№ 3051
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110150884 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
Производство е образувано по искова молба от Е. Г. Г. против **************,
с която е предявен осъдителен иск за сумата от 400,00 лева, представляваща
недължимо събрана по принудителен ред глоба по изпълнително дело №
*********/2023 г. по описа на ТД на НАП **************, офис **************,
наложена с електронен фиш № 4539401, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с електронен фиш Серия К № 4539401 му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за извършено от
него нарушение на ЗДвП на 23.02.2021 г. Твърди, че заплатил глобата доброволно в
предвидения срок за плащане с 30 % отстъпка. Независимо от извършеното на
06.06.2022 г. плащане на сумата от 280,00 лева, срещу него било образувано
изпълнително дело № *********/2023 г. по описа на ТД на НАП **************,
офис **************. В хода на изпълнителното производство бил наложен запор
върху банковата му сметка, а горепосочената сума била събрана повторно. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си
интерес от предявения иск, като моли съда да постанови решение, с което ответникът
бъде осъден да върне на ищеца заплатената от последния без основание глоба в размер
на 400,00, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е подаден писмен отговор. В първото по
1
делото открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител не
оспорва твърденията на ищеца относно издадения електронен фиш серия К № 4539401
за извършено нарушение на ЗДвП, с който му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева. Излага доводи, че глобата е публично държавно
вземане, поради което не подлежи на връщане по общия исков ред, а по предвидения
законов ред за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане.
Отделно от предходното се твърди, че ищецът е упражнил правото си на жалба срещу
горепосочения електронен фиш, по която е образувано АНД № 20221110208189/2022
по описа на СРС и с влязло в сила решение от 17.01.2023 г. обжалвания фиш е
потвърден. С оглед предходното се изразява становище, че по реда на ДОПК е събран в
цялост пълния размер на глобата, вместо остатъка възлизащ на 120,00 лева. С оглед
предходното, в случай, че съдът приеме исковата претенция за основателно, то
„повторно“ платената от ищеца сума е в размер на 280,00 лева, а не както се твърди в
исковата молба 400,00 лева. Представени са доказателства в подкрепа на изложените
твърдения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от електронен фиш Серия К № 4539401,
издадено от МВР за извършено нарушение на разпоредби от ЗДвП от страна на ищеца,
за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.
От приложеното по делото писмо от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се
установява, че електронен фиш Серия К № 4539401 е връчен на ищеца на 03.06.2022 г.,
заплатен е в размер на 280,00 лева на 06.06.2023 г., но поради постъпила жалба е
изпратен по компетентност на Софийски районен съд.
По делото е приложено платежно нареждане от 06.06.2022 г. за сумата от 280,00
лева, преведена от ищеца в полза на **************, в което като основание за
плащане е посочен номера процесния електронен фиш. Предходното се установява и от
приложеното по делото извлечение от сметката на Фонд за безопасност на движението
по пътищата.
По делото е приложено запорно съобщение от 14.06.2023 г. по изп.д.№
********* за наложен запор на ищеца от публичен изпълнител, за обезпечаване на
задължение в размер на 800,00 лева. Видно от приложеното по делото разпореждане за
присъединяване от 18.08.2023 г. е, че по горепосоченото изпълнително дело е
присъединено и задължението по процесния електронен фиш.
Видно от приложеното по делото разпореждане от 18.08.2023 г. е, че
принудителното изпълнение на публичните вземания е прекратено поради плащане.
По делото е приложено писмо от ГД „Национална полиция“, от чието
съдържание се установява, че поради грешка от страна на публичния изпълнител,
2
вместо сумата от 120,00 лева, представляваща разликата между заплатената от ищеца
сума от 280,00 лева /70 % от размера на наложената глоба/ и сумата от 400,00 лева,
запор е наложен върху цялата сума.
По делото е приложено решение № 259/17.01.2023 г., без отбелязване за датата
на влизане в сила, постановено по АНД № 20221110208189/2022 по описа на СРС, с
което процесния електронен фиш е потвърден.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Трайно установена е съдебната практика, че съдът определя правната
квалификация на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически
основания и заявения петитум.
С оглед предходното, съдът приема, че изложените от ищеца обстоятелства, от
които последният черпи правата си, сочат на неоснователно обогатяване, поради което
не са налице основания за промяна на правната квалификация, още по-малко за извод
за недопустимо разглеждането на претенцията по общия исков ред. С оглед
предходното, съдът следва да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с
исковата молба. Следва да се отбележи, че изложените от процесуалния представител
на ответника доводи относно приложението на ДОПК са неотносими, доколкото
предвидената в Раздел I «Прихващане и възстановяване »процедура касае други суми.
Неоснователни са и доводите на ответника, че в случая е установен специален
ред за възстановяване на недължимо платени суми, доколкото нито в ЗДвП, нито в
Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на
движението е предвиден ред или законова делегация за министъра на вътрешните
работи да приеме нормативен акт със задължителен характер, установяващ
административна процедура за възстановяване на недължимо платени суми като глоби,
свързани с нарушения на правилата за движение по пътищата /в тази насока е и
решение от 19.02.2024 г. по гр.д.№ 50880/2023 г. по описа на СРС, постановено
идентичен спор между същите страни/.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е платил сумата в размер на 400,00 лева, а ответникът е
получил същата, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е получил сумата от 400,00 лева, заплатена от ищеца за
3
извършено нарушение на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на 23.02.2021 г.,
наложено с електронен фиш Серия К № 4539401.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.9, изр.1-во ЗДвП при плащане на глобата,
наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер. В
конкретният случай, видно от приложените по делото доказателства – писмо от СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ и платежно нареждане от 06.06.2022 г. е, че процесният
електронен фиш е бил връчен на ищеца на 03.06.2022 г., който в законоустановения
срок се е възползвал от предвидената в закона възможност и е заплатил доброволно
сумата от 280,00 лева.
Видно от доказателствата по делото е, че ищецът в съответствие с предвидената
в чл.189, ал.8 ЗДвП възможност е подал жалба срещу електронния фиш, но с решение
№ 259/17.01.2023 г., постановено по АНД № 20221110208189/2022 по описа на СРС,
същият е потвърден. С оглед предходното и съгласно чл.189, ал.9, изр.2-ро ЗДвП
глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се
дължи в пълен размер.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и доказан до размера
от 280,00 лева, доколкото в останалата част до пълния предявен размер от 400,00 лева
за ответника е налице основание за задържане на сумата от 120,00 лева, предвид
решението на СРС.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски в размер на
850,00 лева /50,00 лева – държавна такса и 800,00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Съдът намира за основателно възражението на ответника с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, приключило е само в
едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства,
поради което възнаграждение в горепосочения размер не е обосновано. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 315,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. По делото няма данни за направени разноски, като в хода на
устните състезания се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът при аналогични мотиви относно възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца, определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, от който съразмерно на отхвърлената част от иска,
ищецът следва да заплати сумата от 30,00 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА **************, ЕИК **************, с адрес: ************** да
заплати на Е. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 280
лева, представляваща недължимо събрана по принудителен ред глоба по изпълнително
дело № *********/2023 г. по описа на ТД на НАП **************, офис
**************, наложена с електронен фиш Серия К № 4539401, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 280,00
лева до пълния предявен размер от 400 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **************, ЕИК **************,
с адрес: ************** да заплати на Е. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 315,00 лева,
представляваща направените по производството разноски, съразмерно на уважената
част от предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на
**************, ЕИК **************, с адрес: ************** сумата от 30,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по производството, съразмерно на
отхвърлената част от предявения иск.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5