РЕШЕНИЕ
№ 15416
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110174736 по описа за 2021 година
Фактите, от значение за спора са следните:
Ищецът Г. В. В. изтърпява наказание „лишаване от свобода без
право на замяна“. През 2015г. по жалба на ищеца срещу ответник МП
- ГДИН било образувано административно дело №1623/2015г. по
описа на Административен съд – Б. Съдът постановил решение, с
което отхвърлил жалбата и осъдил В. да заплати на ГДИН 595 лева
разноски. След обжалване и проведена процедура по отмяна, спорът
бил окончателно решен с решение № 860/10.07.2020г. на същия съд.
По молба на ГДИН при ДСИ Т. М., със служебен адрес в град Б.
било образувано изп. дело № 260/2017г. и на 19.09.2017г. в затвора –
Л., където ищецът пребивавал към онзи момент било получено
запорно съобщение, с което ДСИ наложил запор върху трудовото
възнаграждение и всички парични средства, получавани от ищеца по
нарочната му лична партида в мястото за лишаване от свобода.
В исковата молба се твърди, че през 2015година В. завел друго
дело пред Административен съд – Б. - №1768/2015г., което загубил.
Междувременно – през декемви 2018г. лишеният от свобода В.
бил преместен в затвора – П., където на 19.02.2019г. било получено
запорно съобщение от същия ДСИ, този път за сумата 808 лева. В.
твърди, че не е бил уведомен за това съобщение, което го лишило от
1
право да обжалва действията на съдебния изпълнител. На 15.07.2019г.
ищецът установил, че личната му партида била изцяло блокирана.
Според изложеното в исковата молба запорът върху личната
партида действал в периода 19.02.2019г. – 16.10.2019г., като същия
период е посочен като исков.
Ищецът твърди, че в този период той практически не е полагал
труд, не е получавал възнаграждение, а единствен източник на доходи
били паричните преводи от негови близки.
Поради наложения запор ищецът бил фактически лишен от
правото по чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС да разполага с парични средства
за лични нужди. По този начин той бил лишен както от възможността
да задоволява елеменратните си нужди – например да закупи
самобръсначка, паста за зъби и тоалетна хартия- така и от правото да
кореспондира, тъй като кореспонденцията на лишените от свобода с
външни лица е за тяхна сметка.
Ищецът твърди, че поради лишаването му дори от минимални
парични средства е претърпял морални и физически страдания през
исковия период.
Твърди, че действията на ДСИ М. били незаконосъобразни, тъй
като тя не била териториално компетентна да извършва изпълнителни
действия вън от района си на действие, защото извършила
изпълнителни действия докато била висяща процедурата по отмяна на
влязло в сила решение и преди постановяване на решение №
860/10.07.2020г. на Административен съд – Б. Ищецът твърди, че
действията на съдебния изпълнител били извършени в нарушение на
чл. 446а ГПК, тъй като паричните преводи, изпратени от негови
близки били несеквестируем доход.
Г. В. моли съда да осъди ответника – М. п. да му заплати на
основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 25 000 лева, имуществени вреди в размер на 808
лева, както и законната лихва върху тези суми от 19.02.2019г. до
изплащане. Претендира сторените разноски.
По делото са постъпили два отговора на исковата молба – от м.п.
и от ДСИ М. И в двата отговора иска се оспорва изцяло като
неоснователен и недоказан. Изложените в отговорите тези по
същество съвпадат. В тях се твърди, че към момента на образуване на
изпълнителното производство е бил налице изпълнителен титул, по
който ДСИ М. е била компетентен изпълнителен орган, независимо
къде се намира длъжника по паричното задължение. Съдебният
2
изпълнител твърди, че ищецът не е обжалвал нито едно от нейните
действия и е подал по изпълнителното дело само една молба – с която
уведомява, че е заплатил част от дължимата сума. Ищецът не е
уведомил изпълнителя за постановена отмяна на решението по което
е издаден изпълнителния титул, а след отмяната е постановено ново
осъдително за В. решение. В отговора на исковата молба и в
становището на съдебния изпълнител се поддържа становище, че
правилата за несеквестируемост закрепени в ГПК не се прилагат по
отношение на лишените от свобода, а техните доходи от парични
преводи не представляват несеквестируемо имущество.
М. п. е завело евентуален обратен иск срещу съдебния
изпълнител, като моли съда да осъди ДСИ М. за сумата, за която
евентуално уважи иска на В..
Съдът, като обсъди становищата на страните намира, че
същността на спора е дали съществуват норми за несеквестируемост
на парични средства с нетрудов произход, с които лишените от
свобода разполагат в местата за лишаване от свобода.
Съгласно чл. 86 ал. 1 т.4 4 ЗИНЗС лишените от свобода имат
право на парични суми за задоволяване на лични нужди. Тези нужди
включват закупуване на стоки, на които осъдените имат право, но
които не се осигуряват от администрацията – цигари, санитарни и
козметични материали и прочие. Паричните наличности се съхраняват
по лични партиди на лишените от свобода и се попълват както от
възнаграждение за положен труд, така и от парични преводи, наредени
от външни лица. По силата на чл. 78 ал. 3 ЗИНЗС част от трудовото
възнаграждение не може да бъде удържано, освен за задължение за
издръжка. Не съществува законова и подзаконова норма, която
определя несеквестируемост на паричните наличности, които не са
получени от лишени от свобода като трудово възнаграждение.
Трайната национална съдебна практика приема, че по отношение на
лишени от свобода правилата на несеквестируемост, въведени в ГПК
са неприложими. Настоящият състав намира тази практика за правно-
логически обоснована и не намира причини да се отклони от нея. Този
въпрос следва да се реши по законодателен ред, чрез въвеждане на
универсален размер на сумите по личните партиди на лишените от
свобода, които не подлежат на удържане, освен за посочени в закона
задължения.
Но, дори да се приеме, че има основание за отклоняване от
трайната практика, то поради процесуалното бездействие на ищцовата
3
страна, иска следва да се отхвърли, като недоказан. Действително, в
случая може да се приеме, че ищецът ще бъде изправен пред дилемата
дали да се ползва от правото си да обжалва по съдебен ред актове на
администрацията, под угрозата да бъде изцяло лишен от средства, в
случай, че жалбите му бъдат отхвърлени и бъде осъден да заплати
разноски. При такава ситуация лишените от свобода могат да бъдат
фактически възпрепятствани да се ползват от права, упражняването на
които не може да се ограничава.
При уставновената от съда липса на пряко приложима към казуса
правна норма, в тежест на ищцовата страна бе да ангажира
доказателства за номенклатурата и стойността на стоките които е бил
евентуално неоснователно лишен да потреби в исковия период. За
установяване на тези обстоятелства ищецът можеше да ангажира
всички видове доказателствени средства, включително и експертни
заключения. Нито самият ищец, нито избраният от него адвокат,
назначен по реда за предоставяне на правна помощ направиха
доказателствени искания в тази насока. Съдът не е в състояние сам да
определи размер по настоящия казус, тъй като не са събрани
доказателства за основанието – т.е. за вида и количеството стоки от
които ищецът е бил лишен и на които той евентуално има право с
оглед на минималните стандарти за ползване на тези стоки.
По молба на ищеца съдът му предостави правна помощ, като
назначи избрания от него адвокат С. И. Адвокат И. не взе никакво
участие в процеса, а ищеца не пожела особеният му представител да
бъде заменен.
Останалите правни аргументи, на които се е позовал ищеца също
са неоснователни. ДСИ М. е била компетентен изпълнител по
паричното задължение, изпълнителното дело е образувано въз основа
на валиден титул, а изпълнителят не следи служебно, дали решението,
по което е издаден титула не е отменено по извънинстанционен
способ. Независимо кога е бил уведомен за извършените срещу него
изпълнителни действия В. не ги е обжалвал.
Останалите фактически и правни твърдения, изложени в исковата
молба са без значение за изхода от спора и не се обсъждат от съда.
В заключение: Съдът приема, че вследствие наложения от ДСИ
М. запор върху сумите по личната партида на ищеца, той е претърпял
неудобства и лишения. Не може обаче да се приеме, че те са
причинени противоправно. Както е отбелязано по-горе, доходите на
ищеца за процесния период не са били несеквестируеми про смисъла
на ГПК, а от друга страна – не се ангажираха доказателства за вида и
4
количеството стоки от които ищецът е бил лишен и на които той
евентуално има право с оглед на минималните стандарти за ползване
на тези стоки.
Съединените искове следва да се отхвърлят изцяло, като ищецът
баде осъден да заплати на ответника М. п. 300 лева юристконсултско
възнаграждение. Тъй като първонтачалните искове се отхвърлят
изцяло, съдът не дължи произнасяне по обратния иск на
Министерството срещу ДСИ М.
Възнаграждение на адвокат И. не се дължи.
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО исковете на Г. В. В., ЕГН ********** за
осъждане на М.п. на основание чл. 49 ЗЗД да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в периода 19.02.2019г. –
16.10.2019г. в резултат на запор, наложен от ДСИ Т. М., по
изпълнително дело дело № 260/2017 г., в размер на 25 000 лева,
имуществени вреди в размер на 808 лева, както и законната лихва
върху тези суми от 19.02.2019г. до изплащане.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 300 лева
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5