№ 6072
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело №
20221100506848 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 25034664/10.05.2022 г., подадена от М. К. П. и
Р. К. П. - ищци по гр. дело № 67742/2015 г., Софийски районен съд, 38 състав срещу
постановеното по него Решение № 20031212/20.04.2022 г., с което е отхвърлен предявения от
ищците иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника Столична община за признаване за
установено, че ищците са собственици на недвижим имот, с идентификатор 68134.2824.320,
находящ се в гр.София, район „Връбница“, ул. ****, с площ от планоснимачен номер по
предходен план 320, квартал 76, парцел IV, при съседи имоти с идентификатори №
68134.2824.319; 68134.2824.318; 68134.2824.322; 68134.2824.321; 68134.2824.2506, като
неоснователен. Със същото решение е признато за установено по насрещен иск, предявен от
Столична община, че тя е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.2824.320,
находящ се в гр.София, р-н „Връбница“, ул. ****, пл. номер по предходен план 320, квартал
76, парцел IV, при съседи имоти с идентификатори № 68134.2824.319; 68134.2824.318;
68134.2824.322; 68134.2824.321; 68134.2824.2506. Ищците са осъдени на основание чл. 78,
ал. 1 и чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК да заплатят на ответника сумата от 261,12 лв. -
съдебни разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и несъобразено
със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се уважи иска за придобиване на целия имот по давност.
Ответникът Столична община оспорва основателността на въззивната жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, тъй като ищците не са
доказали твърдяното владение от 1960 г.
От фактическа страна съдът установява следното.
Производството по гр. дело № 67742/2015 г., Софийски районен съд, 38 състав е
образувано по Искова молба с вх. № 21575/04.11.2015 г., подадена от Ц.И.А., починала в
1
хода на производството и заменена от синовете й М. К. П. и Р. К. П., в която е посочено, че
същата е собственик на 1/3 идеална част от дворно място с площ 314 кв.м., представляващо
имот с планоснимачен № 19 от кв. 22 по плана на гр. София, местност НПЗ „Модерно
предградие“ придобит с Нотариален акт № 113, том IX, нот. дело № 2166/26.05.1997 г.,
съставен от нотариус В.Г. при Нотариална служба – гр. София. Съседи на имота са: ул.
„Червени ескадрони“ /сегашно наименование ул. „Справедливост“/, В., И., Н. и Н
аполен Г., Н.Т.. По конкретно: от южната страна е имот с пл. № 320; от запад е ул.
„Справедливост“, откъм юг – с имот с пл. № 321 и откъм изток – с имоти с пл. № 318 и с пл.
№ 322. Останалите съсобственици с по 1/3 идеални части са С.С. и А.А.. Съсобствеността е
възникнала въз основа на давностно владение и по наследяване. Ищцата поддържа, че
владее целия имот от 1960 г., като редовно го обработва, засаждайки градински зеленчуци и
плодни дръвчета, като последните били засадени през 2010 г. Тъй като ищцата нямала
документ за собственост за имот с пл. № 320, а го е владяла от 1960 г. и фактически го е
придобила по давност, обосновава правния си интерес от предявяването на установителен
иск срещу ответника за признаването й спрямо него за собственик на процесния недвижим
имот.
Ответникът Столична община оспорва предявения иск. Излага твърдения, че исковата
претенция не съответства на нито един имот, съществуващ към настоящия момент, както и
че за времето откогато се твърди да е владян имота е действал стар регулационен план,
съгласно който процесният имот не е съществувал като самостоятелен обект, за да бъде
определен по граници. В книжата било установено, че мястото е държавно дворно място,
върху което било учредено право на строеж на физическо лице - С.Л.. Твърди частична
идентичност на процесния имот с УПИ-II, имот с № 2506. Ответникът е предявил и
насрещен иск за признаване по отношение на ищците, че той е собственик на имота. Имотът
бил актуван като стар общински имот - общинска мера - бивша Връбнишка мера, с АДС №
1749/1964 г., първо държавата, а впоследствие общината установила фактическа власт върху
нея и придобиването му е от държавата след извършена проверка и установяване, че няма
собственик. Бил е включен в държавен поземлен фонд и предвид характера си - „мера“ е
било обективно невъзможно да бъде придобит от физически лица. Твърди, че през 1997 г. е
съставен акт за частна общинска собственост /АЧОС/. Столична община твърди да е владяла
имота до настоящия момент, в това число и чрез държавата. Претендира установяването, че
е собственик по силата на придобивна давност, в периода от 1964 - 1970 г. или 1974 г.
В отговора на насрещния иск, ответниците по него и ищци по първоначалния посочват,
че твърденията за учредено право на строеж на лице, различно от ищцата касаят имот
съвсем различен от процесния, като имота, за които се отнася претенцията на ищцата е
незастроен. Твърдят, че недвижимият имот, предмет на делото е бил закупен от приятел на
бащата на тяхната майка, който му дал правото да го стопанисва и застрои. Впоследствие
починал. Молят за отхвърляне на иска.
По делото е представена Скица № 15-565296/30.12.2015 г. на поземлен имот е
идентификатор 68134.2824.320 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на
изп. директор на АГКК, с адрес гр. София, район Връбница, ул. ****, с площ от 253 кв.м.,
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор няма,
номер по предходен план: 320, кв. 76, парцел IV, при съседи: 68134.2824.2506,
68134.2824.321, 68134.2824.322, 68134.2824.318 и 68134.2824.319, записан на името на
Столична община - Район Връбница на основание АЧОС № 453/11.03.1997 г., издаден от
Общинска администрация - Връбница.
Като писмено доказателство е представен Акт за частна общинска собственост №
453/11.03.1997 г., издаден на основание чл.2, ал.2, т.5 Закон за общинската собственост /ЗОС/
за стар общински имот -имот пл. № 320, кв.22 по плана на НПЗ „Модерно предградие“,
одобрен със Заповед № РД-50-09-155/1990 г., ул. „Червени ескадрони“ с площ от 250 кв.м.,
при граници север – имот с пл. № 319, юг - им. пл. № 321, изток - им. пл. № 318, 322 и запад
- ул. „Червени ескадрони“, както и посочения в акта по-стар акт - Акт за държавна
собственост на недвижим имот № 1749/1964 г. В последния акт е отразено, че се актува стар
2
общински имот - бивша Връбнишка мера, парцел IX - имот 915и916в, кв. 163 от 550 кв.м.,
находящ се на ул. **** и 30а, местност Полето, Модерно предградие, като в забележка е
отразено, че имотът е зает от С.Р.Б. — същия адрес.
В скица от 4.03.1963 г. на държавен парцел IX-915, 916 кв. 163, местност „Модерно
предградие“, регулацията на който е утвърдена със Заповед № 2902/9.06.1956 г., е посочено,
че парцелът графически съдържа 550 кв.м. С Удостоверение № 1890/1965г. на Димитровски
РНС С.Л. е признат за собственик на постройки и подобрения направени в държавно дворно
място, а именно ½ ид. част от парцел IX-915, кв. 163, на ул. **** по плана на „Модерно
предградие“, като на лицето е признато и правото на ползване върху това дворно място,
съгласно §§ 38-41 от Правилника за държавните имоти.
Приложени са от ищците разписни листа към кадастрални планове емисии преди 1956 г.
и 1973 г., от които е видно, че същите не касаят процесния спорен имот с идентификатор
68134.2824.320.
По делото е изслушана и приета СТЕ, в която вещото лице е изработило комбинирана
скица - Приложение № 1 на стр. 172 от делото, съгласно която същият е защрихован между
точки 1-2-3-4-1 /в син цвят/. Най-старият регулационен план за м. „Модерно предградие” е
одобрен със Заповед № 2902/09.VI.1956 г. По него процесният имот е представлявал имот
пл. № 916 по т. 1-2-3-4-1 (защрихован в син цвят) и е съставлявал част от парцел 1Х-916,915
от кв. 163. Този парцел в комбинираната скица е ограничен по т. 1-2-7-8-1. По следващия РП,
одобрен със Заповед № РД-50-09- 155/07.05.1990 г. на ж.к. и НПЗ „Модерно предградие”
имотът е заснет като имот пл. № 320 в кв. 22, отреден за общежития, заключен между т. 1-2-
3-4-1. Съгласно действащия понастоящем РП, одобрен с Решение № 149 по Протокол №
40//18.07.02 г. на СО - на СОС имотът е обозначен като имот пл. № 320, от кв. 76, УПИ IV по
т. 1-2-3- 4-1 (защрихован в син цвят). В действащата КККР имотът е заснет с идентификатор
№ 68134.2824.320 с площ от 253 кв.м., който на същата комбинирана скица е заключен
между точки 1-2-3-4-1 (колориран в син цвят). Експертът дава заключение, че същият е
идентичен с имота, описан в АЧОС № 453/11.03.1997 г. по плана от 1990 г., с който
ответникът се легитимира като собственик. При извършен оглед на място вещото лице е
установило, че същият съществува като самостоятелен обект, отразен в действащия
регулационен план за местността /2002 г./ и представлява имот пл. № 320, част от УПИ- IV,
кв. 76 и на място. Сочи се, че имотът е ограден, има масивна метална ограда откъм ул.
„Справедливост”. В него са изградени навеси и стълби от северната страна /от границата с
ПИ № 319/. Част него се ползва като паркинг. Съществуват стари дървета /праскова, череша,
круша, смокиня, 2 броя лози/. В имота има и храсти и поддържана градина с цветя. В част от
двора има и настилка.
Според първоначално одобрения регулационен план за м. „Модерно предградие” от
09.VI.1956 г., имотът е представлявал имот пл. № 916, част от парцел IX-916, 915 от кв. 163,
като имот пл. № 915, част от парцел IX е собственост на С.Р.Л.. В архивния кадастрален
план същият е в кадастрален лист № 218. Вещото лице дава заключение, че липсва
идентичност между процесния поземлен имот с идентификатор 68134.2824.320 и УПИ-П-
320,1733 от кв. 20 по РП на м. „Модерно предградие”, одобрен със Заповед № РД-09-50-
337/23.06.97 г. и Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.03 г. на СОС, с площ 469 кв. и
находящ се в стария кадастрален план- кадастрален лист № 196. Сочи, че и
административните адреси също са различни.
От приетото по делото допълнително заключение на СТЕ се установява, че имот с пл. №
320 от УПИ II- 320,1733 от кв. 20 не е идентичен с процесния поземлен имот с
идентификатор 68134.2824.320. Имот с пл. № 915 е записан на името на С.Р.Л. и
осъществено отстъпено право на строеж, като е онагледен и имот с пл. № 916. При оглед на
място вещото лице е констатирало, че процесният поземлен имот е съседен на ищцата и
свободен от застрояване, чието разположение е онагледено в скица - приложение № 4 и № 5
към допълнителната СТЕ.
По делото са изслушани свидетелските показания на Д.П. – съсед на ищцата от около 50
г., които посочва, че Ц. упражнява фактическата власт върху процесното празно дворно
3
място, като чисти, засажда растения и дръвчета, грижи се за тях, поддържа имота от 1960 г.
В незастроения парцел, съседен на къщата на Ц., били засадени плодни дръвчета,
обработвал се от Ц., а сега се ползвал и обработвал от нейните синове М. и Р.. Сочи, че през
изминалите 50 години друг не е ползвал този имот. Същият бил ограден с метална врата
откъм улицата.
Изслушани са и свидетелските показания на И.Г. – съседка на ищцата, която посочва, че
няма ограда към имота на Ц., а към улицата има желязна врата, която се заключва. Мястото
се намира до имота на Ц. (двор с къща), като между тях има пътека. Не знаела за други
собственици. От 1960 г. е на това място и често ходи, но не е чула някой друг да има
претенции за това място. То било разположено пред имота на свидетелката.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че с Акт за държавна собственост от
1964 г. процесният имот е актуван като държавен. В периода 1951 г. – 1990 г. не е било
възможно придобиването по давност на имоти, които са били социалистическа собственост.
Това не е било възможно и до 1996 г. След това забраната се е простирала само до имоти,
които са публична общинска или публична държавна собственост. Поради недоказване
придобиването по давност на имота, искът на ищцата е отхвърлен. Същевременно са
настъпили предпоставките за уважаване на насрещния иск.
От правна страна съдът приема следното.
В жалбата на ищците не са изложени каквито и да е конкретни доводи и твърдения,
относими към предмета на спора. Жалбоподателите М. К. П. и Р. К. П., чрез пълномощника
си адв. З. Г., единствено са посочили общо, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно и неоснователно, без обаче да излагат каквито и да било конкретни оплаквания
относими към предмета на правния спор и относно неправилността на обжалваното
решение. Относими доводи във връзка е неправилността на обжалваното решение и
предмета на спора съдът намира, че не са изложени във въззивната жалба. В процесния
случай едва след срока за въззивно обжалване по делото са депозирани от жалбоподателите,
чрез пълномощника им адв. З. Г., мотиви към въззивна жалба, в които са изложени доводи за
неправилност на обжалваното решение.
За разлика от въззивното обжалване по ГПК /отм./, при въззивното обжалване по
действащия ГПК - чл.269 от ГПК, порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно
се изразява, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. Ако жалбата не съдържа конкретно указание
за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на
разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на
спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл.271
и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява
друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт.
Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.260, т.З от ГПК въззивната жалба следва да
съдържа "указание в какво се състои порочността на решението", липсата на указание
относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е
основание за оставянето й без движение и последващото й връщане /по аргумент от чл.262,
ал.1 и 2 от ГПК/. Във въззивната жалба или в подадено преди изтичане на срока за
обжалване допълнение към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи
срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън
този срок жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи,
обуславящи неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на
императивни материалноправни норми. Да се приеме обратното /че жалбоподателят може да
допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението неограничено, до
приключване на делото пред въззивната инстанция/ би обезсмислило въведените в чл.266,
ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства, /в
този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 246 от 23.10.2013 г. по
гр.дело № 3418/2013 г., Г.К., I г.о. на ВКС/.
4
В процесния случай във въззивната жалба подадена от ищците не са изложени каквито и
да било конкретни оплаквания относими към предмета на правния спор и относно
неправилността на обжалваното решение. Едва след срока за въззивно обжалване по делото
са депозирани мотиви към въззивна жалба, в които са изложени доводи за неправилност на
обжалваното решение.
Съдът приема, че обжалваното решение следва да се потвърди, тъй като е валидно и
допустимо и тъй като във въззивната жалба липсват посочени конкретни основания за
неправилността на това решение, а по посочените в мотивите към въззивната жалба
основания за неправилност на първоинстанционното решение съдът не следва да се
произнася, тъй като мотивите към въззивната жалба са подадени след изтичане на срока за
въззивно обжалване и в тях не се поставят въпроси, касаещи валидността, допустимостта
или правилността на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на
императивна материалноправна норма.
С оглед на изложеното и предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на
въззивниците-ищци във връзка с неправилността на обжалваното решение, относими към
предмета на спора, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които
въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са
нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният
състав препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
По изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал. 1 ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
Въззиваемата страна Столична община не е поискала присъждането на разноски за
въззивната инстанция, поради което такива не й се следват.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20031212/20.04.2022 г., постановено по гр. дело №
67742/2015 г., Софийски районен съд, 38 състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховен
касационен съд при наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5