Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На седми март
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 479 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.2.“ ЕООД, подадена чрез управителя И.Й.И. против НП №
23-0000006/16.01.2019г. на Началника на ОО „АА“ Варна, с което за нарушаване
нормата на чл. 96г, ал.1,предл. 2 от ЗАвП, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лв.
В жалбата се
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно като се посочва, че в същото не са
посочени всички релевантни факти и обстоятелства обуславящи съставомерността
на нарушението. Излага се, че в НП не са посочени разпоредбите на чл. 7а, ал.2,
пр.3 ЗАвП, нито на чл. 31, ал.1 от Наредба № 34 за
таксиметровия превоз на пътници. Наред с това се излага, че удостоверение за
психологическа годност се изисква от водача при първоначално продобиване, подновяване или подмяна на СУМПС, но не е и
при всяко постъпване на работа, като бидейки подзаконов нормативен акт Наредба
№ 34 не следвало да въвежда допълнителни изисквания непосочени в закон. Моли се
за отмяна на издаденото НП. Като алтернатива на посоченото и ако съдът все пак
приеме, че е извършено нарушение то моли да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се
явява представлява се от управителя, който пледира за отмяна на постановлението
на изложените жалбата основания. Акцентира на обстоятелството, че водачът бил
изминал само 1760 метра, извършвайки таксиметров превоз, след което превозвачът
е взел незабавни мерки по преустановяване на нарушението.
Въззиваемата страна,
редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител. По същество се твърди, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е
доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.11.2018 г. в гр.Варна, р-н
"Младост", бул. "Сливница" № 181А водача Д.Г.Др., ЕГН: **********
управлявал таксиметров лек автомобил без водачът да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, видно от пътен лист № 052 от
13.11.2018г. от 13.11.2018г. от пътна книжка серия "П" № 215,
заверена на 07.09.2018г. от превозвача "П.2." ЕООД и направената
справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите.
От направената справка се установило, че водачът Диян
Драганов, притежава УПГ № 287825, валидно до 21.08.2018г. и дневен финансов
отчет извлечен от ЕТАФП № ЕТ003275, монтиран в автомобила, от който се вижда,
че водачът е изминал 1.76 км. извършвайки таксиметрова дейност в процесния ден – 13.11.2018г.
За посоченото на дружеството превозвач бил съставен АУАН
за това, че е допуснало да извършва таксиметров превоз лице без съответното
валидно удостоверение за психологическа годност.
Въз основа на възприетото в акта (подписан без
възражения) на 16.01.2019г. е било издадено и процесното
НП, което възприело изцяло фактическите и правни констатации, направени с акта.
В
хода на съдебното следствие бе разпитан св. Й.Р.Й. –свидетел при съставянето на
АУАН, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. От
тях се установи, че нарушението е било установено при извършена проверка на
дружеството – превозвач по препоръка на Върховна административна прокуратура.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление №
23-0000006/16.01.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на
Областен отдел "АА"-Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в
шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като нарушението е било описано в
достатъчна степен, за да може санкционираният субект да разбере вида и
характера на вмененото му нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 34/99 г. на
МТ, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания:
1. да притежава свидетелство за управление на МПС;
2. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер и да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да
управлява моторно превозно средство;
3. да е психологически годен по смисъла на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Според състава на съда в случая е безспорно установено,
че „П.2.“ ЕООД извършва дейност като таксиметров превозвач на пътници на
територията на гр.Варна по смисъла на чл. 12 от ЗАвП,
за което притежава съответното разрешение.
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател
има качеството „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби
на Закона за автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на
юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз
на пътници или товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази
цел.
Търговецът притежава удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз № 11073/13.01.2015г., поради което е имал
задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на
посочените по-горе изисквания, между които и за психологическа годност.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗАвтПр, таксиметровите превози на пътници се извършват от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална
памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници.Ал.2 регистрираните превозвачи
могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от
датата на първата регистрация, на които не са изтекли повече от 15 години. Ал.3,
водачът на лек таксиметров автомобил трябва да:
1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категория В;
2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или за
престъпление по транспорта и/или да не е лишен по съдебен или административен
ред от правото да управлява моторно превозно средство;
3. няма наложени административни наказания за управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително през последната година;
4. е психологически годен по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата;
5. притежава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, валидно
за съответната община, на чиято територия се извършват превозите.
От събраните писмени доказателства е установено, че дружеството
е извършило таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил марка
„Шевролет“, с ДК.№ В 0812 НС, видно от пътна книжка с № 215/07.09.2018г. и приложените пътни листи
с водач Д.Г.Др., ЕГН: **********, без същия да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Поради това деянието съставлява нарушение по чл. 18 от
Наредба № 34/99 г. на МТ, като въпреки изричното му непосочване като цифрова
квалификация в обжалваното НП от текста на същото става ясно,че се касае именно
за него.
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.
96г ал.1 предл. 2 от Закона за автомобилния превоз,
действащ към момента „който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с
глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв.“
Законодателят е фиксирал размера на административните
наказания и не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или
по-високи наказания. В настоящият случай, при определяне на административното
наказание, административно наказващият орган е наложил предвидения абсолютен
размер, който не може да бъде намален от съда.
Възраженията на дружеството досежно обстоятелството, че
подзаконов нормативен акт не следва да „дописва“ закона не се споделят от
настоящия състав, доколкото именно на подзаконовата нормативна уредба ЗНА е
предоставил възможност да детайлизира общо посочените в закона изисквания на
които следва да отговаря специфична дейност каквато е таксиметровата.
Що се отнася до твърдението за наличието на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съдът намира, че такива не са налице доколкото
жалбоподателят не е посочил нито един факт, който да обясни, омаловажи или
допринесе за това съдът да приеме, че допуснатото нарушение се различава по
нещо от останалите такива от съответния вид. Наред с това проследяването на
психологическата годност на водачите, извършващи превоза е от съществено
значение за обезпечаване на безопасността на движението, поради което и законът
е вменил в задължение на превозвачите да следят за спазването му.
Обстоятелството колко като дължима са изминатите километри превоз по съществото
си не е основание, което само по себе си да води до извод за необходимост
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
23-0000006/16.01.2019г. на Началника на ОО „АА“ Варна, с което за нарушаване
нормата на чл. 96г, ал.1,предл. 2 от ЗАвП, на „П.2.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: