Р Е Ш Е Н И Е
№ 1798
гр.Русе, 19.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми септември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4773 по описа
за 2010г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът З.С.М. твърди, че ответникът
му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни
психически преживявания, чувства, асоциации, страх, притеснение и повишаване
кръвното му налягане, че може да бъде изпратен в затвора. Вредите му били
причинени от прокурор в Районна прокуратура – гр.Русе, който изготвил
споразумение с назначен му служебен защитник без негово знание и без да му бъде
искано съгласието. Това споразумение било изпратено в Районна прокуратура –
гр.София и въз основа на него било образувано НОХД № И-2564/2007г. по описа на
СРС, но след като той не се съгласил да подпише споразумението наказателното
производство по делото било прекратено от съда и върнато делото на
прокуратурата. В резултат на това изготвено споразумение, с което му било уговорено
наказание, които да изтърпи ефективно, той претърпял твърдените неимуществени
вреди, тъй като щял да бъде осъден и изпратен в затвора. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени негативни психически преживявания, чувства,
асоциации, страх, притеснение и повишаване кръвното му налягане, че може да
бъде изпратен в затвора, в резултат на повдигнатото му обвинение в извършване
на престъпление със споразумение по НОХД № И-2564/2007г. по описа на СРС, по
което наказателното производство е било прекратено, ведно със законната лихва
считано от 19.11.2007г. до окончателното му изплащане.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на
Република България оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че наказателното
производство срещу ищеца е било прекратено на специално основание – по чл.369,
ал.2 от НПК /отм./, което е различно от тези, посочени в разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.1-7 от ЗОДОВ. Описаните в исковата молба обстоятелства, на които
претенциите на М. се основават не попадат също и в хипотезите на чл.2, т.1-7 от ЗОДОВ, а и липсват доказателства, които да потвърдят фактите по исковата молба
и да установяват причинени вреди като пряк резултат от незаконното обвинение
или задържане под стража по прекратено наказателно производство.
Районна прокуратура – гр.Русе, в
качеството им на контролираща страна, считат, че не са налице предпоставките на
ЗОДОВ за да се ангажира отговорността на ответника, поради което иска се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения препис от протокол
за проведено на 19.11.2007г. съдебно заседание по НОХД № И-2564/2007г. по описа
на СРС и материалите по преписка № 6607/2010г. по описа на ВКП се установява,
че на 16.10.2007г. в Районен съд – гр.София е било внесено споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство – ДП № 726/2005г. по описа на РП
– гр.Русе. От съдържанието на споразумението се установява, че на 08.10.2007г.
зам.районният прокурор при РРП и защитникът на обв.М. – адв.П А се съгласили
обв.З.М. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 във
вр.с чл.311, ал.1 от НК /деяние, извършено на 12.09.2005г. в гр.София/ и на
обвиняемия да се определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес и задължителни переодични срещи с пробационен служител /двете
за срок от по 6 месеца/. Споразумението било подписано от зам.районния прокурор
на РП – гр.Русе и защитника на обвиняемия, а на мястото за обвиняем З.М. и в
декларацията по чл.381, ал.6, изр.2 от НПК, са положени подписи. В Софийски
районен съд, с оглед внесеното споразумение, било образувано производство по
глава 29 от НПК – НОХД № И-2564/2007г. по описа на СРС. В проведеното на
19.11.2007г. съдебно заседание обв.З.М. заявил, че под самото споразумение
липсвал негов подпис и че не желае делото да се решава със споразумение. С
оглед изявлението на З.М., СРС с определение от 19.11.2007г. е прекратил
производството по НОХД № И-2564/2007г. и върнал делото на прокуратурата. След
това с определение № 108/28.12.2007г. на РРС, постановено по ЧНД № 3512/2007г.
по описа на РРС, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.369, ал.2,
пр.2 във вр.с чл.369, ал.5 от НПК /отм./, поради което е прекратил воденото
срещу З.М. наказателно производство за престъпление по чл.316 във вр.с чл.311,
ал.1 от НК – прокурорска преписка № 2670/2005г. – Дознание № 726/2005г. на РРП.
Определението е било окончателно и е влязло в законна сила на 28.12.2007г.
