Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят Д. Г. М. от с.М., община П., лично и чрез адвокат Н. М., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № / 14.07. 2011г. по гр.д. № /2011г. на РС П.. Счита, че решението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид показанията на разпитаните свидетели по делото. От показанията на свидетелите се установява, че е работил като ликвидатор няа В."Н." с.М. за времето от 08.09. 2009г. до 29.03. 2010г. Твърди, че за този период му се дължи възнаграждение в размер на 350,00 лв. месечно, обща сума 2350,00 лв., тъй като при вземане на решение за обявявене на кооперацията в ликвидация общото събрание му е гласувало възнаграждение в този размер. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск. Претендира и за разноски . Насрещната страна В."Н." с. М., чрез адвокати А. Ч. и Б. М, заема становище, че жалбата е неоснователна. Не спори, че М. е бил назначен за ликвидатор на кооперацията с решение взето на проведено общо събрание на 02.09. 2009г. Това решение е било атакувано по съдебен ред и отменено като незаконосъобразно. По делото е установено, че М. не е изпълнил задълженията си като ликвидатор на кооперацията, не е полагал труд и не му се дължи възнаграждение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становÞщата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 115/14.07. 2011г. постановено по гр.д. №/2011г. на РС П.. С решението е отхвърлен предявеният от Д. Г. М. от с.М., община П., иск против В."Н." с.М. за сума в размер на 2350,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за ликвидатор за времето от 08.09. 2009г. до 29.03.2010г., като неоснователен. Присъдени са и разноски в полза на кооперацията. Така постановеното решение се явява правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Д. М. е бил избран за ликвидатор на кооперацията след взето решение от извънредно общо събрание на кооперацията, проведено на 02.09. 2009г. Общото събрание е взело решение възнаграждението на ликвидатора да бъде в размер на 350,00 лв. месечно, а ликвидацията на кооперацията да бъде извършена в срок от 18 месеца. По делото е установено, че от момента в който М. е избран за ликвидатор, до момента в който съдът е обявил за незаконосъобразно проведеното извънредно общо събрание и взетите на него решения, ликвидаторът не е осъществявал последователно и докрай своите задължения като ликвидатор. Правата и задълженията на ликвидатора са дадени в разпоредбата на чл. 43 от Закона за кооперациите. Ликвидаторът трябва да довърши текущата дейност на кооперацията, да превърне имуществото й в пари, да събере вземанията, да изпълнява задълженията на кооперацията. Ликвидаторът е длъжен да покани кредиторите да предявят вземанията - чл. 44 от ЗК. По делото не е устаноевно тези задължения да са започнали да се изпълнят от ликвидатора. Имат събрани гласни доказателства- св. В. Б.- счетоводител, че ликвидаторът е контактувал с нея, но във връзка с уреждане на трудови отношения с член-кооператорите. Няма представено нито едно писмено доказателство от което съдът да установи, че Д. М. е изпълнявал функции на ликвидатор на кооперацията, за каквито функции е следвало да получава месечно възнаграждение. Ако такива функции бяха изпълнявани, то ликвидаторът следваше да събере своето възнаграждение по реда на чл. 50 от ЗК. Тази правна норма повелява, че възнаграждението на ликвидаторите се заплаща преди всички други вземания. Няма представени писмени доказателства, че за периода в който кооперацията е била в ликвидация са събрани вземания. Щом няма събрани вземания, не е допустимо изплащане на определеното възнаграждение.Ликвидаторът получава своето възнаграждение само от събраните вземания. Настоящият съдебен състав счита за уместно да отбележи и наличието на още една предпоставка, при изпълнението на която би могло да се претендира основателност на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1 т.7 от Кодекса за социално осигуряване ликвидаторът дължи заплащането на осигурителни вноски върху възнаграждението което получава, но не по-малко от минималния доход за съответната дейност. Разпоредбата на чл. 6, ал.2 от КСО определя, че доходът върху който се дължат осигурителните вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените или неначислените и други доходи от трудови дейности. Тези правни норми дават основание на съда да приеме, че М. е следвало да внася осигурителни вноски върху определеното възнаграждение за дейността си като ликвидатор и да установи с писмени доказателства пред съда, че това свое задължение е изпълнил, като предварително условие за основателността на предявения иск. Жалбата се явява неоснователна, поради което в полза на кооперацията следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция- възнаграждение за един адвокат- 250,00 лв. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № /14.07. 2011г. постановено по гр.д. №/2011г. на РС П., като правилно. ОСЪЖДА Д. Г. М. от с.М., община П., да заплати на В." Н." с. М., община П. сума в размер на 250,00 лв- разноски за въззивна инстанция. Решението е окончателно. Председател: Членове: |