№ 107
гр. Варна, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502043 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 27955/25.11.2022 г., подадена от адв. В. Д. П., като
процесуален представител на Х. К. Х., с искане за допълване на постановеното по делото
Решение № 1438/17.11.2022 г. в частта за разноските. В молбата се сочи, че ВОС не се е
произнесъл по искането за присъждане на разноски в производството, което е направено
своевременно от страната.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от адв. К. К., като
процесуален представител на К. К. Х. и П. Б. К., в което оспорва молбата като
неоснователна, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по подадена жалба от К. К.
Х., чрез адв.К. против Решение № 2176 от 04.07.2022 година, по гр.дело № 12829/2021
година на ВРС, в частта, с която ВРС е допуснал до делба недвижим имот: Жилище на 2
нива, разположено на първи и втори етажи на жилищна сграда, построена в гр. Варна, район
„Аспарухово“ с административен адрес ул. „Станчо Киряков Войнов“ 16, а по кадастрална
схема с адрес: *****, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ******.1.7
по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област Варна, одобрени със заповед РД[1]18-
73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-
5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-Варна, намиращо се в сграда едно, разположена в
поземления имот с идентификатор № ******, с предназначение жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и разгъната застроена площ 122 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти на първо ниво- на същия етаж: обект №******.1.1, под
обекта: няма, над обекта: няма, и за второ ниво; на същия етаж обект №******.1.3, под
обекта: няма, над обекта: няма, със стар идентификатор: ******.1.4. и ******.1.2, заедно с.
принадлежащото избено помещение без посочена площ, номер и граници по предходен
нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка- със застроена площ от 61,00 кв.м.,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в
която е построена сградата – Дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор № ******, МЕЖДУ Х. К. Х. и К. К. Х., при КВОТИ, както следва: 1/6 ид.ч.
1
за Х. К. Х. 5/6 ид.ч. и за К. К. Х..
С Решение № 1438/17.11.2022 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл,
като е потвърдил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. С решението си, въззивният
съд не се е произнесъл по разноските.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
Що се касае до делбеното производство, чл. 355 от ГПК съдържа специална
разпоредба относно разноските. Предвидената законодателна конкуренция между
приложението на чл. 355, изр. 1-во от ГПК и чл. 81 от ГПК вр. с чл. 78 от ГПК, се разрешава
посредством изследване на всеки конкретен случай. В хипотезите при оспорване на факта на
съществуване на собствеността чрез възражения или при обективно съединяване на искове,
обема права на съделителите, способа на извършване на делбата във втората фаза,
приложение следва да намери чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК. В този смисъл е трайната
практика на ВКС – Определение № 255/09.10.2013 г. по гр.д. 563/2012 г. на I г.о.,
Определение № 226/05.06.2013 г. по ч. гр. д. 3125/2013 г. на II г.о., Определение №
252/11.07.2014 г. по гр.д. 2024/2014 г. на I г.о., Определение № 692/29.09.2014 г. по гр.д.
4283/2014 г. на III г.о. и др., която практика е отражение на т.9 от Постановление №7/1973
г., Пленум на ВС.
По отношение на разноските във въззивното производство е приложимо общото
правило на чл. 78 ГПК, доколкото същото е инициирано от К. К. Х., като е пренесен пред
въззивната инстанция спор относно наличието на съсобственост, конкретно решаване на
въведено възражение за придобивна давност върху целия имот.
В настоящия случай, Варненски окръжен съд е бил сезиран с искане за присъждане
на разноски в полза на Х. К. Х. с подаването на отговор на въззивната жалба. В открито
съдебно заседание, проведено на 09.11.2022 г., е представен списък на разноските по чл. 80
от ГПК, с който се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 880 лв. Извършването на разноските в този размер е удостоверено с разписка на лист 29
по делото.
Съставът на ВОС намира за неоснователно направеното възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
определено в предвидения от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум.
С оглед изхода на спора, са налице основания по чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което
молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВОС,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1438/17.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2043/2022 г.
по описа на ВОС в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА К. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Страхил войвода“, №
22, да заплати на Х. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Искър““, №
44, ет. 7, ап. 53, сума в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3