В показанията си свидетеля Н А Н
твърди, че ходил с ищеца в гр.София, където се разглеждало наказателно дело
срещу М. и той го бил посочил като свидетел по него. В съда на М. в един момент
му станало лошо, поради или вдигане на кръвната захар или покачване на кръвното
му налягане. Хора от съда му оказали помощ. Свидетелят обаче не разбрал какво
станало с делото, за което били в гр.С.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Основна предпоставка за
отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи.
Фактическите състави, при наличието на които държавата отговаря за вреди, са
ограничени до изчерпателно посочените в чл.2 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2, ал.1, т.2
от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В конкретния
случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които му били
причинени от прокурор в Районна прокуратура – гр.Русе, който изготвил
споразумение с назначен му служебен защитник без негово знание и без да му бъде
искано съгласието, като това споразумение било изпратено в Районна прокуратура
– гр.София и въз основа на него било образувано НОХД № И-2564/2007г. по описа
на СРС, но след като той не се съгласил да подпише споразумението наказателното
производство по делото било прекратено от съда и върнато делото на
прокуратурата. В случая обаче не са налице елементите от фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, тъй като не е налице прекратяване на наказателно
производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Одобряването на споразумение по глава 29
от НПК е специално предвидено производство за прекратяване на наказателно
производство срещу определено лице. Такова се одобрява само в случай, че
обвиняемият по него се признае за виновен в извършване на престъпление и са
налице доказателства за това, събрани в хода на образувано наказателно
производство и с одобряването му споразумението има силата на влязла в сила
присъда. В случай, че обвиняемият не се признае за виновен в извършване на
престъпление и не са налице доказателства за вината му, то споразумението не се
одобрява, но това не прекратявано образуваното наказателно производство.
Последното продължава, както е било направено и в случая, тъй като СРС с
определение от 19.11.2007г. е прекратил производството по НОХД № И-2564/2007г.
и върнал делото на прокуратурата за продължаване на разследването и
предприемане на съответните процесуални действия. Както се вижда от
доказателствата по делото след това е бил внесен срещу ищеца обвинителен акт, с
който е бил обвинен в извършване на престъпление, по който се е провело ново
съдебно производство. Прекратяването на НОХД № И-2564/2007г. от СРС не е било
поради причината, че деянието не е било извършено от З.М. или че извършеното
деяние не е престъпление. Съдът следва да отбележи и че по делото липсват
каквито и да било доказателства, които да доказват, че ищецът е претърпял някакви
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни психически
преживявания, чувства, асоциации, страх, притеснение и повишаване кръвното му
налягане, че може да бъде изпратен в затвора, още повече пък и такива да са
именно от изготвеното споразумение. Свидетелят по делото Николай Николов говори
за някакво прилошаване на М. по някакво наказателно дело в гр.София, но той
дори не знае за какво е било делото и как е приключило същото, което води съда
до съмнение относно достоверността на показанията му. Твърди и че той бил
свидетел по делото и за това ходил с ищеца до гр.София, но в производствата по
одобряване на споразуменията свидетели не се разпитват, което допълнително
навежда съда до горния извод. Не е доказано и че това прилошаване пък от своя
страна е довело до някакво трайно разстройство на здравето на ищеца – физическо
или психическо, а от там и той да е претърпял някакви неимуществени вреди,
които да подлежат на обезщетяване.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че не са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи и в частност
Прокуратурата на Република България, поради което предявения иск се явява
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.4 от ЗОДОВ ищеца
дължи държавна такса и разноски при отхвърляне на иска. Поради това и предвид
отхвърлянето на предявения иск, З.М. следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 80.00 лева – държавна
такса за производството по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.С.М. ***2,
с ЕГН: **********, против Прокуратурата на Република България, иск за сумата от
4 000.00 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни психически
преживявания, чувства, асоциации, страх, притеснение и повишаване кръвното му
налягане, че може да бъде изпратен в затвора, в резултат на повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление със споразумение по НОХД № И-2564/2007г.
по описа на СРС, по което наказателното производство е било прекратено, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.С.М. ***2, с ЕГН: **********,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева – държавна такса за производството по делото.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: