставен сам да се самопоправя и в крайна сметка
не се отчита никакъв поправителен ефекти. Истината обаче е, че корекционните дейности е двустранен процес - от страна на
затворническата администрация, а от друга страна и от лишения от свобода.
Такова взаимодействие, очевидно от досието, защото там липсват каквито и да е
данни, такова не е било осъществявано и за моя подзащитен
всъщност съществува хипотезата в
разпоредбата на чл.439 б.“а“ и хипотезата на чл. 3 ал.2 вр.
ал.1 от ЗИНЗС, сочеща, че за неосъществяването на целите на наказанието в
настоящия случай, това не е зависело от волята на моя подзащитен,
поради което не може да му бъде вменена вина за незавършването на процеса на
превъзпитание и нереализиране на резултати от корекционна
дейност. Тази тежест се носи от ответната страна по закон Ако тя не може да го
докаже, това означава, че този, който не си е свършил работата, не е моят подзащитен. Поради това считам, че доказателствата, които
не са оспорени по надлежния ред от затворническата администрация до този
момент, следва да бъдат съобразени при постановяването на съдебния акт относно
молбата на моя подзащитен, докато обстоятелствата
относно времето, за което се отнасят такива, като например характера и тежестта
на правонарушението, което непрекъснато се изтъква в докладите на инспекторите
по социална дейност, те не следва да намерят място в акта, касаещ
УПО. В затворническото досие не са налице ежегодни доклади, които да отразяват
прогреса или регреса в поведението на моя подзащитен.
Не са налице и обосновани планове за пропланиране на
присъдата. Така не са налице и анализи относно прогреса или регреса в
поведението и не може да се направи обосновано заключение, а заключенията,
които са в докладите, представени от затворническата администрация, не
съответстват на обективната истина.С оглед изложеното, а не въз основа на
субективните мнения, отразени в докладите на затворническата администрация,
моля да уважите молбата за УПО на моя подзащитен.
ИНСПЕКТОР М.:
Категорично потвърждавам изразеното отрицателно становище от началника на
затвора. Видно от приложения доклад за непълните 9 години, изтърпени ефективно
от наложеното му наказание. Лишеният от свобода е наказван 11 пъти, като
ескалацията в негативното му поведение е в рамките на последните три години и е
6 пъти. Считам, че и това е достатъчно. Изцяло отсъстват данни за поправяне. Не
приема вината за извършеното правонарушение. Съгласно методиката за оценка на
риска, даже му е спестено завишаването на оценката на риска, която би следвало
да бъде вече във високи стойности. Това е негово субективно право, дали желае
да учи нашия език или не желае. Насила не можем да го накараме да изучава нашия език. Не можем да го запишем на
училище. Той с образование, което е висша степен, твърди, че е с висше
образование. Участието в образователен процес не е било относимо
според него към изтърпяване на наказанието му. Аз разчитам по доклада, че той е
силно дистантен. Корекционният процес, за който твърди защитата, е
двустранен. Той явно не е проявил собственото си лично желание.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да
оставите без уважение молбата на осъдеиня Б. пред вид отрицателните становища, както на
началника на затвора- София, така и отрицателния доклад на ИСДВР. Безспорно е,
че Б. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание от 18 години
ЛОС, но по делото не са налице каквито и да било доказателства за неговото
поправяне. Напротив, същият не спазва правилника за вътрешния ред, извършил е
множество дисциплинарни нарушения и са му наложени множество наказания.
Рисковете от рецидив и рисковете дори и за обществото са с непроменени
първоначални стойности. Налице са множество проблемни зони, по които корекционната работа не е дала никакви резултати и не са
изпълнени целите и задачите, заложени в плана на присъдата.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ:
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Искам да бъда освободен.
СЪДЪТ, след съвещание,
след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, намира за установено следното:
Производството е по
реда на чл.437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба
на осъдения Д.Б. с искане за допускане на УПО по отношение на неизтърпения му
остатък от наложеното му наказание ЛОС.
Към материалите по делото е приложено
затворническото досие на осъдения, от което се установя, че същият търпи
наказание ЛОС за срок от 18 години за извършено престъпление по чл. 116 ал.1
т.1, т. 4 и т. 6 вр. чл. 115 от НК. От приложената и
приета в днешното съдебно заседание актуална справка от ГДИН, Затвора – град
София се установява, че към момента
фактически осъденият е изтърпял 8 години, 11 месеца и 18 дни от
наказанието ЛОС, като от работа му е приспаднало един месец и 13 дни, като
остатъкът е 8 години, 10 месеца и 29 дни. В приложените по делото становища и
доклади от затворническата администрация, касаещи осъденото лице се сочи, че
същият по време на престоя си в мястото за лишаване от свобода не е работил, не
е награждаван, като провежданата корекционна дейност
с него не е довела до положителен резултат и първоначално определените рискови
точки по специализираната методика за оценка на степента на риска от рецидив и
вреди са с непроменени начални стойности, макар че е изтърпял значителен период
от време от наложеното му наказание ЛОС. Налагани са му многократно
дисциплинарни наказания, като последното такова е от 08.12.20 година, „лишаване
от хранителна пратка“ за срок от два месеца за притежаване на неразрешени вещи.
Становището на администрацията към СЦЗ е, че продължават да са налице множество
дефицити по проблемните зони, които не са преодолени в течение на търпяното
наказание ЛОС, както и че целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не
са изпълнени, поради което същият не следва да бъде освобождаван УПО от
изтърпяване на остатъка от наложеното наказание ЛОС.
Настоящият съдебен състав, предвид изложеното от
фактическа страна, намира следното:
Несъмнено е налице първата от кумулативно
предвидените от закона предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 т.
1 от НК, като е видно, че осъденият е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказания ЛОС.
Съдът счита обаче, че не е налице втората от
изискуемите от законодателя предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно същият да е дал убедителни доказателства за поправянето си по
време на престоя си в мястото за ЛОС. Това е така, тъй като видно от
приложените по делото доклади и становища, касаещи поведението на осъденото
лице в мястото за ЛОС се установява, че същият е многократно наказван за
извършени дисциплинарни нарушения в хода на изтърпяване на наложеното наказание
ЛОС. Първото му наложено наказание е от 2013 година, а последното от 08.12.20г.
Макар и по-старите дисциплинарни наказания да са заличени, с оглед изтеклата
давност, няма как да бъде пренебрегнат фактът, че и съвсем наскоро осъденият е
наказван за ново дисциплинарно нарушение, а именно притежание на неразрешени
вещи. Факта, че Б. е чужденец и не владее в достатъчна степен писмено и
говоримо български език според настоящият съдебен състав не е пречка същият в
рамките на 8 години да научи и да се съобразява с вътрешните правила на мястото
за лишаване от свобода и да се придържа към установения ред и дисциплина.
Очевидно е, че се касае за поведение, върху което корекционната
дейност до момента не е дала необходимия положителен резултат. Факт е също
така, че риска от рецидив е непроменен
от началото на изтърпяване на наказанието, факт е, че продължава да изтърпява
наказанието си при строг режим, именно защото
не е дало доказателства, че поведението му търпи корекция и заслужава да бъде заменен с по-лек, а именно общ такъв.
Следва да се отбележи, че осъденият не е проявявал интерес и към всички
допълнителни дейности и възможности, които затворническата администрация му е предоставила, като включване в курсове,
включително и такива за изучаване на български език,за да бъде е улеснен
престоят му в мястото за лишаване от свобода.
По отношение
на твърденията на защитата, че към осъденото лице е проявявано дискриминационно
отношение, изразяващо се в непрекъснато налагане на наказания във връзка с
нарушение на дисциплината, видно от приложеното по делото затворническо досие такива данни не се
съдържат. Напротив, видно е, че въпреки, че не е владял в достатъчна степен
български език, осъденият е обжалвал наложените му със заповеди на началника на
СЦЗ наказания пред административния съд. В същото време е имал и срещи със
служители от британското посолство по отношение на престоя си в СЦЗ, с оглед на
което и съдът счита, че по никакъв начин правата му не са били нарушени или
ограничени.Липсват и доказателства за неравностойно третиране каквото твърди
защитата. Осъденият Б. е разпределен в
10-та група, където са всички останали чужди граждани, търпящи наказание ЛОС,
поради което отношението към всички тях е еднакво и то е съпоставимо и с
българските граждани, търпящи наказание Лишаване от свобода.
Не на последно място, следва да се отбележи и
големия остатък от наложеното наказание Лишаване от свобода,който наред с
останалите негативни факти,очертаващи поведението на осъдения дава основание да
се приеме ,че молбата му за предсрочно освобождаване е неоснователна. Воден от
гореизложените съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.Б.Б. за допускане на условно предсрочно освобождаване по
отношение на неизтърпяната част на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред
САС в седмодневен срок от днес.
Препис от протокола да се издаде на служебния
защитник адв. С. И..
За участието на
преводача в днешното съдебно заседание В.П. да се изплати възнаграждение от
бюджета на СГС в размер на 200 лева, за което се издаде РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: