Решение по дело №428/2016 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 181
Дата: 28 декември 2017 г. (в сила от 26 юни 2018 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20163210100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                              28.12.2017 г.                                          гр.Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Балчик                                                                        граждански състав

на двадесет и осми ноември                                през две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание в състав:

                                                                                                 Председател: Цонко И.

секретар: Радостина Стоилова

прокурор: без

като разгледа докладваното от съдия И.

гр. дело № 428 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:                       Производството е образувано по искова молба от Б.Д.К. с ЕГН********** ***, чрез адв. К.С. *** и съдебен адрес ***, офис 702 против ЕТ „М.М.П.МВГ“ ЕИК041060691, седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул. С.П.№ 2, представлявано от М.М.П.с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и цена 7180лв..

            Ищеца, чрез пълномощника си адв. К.С. твърди, че по силата на договор за наем от 12.11.2012г. за 175.015дка ответника е поел задължение да му заплаща наемна цена. Твърди, че наемната цена според договора между страните е в размер на арендното плащане на кооперация „Черно море“ гр.Балчик на декар за година без дялово участие от предоставената зем. земя. Извършил е справка и се е снабдил с протоколите от ОС на кооперацията касаещи дейността през стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г. от които е видно, че размера на арендата е определена на 100лв. Моли да бъдат призовани на съд и съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД разликата между дължимата съгласно договора за наем цена за стопанската 2013/2014г.. в размер на 1929.50лв., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното изплащане от датата на подаване исковата молба, както и направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по претендираните разноски от ответника.

            Ответника ЕТ „М.М.П.МВГ“ ЕИК041060691, седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул. С.П.№ 2, представлявано от М.М.П.в указания от съда срок не депозира писмен отговор. В първото съдебно заседание се представлява от адв. Д.Д. ***, като оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Не спори, че между страните е имало сключен договор за наем от 12.11.2012г., но представя влязло в сила съдебно решение по гр.д.№14779/16г. на РС-Варна. Посочва, че в решението със сила на присъдено нещо е установено между страните, че правоотношенията между тях се уреждат по силата на договор за наем от 10.05.2014г. Твърди, че със сключването на договора от 2014г., действието на договора от 2012г. се прекратява. Двата договора са с идентичен предмет и липсата на изрични договорни клаузи в тях и по специално в договора от 2012г. води до последицата, че правоотношенията между страните се уреждат изцяло по втория договор от 2014г.. Посочва, че задължението за плащане на наемната цена по договора от 2012г. се дължи според уговореното след реализацията на продукцията, но то не е настъпило по време на действие на договора, защото той е прекратен с подписването на новия договор със същия предмет от 2014г. т.е. преди настъпването на изискуемостта. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение претендирано от ищеца.

            Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните прие: Не се спори, че между страните има сключени договори за наем от 12.11.2012г. и 10.05.2014г. с един и същи предмет. Основния спор помежду им е дължи ли ответника на ищеца допълнителна сума по договора от 2012г. и основанието за това. Ищеца признава, че ответника му е заплатил наемна цена в размер на 27823лв. за две стопански години 2013/2014г. и 2014/2015г., но претендира само за 2013/2014г. допълнително сумата в размер от 1929.50лв., защото според договора от 2012г. наемната цена е уговорена в размер на арендното плащане на кооперация „Черно море“-Балчик. Видно от представения договор от 2012г., наемната цена се заплаща след реализацията на продукцията. Претендираната от ищеца сума се оспорва изцяло от ответника поради отпадане на това му задължение по договора от 2012г. със сключването между страните на нов такъв договор от 10.05.2014г. Видно от този договор наемната цена е в размер на 30% от общата продукция на декар или съответната парична равностойност по средни реализационни цени на културите, влизащи в сеитбообработката за стопанската година.  В мотивите на влязлото в сила Решение № 3160/27.07.2017г. на РС-Варна по гр.д. №14779/2016г. се коментира наемното правоотношение между страните по наемния договор от 10.05.2014г., което урежда взаимоотношенията им занапред. Обсъден е и ЗАЗ и липсата на законова забрана страните да сключват, и договор за наем или друг вид съглашение с предмет замеделски земи, и да уговорят естеството на разменените престации. В диспозитива на решението, РС-Варна е приел за установено съществуването на облигационно правоотношение по договор от 10.05.2014г. за наем на зем. земя между страните. По силата на този договор ответника изцяло оспорва исковата претенция. Настоящия състав приема, че договора от 2012г. е отпаднал със сключването на този от 10.05.2014г.. Със сключването на договора от 10.05.2014 г. страните са предоговорили отношенията си, защото в договора от 2012г. липсва изрична договорна клауза, а е в сила вземането за наем по втория договор. В тежест на ищеца бе при пълно и главно доказване да посочи фактите и обстоятелствата и да докаже наличието на неизпълнение на ответника, а не да прикрива наличието на сключен между страните договор от 10.05.2014г. със същия предмет, но при други условия. Ищеца не направи доказателствени искания с исковата молба и не бяха направени такива в първото съдебно заседание след оспорване исковата претенция и представяне наличието на преюдициален спор между страните касаещ договор за неим от 10.05.2014г. Не бе поискана експертиза или други доказателствени средства за установяване исковата претенция.. За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, тежестта за установяване на сочените обстоятелства е за ищеца по делото, което не бе сторено. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

                С оглед изложената съдът намира исковата претенция за неоснователна и недоказана.

            По претендирането от страните разноски, при този изход на делото на ищеца не следва да му бъдат присъдени. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, при направено възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат съдебната намеса в едни частноправни отношения, каквито са тези между адвокат и довереник-страна по делото по повод осъществяването на възложената на адвоката правна защита и съдействие, съответно по повод на договореното между страните и платено възнаграждение за тези услуги, следва да се ограничи единствено до преценката за това, налице ли е прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, като при евентуалното му намаляване съдът не може да слезе под минималният размер на адвокатското възнаграждение за подобен вид дело, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 минималното възнаграждение е в размер на 689лв., а се претендират 1000лв. и разликата е 311лв. Проведени са три съдебни заседания и предвид исковата претенция е налице сериозна подготвителна дейност от страна на пълномощника на ответника, поради което съдът не счита, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            Водим от горното съдът

 

            РЕШИ :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от  Б.Д.К. с ЕГН********** *** МИЛЕВА ПЕНЕВА МВГ“ ЕИК041060691, седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул. С.П.№ 2, представлявано от М.М.П.иск за заплащане на сумата от 7180лв., представляваща неплатен остатък от дължима наемна цена за стопанската 2013/2014 г. и 2014/1015г. по договор за наем на земеделски земи в землището на с.Храброво, общ.Балчик, сключен между страните на 12.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска 29.08.2016 г., до окончателното й изплащане.

                ОСЪЖДА Б.Д.К. с ЕГН********** *** да заплати на ЕТ „М.М.П.МВГ“ ЕИК041060691, седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул. С.П.№ 2, представлявано от М.М.П.разноски за тази инстанция в размер на 1200лв.                 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                                                                            Съдия :